Определение № 35 от 28.01.2019, Апелативен съд - Пловдив

О П Р

Е Д Е Л Е Н

И Е № 35

Гр. Пловдив, 28.01.2019 г.

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

ЧЛЕНОВЕ: Елена Арнаучкова

Величка Белева като разгледа докладваното от съдията В. Иванова частно въззивно гражданско дело № 44 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.

Обжалвано е определение № 30/7.01.2019 г., постановено по гр.д. № 2715/2018 г. на ОС-П., с което е върната исковата молба с вх. № 35 556/3.12.2018 г. на *******( КПКОНПИ), подадена против Г.П.М.и Н.М.М., и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят *******( КПКОНПИ) моли определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в частната жалба с вх. № 1864 от 21.01.2019 г.

П. апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Производството по гражданско дело

№ 2715/2018 г. на ОС-П. е образувано по подадената на 3.12.2018 г. от *******( КПКОНПИ) искова молба. Предявен е против Г.П.М.и Н.М.М. иск с правно основание чл.

74,ал.1 от ЗОПДНПИ (отм.) във вр. с §5, ал.1 от ПЗР на ЗП***** за отнемане в полза на държавата на посочено имущество от всеки от двамата ответници. С разпореждане от закрито заседание на 10.12.2018 г. окръжният съд е оставил исковата молба без движение за представяне на посочено решение на Комисията. За разпореждането на съда Комисията е уведомена на 17.12.2018 г. и с молба от 21.12.2018 г. е представено изискваното от съда решение на КПКОНПИ. На 7.01.2019 г. окръжният съд служебно извършва проверка на допустимостта на предявения иск и постановява обжалваното определение № 30. В него окръжният съд посочва, че според твърденията на ищеца в ТД-П. е получено уведомление от РП-К. на 24.06.2013 г. за привличане в качеството на обвиняем на Г.П.М.по следствено дело № 22/2013 г. на отдел „Следствен“ при ОП-П. за престъпление по чл.

210,ал.1,т.5 във вр. с чл. 209,ал.1 от НК, въз основа на това уведомление с протокол от 26.06.2013 г. е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на Г.М., с решение № 711/5.09.2018 г. на КП***** е образувано производство по ЗОПДНПИ (отм.) срещу Г.М. и е взето решение да се внесе искане в ОС-П. за допускане на обезпечение на бъдещия иск и с решение № 1027/28.11.2018 г. КПКОНПИ е постановила да се внесе искане за отнемане на незаконно придобито имущество от посоченото лице. Съдът посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 27,ал.1 от ЗОПДНПИ (отм.) проверката, чиято цел е изясняване на произхода, начина на придобиване и преобразуване на имуществото на проверяваното лице, следва да се извърши в едногодишен срок, а съгласно ал.2 Комисията може еднократно да удължи този срок с още 6 месеца, като на основание чл. 27,ал.4, въз основа на резултатите от проверката и в едномесечен срок от приключването й, директорът на съответната териториална дирекция изготвя мотивиран доклад до Комисията със заключение за удължаване на срока на проверката, прекратяване на проверката или образуване на производство по ЗОПДНПИ (отм.). Съдът приема, че посочените срокове като установени с императивни правни норми са преклузивни, тъй като законът не допуска извършване на действия след изтичането им. Съдът преценява, че в конкретния случай едногодишният срок по чл. 27,ал.1 от ЗОПДНПИ (отм.) е изтекъл на 26.06.2014 г., решението по чл. 11,ал.1,т.1 за образуване на производство по ЗОПДНПИ (отм.) е взето на 5.09.2018 г., то е постановено след изтичане на определения в закона преклузивен срок и към този момент възможността за КПКОНПИ да инициира производство за отнемане от ответниците на незаконно придобито имущество е била преклудирана. Затова окръжният съд приема, че предявеният иск е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено. За определението на съда ищецът е уведомен на 16.01.2019 г. и подава по пощата частната жалба до ПАС, получена в окръжния съд с вх. № 1864/21.01.2019 г. С нея жалбоподателят твърди, че определението на окръжния съд е неправилно, тъй като неправилно той е приел установеният с разпоредбата на чл. 27 от ЗОПДНПИ (отм.) срок да е преклузивен. Посочва, че производството по ЗОПДНПИ (отм.) може да се раздели на две основни фази, първата досъдебна, включваща производството, развиващо се пред Комисията, и втората съдебна, развиваща се в рамките на исковото производство по ГПК, като от своя страна досъдебната фаза включва производство в рамките на проверката по чл. 21,ал.1 от ЗОПДНПИ (отм.) и производство за отнемане на незаконно придобито имущество, образувано с решение на Комисията. Посочва, че законодателят е разграничил проверката от производството, тъй като се касае за две отделни фази, като е предвидена и различна компетентност – образуването и извършването на проверка е в правомощията на териториалните звена на Комисията, а образуването на производството – в правомощията само и единствено на Комисията, съответно, проверката се образува с акт на директора на съответната териториална дирекция, а производството по смисъла на чл. 21,ал.1 от ЗОПДНПИ (отм.) – с решение на комисията. Посочва, че съобразно разпоредбата на чл. 27 от ЗОПДНПИ (отм.) проверката продължава до 1 година, като Комисията може еднократно да удължи този срок с още 6 месеца, и твърди, че в рамките на този срок органите на Комисията трябва да упражнят единствено и само правомощията си по чл. 28,ал.1 от ЗОПДНПИ (отм.). Посочва, че в рамките на 1 месец от изтичане на срока на проверката и въз основа на резултатите от нея директорът на съответната териториална дирекция изготвя мотивиран доклад до Комисията със заключение за прекратяване на проверката или за образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество. Посочва, че след изтичане на посочените от съда срокове Комисията взима решението за образуване на производство и налагане на обезпечителни мерки, след което на проверяваното лице се връчва декларацията по чл. 57 от ЗОПДНПИ (отм.) и съгласно чл. 60,ал.1 и ал.2 от ЗОПДНПИ (отм.) е предвидена възможност лицето да се запознае с всички материали по преписката и в законоустановения едномесечен срок да направи възражение и представи доказателства. Посочва, че това са етапи от досъдебната фаза на производството, които предхождат вземането на решение за внасяне в съда на мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на имуществото на проверяваното лице. Твърди затова, че разпоредбата на чл. 27,ал.1 от ЗОПДНПИ (отм.) визира само и единствено срока, в който следва да се извърши проверката, а не и срока, в който следва да се развие производството по отнемане на незаконно придобито имущество, образувано с решение на Комисията и включващо, съобразно чл.

