Определение № 1611 от 28.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1611 гр. София, 28.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20248002902099 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Банка ДСК“ АД, гр. София срещу решение № 214 от 29.05.2024 г. по в. т. д. № 208/2024 г. на Пловдивски апелативен съд, 3 търговски състав, с което е потвърдено решение № 17 от 15.01.2024 г. по т. д. № 439/2022 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от касатора срещу Х. С., шведски гражданин, искове, както следва: иск за заплащане на дължимата по договор за целеви потребителски кредит на студенти и докторанти (ЗКСД) от 17.10.2014 г. главница за разликата над уважения размер от 41 265, 20 лв. до пълния предявен размер от 108 761,46 лв., иск за заплащане на сумата от 6 344, 42 лв., представляваща дължима по договора възнаградителна лихва за периода 28.10.2021 г. – 27.07.2022 г. и иск за заплащане на сумата от 236, 97 лв., представляваща дължима по договора наказателна лихва за периода 28.10.2021 г. – 27.07.2022 г. В частта, с която искът за главница е уважен за сумата от 41 265, 20 лв. /дължим неизплатен остатък от главницата/, ведно със законната лихва, считано от 28.07.2022 г. до окончателното й заплащане първоинстанционното решение не е било обжалвано и е влязло в сила.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е 1 неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател сочи, че въззивният съд неправилно е приел, че е налице нарушение на чл. 18, ал. 3 ЗКСД при сключване на договора за кредит поради неспазена изискуема форма и неясни условия. Твърди, че ответникът е обективирал съгласието си с полагане на подписа си на преведения на английски договор за кредит и ако не е разбирал езика е следвало да възрази като откаже да го подпише или да осигури превод на езика, който владее.

Излага аргументи, че общите условия /ОУ/ за кредит се публикуват на интернет страницата на банката ищец и са достъпни в банковите й салони.

Оспорва като неправилен извода на съда, че ОУ, неразделна част от договора, са неясни и неразбираеми за ответника, защото са непреведени. Касаторът сочи, че решаващият състав на въззивния съд не се е съобразил с направеното от ответника признание на иска. Навежда доводи, че лихвеният процент е фиксиран на 7 % годишно и не е променян, както е прието в заключението на съдебно-счетоводната експертиза, поради което съдът неправилно е заключил, че в случая не се дължи възнаградителна и санкционираща лихва по договора.

Касационният жалбоподател изразява несъгласие с извода на съда, че в случая е налице капитализиране на лихви, водещо до анатоцизъм по смисъла на чл.

10, ал. 3 ЗЗД. Оспорва като неправилен извода на съда, че поради неспазване на изискванията на чл. 17, ал. 4 ЗКСД договорът за кредит е изцяло недействителен и лихва по него не се дължи. Счита за неправилно и приетото от въззивния съд, че недействителността на договора следва и от клаузата на чл. 17.2. от ОУ, предвиждащи неустойка за забава при предсрочна изискуемост, която не е уговорена в договора и за която няма регламентирани правила, приети от кредитополучателя. Моли въззивното решение да бъде отменено.

Допускането на касационно обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба Х. С. е подал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като 2 взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните не спорят, че на 17.10.2014 г. между ищеца като кредитодател и ответника като кредитополучател е сключен договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД за предоставяне на кредит в размер на 78 233, 20 лв. за заплащане на такси за обучение в Медицинския университет, гр. Пловдив, като е уговорен гратисен период за издължаване на главницата и лихвата – от първото усвояване на кредита до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа. Установил е, че от датата на изтичане на гратисния срок започва да тече срокът за издължаване – 120 месеца, като съгласно чл. 7 от договора кредитополучателят заплаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7 % на годишна база.

Съдът е констатирал, че кредитът е усвоен на части, като крайният срок за полагане на последния държавен изпит на Х. С. е 30.09.2020 г., а гратисният период по договора изтича на 30. 09. 2021 г. и първата падежна дата след този период е 28.10.2021 г. Отчел е, че съгласно счетоводната експертиза общо преведената сума по кредита е 78 233, 20 лв., като отпуснатият кредит е олихвяван с фиксиран лихвен процент от 7 процентни пункта, който е непроменен. Посочено е, че претендираната главница от 108 761, 46 лв. представлява сбор от заплатените такси за обучение в размер на 78 233, 20 лв. и капитализирана лихва в размер на 30 528, 26 лв.

Въззивният съд е изложил съображения, че по отношение на сключения между страните договор за целево кредитиране намира приложение специалният ЗКСД, в който са предвидени императивни правила относно начина на сключване, предмета и изпълнение на договора. Съдът е посочил, че съгласно чл. 10.2. от ОУ към договора за предоставения кредит се заплаща фиксирана лихва, посочена в договора, като начисляването й става върху усвоената част от кредита, включително и по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно. Констатирал е, че това е сторено в случая, като към усвоената сума е прибавена капитализираната 3 лихва в максималния размер и сборът от двете суми съставлява претендираната главница по кредита (остатъчната главница). Решаващият състав е направил извод, че като краен резултат така се достига до прибавяне на изтекли възнаградителни лихви за гратисния период към главницата, както и до начисляване на договорна лихва върху увеличената главница, тоест върху възнаградителните лихви за гратисния период.

