Решение № 218 от 25.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Пловдив, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Б. Георгиева при участието на секретаря Мая В. Крушева като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Търговско дело № 20235300900034 по описа за 2023 година

Иск по чл. 694, ал.2, т.1 от ТЗ .

Ищецът Национална агенция за приходите е предявила иск за установяване на поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ на публични вземания в общ размер от 12889,51 лв., от които главници от 9503,07 лв. и лихви от 3386,44 лв., включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на приетите вземания на кредитори на „ЕВРОФУУД 2020“ ЕООД, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, като обезпечени със запори, наложени по реда на ДОПК и вписани в ЦРОЗ.

Твърди се исковата молба, че с Решение № 22/ 14.06.2021 г. , постановено по т. д. 594/2020 г. на Пловдивския окръжен съд на осн.чл.632, ал.1 ТЗ, е открито производство по несъстоятелност срещу „ЕВРОФУУД 2020“ ЕООД с ЕИК 20253780109, като производството е спряно. С Решение № 228 от 14.06.2022 г. по същото дело производството по несъстоятелност е възобновено на осн.чл.632, ал.2 ТЗ, което решение е вписано в ТРРЮЛНЦ на 15.06.2022 г.

Ищецът поддържа, че с молба изх. № М-24-15-65/20#27/06.07.2022 г.е предявил публични вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски в общ размер на 49402,41 лв. Част от посочените вземания в общ размер от 1

12889,51 лв., от които главници от 9503,07 лв. и лихви от 9503,07 лв. били претендирани с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, тъй като били обезпечени с издадено по реда на ДОПК Постановление изх.№ С190016020-0113171/02.12.2019 г. за налагане на обезпечителни мерки от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив. Вземанията били включени в списъка на приетите вземания, обявен по партидата на длъжника „ЕВРОФУУД 2020“ ЕООД под № 20221005135401, но с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 ТЗ, вместо претендираната поредност по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ. Твърди, че е депозирал възражение изх. № м-24-15-65/20#30/11.10.2022 г. срещу определената от синдика поредност на удовлетворяване на част от приетите публичните вземания, което е оставено без уважение с определение № 1311 от 30.12.2022 г., постановено по т. д. 594/2020 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, обявено под № 20230103150121 в ТР. Предвид горното е предявен настоящия иск, като ищецът твърди, че тези публични вземания са за данъци и задължителни осигурителни вноски и са от категорията на обезпечените по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и като такива се ползват от предвидената в чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ привилегия на удовлетворяване. За обезпечаване събирането на част от предявените публични вземания са наложени обезпечителни мерки, вписани в Централния регистър на особените залози. Ищецът поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ кредитор, чието вземане е обезпечено със запор, вписан в Централния регистър на особените залози, има право на предпочтително удовлетворяване при разпределение на суми, получени при реализация на обезпеченото имущество.

Ответникът "ЕВРОФУУД 2020 " ЕООД- в несъстоятелност, не е подал отговор на исковата молба и не е взел становище по иска.

Ответникът – синдик на дружеството- Д. М., в хода на устните състезания, оспорва иска като неоснователен.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 22/14.06.2021 г. , постановено по т. д. 594/2020 г. на Пловдивския окръжен съд на осн.чл.632, ал.1 ТЗ, е открито производство по несъстоятелност срещу „ЕВРОФУУД 2020“ ЕООД с ЕИК 20253780109, като 2 производството е спряно. С Решение № 228 от 14.06.2022 г. по същото дело производството по несъстоятелност е възобновено на осн.чл.632, ал.2 ТЗ, което решение е вписано в ТРРЮЛНЦ на 15.06.2022 г.

С молба изх. № М-24-15-65/20#27/06.07.2022 г. / приложена по настоящото дело/ и в срока по чл.685 , ал.1 ТЗ, НАП е предявила в производството по несъстоятелност публични вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски и лихви в общ размер на 49402,41 лв.

Видно е от молбата и приложената към нея справка / л.20 от делото/, че част от посочените вземания в общ размер от 12889,51 лв., от които главници от 9503,07 лв. и лихви от 3386,44 лв. , са били претендирани с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, тъй като били обезпечени с издадено по реда на ДОПК Постановление изх.№ С190016-022-0113171/02.12.2019 г. за налагане на обезпечителни мерки от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, вписани в ЦРОЗ. Под № 20221005134501 по партидата на "ЕВРОФУУД 2020 " ЕООД в ТРРЮЛНЦ е обявен списък на приетите вземания на кредитори на търговеца, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ , приложен в копие и по настоящото дело, в който са включени публичните вземания, като поредността им е по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ. С представеното възражение на стр. 70 и следващите от делото, НАП е оспорил списъка, като с определение № 1311 от 30.12.2022 г., постановено по т. д. № 594/2020 г. по описа на ПОС, обявено под № 20230103150121 по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ, възражението е оставено без уважение.

