Решение № 281 от 09.10.2019, Апелативен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 281 Дата 09.10. 2019 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети състав,

Председател: Красимир Коларов

Членове: Георги Чамбов

Емил Митев

Секретар: Нели Богданова в съдебно заседание на 2 октомври 2019 г. разгледа докладваното от К. Коларов търговско дело номер 457 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е Решение

№ 67 от 23.05.2019 г., постановено от Пазарджишкия окръжен съд по т. д. № 256/2018 г., с което съдът е решил следното:

„ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК ****, да заплати на Г.В.М.,

ЕГН **********, сумата от 84.67 лева, представляваща остатък от обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили от ПТП от 01.05.2015 г. между мотоциклет „*******, управляван от М.А.Д.и кросов мото­циклет *****, управляван от Х.Р.Х., заедно със законната лихва за забава от 10.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. § 22 от ПЗР на КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), по банкова сметка ***. Р.П. в ТБ *****АД, IBAN ***, като

ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 84.67 лева

(осемдесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки) до претендираните 314 лева, представляващи остатък от обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили от ПТП от 01.05.2015 г. между мотоциклет „*******, управляван от М.А.Д.и кросов мото­циклет *****, управляван от Х.Р.Х., заедно със законната лихва за забава от 10.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. § 22 от ПЗР на КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), като неоснователен за 30 лева и погасен чрез плащане за разликата.

ОТХВЪРЛЯ иска на Г.В.М., ЕГН **********, срещу З. „А.“ АД, ЕИК ****, за осъждане да заплати на ищеца обезщетение от 50 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от ПТП от 01.05.2015 г. между мотоциклет „*******, управляван от М.А.Д.и кросов мото­циклет *****, управляван от Х.Р.Х., заедно със законната лихва за забава от 10.06.2015 г. до окончателното изплащане на главниците, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. § 22 от ПЗР на КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), като погасен чрез плащане за сумата от 12 000 лева и като неоснователен за разликата над 12 000 лева до претендираните 50 000 лева.

ОТХВЪРЛЯ иска на Г.В.М., ЕГН **********, срещу *****, за осъждане да заплати на ищеца обезщетение от 31 500 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от ПТП от 01.05.2015 г. между мотоциклет „*******, управляван от М.А.Д.и кросов мото­циклет *****, управляван от Х.Р.Х., заедно със законната лихва за забава от 08.06.2018 г. до окончателното изплащане на главницата, на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б.

„а“ от КЗ (отм.)., като погасен чрез плащане за сумата от 12 000 лева и като неоснователен за разликата над 12 000 лева до претендираните 31 500 лева.

ОСЪЖДА

Г.В.М., ЕГН **********, да заплати на З. „А.“

АД, ЕИК ****, сумата от 319.46 лева, представляващи разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението е постановено при участието на Х.Р.Х., ЕГН **********, като трето лице – помагач на страната на ответника *****.“ В отхвърлителната му част това решение се обжалва от ищеца Г.М., с подробни съображения за неговата неправилност.

Ответниците по жалбата ***** и ЗАД „А.“ са на мнение, че тя е неоснователна Третото лице помагач е без становище.

Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:

Искът против ответника „З.А.Д.„А.“

АД е по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), а искът против ответника *****, гр. С., е по чл. 558, ал. 5 КЗ.

По делото няма спор, че ищецът е пострадал при пътно транспортното произшествие, което станало на 01.05.2015 г., около 17.50 часа, на път ІІ-58 в района между гр. А. и с. Ч., което било причинено при условията на независимо съизвършителство от М.А.Д., ЕГН **********, управлявал мотоциклет „*******, със сключена с ответника „З.А.Д.„А.“ АД, Застраховка „Г.О.А.“ по

Полица № ***, на който мотоциклет ищецът бил пътник и от Х.Р.Х., ЕГН **********, който управлявал кросов мото­циклет *****, без сключена Застраховка „Г.О.А.“.

