Решение № 2842 от 03.08.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2842 гр. Варна, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20233110106779 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 12 и сл. ЗЗДН.

Образувано е по молба с вх. молба с вх. № ...... г., подадена от Д. Х. Г., ЕГН **********, действаща лично и като майка и законен представител на детето П. В. Р., ЕГН **********, с искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие срещу В. И. Р., ЕГН **********, както следва: да се задължи ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и детето П., както и да се забрани на ответника да приближава молителката и детето П., на разстояние по-малко от 50 м., жилището, в което те живеят, находящо се в гр. Варна, ж. к. „Ч., бл.... вх. В, ет. 8, ап. 72, и местата им за социални контакти и отдих, за срок от 18 месеца.

В молбата за налагане на мерки за защита молителката Д. Х. Г. излага, че ответникът е баща на сина й П. В. Р., роден на 03.07.2022 г. С определение от 21.04.2023 г., постановено по гр. д. № 16294/2022 г. по описа на ВРС, съдът е постановил привременни мерки, като е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето П. на нея като негова майка. На бащата е определен режим на лични контакти с малолетния, както следва: всяка събота, за времето от 10:00 часа до 12:00 часа, в присъствието на майката.

Твърди, че въпреки раздялата, ответникът отказал да приеме, че отношенията им са приключили. Пишел й съобщения в социалните мрежи, като я питал кога ще се съберат.

Написал й, че занапред ще контактува с нея само по телефона. Поддържа, че така започнал психическият тормоз над нея. Пишела му съобщения с молби да посочи място, на което да заведе детето, но той не откликвал. Наложило се да ползва съдействието на адвоката си, за да уговарят срещите с детето, но ответникът започнал да отказва да съдейства. Вместо това 1 всяка събота започнал да се появява неканен пред входа на блока им, звънял с часове на звънеца, а когато вдигнела телефона, го чувала да псува и да се заканва.

На 13.05., със съдействието на адвокатите на страните, той й написал съобщение къде да заведе детето. При всяко доближаване до нея, я опипвал по тялото, затова се отдръпнала на съседната пейка. Тогава бащата започнал да раздрусва детето, за да се разплаче, с цел да я повика до него, за да го успокои. Тъй като не успяла да се справи със ситуацията, оставила на срещата майка си и си тръгнала. След това тя й разказала, че малко след тръгването й, В. е загубил интерес към детето и е прекратил срещата.

За следващия уикенд – 20.05., ответникът не отговорил на молбата й да посочи място за среща. Посочва, че не желае да го допуска в дома си, нито пък майка й, която е собственик на жилището, в което тя и детето живеят. Така на 20.05. режим на лични контакти не бил осъществен.

На следващия ден – 21.05.2023 г., неделя, около 11:10 часа, с майка си и сина си П. излезли от дома им, за да отидат до детската кухня и да се разходят. Пред входа бил ответникът, който ги поздравил, а майка й го попитала какво прави тук. В. променил тона си и заплашително казал: „Идвам за среща, така и така излизате, ще дойда с вас“. Майка й му отвърнала, че има определени от съда дни за режим на лични контакти, да ми пише, за да се разберем и излезем. Ответникът изкрещял, че нямало да ми пише, имало си телефони за това и по-добре да съм си вдигала телефона, ако не искам проблеми. Поддържа, че тъй като В. я притеснява по телефона, звъни й и й говори за това да се съберат отново, тя не желае да комуникира с него, поради което е блокирала телефонния му номер и не желае да разговаря с него по телефона. Предпочита контактите между тях да са писмени, с оглед определяне на срещите с детето. Ето защо му обяснила, че знае какъв е начинът да комуникира с нея. В. се ядосал от отговора й и се разкрещял още по-ожесточено „Аз заради теб и твоите номера три срещи съм пропуснал“. Твърди, че от крясъците на баща си детето се разплакало, двете с майка й се уплашили и веднага започнали да качват количката обратно нагоре по стълбите.

