Решение № 5697 от 21.10.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 4841/2023
- Вид
- Решение № 5697
- Подписан
- 21.10.2024
- В сила
- 19.11.2024
- Състав
- Богдана Желявска
Цитирани разпоредби
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 137а · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 199 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 5697 гр. С., 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Богдана Желявска при участието на секретаря Ели Й. Гигова като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело № 20231100104841 по описа за 2023 година за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД от М. Н. М., ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си Д. Р. Ц., ЕГН **********, чрез адв. С. Н., съдебен адрес: гр. С., ******* против ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, С., бул. *******, за сумата 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирано пряко от застрахователя, ведно със законната лихва, считано от 20.01.2023 г. - датата на сезиране на ответното дружество за изплащане на обезщетение, до окончателното изплащане, както и направените от ищеца разноски по делото, в това число и адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 29.12.2022 г. около 00:30 ч. ищцата пострадала в резултат на ПТП в С. на пътя за с. Клисура като пътник в л.а. „Тойота Селика”, Рeг. № *******, управляван от Р. Х. Б., който самокатастрофирал в дерето и в дърво в дясно от платното за движение, като се преобърнал по таван.
Според ищцата, виновен за настъпване на ПТП е водачът на лек автомобил „Тойота Селика” Р. Х. Б., който е управлявал автомобила с несъобразена за конкретните пътни условия скорост.
В резултат на ПТП ищцата получила тежки травматични увреждания, изразяващи се в контузия на главата и лицето с дълбоко охлузване, оток и кръвонасядане в дясната челна 1 област и др., подробно описани в исковата молба.
Твърди, че за увреждащия л.а. „Тойота Селика”, Рeг. № ******* е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника със застрахователна полица № BG/22/122002950261, валидна от 05.10.2022 г.до 05.10.2023 г.
В тази връзка предявява настоящия иск срещу ЗК „Л.И.“ АД с правно основание чл. 432 ал.
1 КЗ.
Моли да бъдат допуснати и приложени към делото писмените доказателства, подробно описани в исковата молба.
Ангажира устни доказателства и експертизи.
Моли на основание чл. 190 ГПК да бъде задължен ответникът да представи застрахователна полица № BG/22/122002950261, валидна от 05.10.2022 г.до 05.10.2023 г. за процесния автомобил.
Ответникът ЗК „Л.И.“ АД оспорва предявеният иск като неоснователен.
На първо място заявява, че, по повод настъпилото на 29.12.2022 г. ПТП, в ответното дружество е постъпила претенция от М. Н. М., действаща със съгласието на майка си Д. Р.
Ц., за изплащане на застрахователно обезщетение, по която дружеството е определило застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 800 лв., поради което и не се иска за сумата до 1 800 лв., но се оспорва основателността на претенцията в останалата част до пълния претендиран размер.
Оспорва твърдението, че, вследствие на ПТП от 29.12.2022 г., за ищцата са настъпили всички претендирани с исковата молба вреди.
Оспорва твърдението за изключителна вина на водача на лек автомобил „Тойота Селика“, Рeг. № ******* - Р. Х. Б., за настъпване на вредоносния резултат при ищцата.
Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата М. Н. М., която, в нарушение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП, е пътувала в автомобила без да използва обезопасителен колан, с който моторното превозно средство е оборудвано.
Оспорва твърдението за настъпили при ищцата неимуществени вреди, обосноваващи размера на исковата претенция. Счита размера на предявения иск за неимуществени вреди за неоснователно завишен и прекомерен, както и за предявен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД.
Оспорва по основание и размер и предявения акцесорен иск за присъждане на лихва за забава.
Прави искане за ангажиране на писмени доказателства и свидетелски показания и назначаване на експертизи.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
2
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законните последици.
За безспорно установено между страните е признато обстоятелството, че към момента на ПТП е налице валидно застрахователно правоотношение по з.п. № BG/22/122002950261, валидна от 05.10.2022 г. до 05.10.2023 г. по отношение на л.а. „Тойота Селика”, Рeг. № ******* с ответното дружество.
Спорът между страните се свежда до механизма на станалото ПТП, наличието на всички описани от ищеца телесни повреди и причинно – следствената връзка между ПТП и тях, вината на водача на МПС, наличието на съпричиняване от страна на пострадалата и размера на исканото обезщетение, който ответникът счита за прекомерно завишен с оглед трайната съдебна практика и социално-икономическите условия на живот.
В хода на делото – по искане на страните и за доказване на техните твърдения и възражения са изслушани и приети заключения на САТЕ, СМЕ и допълнителна СМЕ, които съдът кредитира като безпротиворечиви и съответстващи с оригиналния доказателствен материал.
От приетите САТЕ се установява, че механизмът на ПТП от 29.12.2022 г. е следният: На 29.12.2022 год., около 030 ч., л.а. „Тойота Селика”, Рeг. № *******, управляван от Р. Х. Б. се движи по пътя с. Клисура – гр. Банкя, с посока на движение гр. Чанкя. Пътят е отворен за движение в двете посоки, покрит е с дребнозърнест асфалт с широчина 7,60 м. с две пътни ленти по една за всяка посока /около 3,80 м./, разделени с пътна маркировка М1 – единична непрекъсната линия. Асфалтът е бил влажен. По очертаните по пътя две успоредни следи на мястото на произшествието, които преминават през затревената площ, експертът прави извода, че в този момент автомобилът е напуснал пътното платно. Вселдствие маневра, неравности по пътя, наклон и дере, той се преобръща и се удря в крайпътно дърво, намиращо се на 30 м. вдясно от десния край на платното за движение, което на височина от 1 м. е със счупени клони. При това обръщане на автомобила и удара в дървото се получават уврежданията, получени от ищцата и описани в СМЕ по делото.
