Решение № 704 от 03.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 704 гр. София, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело № 20241001000735 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №30420/15.03.2024 година от „София Франс Ауто“ АД срещу решение №214/08.02.2024 година, постановено по т.д.№1172 по описа за 2022 година на Софийски градски съд, ТО, VI-24 състав.

При извършена служебна справка в ТР се установява, че на 17.01.2024 година е вписано отделяне с праводател „София Франс Ауто“ АД и правоприемник „Ес еф Ай Аутомотив“ ЕООД.

При съобразяване на надлежното качество, в което следва да участва „Ес еф Ай Аутомотив“ ЕООД на същото e изпратен препис от решението, с указания за възможността да го обжалва.

Постъпила е и въззивна жалба вх. №73331/27.06.2024 година от „Ес Еф Ей Аутомотив“ ЕООД срещу решение №214/08.02.2024 година, постановено по т.д.№1172 по описа за 2022 година на Софийски градски съд, ТО, VI-24 състав.

Твърди се в жалбите, че постановеното решение е неправилно, тъй като 1 е неправилен направеният от първоинстанционният съд извод, че не е налице непреодолима сила. Настъпилите обстоятелства са от извънреден характер, поради което следва да се приеме, че възникналата невъзможност за доставка се дължи на непреодолима сила. Не е имало никакво основание за прилагане и задържане на сумата, съставляваща неустойка, тъй като не е налице вина за неизпълнението. При обсъждане на всички представени доказателства, съдът би стигнал до извода, че предявените искове са основателни. Претендира се отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на решение по съществото на спора, с което исковете бъдат уважени.

Въззиваемата страна „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД е депозирала писмен отговор, с който моли да се потвърди решението на първоинстанционният съд и се присъдят направените по делото разноски.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба от 28.06.2022 година ищецът излага, че е вносител на марката „Пежо“ за България и участва с оферта в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка на леки и лекотоварни автомобили“, по обособена позиция №1 „Доставка на леки автомобили с нормална проходимост - комби (М1)“ на възложителя „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД („ЕСО“ ЕАД). С Решение № 1119/08.10.2020г. на Възложителя „София Франс Ауто“ АД е определен за Изпълнител на обществената поръчка и съответно сключил с Възложителя „ЕСО“ ЕАД Договор №0011-ЦУ/10.02.2021г. с предмет доставка и гаранционно (сервизно) обслужване на 18 броя автомобила Пежо 308 SW (комби), детайлно описани в техническото и ценово предложение на Изпълнителя, Приложение № 2 към договора. Съгласно чл. 4.2. от договора, срокът за доставка на автомобилите е 90 календарни дни, считано от датата на подписването му, съответно изтичал на 11.05.2021г.

Съгласно чл. 2.2.1 от договора, цената за доставка на автомобилите и регистрацията им в КАТ възлиза в размер на 469 692 лева без ДДС, съответно 563 630.40 лева с включен ДДС. Съгласно чл. 13.1 от договора, при забавено изпълнение на задължения от страна на изпълнителя в нарушение на уговорените срокове, същият заплаща на възложителя неустойка в размер на 0.2 % от сумата по чл. 2.2.1 за всеки просрочен ден, но не повече от 20 % от цената на съответната дейност по чл. 2.2.1. от договора. Ищецът посочва, че в 2 изпълнение на поетия ангажимент, на 01.03.2021г. е направил поръчка на производителя на „Пежо“ – Stellantis, със седалище във Франция, през системата за поръчки, като поръчката била приета в същия ден. При приемане на поръчките производителят отбелязва в системата за поръчки дата на производство на съответния автомобил, която в случая е 07.04.2021г. (ЕСОМ), съответно дадената дата, на която автомобилите е следвало да бъдат издадени от завода и изпратени към логистичния център, която е 14.04.2021г. (Entree park cession/Importateur).

