Протокол № 311 от 17.03.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 311 гр. Варна, 17.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в заседание при закрити врати на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Яна Панева

Съдебни

Росица Анг. Харизанова заседатели: Ана П. П. при участието на секретаря ДеБ. Н. И.а и прокурора К. Ст. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Яна Панева Наказателно дело от общ характер № 20243100201437 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Подсъдимият Г. С. С. – редовно призован, явява се лично с баща си С. Г. С..

Представлява се от адв. П. В. – ВАК – назначен за служебен защитник от ДП и приет от съда.

С. Г. С. – баща на подсъдимия, редовно призован, явява се лично.

М. Б. С. – майка на подсъдимия, редовно призована, не се явява.

Свидетелите:

И. А. А. – редовно призован, не се явява.

Свид. М.: И. ще закъснее, но идва насам.

М. О. М. – редовно призован, явява се лично и с родител – Огнян Ангелов.

Г. Ф. И. – нередовно призован, не се явява. Призовката се е върнала в цялост с отбелязване, че по сведения на И. С. – дядо на свидетеля, същият живее в Германия. От направената справка КИАД се установява, че е напуснал страната на 28.09.2024 г.

Б. Т. М. – редовно призован, явява се лично и с родител – Севим Емин.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. В.: Да се даде ход на делото.

1

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО при закрити врати

СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на свидетелите:

М. О. М. – ***

Б. Т. М. – ***

Свидетелите обещават да говорят истината.

На основание чл. 273 от НПК свидетелите и родителите им се отстраняват от съдебната зала.

Председателят разясни на страните правото им на отводи по чл.274 от НПК.

Нови искания на основание чл.275 от НПК не бяха направени.

СЪДЪТ намира, че са изпълнени разпоредбите на чл.272 и следващи от НПК, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

Председателят на състава докладва основанията за образуване на съдебното производство.

Председателят на състава предоставя възможност на прокурора да изложи обстоятелствата, включени в обвинението.

Прокурорът: Поддържам обвинителния акт във вида, в който е внесен.

Подс. С.: Разбрах обвинението срещу мен. Искам да кажа, че съжалявам за постъпката си. Ще дам обяснения по-късно.

СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетелите в присъствието на родителите им:

Свид. М.: С Г. се познавам, с него сме приятели. За случката мога да кажа следното: бяхме там и повече от един човек хвърлиха камъни. Не видях кои точно, но видях повече от един камък. Там бяхме аз, Б., Г. и това. Бяхме на едно барче – пиано бара. От там тръгнахме 2 към ПТУ-то – една площадка зад линията. Докато тръгнахме натам, пресичахме линията и там хвърлиха няколко камъка, но не видях кои бяха.

Заедно вървяхме всичките. Камъните бяха от страни на релсите. Не видях кой хвърли камък. Повече от един човек хвърлиха камъни. Бяхме аз, И., Г. и Б.. Аз не съм хвърлил и не съм видял кой е хвърлил камък. Аз бях по-напред, чух шум, обърнах се и видях. После всички тръгнахме да бягаме.

След като се върнахме от площадката, видяхме, че влака е спрял, видяхме машиниста и разбрахме какво е станало.

На въпроси на прокурора: Когато вървяхме, аз бях най-отпред, а другите вървяха зад мен. Видях, че хвърлят камъни, но не видях кой. Камъни по релсите не сме слагали.

Преди да тръгнем, бяхме на барчето – пиано бара, където стояхме към половин-един час.

Пътят от пиано бара до влака е 5 минути. Като преминахме линията, отидохме на площадката ПТУ-то, зад линията. Не съм бил уплашен тогава. Бях уплашен след случката, защото машиниста беше ранен. Беше излязъл и беше ранен, течеше кръв от него. От площадката няма видимост към влака. На връщане от площадката видяхме какво се е случило и разбрахме. Никой не ни е казвал за станалото, ние видяхме. Имаше линейка на място.

