Решение № 286 от 18.10.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. Варна, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Д. Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20233001000301 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 1072/23.03.2023г. на „ЕМИ“ АД, ЕИК 118000603, представлявано от адв. Д. С. от САК, и въззивна жалба 1086/24.03.2023г. на Н. Н. К., подадена чрез адв. П. Н. от ВАК, срещу решение № 22 от 10.03.2023г., постановено по т. д. № 54/2022г. по описа на Силистренски окръжен съд.

Въззивна жалба вх. № 1072/23.03.2023г., подадена от „ЕМИ“ АД- ищец в първоинстанционното производство, е насочена срещу решението в частта, с която са отхвърлени предявени от дружеството срещу Н. Н. К. осъдителни искове: 1/. за присъждане на горницата над сумата 14 097.36лв. до 126 357.13 лв., претендирани като обезщетение за причинени на дружеството имуществени вреди, представляващи претърпяна загуба, изразяваща се в получаване на възнаграждение от ответника в качеството му на изпълнителен директор на „ЕМИ“ АД и заплатен от дружеството данък, за времето от 21.01.2022г. до 20.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от 09.09.2022г. до окончателното изплащане на сумата, и 2./ за присъждане на 1 разликата над 720.74 лв. до 41 696.95лв., представляваща законна лихва върху частта от главницата, за която главният иск е отхвърлен, за периода от датата на получаване на всяко възнаграждение до 08.09.2022г.

В жалбата са релевирани оплаквания срещу правилността на изводите на първоинстанционния съд относно правните последици от решенията на ОСА, с които членовете на СД, вкл. изпълнителния член са освободени от отговорност. Релевират се доводи, че получаването на суми без основание не са действия, свързани с управлението на дружеството, поради което ответникът не може да бъде освободен от отговорност посредством решение на ОСА от задължения, произтичащи от незаконосъобразното получаване на суми за възнаграждения, с които лично се е облагодетелствал. Излага се, че приемането на ГФО от ОСА също е ирелевантно обстоятелство, доколкото съобразно трайната и многобройна практика на съдилищата освобождаването от отговорност на лица, на които е възложено управление, не може да се осъществи чрез конклудентни действия. Иска се отмяна на решението в отхвърлителната част и уважаване на исковете изцяло в заявените размери, с присъждане на разноски.

С въззивна жалба вх. № 1086/24.03.2023г. на Н. Н. К. се атакува решението на СОС в частта, с която въззивникът- ответник е осъден да заплати на ищеца „ЕМИ“ АД следните суми: сумата 14 097.36лв.– обезщетение за причинените на дружеството имуществени вреди, представляващи претърпяна загуба, изразяваща се в получаване на възнаграждение от ответника в качеството му на изпълнителен директор на „ЕМИ“ АД и заплатен от дружеството данък, за времето от 21.01.2022г. до 20.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.09.2022г. до окончателното й изплащане, както и сумата 720.74 лв. – законна лихва върху главницата, изчислена от датата на получаване на всяко възнаграждение за претендирания период до 08.09.2022г. Изложени са съображения срещу извода на окръжния съд за нанесени вреди на ищеца в посочените размери, в смисъл, че след като самото ищцово дружество, като правен субект, е нареждало ежемесечно възнаграждения на изпълнителния директор Н. К. за дейността му, с това са потвърдени дължимостта на сумите и техният размер. Твърди се също, че в процесния период дружеството не е оспорило добросъвестното изпълнение на задълженията от изпълнителния 2 директор, а непрекъсваемостта и трайността на изплащането на възнаграждението обуславя извод за съгласие на дружеството за изплащането и липса на противопоставяне. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението в осъдителната му част и отхвърляне на исковете. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Процесуалните представители на страните са депозирали отговори в сроковете по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено становище за неоснователност на жалба на насрещната страна, с подробно изложени доводи и съображения.

Страните не са направили искания за събиране на доказателства във въззивното производство.

Жалбите са подадени в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в съответните части съобразно процесуалните качества на жалбоподателите, и са процесуално допустими.