На 16.04.2021 година ищецът е получил уведомление от производителя за нарушаване на графика си за производство на автомобили поради затруднения в доставките на електронни компоненти и суровини, като на 19.04.2021 година приетите поръчки са анулирани в системата за поръчки. На 23.04.2021г. е направена нова поръчка, която е приета в същия ден, а като дата на готовност за излизане на автомобилите от завода и последваща логистика до България е посочена датата 19.05.2021г. (Date creation и Entree park cession/Importateur), която дата е след крайния срок за доставка на изпълнителя по договора за обществена поръчка.

Полученото уведомление от 16.04.2021 година от завода производител за нарушаване графика на производство поради недостиг на компоненти, /който поради влошената икономическа ситуация вследствие епидемията от Covid-19 е в световен мащаб/ и съответно забава в доставките на поръчаните за производство автомобили е именно такова обстоятелство, което възложителят не е могъл да предвиди при полагане на дължимата грижа.

Отделно ответникът без никаква правна логика не се съобразява с изложените обстоятелства, довели до забавата, обуславящи и приложението на института на непреодолимата сила, съгласно чл.19 от договора и чл.306 ТЗ. Това обстоятелство е извън контрола както на възложителя, така и на изпълнителя и не е могло да бъде предвидено от нито една от двете страни.

Твърди, че са налице условия за изменение на договора, тъй като на първо място това изменение е несъществено. Налице е правно основание за изменение на договора, тъй като на възложителя е представено доказателство, че е настъпило обстоятелство, обусловило забавата, а тя не е по вина на изпълнителя, не е могла да бъде предвидена от нито една от страните по договора и е събитие, попадащо в хипотезата на чл.19 от договора, 3 изключваща отговорността за забава. Във връзка с получения отговор от ответника от 29.04.2021 година излага, че действащо е било решение от 26.05.2021 година, с което извънредната епидемична обстановка е удължена до 31.07.2021 година. Поведението на ответника, изразяващо се в отказ да приеме представените от изпълнителя доказателства за наличието на непреодолима сила, изключваща отговорността за забава, както и отказа да признае законовото право на изпълнителя да поиска удължаване на срока на договора, на осн. чл.13, ал.3 ЗМДВИП и чл.116, ал.1, т.3 и т.7 ЗОП е противоправно. С писмо изх. №703/16.08.2021 година ищецът е представил на възложителя доказателство за наличието на форсмажорно обстоятелство, довело до забавеното изпълнение на договора –забавата от страна на завода производител с молба решението да бъде отменено, а именно официален документ от 11.08.2021 година, издаден от Председателя на УС на Френскобългарската търговска и индустриална камара. С него се потвърждава възникналата икономическа криза във Франция, предизвикана от продължаващото се разпространение на Covid-19, както и обстоятелството, че световната пандемия е засегнала автомобилното производство на територията на страната. Документът удостоверява, че недостигът на електронни компоненти, в това число полупроводници затруднява автомобилната индустрия в цял свят, което обстоятелство представлява форсмажор, в резултат, на което „София франс ауто“ АД, ексклузивен вносител на „Пежо“ в България не е в състояние да изпълни сроковете по договора с „ЕСО“ ЕАД по независещи от него причини. Въпреки това представено доказателство „ЕСО“ ЕАД отказва да удължи срока на доставката по сключения договор и да отмени решението за начисляване на неустойка за забава в размер на 34757,18 лева.

Възникналата невъзможност за доставка в уговорения срок се дължи на непреодолима сила и съгласно чл.19.1 изпълнителят следва да бъде освободен от отговорност за забавата. Липсата на каквото и да е било виновно действие или бездействие от страна на изпълнителя за забавата прави решението на възложителя за налагане на неустойка за забава неоснователно. На първо място налице са били всички необходими законови предпоставки и основания за удължаване на срока за доставка по сключения договор с предложените от изпълнителя два месеца. На самостоятелно основание чл.13, ал.3 ЗМДВИП допуска предоговаряне на срока за изпълнение по искане на изпълнител, но не 4 повече от два месеца след отмяната на извънредното положение. Тази законова възможност е частен случай на хипотезите, уредени в ЗОП, при които са допустими изменения на договора във връзка с възникване на непредвидени обстоятелства и попада в хипотезата на чл.116, ал.1, т.3 ЗОП.

