Решение № 1391 от 29.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1391 гр. Варна, 29.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Борис Вл. Чеботарьов като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20253110203209 по описа за 2025 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Н. И. И. чрез адв. Д. П. при ВАК против НП № 24-0442001068/19.09.2024 г. на Началника на сектор в Четвърто РУ при ОД на МВР- Варна, с което на основание чл. 175, ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се излага становище, че атакуваното НП е неправилно и незаконосъобразно, като при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва се субективната съставомерност на описаното в НП деяние. Твърди се, че в конкретния случай регистрационните табели на автомобила са били поставени/монтирани на същия и не са били налице външни признаци, по които административно наказаното лице да би могло да разбере, че регистрацията на управлявания от него автомобил е прекратена. Навежда се аргумент, че не се установяват и други фактически действия от страна на санкционираното лице, по които да може да се приеме, че последното е имало съзнание, че управлява нерегистрирано по надлежния ред МПС.

Релевира се довод, че доколкото собствеността върху управлявания автомобил е принадлежала на друго лице, водачът не може да бъде субект на задължението за регистрация, съответно не е длъжен да знае точното датиране на правната последица от неизпълнението на това задължение служебното прекратяване на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на регистрацията на пътното превозно средство с отбелязване в автоматизираната информационна система.

Излага се становище, че в съставеното НП и АУАН липсва пълно и точно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които се твърди, че е извършено, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че е налице 1 противоречие между съдържанието на АУАН и НП относно данните на собственика на процесното МПС, което е ограничило правото на защита на жалбоподателя. Според въззивника в случая е налице приключило наказателно производство във фазата на разследване с окончателен акт - отказ да се образува досъдебно производство , идентичност в субекта на двата процеса по НК и по ЗАНН, двете производства следва да се квалифицират като наказателни по смисъл и с предмет - идентични деяния, поради което проведеното административнонаказателно производство се явява недопустимо с оглед принципа non bis in idem. Излагат се аргументи за маловажност на деянието по смисъла на чл. 28 от ЗАНН предвид липсата на настъпили вредни последици, отсъствието на данни за други извършени от въззивника нарушения от същия вид и семейното положение на жалбоподателя, доколкото се твърди, че същият е баща на две деца и във връзка с осъществяване на трудовите му функции в качеството на „общ работник“ се налага ползването на моторно превозно средство за придвижване до работното място. Според въззивника, липсата на мотиви в НП относно неприлагането на чл.28 от ЗАНН представлява съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на НП.

В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. П., която поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено с оглед изложените в жалбата основания.

Твърди, че няколко дни след проверката на 24.05.2024 г. е извършена промяна в регистрацията на процесното МПС и е възстановена служебно прекратената регистрация, с което безспорно се установява, че деянието не е осъществено виновно от жалбоподателя. Пледира да бъде взето предвид становището на прокурора в постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство по случая, че от събраните доказателства е установено, че регистрацията на процесния автомобил е прекратена без да се уведоми собственика, което сочи липса на субективна страна на деянието.

Постъпили са и писмени бележки от процесуалния представител на въззивника с идентични доводи с изложените в жалбата, като в същите се прави и искане за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

В хода на съдебното производство въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява, не се представлява. Постъпили са писмени бележки от юк Л.-А. със становище по същество на делото. В същите се излага твърдение, че НП е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, като правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника. Навеждат се доводи, че нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива нарушения, поради което е неприложима нормата на чл. 28 б.а от ЗАНН. Прави се искане на основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН да бъде присъдено в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, се иска присъждане в полза на въззивника на адвокатско възнаграждение в минимален размер.

След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 24.05.2024 г. около 20.41 ч. възз. И. управлявал л.а. Рено Меган Сценик с рег.

№ *** в гр. Долни чифлик, обл. Варна, по ул. Камчия в посока – центъра на града. По същото време, И. бил спрян за извършване на полицейска проверка от дежурен полицейски екип АП – 477 в състав – свид. Г. Д. и свид. Д. Д. – полицейски служители 2 при Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна. В хода на проверката е извършена справка в информационната система на „АИС – КАТ – Регистрация“, при която е установено, че превозното средство е със служебно прекратена регистрация от 24.04.2024 г. на основание чл. 143 ал.15 от ЗДвП, тъй като в едномесечен срок от придобиването на превозното средство /а именно – на 21.02.2024 г./ въззивникът не е изпълнил задължението си да го пререгистрира.

Въз основа на направените констатации, свид. Г. Д. съставил на възз. Н. АУАН серия GA № 681925/24.05.2024 г. за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.

С оглед на така установените факти при извършената проверка, материалите по същата са изпратени по компетентност на РП-Варна, като по случая е образувана пр.пр. № 9068/2024 г. по описа на ВРП.

С постановление на ВРП от 16.09.2024 г. е отказано образуването на досъдебно производство като е констатирано, че липсват данни, обуславящи субективната съставомерност на деянието като субсумиращо състава на чл. 345 ал. 2 от НК, доколкото същото не е извършено умишлено. С прокурорския акт е постановено материалите по преписката да се изпратят на Началника на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна с оглед извършване на проверка за преценка дали възз. И. е осъществил административно нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП при форма на вината непредпазливост(небрежност)

Въз основа на съставения АУАН серия GA № 681925/24.05.2024 г. Началникът на сектор в Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна издал обжалваното НП, с което за описаното в акта нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП като му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – Г. Д. и свидетелят по акта – Д. Д.. Приобщени са към материалите по делото преписка № 446р-3189/2024г. по описа на 04 РУ при ОД на МВР – Варна, трудов договор с №46/20.02.2024г. и допълнително споразумение № 56/01.01.2025г. към него, както и договор за правна защита и съдействие.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства по АНП, , които съдът кредитира като непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане .

Наказателното постановление НП № 24-0442-001068/19.09.2024 г. е издадено от компетентен орган – Началникът на сектор в Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна, видно от приложеното по делото копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, както и актосъставителят е компетентно длъжностно лице да съставя актове по ЗДвП, така и издалият наказателното постановление орган е компетентен да налага наказания за нарушения на този закон.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати 3 съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Съгласно трайната съдебна практика, липсата на аргументи досежно отсъствието на предпоставки да прилагане на чл. 28 от ЗАНН в издаденото НП не съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото по посочения начин не се ограничава правото на защита на въззивника.

Съдът намира, че погрешното посочване в АУАН на собственика на процесния автомобил не е опорочило производството, тъй като посочения факт не е съставомерен такъв, тъй като същият не се обхваща от обективните признаци на нарушението по чл.

140 ал. 1 от ЗДвП.

Като разгледа жалбата по същество, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът установи от правна страна следното:

С нормата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл. 140, ал. 2 и чл. 142 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП вменява задължение към приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. В аналогичен смисъл са и разпоредбите на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от наредбата, при промяна в регистрацията, собственикът представя документ за самоличност и подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, като към заявлението собственикът представя редица изброени в нормата документи, а според чл. 14, ал. 1 от същата наредба, промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване срока на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС като "историческо". Цитираната нормативна уредба указва, че при промяна в собствеността на МПС, лицето, което го е закупило, т. е. новият собственик, е длъжно да регистрира превозното средство на свое име и в съответното звено "Пътна полиция" при ОДМВР, като това следва и от разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от наредбата, според която, собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията, а нормата на чл. 3, ал. 1 регламентира, че моторните превозни средства и ремаркетата се 4 регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган.