Решение № 84 от 08.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно наказателно дело № 20241110210498 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Делото е образувано по жалба на В. П. К. срещу наказателно постановление № 23-4332-004534/23.03.2023г. на Началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което: 1/за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 300 лв., на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1 ЗДвП; 2/за нарушение на чл.150А, ал.1 ЗДвП е наложена „глоба” в размер на 20 лв., на основание чл.185 ЗДвП; 3/за нарушение на чл.104А ЗДвП – глоба в размер на 50 лв., на основание чл.183, ал.4, т.6 ЗДвП; 4/за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП – глоба в размер на 10 лв., на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП. Съгласно мотивите на обжалваното наказателно постановление на 28.02.2023г., около 14,15 часа, В. П. К. управлявал лек автомобил „Опел Корса“, с ДК № ********, регистриран на П. Г. К., в гр.София, по ул.“Козлодуй“, с посока на движение от ул.“Будапеща“ към бул.“Княгиня Мария Луиза“. При извършената проверка срещу № 14 било установено, че лекият автомобил бил спрян от движение на основание чл.171, т.2 ЗДвП, водачът управлява автомобила със свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок на валидност, по време на движение използвал мобилен телефон без устройство „свободни ръце” и не носил контролния талон от 1 свидетелството за управление на МПС.

Жалбоподателят оспорва издаденото наказателно постановление като твърди за наличието на съществени нарушения на материалния и на процесуален закон – констатациите не отговаряли на фактическите обстоятелства, независимо от това липсвали доказателства относно ползването на мобилен телефон от страна на водача без устройство „свободни ръце”. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателно постановление № 23-4332-004534/23.03.2023г. на Началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, като неправилно и незаконосъобразно.

Прави възражение за наличието на маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН.

Жалбоподателят се явява в съдебно заседание чрез процесуалния си представител. Поддържа въззивната жалба на основанията, въведени с нея.

Претендира за присъждане на разноски по делото, на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗА вр. чл.18 от Наредба № 1/2004г. Представя списък на разноски по делото.

Въззиваемият СДВР-ОПП не се явява в съдебно заседание. Депозира писмени становища, с които твърди за недопустимост на жалбата поради просрочие, както и за нейната неоснователност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът приема за установено:

По допустимостта на жалбата:

Видно от обжалваното наказателно постановление № 23-4332004534/23.03.2023г. на Началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, същото е връчено на нарушителя на 16.02.2024г. Жалбата е депозирана по електронен път в деловодството на СДВР на 01.03.2024г.- в законния срок, поради което възражението за недопустимост на жалбата поради просрочие е неоснователно, жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

По фактическата обстановка

На 28.02.2023г., около 14,15 часа, жалбоподателят В. П. К. управлявал лек автомобил „Опел Корса“, с ДК № ********, регистриран на П.

Г. К., в гр.София, по ул.“Козлодуй“, с посока на движение от ул.“Будапеща“ към бул.“Княгиня Мария Луиза“. Автомобилът бил спрян за проверка пред № 14 от свидетелите В. Г. Н. – ПИ при СДВР и К. Х. И. – командир на отделение 2 при СДВР тъй като по време на движение водачът използвал мобилен телефон без устройство „свободни ръце”. След справка с ОДЧ било установено, че лекият автомобил бил спрян от движение на основание чл.171, т.2 ЗДвП – поради техническа неизправност, водачът управлява автомобила със свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок на валидност. Не носил и контролния талон от свидетелството за управление на МПС.

Свидетелката И. съставила акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 763558/28.02.2023г., с който субсумирала констатираните нарушение под текста на чл.5, ал.3, т.2, чл.150А, ал.1, чл.104А и чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП. Жалбоподателят не се възползвал от правото да възрази срещу констатациите по АУАН при връчването му, както и да депозира писмено възражение в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. Въз основа на АУАН било издадено наказателно постановление

№

23-4332004534/23.03.2023г. от Началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което: 1/за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 300 лв., на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1 ЗДвП; 2/за нарушение на чл.150А, ал.1 ЗДвП е наложена „глоба” в размер на 20 лв., на основание чл.185 ЗДвП; 3/за нарушение на чл.104А ЗДвП – глоба в размер на 50 лв., на основание чл.183, ал.4, т.6 ЗДвП; 4/за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП – глоба в размер на 10 лв., на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП.

Видно от представените в хода на съдебното производство доказателства по отношение на материалната компетентност на административнонаказващия орган /Заповед 513з-4576/01.06.2022г. на Директора на СДВР, Заповед № 8121к-13318/23.10.2019г. и Заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР/, акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 763558/28.02.2023г. и наказателно постановление № 23-4332-004534/23.03.2023г. са издадени от оправомощени за това длъжностни лица.

АУАН съдържа реквизитите по чл.42 ЗАНН. Издаден е в срока по чл.34, ал.1 ЗАНН и е предявен на нарушителя. Наказателно постановление № 23-4332-004534/23.03.2023г. на Началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, е издадено в 6 месечния срок по чл.34, ал.3 ЗАНН.

