Решение № 1025 от 18.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1025 гр. Варна, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Елица Т. Трифонова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Гражданско дело № 20253110104336 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Н. С. Я., ЕГН **********, действаща със съгласието на нейната майка и законен представител П. Н. Л., ЕГН **********, срещу С. К. Я., ЕГН ********** с правно основание чл. 150 СК за изменение на определения по силата на съдебна спогодба, обективирана в протоколно определение от 09.10.** г. по гр. д. №**/** г. по описа на PC – Варна, размер на месечната издръжка, дължима от ответника на детето Н. С. Я. от 200 лева (102.26 евро) на 400 лева (204.52 евро), считано от предявяване на исковата молба – 02.04.2025г.

В исковата молба са изложени твърдения, че нейни родители са П. Н. Л. и С. К. Я.. По силата на съдебна спогодба, обективирана в протоколно определение по гр. д. №**/** г. по описа на PC – Варна, в нейна полза била определена издръжка в размер на 200 лв., дължима от баща й. От постановяване на съдебния акт изминали шест години и нарастнали нуждите й от храна, облекло, разходи за обучение и извънкласни занимания, както и социалните й потребности от извънсемейни забавления и занимания, които обуславяли необходимост от определяне на издръжка в по-висок размер, а именно: 400 лв. Посочва, че й предстояли посещения на частни уроци по български език и история, курс по немски език и ортодонтско лечение. Счита, че баща й разполага с възможност да заплаща издръжка в претендирания размер, защото работел по трудов договор, притежавал вендинг машини, от 1 които реализирал допълнителни доходи, развивал дейност като едноличен търговец, придобил складова база и апартамент. По изложените съображения отправя искане за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. К. Я., с който чрез адв. Д., оспорва иска за разликата над 269,25 лв. (137.67 евро) до претендраните 400 лв. (204.52 евро). Изтъква, че получавал трудово възнаграждение в размер на 1077 лв., преустановил дейността си като ЕТ през ** г., нямал собствено жилище и издържал двете си малолетни деца. По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск за горницата над 269,25 лв. Претендира разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че П. Н. Л. и С. К. Я. са родители на Н. С.

Я., род. на 17.03.**г. Безспорно е и, че по силата на съдебна спогодба, обективирана в протоколно определение от 09.10.**г. по гр. д. №**/** г. по описа на PC – Варна, бащата се задължава да заплаща на детето чрез неговата майка месечна издръжка в размер на 200 лв. (102.26 евро).

От приетия по делото план за лечение на Н. Я. и амб.листове се установява, че на детето е предложено ортодонтско лечение с брекети на стойност 5 500 лв. (2812.11 евро) или ортодонтско лечение с алайнери.

Видно от справка в ТР към дата 20.03.2025г., ответникът е регистриран като едноличен търговец с предмет на дейност продажба на **.

От представените удостоверения за раждане е видно, че С. Я. има още две непълнолетни деца – Кристиян Я., роден на 02.05.**г., и Нели Я., родена на 23.10.**г.

По делото е представено допълнително споразумение към трудов договор, от което се установява, че ответникът работи в „**“ ЕООД на длъжност „монтажник, скеле“ с основно трудово възнаграждение 1 077 лв.

(550.66 евро).

От приетата декларация за регистрация на самоосигуряващи се лица от 08.02.**г. се установява, че ответникът е прекъснал дейността си от 01.02.**г.

Постъпило е становище от ДСП, според което е в интерес на детето Н. Я.

2 да се актуализира размерът на издръжката, съобразно установеното по делото за нуждите на детето и възможностите на всеки от родителите.

Съгласно справка от Служба по вписванията, за С. Я. са налице няколко отбелязвания за дарения на поземлени имоти в негова полза, като 2022г. ответникът е купил складова база от **. Извършени са разпореждания с идеални части от някои от дарените недвижими имоти.

Установява се от справка за декларирани данни и от справка на ОД на МВР, че П. Л. притежава МПС – Пежо 206, **. От справка на лицето С. Я. се установява, че същият е декларирал патентна дейност за периода 2016г.-**г.

