Определение № 1625 от 17.11.2021, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1625 гр. София, 17.11.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Частно наказателно дело № 20211110208283 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.

Образувано е по жалба на М. И. Ж. чрез адв. Т. Й. срещу постановление от 12.04.2021г. на прокурор при СРП за прекратяване на наказателното производство, образувано и водено за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК по досъдебно производство № ЗМ 109/2020г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр. пр. № 55001/2019г. по описа на СРП.

В жалбата се сочи, че атакуваното постановление е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, като се излагат подробни съображения.

С атакуваното постановление прокурор при СРП е постановил прекратяване на наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

От фактическа страна се установява следното:

Досъдебното производство е образувано и водено за престъпление по чл.

323, ал. 1 НК.

В хода на досъдебното производство в процесуалното качество на свидетели са разпитани М.Ж. /л. 79-80 от д.пр./, В. Й. /л. 81 от д.пр./, А. Н. /л.

82 от д.пр./, А. Т. /л. 84-85 от д.пр./, А. С. /л. 86 от д.пр./, като са приобщени множество писмени доказателства, изготвена е съдебно-техническа експертиза.

Настоящият съдебен състав не споделя становището на въззивния съдебен състав, че от престъпление с правна квалификация по чл. 323, ал. 1 1

НК възниква фигурата на пострадал. Независимо от това предвид упражнения инстанционен контрол и задължителността на определението на СГС СРС следва да се произнесе по същество.

Обсъждайки събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че постановлението на СРП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Видно от нотариален акт № ***, том VI, рег. № *****, дело № 1125 от 2008г. дъщерята на М. И. Ж. – Ж. К. К., й дарява недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. „К. Б. I“ № *** – работилница със застроена площ от 49.40 кв.м., разположена на първия етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се на адреса. По документ за собственост, както и съгласно схема за самостоятелен обект от АГКК имотът не е жилищно помещение, а представлява работилница.

Според събраните свидетелски показания М.Ж. е владяла имота, като го е посещавала на три-четири месеца, като през 2016г. при посещение на имота заедно със зет си е установила, че катинарът е сменен и няма достъп до имота.

От свидетелските показания на А. Т. и А. Н. се установява, че сем. Т. са притежавали ключ за работилницата, като до 2016г. първият етаж е бил ползван за склад, като през 2016г. до 2017г. е извършен ремонт. Показанията на двамата свидетели потвърждават показанията на св. Ж. за проведени срещи през 2016г. във връзка със закупуване на първия етаж/работилницата/, които са приключили без резултат между страните, като контактите са преустановени.

Установява се, че през 2016г. св. А. Н. е предприел действия за ремонтиране на първия етаж /работилницата/, като съдът кредитира показанията на св. Ж. за смяна на катинара през 2016г. Към момента на смяната на катинара обаче събраните свидетелски показания не сочат, че св.

А. Н. или сем. Т. са имали знание, че правото им на собственост върху първи етаж/работилницата/ се оспорва. Самата св. Ж. в показанията си твърди, че именно смяната на катинара е провокирала иницииране на разговори и срещи с цел продажба на имота, като свидетелката не е искала да сменя катинара по нейни думи и да има ключ от имота.

С оглед горното съдът намира, че не са събрани доказателства чрез разпита на свидетелите за знание на сем. Т. или на А. Н. към момента на 2 смяната на катинара, че друго лице има претенции за собственост на първия етаж/работилницата/, респективно не се доказва умисъл за самоуправство.

Изрично в показанията си св. Ж. заявява, че по време на срещите не е претендирала пред Т. за ключ за имота, както и за смяна на катинара, а след тези срещи в по-късен момент не е посещавала имота и не е претендирала за достъп до него, с оглед на което и за последващ момент не са събрани доказателства за осъществен състав на самоуправство.

Поради това и изводите на прокурора за наличие на основания за прекратяване на наказателното производство са законосъобразни и правилни и почиват на събрания по делото доказателствен материал.

Воден от изложеното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 НПК, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 12.04.2021г. на прокурор при СРП з а прекратяване на наказателното производство по до съдебно производство № ЗМ 109/2020г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр. пр. № 55001/2019г. по описа на СРП.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред СГС в 7-дневен срок от съобщаването му на СРП и на М. И. Ж., както и на адв. Й.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3