На следващо място страните се освобождават от отговорност за неизпълнение на задълженията си, когато невъзможността за изпълнение се дължи на непреодолима сила. На основание чл.19.3 от договора, докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задължението е било спряно. Ищецът твърди, че ответникът неправомерно е удържал начислената от него неустойка за забава в размер на 34 757.18лева от цената по чл.2.2.1 от договора.

Автомобилите, предмет на договора, били доставени на възложителя на 17.06.2021г., за което имало изготвен приемо-предавателен протокол. За доставката била издадена и фактура № 0040067496/22.06.2021г. за цената по договора на стойност 563 629.97 лева. Уточнява, че стойността на издадената фактура е с 43 стотинки по-ниска от стойността на цената по чл. 2.2.1.

Договора. Възложителят бил прихванал от дължимата сума по фактурата начислената от него неустойка в размер на 34 757.18 лева и заплатил остатъка в размер на 528 872.79 лева. Моли съда да постанови решение, с което след като признае за установена недължимостта на неустойката осъди ответника да му заплати сумата от 34757,18 лева, на осн. чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, а в отношенията на евентуалност, на основание чл.120 ЗОП във вр. с чл.327 ТЗ , чл.200 ЗЗД и чл.2.2.1 и чл.3.1 от договора, както и да присъди направените по делото разноски.

Ответникът „ЕСО“ ЕАД е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените искове като неоснователни.

Ответникът не оспорва, че между страните е сключен процесния договор, както и, че същият е с предмет доставка и гаранционно /сервизно/ обслужване на 18 броя автомобила, както и, че цената за доставка автомобилите и за регистрацията им в КАТ е в размер на 469 692 лева без ДДС. Според чл.4.1 договорът влиза в сила на 10.02.2021 година, а срокът за доставка е 90 календарни дни, считано от датата на подписване на договора като срокът за доставка изтича на 11.05.2021 година. Съгласно чл.13.1 от договора, при забавено изпълнение на задълженията от страна на „София Франс Ауто“ АД.

5

Твърди, че се установява забава в действията на ищеца, тъй като поръчката е направена с 20 дни закъснение. На следващо място едва на 26.04.2021 година ищецът е уведомил възложителя за проблемите с поръчката.

Не е достатъчно твърдението за наличие на извънредно обстоятелство, а ищецът е следвало да положи дължимата грижа за да избегне или ограничи последиците от настъпилото събитие, с цел осигуряване на изпълнение.

Ищецът е търговец и от него се очаква да изпълнява задълженията си с грижата на добрия търговец, която е една по-висока дължима грижа, изискваща притежаването на съответния търговски опит, знания, умения и е с по-засилен интензитет. Ищецът е изключителен представител и вносител на марката „Пежо“ и по презумпция следва да е тясно свързан с производителя и да е наясно с цикъла на производство и складовите наличности. С оглед изложеното твърди, че от страна на ищеца не е положена грижата на добрия търговец. С решение на НС е обявено извънредно положение за периода от 13.03.2020 година до 13.05.2020 година, след което с решение от 14.05.2020 година на МС е обявена извънредна епидемична обстановка, следователно към момента на сключване на договора епидемичната обстановка не е ново обстоятелство. Към 10.02.2021 година, светът вече над година живее в състояние на вирусно заболяване, което към края на 2019 година започва да налага затварянето на полупроводникови фабрики. Още в края на 2020 година производителите на битова техника, автомобили и медицинско оборудване се сблъскват с недостиг на суровини и части за производство и поддръжка както на продадени артикули, така и на собствените си производствени мощности.