Влязлата в сила Присъда №

39/28.09.2017 г. по НОХД № 224/2016 г. на Районен съд, гр. А., с която вината на двамата водачи за настъпване на процесните увреждания е била установена, е задължителна (чл. 300 ГПК), а единствените спорни въпроси по делото понастоящем са:

- първо, дали и доколко с поведението си на пътя ищецът е допринесъл (чл. 51, ал. 2 ЗЗД) за настъпилите при катастрофата негови увреждания и

- второ, относно размера на дължимото от застрахователя и от Г.Ф.обезщетение за претърпените от Г.М. вреди.

І. Възраженията на ответника З. „А.“ АД по първия въпрос са, че по време на катастрофата пострадалият М. е бил без или с неправилно поставена защитна каска на главата, което е допринесло за уврежданията му, затова, при уважаване на иска, търсеното обезщетение евентуално подлежи на намаляване.

Ответникът *****, гр. С., не е направил възражение по чл.

51, ал. 2 ЗЗД, но доколкото съпричиненото от двамата мотористи увреждане – като първоначално основание за възникване на задълженията на ответниците – е един и същ правопораждащ факт, евентуалното допринасяне на ищеца за настъпване на подлежащите на обезщетяване негови вреди има значение и за Г.Ф.(чл. 216, ал. 2 ГПК).

Заключението на подробната Комплексна автотехническа и съдебно медицинска експертиза на вещите лица д-р Д.П.и инж. В.Ф.(л. 107 – л. 137) е категорична:

„При наличие на правилно поставена защитна екипировка процесните увреждания – охлузванията по тялото и лицето, разкъсно - контузните рани по главата, нямаше да бъдат налични. Може би – продължават експертите – нещата щяха да се ограничат само с мозъчно сътресение, в една или друга степен, и контузии по тялото. Има обективни данни – констатират вещите лица – ищецът да е бил с предпазна каска преди и до момента на настъпване на произшествието, но най-вероятно тя не е била поставена правилно. В момента на удара каската е „излетяла“ и М. се е „приземил“ по лице върху терена без предпазни средства, за което говорят: силно замърсените, дълбоки и с размачкани ръбове разкъсно – контузни рани по главата, счупеният нос и характерните кървящи охлузвания по тялото и крайниците“.

А в съдебното заседание от 03.05.2019 г. (л. 243 и сл.) вещото лице д-р П. отново е потвърдил, че „пораженията са типични по главата, зъбите, което предполага, че се е приземил на терена без каска, за да се получат тези наранявания“. В приложения по делото първоначално съставен Протокол за оглед на местопроизшествието (л.

214 и сл.) е описано, че една синя каска е била намерена „непосредствено до мотоциклета „С.“, а още една синя каска е била намерена на „20.60 м. на юг и на 10.46 м. на изток от **“. В цитираните от експертизата показания на очевидците има данни, че заедно с водача на мотоциклета, пострадалият Г.М. също е бил със защитна каска, но относно изводите за нейното правилно или неправилно поставяне от значение са само данните, установени и коментирани в приетата по делото експертиза.

Затова Апелативният съд, като има предвид наличните след катастрофата увреждания по лицето и скалпа на пострадалия М., приема, че те наистина биха настъпили в значително по-малка степен, ако в момента на удара със земята, М. е бил с правилно поставена и затова неотделена от главата му защитна каска.

При липсата на други събрани в процеса доказателства изводът е, че ищецът наистина е допринесъл за настъпването на собствените му увреждания и дължимото обезщетение за тяхната обезвреда поначало подлежи на намаляване, на основанието по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Степента от 1/3 на това допринасяне обаче, която е приел окръжният съд, е несъобразена с данните по делото и необосновано подценява значението на обективните причини за удара между двата мотоциклета, а оттам – и за причинените на ищеца увреждания. Не трябва да се забравя, че основната, определяща причина за този крайно нелеп пътен инцидент, е не само абсурдната и напълно непредвидима маневра на завиващия наляво водач на кросовия мото­циклет „**“, но и поддържаната в този момент превишена скорост на водача на мотоциклета „С.“, пасажер на който е бил и пострадалия ищец.