Автомобилът се е движел със скорост 70 км/ч, при разрешена такава 30 км/ч. На база на приложения по делото Констативен протокол за ПТ № К-725/29.12.2022 г. и показанията на водача на катастрофиралия автомобил, вещото лице прави извод, че ищцата е седяла на задната седалка вдясно. Ударът в дървото е настъпил в преден десен калник с вторичен удар в заден десен калник. При удара на предния калник в дървото автомобилът се е завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка, при което тялото на пострадалата е залитнало надясно към дясната странична повърхност на колата. В последващия момент, при удара в заден десен калник, автомобилът се завърта по посока на часовниковата стрелка и пострадалата залита наляво към вътрешността на автомобила.
Според експерта, причините за настъпване на произшествието са избраната от водача скоростна движение и начинът му на управление на автомобила, съчетан с влажната пътна настилка, като основната причина е превишената скорост на движение.
3
Този тип автомобил е оборудван с предпазни колани за всички места – триточкови инерционни колани – 2 предни и два задни, монтирани са средни и задни колони. Ако са закопчани правилно, те се задействат автоматично при необходимост, като техните блокиращи устройства не позволяват инерционното придвижване на телата напред, предпазвайки пътуващите от удари на главата в челното стъкло или от воланни травми, както и от удари на седящите отзад пътници в облегалките на предните седалки.
По искане на ответната страна и във връзка с възраженията й, съдът допусна и разпита двама свидетели.
Свидетелят Р. Х. Б. познава М., която е приятелка на негова бивша приятелка. На 29.12.2024 г. отишли до Клисурския манастир да погледат светлините към С.. Връщали се към 23,30 – 24,00 ч. Свидетелят тогава карал колата, бил на 18 години. Пътят е много тесен, няма две платна маркирани, ограничението е 30 км/ч. Б. карал със 70 км/ч. Времето било сухо. Карал на дълги фарове, бил с чисто нови зимни гуми. Не би употребил алкохол или наркотици.
Катастрофата станала на един завой, преди това имало дълъг прав участък и той късно видял завоя, в последния момент тръгнал да завива, гумите поднесли и колата излязла от пътя. Изхвърчала надясно, дясната й предна гума се ударила в неравност и се обърнали.
Когато се свестил, свидетелят установил, че коланът, с който бил се бил, скъсал и затова впоследствие се установило, че има счупена ключица. Помни, че успял да отвори вратата и се измъкнал от колата. Всички излезли от пасажерската врата отпред. М. била отзад, зад пасажера. Не си спомня дали е била с предпазен колан. След удара тя била в колата. По колата имало щети – липсвали фаровете и броните, само купето било останало.
Свидетелката Б. В. В. е приятелка на ищцата още от много малка. Била е заедно с нея и св.
Б. на Клисурския манастир и се е возила в катастрофиралата кола на връщане. Според показанията й, шофьорът изпуснал завоя. Било тъмно, не може да каже със сигурност дали е имало маркировка, карал на фарове, не бил употребил алкохол. Отсреща нямало коли. Не помни каква е била скоростта, но, при ограничение 30 км/ч, според нея тя е била над 60 км/ч.
След катастрофата свидетелката, както и другите участници, се събудила в обърнатата кола вдясно от пътя. Последният й спомен преди катастрофата е как пътят свършва и после се събудила. Р. й помогнал да излезе. Не може да си спомни дали всичките пет човека, които пътували заедно, са били в съзнание след инцидента. Заяви, че тя е била с поставен обезопасителен колан, но не знае дали другите пътниците на задната седалка са били. В. се обадила на тел. 112 и дошла полиция и медицински екип.
От ишцовата страна по делото бе представено Постановление на прокурор при СРП от 11.10.2023 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 513 ЗМТ 11418/2022 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр.пр. №205823/2023 г. на СРП, на основание чл. 199 НПК, чл.
243, ал. 1, т. 1, ал. 2 и ал. 3вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като деянието за причинена лека телесна повреда се преследва по тъжба на пострадалото лице.
Според съдебномедицинската експертиза, В резултат на претърпяното ПТП на 29.12.2022г.
4 ищцата М. М. е получила следните травматични увреждания: - Контузия, кръвонасядане и оток в областта на лицето - челото, дясната очница и дясната скулна област, - Две разкъсно контузни рани в дясната слепоочна област - Контузия на двете лакътни области и - Контузия и хематом в областта на дясното бедро към тазобедрената става. Всяка една от описаните травматични увреждания е реализирала медико-биологичния критерий временно разстройство на здравето неопасно за живота. Прегледана е в болница и претрпяла медицински интервенции. Двете рани в областта на лицето са били зашити. По отношение описаните контузии е приемала анлгетици. Очната цепка на дясното око е била притворена както от посттравматичния оток на меките тъкани около дясната орбита, така и от отока на клепачите. Двете разкъсно - контузни рани са били хирургично обработени с наложен по един шев. Лечението е продължило около 10 - 15 дни. Няма невъзстановени функции на зрителните органи. Вещото лице заявява, че ищцата има малък белег странично от ъгъла на очницата с размер около 0.5 - О.б мм, даващ незначителен козметичен дефект. От другата рана не е констатиран козметичен дефект. Към момента на прегледа, извършен за нуждите на експертизата, единственото оплакване е наличие на слаба палпаторна болка в областта на дясното бедро в горната външна част от получения там при ПТП-то хематом.
По – нататък в заключението си експертът прави извод, че по тялото на ищцата не са описани травми, които да са от поставен обезопасителен колан, а и самата тя съобщава, че е била без поставен предпазен колан. При описания механизъм на ПТП, обаче, дори и при добре поставен обезопасителен колан, не би имало особена разлика в получените травматични увреди.