Решение № 466 от 06.04.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 466 гр. Плевен, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: З. Д. Д. Банкова при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА като разгледа докладваното от З. Д. Д. Банкова Гражданско дело № 20234430100011 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

Пред ПлРС е депозирана искова молба от И. Т. А. против „К.и.и.Б.“ЕАД.Търди се, че съгласно изпълнителен лист от ***г., издаден от СГС по ***г. е осъдена ищцата да заплати на »П.К.Б.“ ЕООД, сумите, както следва: ***лв. главница, ***. разноски, ***. д.т., ведно с законната лихва върху главницата, считано от ***г. до окончателното изплащане на вземането ***лв. ю. възнаграждение.На основание посочения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № ***. След образуването на делото не са извършвани изпълнителни действия и производството е прекратено на осн. чл.433, ал.1т.8 от ГПК.По молба на провоприемника кредитор, настоящия ответник е образувано ново изп.д.№***, което също е прекратено на посоченото основание.Твърди се, че е образувано трето ***г., като е изпратена ПДИ и връчена на ***г.От дата на последното изпълнително действие – ***г. е изтекъл петгодишния погасителен срок към датата на новото изп.д. ***г., съгласно чл. 110 от ЗЗД.

Моли съда, след като се увери в истинността на изложените по-горе твърдения и аргументи, да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че ищцата, не дължи на к.и.и. БГ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище е 1 адрес на управление гр. С. бул.”П.В.” ***, б.ц. „Л.- *** ,сумите по издаден ИЛ от ***г. по т.д. *** по описа на СГС, поради изтекла погасителна давност на задължението.

В срокът по чл. 131 от ГПК ответникът е представил писмен отговор, като подробно е изложил съображения относно разликата за перемция и давност и се е позовал на ***г., че давност не тече, докато е висящо изп. дело.

Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна :

От материалите по делото по делото, е видно, че е издаден ИЛ от ***г. по ***г. по описа на СГС , въз основа на решение, като ответницата е осъдена ищцата да заплати на »П.К.Б.“ ЕООД, сумите, както следва: ***лв. главница,***. разноски, ***. д.т., ведно с законната лихва върху главницата, считано от ***г. до окончателното изплащане на вземането ***лв. ю. възнаграждение.На основание посочения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № ***.С молбата си кредиторът е посочил способ за принудително изпълнение-запор и са изпратени запорни съобщения септември ***г.С молба, въз основа договор за цесия, настоящия ищец от ***. е конституиран нов взискател и е посочен и способ за принудително изпълнение.Уведомен е длъжникът на посочения от него адрес, като не е открит, като в случая с оглед неоспорването, съдът приема, че е налице фингирано връчване а и отделно връчването в хода на процеса също има действие на уведомяване.Посочено е от страните, че производството е прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и по молба на провоприемника кредитор, настоящия ответник е образувано ново изп.д.№№*** като е изпратена ПДИ изх.№***., връчена на ***г.

Спорен по делото е въпросът за недължимост на посочените суми поради изтекла погасителна давност.

На първо място уведомяването на длъжника за цесията има значение за изследване противопоставимостта й на длъжника, който може валидно да плати на предишния кредитор преди уведомяването.Няма доказателства за извършено такова плащане, още повече, че преводите се правят по сметка на ЧСИ.

2

До настоящия момент няма данни да е налице уведомление от длъжника, с което да информира за промяна на адреса си.Съобразно горното, счита, че с направения опит за уведомяване на длъжника е положена дължимата грижа и добросъвестност от кредиторът за осъществяване на дължимото кредиторово поведение, поради което намира за резонно да се приеме, че макар и фактически да не е достигнало до знанието на длъжника съдържанието на изпратените уведомления и съобщения, то е налице валидно уведомяване на длъжника относно извършеното прехвърляне на вземания. В тази насока е и съдебната практика,изрично приела за допустима договорната фикция за връчване, обективирана в решение № 49 от 23.04.2014г. на ВКС по т. д. № 2788/***г., II т. о., ТК, докладчик съдията Камелия Ефремова, решение № 86 от 28.04.2014г. на ВКС по т. д. № 4470/***г., I т. о., ТК,докладчик съдията Ирина Петрова и др.

По отношение на изтеклата давност, съдът приема следното: На първо място, иск по чл. 439 ГПК е допустим и по отношение на вземания, изпълнението, по които е предприето на основание заповед за изпълнение.

Това е така въпреки, че чл.439, ал.2 ГПК предвижда искът да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Чрез иска по чл.439 от ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право /например погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане и др/. Именно такъв факт се навежда от ищеца като основание за изключване на вземането- погасяване на същото по давност.

Съгласно Тълкувателно решение №2 от ***г. на ВКС по тълк. д. №2/*** г., ОСГТК, т.10, Постановлението на Пленума на Върховния съд №3/1980г. се счита за изгубило сила. Прието е, че изпълнителният процес е сложен динамичен процес, при който не могат да се приложат правилата за спиране и прекъсване на давността, приложими за исковия процес. Поради това в изпълнителния процес давността се прекъсва с всяко насочване на взискателя към нов изпълнителен способ, а не се спира. От датата на последното изпълнително действие по изпълнителното дело, започва да тече нова 3 давност. В същото Тълкувателно решение е посочено и кои изпълнителни действия прекъсват давността - "прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др."

Видно от приложеното заверено ксерокопие на изп. дело, че още с образуването на изп. дело, взискателят е посочил конкретен способ- запорл.68 от делото, което действие прекъсва давността.

Следва да се посочи в тази връзка и предвид разпоредбата на чл.235 от ГПК, че е налице ТР от ***г. по ***г. на ОСТГК, съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на ***г. на ТР №2/***г. по т.д.

№2/***г., ОСГТК, ВКС.От ***г .до ***., когато е конституиран нов всискател и е посочен и способ за принудително изпълнение, с което се прекъсва давността, не е изтекъл петгодишния давностен срок.Отделно с образуването на нови изп. дела през ***г. и посочване на способ, също се прекъсва давността.

Не на последно място са е и практиката на ВКС, че перемпцията е без правно значение за прекъсване на давността-***г. на ВКС по гр.д.№***.

Предвид изложеното, следва да се отхвърли изцяло предявения иск.

При това положение и с оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника 4 направени от него разноски в производството по делото за ю. възнаграждение в размер на 1***. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ -Наредба за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер от ***. В случая, съдът намира, че юрк. възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 1***., с оглед фактическта и правна сложност на делото.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Т. А., ЕГН********** против „к.и.и. БГ“ЕАД, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление гр.С. бул.“П.В.“***, б.с.“***, ИСК с правно основание чл.439 от ГПК, за признаване за установено, че не дължи на „к.и.и. БГ“ЕАД, ЕИК *** , със седалище и адрес на управление гр.С. бул.“П.В.“***, б.с.“***, сумата: ***лв. главница, ***. разноски, ***. д.т., ведно с законната лихва върху главницата, считано от ***г. до окончателното изплащане на вземането, ***лв. ю. възнаграждение, по издаден ИЛ от ***г. по т.д. *** по описа на СГС, по образувано изп.д.№№*** на ЧСИ Т.К., *** при КЧСИ, поради изтекла погасителна давност на задължението, като

НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК И. Т. А., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на „к.и.и. БГ“ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С. бул.“П.В.“***, б.с.“***, направени разноски в размер 1***. за ю. възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен Съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5