Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 89 от 20.03.2026, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно гражданско дело 108/2026
Вид
Решение № 89
Подписан
20.03.2026
В сила
20.03.2026
Състав
Аглика Гавраилова, Антоанета Атанасова, Палма Тараланска

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 17, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 17, ал. 4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 17, ал. 6 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Русе, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Билген Байдинова като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско дело № 20264500500108 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г. С. И. против Решение № 18 от 08.01.2026 г. по гр. д. № 4230/2025 г. по описа на Районен съд Русе, с което е отхвърлена молбата й по ЗЗДН срещу Й. Б. Б., осъществено спрямо нея на **.**.**** г., изразяващо се във физическо насилие- удар с бастун и одраскване по ръката. Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Жалбоподателката възразява, че съдът неправилно се позовал на института на случайното деяние, уреден в наказателното право. Заявява, че е извършен неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Неправилно, според жалбоподателката, първоинстанционният съд приел, че отв. Б. е признала неизгоден за нея факт, че я е одраскала по ръката.

Отделно, заема позиция, че никъде в СМУ, издадено й непосредствено след инцидента не се говори за наличие на подобно одраскване. Възразява, че в случая районният съд е направил изводи досежно механизма на телесните й увреждания без да назначи СМЕ въпреки наличието на СМУ и спор относно причинно-следствената връзка, което според жалбоподателката съставлява процесуално нарушение. Заема позиция, че са 1 налице множество предходни конфликти, като ответницата е ограничавала личните права и правото на ползване върху имота на П., което било безспорно доказано.

Именно поради това прехвърлила имота на св. А., а не на внучка си, който поради това, според жалбоподателката, се явява заинтересовано лице и неговите показания не следва да бъдат вземани предвид. Излага и допълнителни съображения за заинтересоваността на този свидетел, обосновани с обстоятелството, че е страна по гр. д. № 6024/2024 г. на РРС, касаещо делба на недв. имот между него и П. А.. Твърди, че е налице психическо и физическо насилие, както и опити за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права.

Заявява, че в имота, от който П. е изведена по силата на заповед за незабавна защита по гр. д. № 5881/2025 г. на РРС има нейни вещи, от които е лишена. Никъде в съдебния акт не било обсъдено наличието на системно психическо насилие против нея. Заявява, че другата свидетелка П.М. не е присъствала на инцидента и възпроизвежда споделеното й от ответницата. Намира, че оспореният от нея съдебен акт е недопустим и дискриминационен, като се позовава на изведеният от съда извод, че ответницата не би могла да извърши насилието, защото е възрастна и е със 74 % инвалидност.

Заявява, че съдът е приложил формален подход, противоречащ на превантивния характер на ЗЗДН, който има за цел при съмнение да се даде приоритет на защитата на пострадалия. Излага подробни съображения досежно доказателствената стойност на представеното от ответницата СМУ, което според жалбоподателката неправилно е ценено от съда. Иска решението да бъде отменено изцяло и да бъдат наложени мерки по ЗЗДН. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Й. Б. Б. чрез пълномощника си чрез адв. Т. В. АК Русе оспорва основателността на жалбата по съображенията, изложени във възражението по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН. Иска решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски.

Пред въззивната инстанция е прието писмено доказателство- протокол от проведеното на 19.12.2025 г. открито съдебно заседание по гр. д. № 4677/2025 г. на РРС, образувано по молба на П. А. А. против Й. Б. Б. и насрещна молба от Й. Б. Б. против П. А. А. за защита по ЗЗДН относно същия инцидент от **.**.**** г., в който се съдържат разпити на свидетели, в т. ч. на молителката Г. С. И. и св. Д.Д., разпитван и в настоящото производство.

В хода на устните състезания през въззивната инстанция страните чрез своите пълномощници поддържат заявените във въззивната жалба и във възражението становища.

Русенският окръжен съд намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна и в срока по чл. 17, ал.1 ЗЗДН, поради което може да бъде разгледана по същество.

2

Производството пред районния съд е образувано по подадената от Г. С. И. молба с искане от съда да постанови мерки за защита по ЗЗДН срещу Й. Б. Б.- майка на лице, с което е била във фактическо съжителство. По делото е представена декларация по чл.

9, ал. 3 ЗЗДН, съдържаща твърдения за осъществен от ответницата акт на домашно насилие спрямо молителката. В нея и приложената декларация молителката твърди, че на **.**.**** г. ответницата осъществила спрямо нея акт на физическо насилие, изразяващ се в нанасяне на удар с железен бастун по дясната й ръка и одраскване с нокти по същата ръка в резултат на възникнал спор между тях. С обжалваното в настоящото производство решение районният съд приел, че макар по делото да е доказано, че отв. Й. Б. е наранила Г. И. по дясната ръка, това е станало случайно, в резултат на физическо съприкосновение между тях по време на възникналия спор, при опит на ответницата да се защити от молителката и нейната дъщеря, при което Б. също е получила телесно увреждане, изразяващо се в охлузване на лявото коляно. Формирал извод, че естеството на деянието и липсата на каквито и да било данни молителката да изпитва страх за телесната си неприкосновеност по никакъв начин не поражда необходимост от защита на молителката и прилагането на реда и мерките по ЗЗДН и приел искането й за неоснователно.

Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл. 269 ГПК, намира, че Решение № 18 от 08.01.2026 г. по гр. д. № 4230/2025 г. по описа на Районен съд Русе е валидно и допустимо.