11,ал.1,т.1 от ЗОПДНПИ (отм.) внасяне в съда на искане за налагане на обезпечителни мерки и на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Твърди също така, че следва да се вземе предвид и разпоредбата на чл. 37,ал.5 от ЗОПДНПИ (отм.), уреждаща възможността Комисията да върне преписката за събиране на допълнителни данни, която възможност де факто е поставена извън етапа на проверката и сроковете по чл. 27 от ЗОПДНПИ (отм.) и не е ограничена времево от законодателя. Посочва, че производството по закона до налагане на обезпечителни мерки (освен в хипотезата на чл. 28,ал.2, предвидена с изменението на ЗОПДНПИ, обнародвано в ДВ, бр. 103/2016 г.) се развива изцяло пред Комисията, без участието на проверяваното лице и по никакъв начин не може да засегне неговите права и интереси. Посочва още, че етапът след налагане на обезпечителните мерки е обвързан от определения от съда в обезпечителното производство срок за предявяване на бъдещия иск, който съобразно чл. 74,ал.1 от ЗОПДНПИ (отм.) може да бъде до 3 месеца. Посочва, че в рамките на тази фаза от производството по закона, развиваща се вече с участието на проверяваното лице, органите на Комисията следва да предприемат и извършат редица процесуални действия и през този етап съответният териториален директор задължително обсъжда възраженията на проверяваното лице, извършва насрещна проверка и проверява посочените от него доказателства, след което внася в Комисията в едномесечен срок мотиривиран доклад. Посочва, че съобразно чл.