В проведеното открито съдебно жалбите и отговорите се поддържат.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС взе предвид следното:

Първоинстанционният Силистренски окръжен съд е бил сезиран с искова молба на „Еми“ АД– гр. Силистра, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове срещу Н. Н. К. за присъждане на главница в размер на 126 357.13 лв. и мораторна лихва – 41 696.95 лв. В исковата молба се твърди, че до 13.05.2022 г. ответникът е бил изпълнителен директор на „ЕМИ“ АД. След освобождаването му е извършен преглед на пълната документация на дружеството, от която е установено е, че в решението на Съвета на директорите от 21.03.2013г., с което ответникът е избран за изпълнителен член, липсва решение за определяне на възнаграждение, а друго решение не било открито. Последният, намерен в счетоводството на дружеството, договор за възлагане на управлението на „ЕМИ“ АД от 11.06.2018г., за срок от 3 години, считано от 12.06.2018г., не бил подписан от председателя на СД. Излага се, че въпреки това ответникът е получавал месечно възнаграждение /посочено с размери и дати в табличен вид за периода от 23.07.2018г. до 26.08.2019г.– за 14 месеца, и от 25.01.2022г. до 20.04.2022г.- за четири месеца.

3

Ищецът релевира доводи, че за получаването на възнаграждение от изпълнителния член на Съвета на директорите са необходими: решение на СД по реда на чл. 244, ал. 4 от ТЗ за определяне на възнаграждението на изпълнителен член и изричен писмен договор по реда на чл. 244, ал. 7 от ТЗ, а при липса на който и да е от двата елемента от фактическия състав за възникване на основание за получаване на възнаграждение, сумите се явяват получени без правно основание, респ. ответникът, който се е обогатил неоснователно, дължи връщането им, на основание чл. 55 ЗЗД. Сочи се, че ответникът е поканен да върне на дружеството получените от него без правно основание суми, но до настоящия момент те не са възстановени.

Размерът на предявения акцесорен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за присъждане на мораторни лихви за сумата 41 696.95 лв. е формиран по размер чрез начисляване на законна лихва върху сбора от платените месечни възнаграждение и внесените за сметка на възложителя на управлението социални осигуровки и данъци, съгласно таблицата в исковата молба, считано от датата на начисляването. За да обоснове началните моменти на начисляване на законна лихва върху платените възнагражденията, считано от датата на всяко плащане, ищецът излага съображения, че освен неоснователно обогатяване е налице и непозволено увреждане, тъй като ответникът несъмнено е бил запознат с реда за уреждане на отношенията по повод възлагане на управление, както и с вредите, които причинява на дружеството, което не би заплатило следващите се данъци, ако не е заплатено възнаграждение.

С разпореждане № 351/09.09.2022г., постановено по образуваното по спора т. д. № 54/2022г. по описа на СОС, е констатирано, че исковата молба не отговаря на изискванията за редовност, и са дадени указания на ищеца, в това число „да се приведе обстоятелствената част и петитума в съответствие; да се уточни размера на всяко от получените възнаграждения (нетния им размер), доколкото в исковата молба се посочва общ размер на възнаграждението и данъка“.

В изпълнение на указанията, с молба вх. № 2336/16.09.2022г., подадена в рамките на определения от първоинстанционния съд срок, ищецът посочва, отново в табличен вид, размери на възнаграждението за всеки месец от исковия период, и отделно, размерите на платените за сметка на дружеството4 възложител социални осигуровки и данъци върху начислените месечни възнаграждение. Общият размер на платените без основание суми е 116 615.93лв., а общия размер на платените за сметка на възложителя /посочен като работодател в представените платежни фишове/ публични задължения е 9 741.20лв., с които се твърди, че е нанесена щета на дружеството.

