Решение № 187 от 11.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Пловдив, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова като разгледа докладваното от Величка Белева Въззивно гражданско дело № 20255300502878 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по въззивна жалба на ответника по спора „ Сити Кеш „ ООД срещу Решение № 390 от 16.07.2025 г. по гр.д. № 2 349/2024 г. по описа на РС – Асеновград, с което въззивникът е осъден да заплати на въззиваемата – ищца С. А. Х. сумата 2 040,28 лв. – поради липса на основание за плащането, ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.10.2024 г. до окончателното й плащане.

За постановяването на този резултат, районният съд е приел за неоснователно възражението на ответното Сити Кеш ООД плащането да е на основание сключен между страните договор за потребителски кредит № 712475/27.07.2022 г., т.к. този договор дружеството е представило след настъпила за това преклузия, както и защото представения договор е в незаверено копие, видно от което е и че липсват подписите на договарящите.

Жалбоподателят поддържа този извод на районния съд да е неправилен.

Представянето на договора не е преклудирано, т.к. докладът по делото е направен в първото открито съдебно заседание с дадени към страните указания и възможност да представят доказателства, съответно договорът е представен веднага след това заседание и във вр. с указанията на съда. Още повече, че именно в това заседание / а не като приложение към исковата молба / ищцата е представила приходния касов ордер за плащането на процесната сума, видно от който в графата „ основание на плащането „ е посочен номера на казания договор за кредит. Относно представянето на договора в неподписан от страните екземпляр се твърди, че същият е разпечатка от електронната система на дружеството, като в тази връзка съдът следвало да му укаже, че счита така представеното доказателство за „ негодно „ и да му даде възможност да го представи в надлежен вид – заверено копие от подписания оригинал. Счита, че неизпълнението на горното съставлява допуснато от съда съществено процесуално нарушение, установяващо наличие на хипотеза по чл. 266 ал. 3 от ГПК и в тази връзка прави искане да бъде приет като доказателство приложения към жалбата оригинал на 1 договора – подписан от страните, ведно с погасителния план – неразделна част от него, както и стандартния европейски формуляр за предоставената на ищцата преддоговорна информация и нейното искане за предоставяне на кредита.

По така изложените доводи се отмяна на решението и постановяване на друго такова от въззивния съд за отхвърляне на иска.

Въззиваемата С. Х. е депозирала отговор за неоснователност на жалбата. Поддържа, че нито в отговора на ИМ, нито в първото по делото заседание ответникът е възвел възражение, че основанието за плащане е казания договор / съществуващ и известен му към този момент /, поради което и за съдът не съществува задължение да го упътва и да му дава указания за установяване на факти и обстоятелства по невъзведени възражения и непредставени доказателства. Още повече, че в случая съдът е указал на ответното дружество, че в негова доказателствена тежест е да установи основанието за плащане, както и че не сочи доказателства в тази насока. С оглед горното поддържа, че хипотеза на чл. 266 ал. 3 от ГПК не е налице и не следва да се приемат представените с въззивната жалба писмени доказателства. При условие на евентуалност - в случай, че съдът ги приеме, заявява възражение, че договорът не е подписан от въззиваемата в цялост / същата подписала само последната страница /, както и че договорът като цяло и досежно отделни негови клаузи е недействителен на специалните основания по ЗПК.

Предмет на въззивното производство е и частна жалба на „ Сити Кеш „ ООД срещу постановеното по първоинстанционното дело Определение № 3 908/01.09.2025 г., с което е отказано искането на „ Сити Кеш „ ООД за изменение на решението досежно присъденото на адвокат Б. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА. Частният жалбоподател поддържа, че такова изобщо не му се следва поради това, че искът е предявен превратно, в хипотеза на злоупотреба с право - същият ищец чрез същия процесуален представител предявил срещу Сити Кеш ООД 7 искови молби с идентично съдържание, което било сторено единствено с цел материална облага за процесуалния представител / адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА /. Счита, че по всички тези дела се дължи едно общо адвокатско възнаграждение, което да се присъди само веднъж – в който смисъл се позовава на съдебна практика на други окръжни съдилища. При условие на евентуалност възразява срещу размера на присъденото на адвоката възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА, като го счита за прекомерно, за което се позовава на Решеине на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 г..

От адвокат Б. е постъпил отговор по чл. 276 от ГПК за неоснователност на частната жалба. Поддържа да не е налице злоупотреба с право, т.к. другите дела между доверителката му и „ Сити Кеш „ ООД са с предмет вземания, произтичащи от други юридически факти – различни сключени между тях договори за кредит, като така съединяването им в общо производство не е задължително предвидено от закона – дори и при идентични оплаквания за недействителност за всеки от договорите.

Съдът установи следното:

Иск по чл. 55 ал. 1 предложение първо от ЗЗД.

Ищцата С. А. Х. претендира за осъждането на ответното дружество да й заплати/върне платена му от нея сума в размер на 2 040,28 лв. при начална липса на основание. Твърди, че плащането е извършено на 28.09.2022 г. в офис на ответника в гр.

