Решение № 743 от 30.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 743 гр. София , 29.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Атанас Кеманов

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело № 20211000500720 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260096 от 26.10.2020г., постановено по гр.д.№436/2018г., ПОС е осъдил Прокуратура на РБ да заплати на Б. Л. Б., ЕГН**********, жив. в с.***, Община ***, сумата от 9 800/девет хиляди и осемстотин/лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане и решаване на ДП№216/1995г. на РП-гр.Мездра/следствено дело №241/1994г./ в разумен срок, ведно със законната лихва, считано от 19.01.2016г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер, като неоснователен.

Срещу решението в осъдителната му част е постъпила жалба от ответника Прокуратура на РБ, в която се правят оплаквания за неговата неправилност, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства, от които да се обоснове извода за основателност на предявения иск в присъдения от съда размер.Оспорват се изводите на решаващия орган, че с поведението си пострадалият е допринесъл за по-голямата продължителност на наказателното производство само с 9 месеца, в периода от 1994г. до 1995г., доколкото се установява, че именно поради невъзможността обвиняемия да бъде открит производството е било спряно за периода от 27.09.2000г. до 04.06.2012г., на която дата е било прекратено.Поради същите обстоятелства постановлението за прекратяване не е могло да се 1 връчи в продължение на 3г. и 6 месеца.От показанията на разпитаните по делото свидетели не се установяват твърденията за съществуваща причинна връзка между действията на прокуратурата и влошено психическо здраве на обвиняемия, започналата злоупотреба с алкохол и влошени отношения в семейството, поради което следва да се приеме,че търпените вреди са в рамките на обичайните.От горното следва, че присъденото обезщетение е прекомерно и несъобразено с принципа за справедливост, установен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и постанови друго по същество, с което да определи справедлив размер на обезщетение.

Ищецът Б.Б. е депозирал отговор на подадената жалба, в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба и правилност на решението в обжалваната му част.

Решението в отхвърлителната му част е било обжалвано от ищеца Б.Б., като се прави общо оплакване за неговата неправилност.Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и уважи изцяло предявения иск.

Ответникът Прокуратура на РБ не е депозирал отговор на подадената жалба.

Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Жалбите на страните са в срок и производството пред въззивния съд е допустимо.По същество са неоснователни.

Разпоредбата на чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС.В ал.2 от цитираната погоре разпоредба са изброени неизчерпателно критериите, които следва да се отчетат от съда при определяне размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди : общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

От материалите по изисканото сл.д.№241/1994г. по описа на ТСО-Мездра се установява, че на 16.03.1994г. е било образувано досъдебно производство срещу ищеца Б.Б. за извършено от него престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1 от НК.Тъй като лицето не е могло да бъде открито на известните на органите на разследването адреси, за да бъде привлечен като обвиняем, е било постановено принудителното му довеждане, а считано от 26.07.1994г. е бил обявен за общодържавно издирване.На 02.08.1994г. делото е било изпратено на РП-Мездра с мнение за спиране, тъй като са били налице формалните основания по чл.22, т.2 от НПК за това.С постановление от 05.08.1994г. делото е било спряно на посоченото основание.На 28.03.1995г. обвиняемият е бил задържан, а на 2

29.03.1995г. наказателното производство е било възобновено.На 09.05.1995г. ищецът е бил привлечен като обвиняем, а на 19.06.2000г. е изготвено заключително постановление с мнение на разследващия орган за предаване на обвиняемия на съд.На 21.07.2000г. е изготвено писмо, в което РП-гр.Мездра е уведомила ищеца, че следва да се яви за сключване на споразумение, а при неявяване, делото ще бъде внесено с обвинителен акт за разглеждане в съда.С постановление от 27.09.2000г. делото е било спряно до издирване адреса на уличения/на същата дата следственото дело е било преобразувано в дознание/, а на 04.06.2012г. е било прекратено поради това, че е изтекла предвидената от закона абсолютна давност.Постановлението за прекратяване е било връчено лично на уличения на 11.01.2016г.

От изложеното по-горе се установява, че воденото срещу ищеца наказателно производство е продължило 21г. и 10 месеца, който срок не може да се определи като разумен по смисъла на чл.6 от КЗПЧОС, в който делото е следвало да бъде разгледано от независим и безпристрастен съд.На лицето е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.5 от НК, което е тежко умишлено по смисъла на чл.93, т.7 от НК.Делото не е представлявало правна и фактическа сложност, тъй като деянието, за което привлечения към наказателна отговорност е бил предаден на съд не е било извършено в съучастие.Пострадал от деянието е било само едно лице.Предвид горното и голямата продължителност на наказателното производство, в което лицето е търпяло негативите на това да бъде уличен – стрес, притеснения от възможността да бъде постановена осъдителна присъда, злепоставянето му пред близки и познати, съдът намира, че на пострадалия следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от 10 000лв., което следва да бъде намалено с 200лв., предвид на това, че е налице съпричиняване на увреждането от негова страна.За периода от постановяване на принудителното довеждане на ищеца до този, в който му е било повдигнато обвинение разследващите органи не са извършвали процесуални действия, тъй като участието му по делото е било задължително.Следва да се приеме, че именно неговото поведение е станало причина делото да се забави с 9 месеца.

Неоснователни са направените от ответника оплаквания.След като делото е било изпратено от следствието на прокуратурата с мнение за предаване на обвиняемия на съд, съотв. органа на обвинение е констатирал, че по делото са били извършени всички необходими процесуално-следствени действия за разкриване на обективната истина, то следващото процесуално действие, което е следвало да се извърши е изготвянето на обвинителен акт и внасянето му съответния районен съд.Процесуалният закон не е предвиждал задължение за прокуратурата да предложи на обвиняемия сключване на споразумение, и едва след при негов отказ да предприеме действия по изготвяне на обвинителен акт.С оглед на горното следва да се приеме, че единствено и само бездействието на прокуратурата е причина наказателното производство да продължи след 19.06.2000г.Същото се отнася и за връчването на постановлението за прекратяване на наказателното производство, тъй като обвиняемия е имал упълномощен представител, който е разполагал с нужната пасивна представителна власт да получава съобщения и книжа.Неоснователни са оплакванията, че е присъдено прекомерно обезщетение, тъй като 3 при обосноваване на неговия размер са отчетени влошено психическо здраве на обвиняемия, започналата злоупотреба с алкохол и влошени отношения в семейството.Съдът е приел, че тези твърдения на ищеца са останали недоказани, поради което на възмездяване подлежат само т.нар обичайни вреди.

С оглед на горното съдът намира, че предявеният с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ иск е частично основателен и следва да бъде уважен за сумата от 9 800лв., при отчитане на осъщественото от пострадалия съпричиняване, а за разликата отхвърлен като неоснователен.

Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, поради което решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №260096 от 26.10.2020г., постановено по гр.д.

№436/2018г. на ПОС в частта, в която Прокуратура на РБ е осъдена да заплати на Б. Л. Б., ЕГН**********, жив. в с.***, Община ***, сумата от 9 800/девет хиляди и осемстотин/лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане и решаване на ДП№216/1995г. на РП-гр.Мездра/следствено дело №241/1994г./ в разумен срок, ведно със законната лихва, считано от 19.01.2016г. до окончателното й изплащане.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4