С исковата молба са представени справки- декларации, с който са установени публичните задължения на несъстоятелния длъжник. Съгласно представеното постановление изх. № С190016-022-0113171/002.12.2019 г. за налагане на обезпечителни мерки, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, на осн.чл.200 ДОПК е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки в посочените търговски банки, като вземанията са в 10333,08 лв. по образувано изп.д.№ 190623092/2019 г. на публичния изпълнител. Видно от представеното удостоверение № 1524003/27.06.2022 г. от Централния регистър на Особените залози, наложените с горното постановление обезпечителни мерки за вписани на 15.10.2020 г.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до 3 следните правни изводи:

Предявеният иск по чл. 694 от ТЗ е допустим, тъй като са налице специалните процесуални предпоставки за неговото разглеждане- ищецъткредитор НАП е предявил в производството по несъстоятелност вземания срещу несъстоятелния длъжник, заявени като обезпечени с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ. Вземанията са включени в списъка на приетите вземания, но с определена от синдика поредност по чл.722, ал.1, т.6 ТЗ. В срок от обявяване на списъка е постъпило възражение от НАП срещу определената поредност на вземанията му, а именно по чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ, вместо претендираната по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ , като с определение на съда по несъстоятелността, възражението е оставено без уважение. Исковата молба е подадена в законоустановения двуседмичен срок от обявяването на акта в ТР.

Разгледан по същество, искът е неоснователен.

Спорният въпрос е дали приетите вземания на кредитора –ищец следва да са с поредност за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ , както се претендира от него или с приетата от синдика поредност по чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ в ред първи се удовлетворяват вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози – от получената сума при реализация на обезпечението.

В разглеждания случай наложените обезпечителни мерки са такива п о ДОПК /чл. 195 и сл. /, с които се забранява на длъжника да извършва разпоредителни действия с определено имущество, като тези действия са непротивопоставими на другите кредитори /чл. 451 ГПК/. Целта на обезпечителните мерки е да обезпечат събирането на публичните задължения по реда на ДОПК, но от тях не възниква право на предпочтително удовлетворяване на кредитора при осребряване на имуществото. В актуалната съдебна практика е преобладаващо становището, че във връзка със запора, вписан по реда на ЗОЗ, разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ не поражда в полза на обезпечения кредитор привилегия за предпочтително удовлетворяване преди останалите кредитори, а урежда въпроса за предимството при конкуренция между различните способи за принудително 4 изпълнение върху същото имущество, като вписването на насочването на изпълнение по реда на ГПК и ДОПК има за последица да осуети пристъпването към изпълнение от страна на заложния кредитор /чл. 32а ЗОЗ/.

С оглед на така възприетото в съдебната практика, вкл. от съставите на Върховен касационен съд , което непълно се споделя от настоящия състав на съда, се налага извода, че след като от вписания по реда на ЗОЗ запор не произтича привилегия за удовлетворяване вземането на кредитора, в чиято полза е вписан, от него не възниква такова право на кредитора и в производството по несъстоятелност. Възприетият извод се подкрепя и от уредбата на обезпечителния запор в ГПК, от който произтича само качеството на обезпечения кредитор на присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението, както и задължение на съдебния изпълнител да запази припадащата му се от изпълнението сума и да му я предаде, след като представи изпълнителен лист (чл. 459 от ГПК). Той кореспондира и на разпоредбите на чл. 217, ал. 1 и 3 и чл. 194, ал. 5 от ДОПК , които също не регламентират привилегия на вземанията, обезпечени със запор, наложен от публичния изпълнител, както и от нормата на чл. 724 от ТЗ, която третира като привилегировани само заложният и ипотекарният кредитор, но не и кредиторът, в чиято полза е наложен обезпечителен запор (в този смисъл определение № 519 от 15.11.2019 г. по т. д. № 515/2019 г., Т. К., І т. о. на ВКС).

Предвид гореизложените съображения съдът намира, че предявените от НАП публични вземания не са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, тъй като не попадат в хипотезата на горепосочената разпоредба. С оглед горното искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Предвид изхода на спора на ищеца не се следват разноски, а ответникът не е заявил претенция за присъждане на такива. Доколкото производството е с предмет публични държавни вземания, макар да не е събирана ДТ предварително, по аргумент от чл. 84 от ГПК такси не се дължат.

Мотивиран от изложеното, съдът

5

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 694 от ТЗ, предявен от Национална агенция за приходите /НАП/ с адрес – гр. София, бул. "Княз Дондуков“ № 52 срещу "ЕВРОФУУД 2020 " ЕООД- в несъстоятелност, ЕИК 202537809, със седалище и адрес – с.Марково, ул.Здравец № 17 и синдика на дружеството – Д. Н. М., с адрес – ***, за признаване за установено, че публични вземания в общ размер на 12889,51 лв., от които главници от 9503,07 лв. и лихви от 3386,44 лв., включени в списъка, обявен под № 20221005135401 по партидата на "ЕВРОФУУД 2020 " ЕООД- в несъстоятелност в ТРРЮЛНЦ на приетите вземания, предявени в срока по чл.

685, ал. 1 от ТЗ, с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ , са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ .

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 6