Асеновград.

Ответникът е депозирал отговор за неоснователност на иска, т.к. липсват приложени към ИМ писмени доказателства за твърдяното от ищцата плащане.

В първото по делото открито съдебно заседание делото е докладвано, ищцата е представила – съдът е приел, приходен касов ордер / ПКО / за платените от нея 2 040, 28 лв.

2 в полза на Сити Кеш ООД, видно от който е посочено в същия основанието за плащането Договор за кредит № 712475. Поради неявяването на ответника в това съдебно заседание му е дадена възможност да вземе становище по представения в същото заседание ПКО във вр. с разпределената му пак в това заседание доказателствена тежест – да установи основанието за получаване на сумата.

В изпълнение на дадените указания и възможности с писмена молба ответното дружество е посочило като основание за получаването на сумата Договор за кредит № 712475/27.07.2022 г., към молбата е приложено копие от същия – незаверено, от което не се установяват и положени от договарящите подписи / без да са налице данни договорът да е сключен от разстояние по реда на ЗПФУР /.

С оглед така установеното по делото съдът намира жалбата за неоснователна.

Процесуална преклузия не е налице – както основателно поддържа въззивника, но съдът няма задължение да указва на страната – в случая на процесуалния й представител адвокат, надлежния вид, в който се представят пред съд във висящ исков процес писмените доказателства в преписи. Дори и да се приеме противното, то към жалбата – подадена чрез ЕПЕП с КЕП е представен по електронен път и договора, носещ подписите на договарящите - в електронен образ, който електронен образ обаче не е заверен от страната, респ. от процесуалният й представител – адвокат с КЕП / чл. 183 ал. 2 от ГПК /.

Предвид изложеното първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което се потвърждава.

С оглед този инстанционен резултат на процесуалния представител на въззиваемата страна се присъжда възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА в размер на 155 евро.

Неоснователна е и частната жалба на въззивника срещу първоинстанционното определение по чл. 248 ал. 1 от ГПК.

Настоящата инстанция намира, че предпоставките по чл. 38 ал. 2 от ЗА са в случая налице, т.к. казаната разпоредба предвижда заплащане на възнаграждение на адвоката, оказал безплатна правна помощ когато 1/ тя е предоставена безплатно на някое от основанията по чл. 38 ал. 1 т. 1 – т. 3 от ЗА и 2/ насрещната страна е осъдена за разноски – съобразно правилата на ГПК. В случая правната помощ е предоставена по т.2 – ищцата да е материално затруднено лице. Наличието на това основание не може да бъде обсъждано от съда, дори и при заявено от другата страна възражение и ангажирани по него доказателства.

Преценката да престира безплатна помощ по чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА е само и единствено на адвоката, тъй като разпоредбата не предвижда изискване клиентът да доказва пред него наличието на това основание, нито адвокатът има правомощия да проверява дали то е налице. Съдът не може да се намесва в правоотношенията между страната и процесуалния й представител. От друга страна, за насрещната страна е без правно значение дали ще дължи разноски за адвокатско възнаграждение на самата страна или на процесуалния й представител.

Неоснователно е и оплакването за злоупотреба с права чрез образуване на повече от едно дела с предмет прогласяване на недействителност на потребителски договори, доколкото същите се основават на различни юридически факти / отделни, самостоятелни договори за кредит /, правопораждащи отделните материалните права. Т.е. касае се за различни по своя предмет правоотношения. Поради което основание за предявяването /съединяването им за разглеждане в общ исков процес не е налице.

При определяне размера на възнаграждението по чл. 38 ал. 2 от ЗА съдът е обвързан единствено от фактическата и правна сложност на делото, но не и от минималните размери на адвокатските възнаграждения по НМРАВ № 1/2004 г., определени единствено на база материалния интерес – на основание Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22.

3

Т.е. материалният интерес / цената на иска / е без значение - както в случаите когато е висок , така и в случаите на нисък такъв. Преценката относно фактическата и правна сложност е обективна и конкретна за всяко дело. В случая тя е ниска, не е висок и материалния интерес, по делото са приемани само писмени доказателства, производството е приключило в две открити съдебни заседания. Горното е изцяло съобразено от районния съд при определяне размера на възнаграждението по чл. 38 ал. 2 от ЗА – 400 лева. Настоящият съд и състав намира така определения размер за съответен на казаните критерии и като така справедлив, в която насока съобразява и че адвокатският труд е високо квалифициран.

Предвид изложеното съдът

РЕШИ:

Потвърждава Решение № 390 от 16.07.2025 г., постановено по гр.д. № 2 349/2024 г. по описа на РС – Асеновград.

Потвърждава Определение № 3 908/01.09.2025 г., постановено по гр.д. № 2 349/2024 г. по описа на РС – Асеновград.

Осъжда „ Сити Кеш „ ООД, ЕИК 202531869 да заплати на адвокат Д. Г. Б., личен № *** възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА в размер на 155 / сто петдесет и пет / евро.

Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4