Не помня много много какво се случи, тъй като беше преди 2 години.

Аз бях тогава 7. или 8. клас. Сега съм 9. клас.

На въпроси на адв. В.: Е. (сега с име Г.) не беше с нас. Него го взехме от площадката и беше с нас на връщане. Като се хвърляха камъните, Е. не беше там.

Няма завои по линията, права е. Ограждения за преминаване няма – всеки минава откъдето си иска. Тази линия е в града, точно до гимназията. Влака го видяхме отдалече.

Мисля, че всички видяха влака отдалече. Локомотивът не издаде никакъв предупредителен сигнал.

Не съм видял тези хвърлените камъни накъде са отишли.

Мисля, че на следващия ден отидох в полицията. Първо са извикали Б. и от там са разбрали кои сме били там. После извикаха и мен по телефона. Разпитаха ме. Малко ме притискаха да кажа, че Г. е виновен. Първо бяха разпитали Б. и той е казал, че Г. е виновен.

Аз исках да го защитя и казах, че не е той и после те ме притиснаха, майка му беше там, притиснаха ме и казах че е той.

Когато ме разпитваха Б. влезе след това с майка му. Разпитаха ме и аз казах, че не съм бил там и тя влезе тогава с Б.та. Аз не си тръгнах тогава. Те питаха Б.та „Така ли е? М. каза, че не е бил там“ и той каза „Не, недей да лъжеш“ и ме притиснаха. Каквото каза Б.та, аз нещо такова казах. Б. е казал, че Г. е хвърлил и аз повторих неговите думи, защото те ме притискаха.

Разпитван съм два пъти. Първия път, след като ме разпитаха, тогава влязоха майката на Б. и Б. и аз продължавах да говоря. Други хора не си спомням да е имало по време на 3 разпита, мисля, че не.

Втория път, когато ме разпитваха пак беше в РУ – Провадия. Казаха ми каквото съм казал първия път пак да го кажа. Питах защо ме разпитват пак и не ми казаха. Имаше някаква жена и педагогическия съветник мисля.

На въпроси на съда: При първия разпит бях без родител. Влязох в РУ – Провадия.

Там беше един мъж – полицай, който разпитваше. Разказах, че не съм бил там изобщо. След това се оказа, че съм бил там, те разбраха. Казах на полицая, че не съм бил там. Той това го записа в протокола, а аз не съм го подписал. Извикаха после Б.та и майка му и той каза, че лъжа и аз си признах. Казах каквото е казал Б.та. Те ми прочетоха какво е казал и аз казах същото. Полицаите ме притискаха и затова казах, че е така както съм казал. Бяха двама полицаи. Казваха ми да кажа това и това, че да не изляза аз виновен. Казаха, че е бил Г., защото Б.та го е казал. Можел е да каже и друг човек, но е казал Г.. Казах, че е така, защото бях уплашен и не исках да излизам аз виновен. Аз не съм си измислял историята, те ме притиснаха така да кажа. Казаха да кажа, че е Г., че да не изляза аз виновен. Решили са, че е Г., защото са разпитали Б.та първи и той е казал така. Аз разказах каквото Б.та е казал. Те ми прочетоха и аз след неговото казах същото. После излязох от РУ и се прибрах.

После не помня кога ме извикаха пак: след 2-3-4 седмици. Питах защо ме разпитват втори път. Те ми казаха да кажа същото, което съм казал първия път. Аз казах да напишат същото: казах, че Г. е виновен. Разказах, че бяхме на пиано бара, от там тръгнахме към ПТУто и тогава се случи случката. Казах, че бях най-отпред, обърнах се и видях как Г. хвърля камъка. Това казах аз.

Аз не лъжа, те ми казаха това да кажа. Аз не съм лъгал никой и бях уплашен.

Подписах протоколи след това. Дадоха ми да прочета казаното и да го подпиша.