Затова, при събраните в процеса данни за онези от уврежданията на ищеца, които биха били резултат само от неправилно поставена защитна каска, преценката на Апелативния съд е, че степента, в която ищецът е допринесъл за настъпването на собствените му вреди, е в границите на 5 %, с този размер ще следва да се редуцира и дължимото от ответниците обезщетение.

ІІ. Относно размерите на исковете за присъждане на обезщетения за претърпените от Г. М. имуществени и неимуществени вреди:

1.

Имуществените вреди.

Окръжният съд не е признал – като свързан с уврежданията – направеният от ищеца разход от 30 лева за извършеното на 14.05.2015 г., непосредствено след изписването му от болницата, освидетелстване от съдебен лекар при МБАЛ „П.“ АД (л. 10), но това е било необходимо за констатиране на онези увреждания, които също са били резултат на катастрофата, но за които не се е наложило болнично лечение. Затова претенцията – в тази нейна част – е била основателна и е подлежала на уважаване.

Доказаните в процеса разходи на ищеца, свързани или отнасящи се до катастрофата от 01.05.2015 г., са в размер на общата сума от 628 лева.

От тях ищецът претендира плащане на половината (314 лева), само от ответника З. „А.“ АД и при установеното по-горе в т. І-ва допринасяне за настъпването на вредите, предявената претенция подлежи на уважаване до размер на сумата 298.30 лева (95 % от 314 лева = 298.30 лева).

2. Неимуществените вреди.

Ищецът изрично е разделил заявената си претенция за репариране на претърпените от него неимуществени вреди от общо 100 000 лева на две равни части, като поотделно претендира от всеки един от ответниците по половината от обезщетението, което – според него – те общо му дължат, без да включва в претенцията си към Г.Ф.вече платената на 11.06.2018 г. сума от 18 500 лева – обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

Затова искът към първия ответник З. „А.“ АД е в размер на сумата 50 000 лева, а към втория ответник, Г.Ф.– е в размер на неполучената разлика от 31 500 лева.

Приетото по делото експертно заключение за състоянието на ищеца след катастрофата и за изпитаните от него болки и страдания, по необходимост е трябвало да бъде преценено според конкретиката, съдържаща се в показанията на свидетелите Ж. В.М. и Е.И.М.., дадени в съдебното заседание от 01.03.2019 г. (л. 96 и сл.), които са установили не само тежкото му състояние след катастрофата и проведеното хирургично и следоперативно възстановяващо лечение, но и емоционалния срив, който го е сполетял при настъпилата промяна в живота му. Апелативният съд дава вяра на показанията на тези свидетели и не трябва да се мисли, че евентуалната заинтересованост на свидетел по смисъла на чл. 172 ГПК е – сама по себе си – необорим признак за недостоверност на неговите показания, подобен подход към преценката на събраните в процеса доказателства поставя по-скоро емоционални, но рационално неоправдани пречки към разкриването на истината (чл. 10 ГПК) и затова би бил не само необосновано предубеден, но и процесуално недопустим.

Тези установени в процеса физически и емоционални увреждания, чието постепенно, но не и пълно овладяване е продължило около една година, обуславя преценката на Апелативния съд, че дължимото обезщетение за претърпените от Г.М. болки и страдания следва да се определи по справедливост на сумата 40 000 лева. Посоченото общо парично обезщетение, дължимо в границите на поисканите размери в настоящите обективно съединени производства по чл.

226, ал. 1 КЗ (отм.) и съответно чл. 558, ал. 5 КЗ, като предвидена и допустима от закона компенсация на подлежащите на репариране и доказани от ищеца негови неимуществени вреди, подлежи на присъждане след приетата по-горе в т. 1-ва степен на редукция по чл. 51, ал.

2 ЗЗД и според размерите на заявените по делото претенции срещу всеки от двамата ответника.

Разпечатката съдържа 59 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6faa7b20-991c-4f0c-9b26-64d5a1f71c61