Съгласно чл.5, ал.3, т.2 ЗДвП на водача е забранено да управлява моторно превозно средство, което е спряно от движение.

3

В случая лек автомобил „Опел Корса“, с ДК № -********, е бил спрян от движение поради техническа неизправност.

По преписката е приложено Решение № 369/08.06.2023г. по адм.д.№ 62/2023г. по описа на Административен съд Пазарджик, II състав, образувано по жалба на собственика на МПС П. Г. К. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-4332-004889/23.09.2022г., с която на основание чл.171, т.2, б.”а” ЗДвП спрямо собственика на лекия автомобил била наложена ПАМ – временно спиране от движение на МПС до отстраняването на неизправността и иззето СУМПСУ № ****** Съгласно мотивите към решението ЗПАМ била издадена във връзка с констатациите на административния орган при извършена проверка на 22.09.2022г. Със съдебното решение е отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-4332-004889/23.09.2022г. и същото е влязло в сила на датата на обявяването му.

Т.е. към датата на проверката /28.02.2023г./ лек автомобил „Опел Корса“, с ДК № ******* не е спрян от движение. Констатираните нарушения по чл.5, ал.3, т.2 ЗДвП не отговарят на фактическите обстоятелства, поради което обжалваното наказателно постановление в тази част следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Съгласно чл.150А, ал.1 ЗДвП, за да управлява МПС водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него пътно превозно средство, да не е лишен от правото да управлява МПС по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или т.4 или по реда на чл.69а НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Видно от справка – картон на водача, В. П. К. притежава СУМПС № ********* със срок на валидност 28.05.2021г. Това свидетелство за управление на МПС водачът на лекия автомобил е представил на и проверяващите по време на проверката, извършена на 28.02.2023г., около 14,15 часа. Същото е описано и в съставения акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 763558/28.02.2023г.

По делото не са представени доказателства, опровергаващи 4 констатацията за извършено нарушение на чл.150А, ал.1 ЗДвП.

Управлението на МПС със свидетелство с изтекъл срок на валидност е приравнено от ЗДвП на липсата на свидетелство за управление, удостоверяващо правоспособността за управление – аргумент от разпоредбата н а § 1, т. 2, б. "ж" от ЗБЛД. В този си извод и съдебната практика е последователна /Решение № 7071 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм.д. № 337/2014г.; Решение № 223 от 09.01.2015г. на ВАС по адм.д. № 3037/2014г. и др./.

Видно от санкционната разпоредба на чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП, наказва се водач на МПС, който е лишен от правото да управлява МПС по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или т.4 или по реда на чл.69а НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Между словесното описание на обстоятелствата по извършеното нарушение, нарушената норма от закона и приложимата санкционна норма, следва да е налице пълно единство и съответствие в издаденото наказателно постановление, тъй като санкционираното лице следва да знае точно какво нарушение му се вменява като извършено и при какви обстоятелства, за да може да организира адекватно защитата си. В разглеждания казус, с оглед приетата за установена фактическа обстановка по случая, наказващият орган правилно е квалифицирал като нарушена нормата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, но приложената санкционна норма е съвсем различна от тази, която е предвидена от закона за това нарушение. По този начин е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице.

Независимо от това размерът на глобата, наложена с обжалваното НП за това нарушение, се различава драстично от предвидената по закон.

Това във всички случаи като последица води до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и съответно следва отмяната му единствено на формално основание.

В тази част обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Съгласно чл.104а ЗДвП водачът на МПС е длъжен при управление на 5 моторно превозно средство да използва мобилен телефон с устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете.

В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите В. Г. Н. и К.

Х. И.. Свидетелите са очевидци на нарушението и поддържат констатациите по АУАН по отношение на правопораждащия административната отговорност факт: по време на движението на автомобила водачът е използвал мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му без участие на ръцете.

Свидетелските показания следва да се разглеждат от гледна точка на изявления на длъжностни лица при извършване на действия в кръга на служебните им задължения. Макар и отдалечени във времето, показанията на свидетелите са ясни и логични, подкрепящи констатациите в АУАН и съответстващи на фактическите обстоятелства, поради което съдът кредитира показанията изцяло.

Както в жалбата, така и в хода на съдебното производство, жалбоподателят не представя никакви доказателства, с които да опровергае констатациите по АУАН във връзка с твърденията в жалбата.

Нарушението по чл.104а ЗДвП е формално, на просто извършване. С факта, че по време на управление на лекия автомобил водачът е използвал мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му без участие на ръцете, същото е довършено.

Поради тези причини съдът приема, че констатираното административно нарушение е доказано по несъмнен начин.

Видно от санкционната разпоредба на чл.183, ал.4, т.6 ЗДвП, за извършеното нарушение по чл.104а ЗДвП се предвижда наказание глоба в размер на 50 лв.

Санкцията е наложена законосъобразно, поради което обжалваното НП в тази част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отношение на нарушението по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП съдът намира: