Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 3463 от 28.07.2025, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Частно гражданско дело 2030/2025
Вид
Разпореждане № 3463
Подписан
28.07.2025
Състав
Кристиян Велков Стоилов

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3463 гр. Кюстендил, 28.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIX-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиян В. Стоилов като разгледа докладваното от Кристиян В. Стоилов Частно гражданско дело № 20251520102030 по описа за 2025 година

„Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление – гр. София, район Младост ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, със законни представители Д.К. и М.С., чрез пълномощника адв. С. М., е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение против А.

Н. Б., ЕГН **********, с адрес в с. Р***, за сумата в размер на 3426,67 лв.

(три хиляди четиристотин двадесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки), от която

489,96 лева дължими за месечни, еднократни такси (абонаменти, доп. пакети), допълнителни услуги за период 25/01/2023-24/04/2023г. по сключените договори за мобилни услуги, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението (25.07.2025г.) до датата на погасяване на задължението;

1775,91 лева сума за периода от 25.01.2023г. до 24.06.2023г., дължима за лизингови вноски по договор за лизинг от 22.04.2022 г. за XIAOMI Redmi 9C 32GB Dual Grey, договор за лизинг № *** г. за Базови аксесоари, договор за лизинг №*** г. за Базови аксесоари, договор за лизинг от 04.02.2023 г. за MOTOROLA Moto G62 5G 64GB Grey, по договор за лизинг от 20.12.2022 г. за ACER Aspire 3 15.6 A315-58 Blue, по договор за лизинг от 20.12.2022 г. за MOTOROLA Moto G62 5G 64GB Grey и по договор за лизинг от 20.12.2022 г. за Базови аксесоари, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението (25.07.2025г.) до датата на погасяване на задължението;

1116,80 лева неустойки за предсрочно прекратяване на услуги, формирана както следва:

-По допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 09.09.2022г. сума в размер на 274,50 лв., от които сума в размер на 199,58 лв., представляваща три месечни такси и сума в 1 размер на 74,92 лв. за XIAOMI Redmi 9C 32GB Dual Grey, представляваща разлика между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг.

-По договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 20.12.2022г. сума в размер на 151,69 лв., от които сума в размер на 43,41 лв., представляваща три месечни такси и сума в размер на 108,28 лв. за ACER Aspire 3 15.6 A315-58 Blue, представляваща разлика между цената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг;

-По договор за услуга Интернет за дома с предпочетен номер *** от 04.02.2023г. сума в размер на 175,98 лв., от които сума в размер на 49,98 лв., представляваща три месечни такси и сума в размер на 126,00 лв. за ZTE 4G MF296R, представляваща цената на устройството,което потребителят не е върнал при прекратяване на договора;

-По договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 04.02.2023г. сума в размер на 167,20 лв., представляваща три месечни такси;

-По договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 20.12.2022г. сума в размер на 391,43 лв., от които сума в размер на 165,89 лв., представляваща три месечни такси и сума в размер на 225,54 лв. за MOTOROLA Moto G62 5G 64GB Grey, представляваща разлика междуцената на устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг, както и сторените деловодни разноски – 68,53 лева държавна такса и 565,60 лева възнаграждение за адвокат.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор за мобилни услуги, приложения към договора, общи условия и др.

Районен съд-Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания за частично основателни. Съображенията за това са следните:

Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство (чл. 7, ал. 3, изр. 1 от ГПК). Според § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за 2 извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност.

В настоящия случай, от доказателствата по делото и най-вече от приложените към заявлението договори е видно, че А. Н. Б., за който се твърди, че е длъжник в правоотношенията си с „Йеттел България” ЕАД, има качеството на потребител. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, и в частност - да уговарят неустойка, е ограничена от това, че въпросното съдържание не може да противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, а конкретната преценка следва да се прави към момента на сключване на договора.

Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством които се създава значително неравновесие между търговеца, който е икономически по-силната страна, и потребителя - икономически по-слабата страна. От съдържанието на процесните договори, както и от общите условия към същите, става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения.

Въпреки това, в договора е предвидено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка в размер на оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три. Потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора. В случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и разликата между стандартната цена на устройството и заплатената такава от него при предоставянето му, която съответства на оставащия срок на договора. Подобни уговорки в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсват. В случай, че потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на оператора, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка.

Предвид изложеното, уговорените неустойки несъмнено имат неравноправен характер, напускат рамките на присъщите им функции и са нищожни. Действително се налага изводът, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-силна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме. Когато е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори на само няколко (в случая – три) 3 неплатени абонаментни вноски, мобилният оператор по прекратения договор de facto ще получи имуществена облага от насрещната страна в такъв размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя на потребителя по-нататъшно ползване на услугата.

Освен това, процесните неустойки целят да компенсират оператора не за действително претърпените от него вследствие на неизпълнението (неплащането на конкретните месечни абонаментни вноски) вреди, а за пропуснатите от същия вследствие на едностранното прекратяване на договора ползи. По този начин се създават условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, а това не се толерира от ЗЗП.

В разпоредбите от договора, в които се посочва начинът за определяне размер на неустойката, включват и посочване на втора неустойка, дължима кумулативно с другите, представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната му обща лизингова цена.

Тази неустойка е договорена като двукомпонентна и включва както част от стойността на отстъпките от абонаментните планове, така и част от пазарната цена на крайното устройство. Така формулирана, клаузата за неустойка предпоставя прекалено много условия по нейното формиране, които не позволяват в достатъчна степен да се предвиди нито при неизпълнението на кои точно задължения ще се дължи тя, нито в какъв приблизителен размер ще е. Следва да се отбележи също, че въпросната неустоечна клауза не съдържа ограничение за дължимост на трикратния размер на абонаментните месечни вноски и не е ясно при неизпълнението на кои точно договорни задължения възниква - само при неплащане на абонаментните такси или при неплащане на погасителните вноски за устройството, или и в двата случая. Тя категорично накърнява добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл.

3 от ЗЗД и безспорно се явява нищожна.

С предвиждането в договора, за едно и също неизпълнение, на две различни и едновременно дължими санкции, се надхвърлят обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката и същата се явява необосновано висока (чл. 143, т. 5 от ЗЗП). Самата клауза не е индивидуално уговорена, изхождайки от цялото съдържание на договора (чл. 146, ал. 2 от ЗЗП), поради което и същата е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и не следва да се прилага.

Отделно от това, при предсрочно прекратяване на договора, което е предпоставка за основателността на претенцията за неустойка, е необходимо правото на прекратяване на облигационната връзка между страните да е надлежно упражнено. В случая се твърди, че договорът е едностранно развален от „Йеттел България” ЕАД поради неизпълнение от длъжника на задължението да заплаща дължимата месечна цена на предоставените услуги.

Тъй като страните са избрали да сключат договора в писмена форма, следователно в писмена форма трябва да е и волеизявлението на кредитора за развалянето му поради неизпълнение на задължението на длъжника (арг. чл.

4

293, ал. 2 от ТЗ, във вр. чл. 87, ал. 1 от ЗЗД), което трябва да е достигнало до него.

По делото липсват доказателства, че заявителят е упражнил потестативното си право да развали договора, както и че волеизявлението му е достигнало до насрещната страна. Не може да се приеме като волеизявление за разваляне на договора издаването на фактура, в която е начислена неустойка, тъй като няма данни същата да е получена от длъжника по настоящото.

От всичко посочено се налага извод за нищожност на уговорките за заплащане на неустойка, поради което не може да породи целените правни последици и съответно съдът не следва да я уважава. Ето защо претенциите в общ размер на 1160,80 лева няма да бъде уважена.

В частта за разноските и предвид частичното уважаване на заявлението, искането е основателно за размера на държавна такса от 45,32 лева, с оглед уважената част от претенцията.

В производството заявителят е представляван от адвокат, на когото съдът, с оглед уважената част от претенцията, следва да присъди възнаграждение в размер на 374,00 лева.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА заповед за изпълнение, съгласно която А. Н. Б., ЕГН **********, с адрес в с. Р*** ДА ЗАПЛАТИ на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление – гр. София, район Младост ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, сумите, както следва: 489,96 лева дължими за месечни, еднократни такси (абонаменти, доп. пакети), допълнителни услуги за период 25/01/2023-24/04/2023г. по сключените договори за мобилни услуги, 1775,91 лева сума за периода от 25.01.2023г. до 24.06.2023г., дължима за лизингови вноски по договор за лизинг от 22.04.2022 г. за XIAOMI Redmi 9C 32GB Dual Grey, договор за лизинг № *** г. за Базови аксесоари, договор за лизинг №*** г. за Базови аксесоари, договор за лизинг от 04.02.2023 г. за MOTOROLA Moto G62 5G 64GB Grey, по договор за лизинг от 20.12.2022 г. за ACER Aspire 3 15.6 A31558 Blue, по договор за лизинг от 20.12.2022 г. за MOTOROLA Moto G62 5G 64GB Grey и по договор за лизинг от 20.12.2022 г. за Базови аксесоари, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението (25.07.2025г.) до датата на погасяване на задължението, както и сторените деловодни разноски, съобразно уважената част от заявлението – 45,32 лева държавна такса и 374,00 лева възнаграждение за адвокат.