От справка от ТД на НАП гр. Варна за актуално състояние на действащи трудови договори до 31.12.2024г. П. Л. няма действащи такива, а ответникът има регистриран трудов договор с „**“ ЕООД, безсрочен, с основна заплата 1 077 лв. Приети са справки за осигурителния доход на родителите, видно от които за 2024г. осиг. доход на П.Л. е между 437,04 лв. и 949,10 лв., а този на ответника – между 257,50 лв. и 1 500 лв.

От постъпилата справка от ОД на МВР се установява, че С. Я. притежава МПС – Мерцедес, МЛ 320.

Видно от приетите удостоверения от НОИ за периода 01.01.**г. – 28.05.2025г., П. Л. е получила парично обезщетение в размер от 112,13 лв., а ответникът – 718,15 лв.

Представена е служебна бележка от ** ЕООД, от която се установява, че детето Н. Я. е записано на курс по немски език със заплатена сума от 384 лв., като е представен и фискален бон за заплащане на сумата.

Приети са писма от Община ** от 30.09.2025г. и от Община ** от 06.10.2025г., според които С. Я. няма подавани декларации по чл.61 ЗМДТ за упражняване на патентна дейност за последните пет години. Съгласно писмо от Община Варна от 26.09.2025г., ответникът е подал две декларации по чл.61 ЗМДТ за последните пет години – през 2020г. и **г.

Приета е и справка от Банка ** относно наличности, движение и операции за периода 01.05.**г. – 14.10.2025г. по сметки на С. Я..

Представени са писмени доказателства за извършени разходи в полза на детето Н., както и вайбър кореспонденция между детето и ответника.

По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на един 3 свидетел на страната на ищцата – В.Л. (съпруг на П. Л.). От показанията му се установява, че Н. живее при него. Сочи, че през последните пет години нещата с цените са се променили, детето пораства и нуждите му стават по-големи. Тя посещавала курсове след училище. Ходила на немски език, а според свидетеля, един етап от курса бил близо 400 лв. Относно здравос**ното й състояние, Н. носила очила, които най-вероятно ще се сменят и евентуално ще се поставят брекети. От общи познати свидетелят знаел, че бащата на Н. работи, но не знае къде. Сочи, че има допълнителна работа или бизнес с **.

Освен с месечната издръжка, по друг начин не знае той да е помагал относно грижите за Н.. Не знае дали ответникът е подарявал подаръци на Н.. В.Липчев се е виждал един, два пъти с ответника, но лично не го познавал и не са разговаряли. И от познати на **, и от познати на свидетеля, последният знаел за тези **. Чувал бил от жена си и от един приятел от гр. **, който се познавал със С., с когото са **, че се занимавал с к**. Това го чул миналата година.

Свидетелят говорил по телефона е с този техен общ приятел, като тогава ставало въпрос за ** и оттам се подхванало, защото общият познат и С. заедно ходели на ** в гр. **. По принцип свидетелят знаел за това нещо от жена му.

Не знаел какъв диоптър има Н..

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Не се спори по делото, че по силата на съдебна спогодба, обективирана в протоколно определение от 09.10.**г. по гр. д. №**/** г. по описа на PC – Варна, бащата се задължава да заплаща на детето чрез неговата майка месечна издръжка в размер на 200 лв. (102.26 евро). Видно от отговора на исковата молба, ответникът признава иска за сумата от 269,25 лв. (137.67 евро).

Следователно, спорен е въпросът досежно размера на претендираното увеличение за сумата над 137,67 евро до 204,52 евро. В тази връзка настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно чл. 143 от СК, безус**но е задължението на родителите да изплащат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като същата се определя в съответствие с възможностите и материалното състояние на родителя. Следва да се отбележи трайната съдебна практика, съгласно която, родителят, който не полага непосредствени ежедневни грижи 4 за детето, следва да заплаща по-голяма част от тази издръжка. При изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата по смисъла на разпоредбата на чл. 150 СК е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.