61,ал.2 от ЗОПДНПИ (отм.) в едномесечен срок от внасянето на доклада Комисията приема решение за внасяне на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество или за прекратяване на образуваното производство. Заявява, че в разпоредбата на чл. 61,ал.1 от ЗОПДНПИ (отм.) едномесечният срок за изготвяне и внасяне на доклад от съответния териториален директор е твърде условно въведен, тъй като неговият начален момент е поставен в зависимост от сбъдването на едно бъдещо несигурно събитие, а именно постъпване на възражения от проверяваното лице, които следва да бъдат обсъдени, както и от евентуалното извършване на допълнителни действия по събиране на доказателства, посочени от проверяваното лице, като освен това настъпването на този начален момент е обвързано от наличието на субективен момент – мисловен процес, свързан с обсъждането, т.е. анализа на постъпилите възражения. Заявява още, че начален момент на срока по чл. 61,ал.1 от ЗОПДНПИ (отм.) изобщо ще липсва в случаите, при които проверяваното лице не представи възражения. Твърди затова, че за започването и финализирането на описания процес, развиващ се след налагане на обезпечителните мерки, законодателят не е предвидил срок, същият е в известна зависимост само и единствено от определения от съда срок за предявяване на иска. Заявява, че на практика строгото спазване на всички, посочени по-горе процедурни срокове, е невъзможно в случаите, в които проверяваното лице се възползва от възможността да упражни всички права, произтичащи от закона, тъй като е поставено в зависимост от настъпването на факти и обстоятелства, в т.ч. датата на получаване на покана за представяне на декларация и датата на явяване на проверяваното лице за запознаване с материалите по преписката. Заявява, че анализът на разпоредбата на чл. 60,ал.2 от ЗОПДНПИ (отм.) не определя ясно и точно от кой момент започва да тече едномесечният срок за представяне от проверяваното лице на възражения и доказателства – дали от получаването на поканата или от запознаването на проверяваното лице с всички материали по преписката. Твърди по изложените съображения, че сроковете по ЗОПДНПИ (отм.) не са преклузивни. Посочва, че е характерно за преклузивните срокове, че тяхното изтичане има за правна последица погасяване на субективното право, поради което такъв срок е скрепен с изрични правни норми, които трябва да са ясно и точно разписани в закона. Относно момента, в който възниква правото на държавата да предяви иск за отнемане на незаконно придобито имущество, жалбоподателят посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 37,ал.1 от ЗОПДНПИ (отм.) Комисията приема решение за внасяне в съда на искане за обезпечение на бъдещ иск за отнемане на имущество, когато от проверката са събрани достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито, поради което правото на държавата да предяви иск би могло да възникне не по-рано от вземане на решение за образуване на производство и внасяне на искане за допускане на обезпечение, което решение предполага предварителното установяване на етапа на проверката по чл. 22 и сл. от ЗОПДНПИ (отм.) на кумулативното наличие на посочените по-горе материални основания, и това процесуално действие, представляващо елемент от сложния фактически състав на производството по закона, не е скрепено с определен срок. Твърди, че е в разрез с волята на законодателя тълкуването, че цялото по естеството си многоетапно досъдебно производство по ЗОПДНПИ (отм.) следва да се развие в рамките на срока по чл. 27,ал.1 и ал.2 от ЗОПДНПИ (отм.), като е недопустимо по пътя на тълкуване да се извежда извод за съществуването на прекратителен срок. Твърди, че упражняването на правото на държавата на иск за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, не се погасява с изтичането на определен прекратителен срок, тъй като такъв не е предвиден от законодателя, а единственият срок по ЗОПДНПИ (отм.), който по волята на законодателя е пречка за възникването и упражняването на това право е давностният срок по чл. 73,ал.1 от ЗОПДНПИ (отм.). Твърди, че сроковете по чл. 27 и по чл. 61 от ЗОПДНПИ (отм.) са инструктивни, въведени от законодателя с дисциплиниращ ефект и с цел своевременно приключване на проверките и по-нататъшните процесуални действия, предвидени в закона. Посочва още, че нито актовете на съответните директори, нито решенията на Комисията по чл. 11 от ЗОПДНПИ (отм.) сами по себе си не пораждат правни последици, водещи до промяна на съществуващи правоотношения, те не влияят пряко на правното положение, не пораждат права и задължения за правните субекти, нито по какъвто и да е начин засягат техни интереси. Посочва, че те имат само вътрешнопроцесуално значение и че с актовете на органите по ЗОПДНПИ (отм.) не се налагат обезпечителни мерки и не постановява отнемане на имущество. Посочва, че производството по закона в съдебната си фаза, се развива по общите правила на исковото производство по ГПК, но до произнасяне на съда по повод искане на Комисията за допускане на обезпечение на бъдещ иск производството по закона се развива едностранно, като действията на органите й по никакъв начин не могат да влияят на правната сфера на проверяваните лица. Заявява, че идеята на закона е до налагане на обезпечителните мерки проверяваните лица изобщо да не подозират за извършваната спрямо тях проверка, която на този етап се извършва само и единствено на база събиране на информация, обективирана в различни писмени документи, предоставена от компетентните за това институции в държавата. Заявява, че каквото и да било забавяне при вземане на решение не може да засегне, още по-малко да увреди, интересите на проверяваните лица, като забавянето е санкционирано от законодателя единствено и само с въведения давностен срок по чл. 73,ал.1 от ЗОПДНПИ (отм.), чието действие е в полза на проверяваните лица. Заявява, че по-късното приключване на проверката, както и по-късното взимане на решение за образуване на производство не може да повлияе неблагоприятно на правната сфера на проверяваното лице, доколкото не се променя предметния и времеви обхват на проверката, който е фиксиран още при нейното започване и ограничен от закона, което е гаранцията за ненакърняване правата на проверяваното лице. Посочва, че в разглеждания случай уведомлението по чл.