Ответникът е подал в срок отговор, с който оспорва исковете изцяло по основание и моли да бъдат отхвърлени. Не оспорва факта, че е получавал възнаграждения за длъжността, която е заемал, в заявените от ищеца размери, както и че за исковия период няма решение на Съвета на директорите за определяне на възнаграждение на изпълнителния директор. Счита, че полученото възнаграждение от него като изпълнителен член е на правно основание, независимо от липсата на договор за възлагане на управление на дружеството, тъй като подписаният договор за възлагане на управление не е форма за валидност. Изтъква, че освен мажоритарен собственик на акциите в ищцовото дружество, ответникът е бил и член на Съвета на директорите на дружеството, както и негов изпълнителен член/изпълнителен директор и именно за дейността си като такъв е получавал ежемесечно възнаграждение.

Сочи, че по отношение на получените възнаграждения за периода 23.07.2018г. - 26.08.2019г. следва да се съобрази, че с Протокол от редовно Общо събрание на акционерите на „ЕМИ" АД, проведено на 28.06.2019г., и с Протокол от редовно Общо събрание на акционерите на „ЕМИ" АД, проведено на 15.10.2020г., са приети годишните финансови отчети на дружеството за 2018г. и за 2019г., ведно с докладите на експертсчетоводителите, като са взети и решения за освобождаване от отговорност на членовете на Съвета на директорите. Според ответника, одобряване на извършените разходи, включващи и възнагражденията на изпълнителен член, както и с приетото решение за освобождаване на същия от отговорност като член на СД, ОСА реално е одобрявало и се е съгласявало с изплащането на възнаграждението му, съответно дружеството не може да търси обезщетение за този период, тъй като липсва противоправност. По отношение на получените възнаграждения за периода 25.01.2022г. - 20.04.2022г., в който ответникът също е бил член на СД на дружеството и негов изпълнителен член, се излагат съображения, че след като за целия този период на дейност ответникът е получавал ежемесечно възнаграждение за управлението на 5 дружеството, видно от годишните финансови отчети на дружеството, тази непрекъсваемост налага извода за съгласие за изплащане на възнагражденията на ответника, както и за липса на неправомерност при получаване на сумите/ с позоваване на съдебна практика- Решение № 945 от 15.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3026/2008 г., IV г. о., ГК/.

С определение № 470/26.06.2023г. от подготвително съдебно заседание по чл. 267 ГПК, настоящият състав на ВнАпС е констатирал, че се налага извършването на процесуални действия по чл. 129 ГПК, тъй като исковата молба на „ЕМИ“ АД, по която е образувано т. д. № 54/2022г. по описа на СОС, е останала нередовна по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 3 и т. 5 ГПК в частта по предявения оценяем иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за мораторни лихви. Заявените в исковата молба факти и обстоятелства, съставляващи фактическо основание на предявените искове, сочат на предявени два главни осъдителни иска с различна правна квалификация, с първоначално общо посочена цена за сумата 126 357.13 лв. Съобразно уточненията на ищеца, направени с молба вх. № 2336/16.09.2022г., исковата претенция за получени от ответника без основание възнаграждения, е за сумата 116 615.93 лв. Тази претенция подлежи на правна квалификация по чл.

55, ал.1, предл. 1 ЗЗД. Искът за присъждане на обезщетение за вреди, съставляващи платени от дружеството публични задължения, който е с правна квалификация по чл. 45 ЗЗД, е уточнен в същата молба като предявен за сумата 9 741.20 лв. Същевременно обаче, акцесорната претенция за мораторни лихви е останала заявена в общ размер за сумата 41 696.95 лв., но начислена върху вземанията по двата иска, произтичащи от два различни фактически състава. На ищеца е указано, че спорът за мораторни лихви не може да бъде разгледан при посочване на общ размер на претенцията, начислявана върху главни парични вземания, чието възникване предполага различни фактически състави и различна правна квалификация, както и че в двуседмичен срок, считано от връчване съобщението, следва да като посочи: каква част от общата искова сума от 41 696.95 лв. съставлява претендирано обезщетението за забава в размер на законната лихва върху получени от ответника без основание възнаграждения за процесния период в общ размер на 116 615.93 лв.; каква част от общия размер съставлява начислено обезщетение за забава върху претендираните за присъждане вреди за сумата 9 741.20лв., съставляващи платени от дружеството осигуровки и данъци;