Съдът намира, че в настоящия случай е изпълнена предпоставката да е налице трайно съществено изменение на нуждите от издръжка. Налице са няколко обстоятелства, които предпоставят изменената нужда, като найсъщественото от тях е промяната във възрастта на детето. Изминали са 7 години от определяне на предходния размер на издръжката, като за този период от време, детето е пораснало до възрастта от 15 години. Това израстване е свързано със съществени промени в живота на младия човек, обвързани както с физическата промяна в него – бързото му израстване, предполагащо и нужда от повече средства за храна, облекло, обувки, така и с навлизането в етап от живота му, в който същото следва да прояви активност в интелектуален и образователен план, за да осигури пълноценното си развитие – да завърши средното си образование, както и при възможност за това, да положи усилия в други извънкласни дейности, развиващи благоприятни личностни характеристики в младия човек. Понастоящем детето е ученик в девети клас. В началото на всяка учебна година е необходимо закупуването на различни учебници, помагала и пособия. От доказателствения материал по делото се установява, че Н. посещава курсове по немски език, за който са заплатени 384 лева (196.34 евро), еднократно. Макар да не се установи по делото наличие на изключителни нужди на детето, освен обичайните за неговата възраст такива, е необходимо ортодонтско лечение, което дори при избор на по-бюджетен вариант за лечение, възлиза на 5 500 лв. (2 812.11 евро).

Видно от свидетелските показания, детето носи очила, което също представлява разход при смяната им. Не следва да се пренебрегва и нуждата от повече почивка, последната от своя страна, възприемана в различните и форми – както на отдих, така и на забавления и социални контакти.

Изложеното е придружено от съпътстващи фактори, каквито са: увеличилият се размер на минималната работна заплата – служещ като база за определяне на минималния размер на издръжката, но също и като индекс за променящите се икономически реалности в държавата, а също и наличието на значителна инфлация и поскъпване на множество битови услуги в страната. Последното икономическо явление драстично и рязко нараства през текущата година, поради което е адекватно предположението, че заявените разходи за комунални услуги и прехрана на детето закономерно са нараснали. От всичко изложено съдът прави логичния извод, че в настоящия случай е налице промяна в обстоятелствата около предходно определената издръжка, и тази промяна е съществена и трайна, като предполага завишаване на размера на същата.

На следващо място, релевантен е въпросът за възможността на бащата да заплаща издръжка в претендирания размер. Установи се по делото, че 5 същият получава трудово възнаграждение в размер от 1 077 лв. (550.66 евро).

До **г. е декларирал осъществяването на патентна дейност като ЕТ чрез продажба на **. Взема се предвид обстоятелството, че С. Я. е баща на още две малолетни деца, на които дължи издръжка. От друга страна, ответникът е в трудоспособна възраст, не се установява да страда от заболявания или да е с намалена работоспособност, притежава МПС, няколко поземлени имота, като са извършени разпореждания с част от тях само на ид.части. Вярно е, че според приетите писма от Община ** от 30.09.2025г. и от Община ** от 06.10.2025г., С. Я. няма подавани декларации по чл.61 ЗМДТ за упражняване на патентна дейност за последните пет години. Съгласно писмо от Община Варна от 26.09.2025г., ответникът е подал две декларации по чл.61 ЗМДТ за последните пет години – през 2020г. и **г. На първо място обаче, неподаването на тази декларация представлява административно нарушение, но само по себе си това бездействие не води до извод за неупражняване на такава дейност. Освен това, видно от извлечението, представено от Банка **, са извършвани плащания за наем на ** за няколко месеца след **г. в полза на Община Каспичан. Във връзка с това дали ответникът упражнява тази патентна дейност са събрани гласни доказателствени средства, чиято достоверност обаче съдът поставя под съмнение, доколкото възпроизвеждат казаното от П.Л.. При все това и вземайки предвид движението и операциите по банковите сметки на ** Я., съдът намира, че последният има възможност да заплаща претендирания увеличен размер на издръжка. Фактът, че ответникът е баща на други две малолетни деца следва да бъде отчетен, но не го освобождава от задължението му към останалите му деца. Задължението за издръжка към всички деца е равностойно, като родителят следва да организира финансовите си възможности така, че да осигури необходимите средства за всяко от тях. Настоящият съдебен състав намира, че дори след изплащане на увеличената издръжка на дъщеря си ответникът да среща материални затруднения, той може и следва да ангажира цялата си деятелност, за да реализира доходи, които да му послужат за удовлетворяването на собствените му екзистенциални нужди, така и за задоволяване на увеличените потребности на детето Н..