При разглеждане на спора по същество по изложените във въззивната жалба съображения и след самостоятелна преценка на доказателствата по делото, в т. ч. и приетите пред настоящата инстанция, поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съд приема за установена фактическа обстановка, идентична с изложената в мотивите на първоинстанционното решение, поради което не е необходимо да я преповтаря.

Мотивите в обжалваното решение, обсъждащи доказателствата по изясняването на спора от фактическа страна, напълно се възприемат от въззивния съд. РРС се е произнесъл в съответствие със събрания доказателствен материал и е изложил прецизни фактически и правни изводи, които изцяло се споделят от РОС, който на основание § 1 от ЗР на ЗЗДН, вр. чл. 272 ГПК препраща към тях. В процесната хипотеза не се касае до неправилно приложение на разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН, съдържаща легална дефиниция на понятието "домашно насилие". Според тази разпоредба "Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство." Следователно, законът има предвид целенасочен, волеви акт на въздействие от извършителя на насилието над пострадалия, а не неволен такъв. В случая, от анализа на доказателствената съвкупност 3 е видно, че липсва целен от въззиваемата акт на насилие над въззивницата. Последната несъмнено е получила подробно описаните в приетото по делото съдебномедицинско удостоверение травматични увреждания, но това е станало докато въззиваемата се опитвала да запази равновесие при възникналия между тях конфликт, при който и самата тя е получила наранявания. В този смисъл, в случая липсва воля на въззиваемата да осъществи акт на физическо насилие над въззивницата, като независимо от последиците си за последната, възникналият инцидент не съставлява акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН. Изводите на първоинстанционният съд за съдържанието на представената по делото декларация и невъзможността същата да послужи като единствено основание за издаване на заповед за защита са правилни и се споделят от настоящия съдебен състав.

По наведените в жалбата оплаквания следва да се отбележи следното:

От съвкупната преценка на всички събрани доказателства се установява, че страните по делото са в трайно обтегнати отношения, дължащи се преди всичко на изключително влошените взаимоотношения между Б. и внучката й и дъщеря на молителката - П., живеещи една къща. Установено е също така, че молителката се е завърнала в страната няколко дни преди процесния инцидент и се нанесла с понастоящем фактическия й съжител св. Д. да живее в къщата, в която живеят бившата й свекърва, имаща право на ползване върху част от нея и дъщеря й П., собственик на 3/4 ид. части. За твърде кратко време- от 11.07 до 17.07 взаимоотношенията в този дом са ескалирали неимоверно като правилно районният съд е констатирал, че основната причина за това са желанието на Г. И. да се нанесе и живее с приятеля си необезпокоявано там без да се съобразява с правата на ползвателката Б.. По делото са налични данни за сменена входна врата, ключ от която няколко дни не е предоставен на ответницата, изхвърлени нейни хранителни продукти от фризера на молителката /в този смисъл са показанията на св. Д./, в т. ч. и приобщеният към доказателствения материл запис от CD, в частност разговора на оператора с дежурния полицай.

Безспорно е установено по делото също така, че на процесната дата- **.**.**** г. между отв. Й. Б., внучката й П. А. и майка й Г. И., около 9:45 ч е възникнал конфликт, провокиран от обстоятелството, че в двора на обитаваната от тях къща ответницата започнала да чупи орехи в момент, в който П. се приготвяла за сън след връщане от работа от нощна смяна. П. се ядосала на баба си за това, че вдига шум и излязла на двора, при което между тях възникнал спор. Г. И. също излязла на двора да подкрепи дъщеря си. Между трите били разменени взаимни обиди и се стигнало до физическо съприкосновение. Ответницата била изблъскана, опитвайки се да запази равновесие се хванала за ръката на молителката и накрая паднала назад на земята.

Не е налице допуснато твърдяното във въззивната жалба процесуално нарушение 4 поради неназначаване на СМЕ. Съдът е ценил представените и от двете страни СМУ, не е отрекъл нараняванията на молителката вследствие на инцидента, но след внимателен, прецизен и детайлен анализ на събраните доказателства е извел извод за механизма на получаването им, който кореспондира с посоченото от молителката в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН одраскване по ръката, както и с обясненията на ответницата. Действително тези обяснения са нейна защитна теза, която обаче не е приета безрезервно от съда, а като неопровергана и подкрепена от установеното в процеса.

Установява се също така от доказателствата по делото, че ответницата страда от заболяване на двигателния апарат, за което й е определена с ЕР на ТЕЛК от 07.05.2009 г. 74 % ТНР, че от преживения в ранна детска възраст полиомиелит е засегнат десния й крак, който е скъсен и с намален обем и сила, а през 2006 г. е оперирана дясната й ТБС /алопластика след фрактура/. Дали може да се движи или не без бастун е обстоятелство, ирелевантно за спора. Обратното не е и твърдяно. Медицинските документи обаче в съвкупност с показанията на св. М. са достатъчни да обосноват извода, че се касае до възрастна болна жена, която има трудности с придвижването и с пазенето на равновесие. Това обстоятелство правилно е съобразено от районния съд и същото, обсъдено в съвкупност с двете СМУ, налага извода, че в случая не се касае до акт на физическо насилие. Обратното най-малкото е житейски нелогично.

Освен трите участнички в инцидента, безспорно е доказано, че не е имало други преки и непосредствени свидетели на случилото се. Правилно районният съд не е кредитирал показанията на св. Д.Д., от една страна като заинтересовани, предвид фактическото му съжителство с молителката и от друга като противоречащи на показанията на св. П.- полицейският служител, посетил мястото на инцидента, пред който Д. заявил, че не е присъствал на него, поради което и не са му снети обяснения.