В. се обърнал към нея с думите: „Ти знаеш ли, че има съдебно решение, май не си го чела?

Гледай до следващата седмица да си го прочела“ и „Няма да стане така, както си мислиш!

Дайте ми детето или ще видите какво ще ви се случи!“, след което блъснал силно вратата на входа и си заминал. Посочва, че от тази ситуация много се стреснала и уплашила, а синът й, който е 10-месечно бебе, се разплакал. От уплаха не посмяла да излезе навън през целия ден, включително и на следващия ден. Повишили се и нивата на кръвната й захар. По изложените съображения моли спрямо ответника да бъдат наложени поисканите мерки за защита. Претендира разноски.

Ответникът по молбата В. И. Р. е депозирал писмено възражение. Поддържа становище за неоснователност на молбата. Оспорва твърденията на молителката, че на посочената дата е извършил домашно насилие спрямо нея и спрямо детето. Счита, че това домашно насилие е измислено. По изложените в становището съображения моли подадената молба да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

В проведеното по делото на 20.07.2023 г. открито съдебно заседание всяка от 2 страните, чрез процесуалните си представители, поддържа становището си. Ответникът се явява и лично.

В предоставения от съда срок процесуалният представител на молителката – адв. Л.

Д. представя писмена защита.

Контролиращата страна – ДСП, гр. Варна, се представлява от социалния работник – С.К., която поддържа становище, че детето, бидейки свидетел на влошената комуникация между майката и бащата, е в ролята на жертва. Излага, че на първо място следва да бъде поставено правото на детето да има контакт с бащата, поради което счита, че ако исканията на майката бъдат уважени, то наложените мерки следва да са за по-кратък период, а не както те са посочени в молбата на майката, за да не се дава възможност за родителско отчуждение.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата, инициирала производството, е подадена от и срещу легитимирано лице по смисъла на чл. 3, т. 2, 3 и 4 и чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН, в рамките на преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Представена е и изискуемата декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Между страните не е спорно, че молителката Д. Х. Г. и ответникът В. И. Р. са съжителствали на семейни начала, както и че двамата са родители на детето П. В. Р., което се установява и от представеното удостоверение за раждане на малолетния /л. 20 от делото/.

Не е спорно, а и от представения протокол № 2143/21.04.2023 г. по гр. д. № 16294/2022 г. по описа на ВРС, XVIII състав, се установява, че на 21.04.2023 г. са постановени привременни мерки, съгласно които упражняването на родителските права по отношение на детето П. е предоставено на майката Д., при която е определено и местоживеенето на малолетния, като на бащата В. е определен режим на лични отношения с детето, както следва: всяка събота, за времето от 10:00 часа до 12:00 часа, в присъствието на майката или на посочено от нея трето лице.

За установяване на твърденията на молителката за осъществено на процесната дата 21.05.2023 г. от страна на ответника домашно насилие в производството бяха ангажирани гласни доказателствени средства посредством показанията на свидетелите П.Х. Х. и М.Е. Д..

Съгласно показанията на свидетеля П. Х., майка на молителката, които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, същата познава ответника, който е баща на сина на нейната дъщеря. Излага, че към настоящия момент детето е на 1 година. Обяснява, че по време на бременността имало тормоз от страна на ответника към молителката, тъй като той искал детето да е момиченце, а не момченце. След раздялата тормозът продължил с писания от негова страна, с убеждение да се върне при него, като при отказ от страна на дъщеря й, той се ядосвал. Знае, че между двамата има висящо дело за родителските права над детето П..

Има постановен режим на контакти на детето с бащата – всяка събота от 10:00 до 12:00 часа.

Посочва, че по този повод В. има възможност да вижда детето и винаги му е давана тази възможност. За случилото се на 21.05.2023 г. разказва, че те двете с Д. и бебето към 11-11:10 3 часа излезли, за да вземат кухнята на детето. Денят бил неделя, който не е денят за свиждане на бащата с детето. Като отворили входната врата, видели В.. Казал им, че си е изпуснал деня за срещата и „сега ще се разходя с вас, ако не ми разрешите, ще си изпатите от мен“.

Започнал да иска да му дадат детето, на по-висок тон да говори, да вика. Дъщеря й се уплашила, в следствие на което вдигнала и висока захар, като няколко дни се борили да я вкарат в норма. В. си тръгнал с крясъци и заплахи, че „ако Д. не си вдига телефона, ще видим какво ще ни се случи на нас“. Блъснал силно входната врата и си тръгнал. Детето се разплакало, като обяснява, че то е малко и не знае въобще за какво става въпрос.

Предложила на дъщеря си да позвънят на тел. 112, но се отказали, тъй като ответникът вече си бил тръгнал. Посочва, че молителката се страхува от В.. Знае, че телефонът на ответника е блокиран от Д., защото тя не иска да говори по телефона с него. Това станало откакто съдът обявил срещите между бащата и детето. Излага, че контактите между В. и детето се осъществяват редовно, като всеки път в петък молителката му пише къде да заведе детето.

Съгласно показанията на свидетелката М. Д., същата е близка приятелка на Д., познава я от над 25 години. Познава и В.. Знае, че двамата имат общо дете – П., на 1 година.

Знае, че Д. води дело срещу В. за родителски права, но не е запозната с хода на делото. Знае, че има постановен режим за лични контакти на бащата с детето – всяка събота между 10 и 12 часа. Знае, че те се виждат, тъй като често след тези срещи заедно с детето си, Д. и сина й П. продължават разходката си в Морската градина или другаде. По отношение на това как се уговарят срещите, знае, че Д. пише на В. на вайбър всеки петък след обяд. Двамата нямат социални мрежи, не се чуват по телефона, тъй като Д. не иска да установява контакт по телефона с В.. Знае, че в началото Д. е присъствала на срещите между бащата и детето, като след това срещи между баща и син се провеждат, но майката на Д. води детето на същите. Д. не иска да присъства на тези срещи, тъй като се страхува от В., тъй като той е един непредвидим човек, не знаеш какво да очакваш от него. Обяснява, че физически тя като свидетел не е присъствала на конфликт между Д. и В.. Знае обаче за случай, при който В. бил нахълтал във входа им, точно когато Д., майка й и детето П. са излизали. Това било през м. май, като след случилото се срещнала с Д., която не била на себе си. След тази случка знае, че Д. никога не излиза сама, а винаги е с придружител. Дори когато самата тя ходи до дома й, многократно я пита „моля те, огледай се, да не би да е някъде В. надолу“. Обяснява, че на срещата между Д. и В. на 21.05.2023 г. не е присъствала, а след това се е видяла с Д. в Морската градина, тъй като искала да я успокои, да излезе малко на въздух с детето, като тя цялата треперела. Знае, че отново вдигнала и захарта. Посочва, че е чела дълги съобщения с провокативен текст, изпратени от В. на Д., например от сорта „Целуни П. от мое има, аз защото не мога да бъда там“, „Господ гледа“, намесват се доста често Господ, вярата.

Представен е психичен статус на Д. Х. Г., изготвен от психолог Е.Й. който като частна експертиза съдът приема, че е съставен изцяло за нуждите на настоящото производство, поради което следва да бъде подложен на критичен анализ.

От страна на ответника с цел опровергаване твърденията на молителката е представено постановление от 27.06.2023 г. на РП – Варна за отказ да бъде образувано 4 наказателно производство. Изрично в това постановление е посочено, което обстоятелство не е и спорно по делото, че полицейската проверка е образувана по жалба на лицето В. И. Р., за това че Д. Х. Г., от която има малолетен син на име П., нарушава правото му на личен контакт с детето. В хода на проверката е установено, че на 22.04.2023 г., 06.05.2023 г. и 20.05.2023 г. не са установени срещи между бащата и детето, като на първите две дати ответникът не е бил допуснат в дома на майката, за да осъществи контакт с детето.