В решението е отчетено, че текстът на договора е преведен от преводач на английски език, което е изрично отбелязано, но такова отбелязване не се съдържа в ОУ, като липсва и приложения погасителен план, изготвен след изтичане на гратисния период, за който да са налице данни да е връчен на ответника.

Формиран е извод, че не се установява страните по делото да са договорили фиксиран размер на договорната лихва и капитализиране на лихвата съгласно чл. 10.2. от ОУ. Поради това съдът е изразил становище, че не са спазени разпоредбите чл. 17, ал. 3 и 4 и чл. 18, ал. 3 ЗКСД, а именно посочените клаузи да са съобщени на кредитополучателя на ясен и разбираем за него език, както и да са включени в условията на договора, съответно да са узнати при сключването на договора от Х. С.. Посочено е, че в договора липсва клауза за капитализация на лихвата, като подобна клауза и не съответства на чл. 21 ЗКСД и чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗКСД, последният определящ обхвата на главницата – отпуснатите средства за такси. Изложени са аргументи, че увеличаването на неизискуемата главница чрез прибавяне към нея на дължими и непросрочени лихви в случая не е уговорено и не е позволено от специалния закон. Съдът е изразил разбиране, че доколкото върху капитализираната възнаградителна лихва се начислява договорна лихва, предмет на претенцията на ищеца, е налице анатоцизъм по смисъла на 10, ал. 3 ЗЗД, което е допустимо само по уговорка между търговци, а в случая ответникът няма търговско качество. Подчертано е, че подобна уговорка противоречи и на забраната по чл. 20, ал. 1 ЗКСД лихвата, която кредитополучателят дължи на банката, да надхвърля седем процентни пункта.

По отношение на претендираната лихвена надбавка за забава съдът е изтъкнал, че предвидената в чл. 17.2. от ОУ лихва за забава /17 %/ не е посочена в договора, за нея няма ясни правила и същата се явява в противоречие с установения в чл. 20 ЗКСД максимален размер на лихвата.

Формирал е извод, че чл. 17.2. от ОУ противоречи на императивните 4 разпоредби на чл. 18, ал. 3, чл. 17, ал. 4 и чл. 24, ал. 1 ЗКСД.

С оглед визираните нарушения на изискванията на чл. 17, ал. 3, ал. 4 и чл. 18, ал. 3 ЗКСД на основание чл. 17, ал. 6 ЗКСД съдът е определил договора, от който се извеждат спорните права на банката, за недействителен и е приел, че по силата на чл. 17, ал. 7 ЗКСД кредитополучателят дължи връщане на чистата стойност на кредита, а претендираните лихви се явяват недължими.

Касационният жалбоподател поставя в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следните въпроси: „1. Следва ли да се приеме, че кредитополучателят чуждестранен гражданин не е обвързан с разпоредбите на общите условия към договор за кредит, ако същите са изготвени на български език, но са подписани от него и липсва направено възражение от него в рамките на процеса, в който е участвал с пълномощник - адвокат и лично е депозирал искане за сключване на спогодба, в което е признал иска като допустим и основателен?; 2. Допустимо ли е произнасянето на въззивния съд по непредявено във въззивна жалба искане и по ненаправено от страната в процеса възражение и това произнасяне води ли до недопустимост на решението?; 3. Предвид признанието на иска, докъде се простира служебното начало и може ли въззивният съд да се произнася за факти, за които не се спори?; 4. Представлява ли анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД капитализирането по време на гратисния период на договорна лихва с отложен (ненастъпил) падеж към непадежирала главница по договор за кредит, сключен при условията на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, вкл. предвид факта, че тази капитализация е предвидена в съдържанието на Типовия договор, утвърден от ведомствата, натоварени с държавната политика в областта на финансиране на образованието /обн. ДВ, бр. 33 от 30.04.2010 г./, и сключен с банката кредитор по реда на чл. 7 ЗКСД?;

5. Капитализирането по време на гратисния период на договорна лихва с отложен (ненастъпил) падеж към непадежирала главница по договор за кредит, сключен при условията на ЗКСД, и последващото олихвяване с уговорения от страните лихвен процент на договорната лихва, води ли до недействителност на целия договор за кредит поради противоречие с чл. 20, ал. 1 от ЗКСД, съгласно който лихвата, която кредитополучателят дължи на банката, не може да надхвърля седем процентни пункта?; 6. Обвързан ли е кредитополучателят от първоначалния конкретно определен (фиксиран) размер на уговорената възнаградителна лихва, ако съдът констатира 5 нищожност на други клаузи от договора, касаещи олихвяването по кредита?;

7. За да е налице недействителност на договора поради противоречие със закона, към кой момент следва да е допуснато това противоречие - към датата на сключване на договора или към един последващ момент?; 8. Предвиденият в чл. 20, ал. 1 ЗКСД максимален размер на лихва от седем процентни пункта само възнаградителната лихва по кредита ли включва или представлява горен праг на всички лихви по кредитите, отпуснати по реда и при условията на ЗКСД – възнаградителни и санкционни (за забавено изпълнение)?“ Твърди, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като по формулираните въпроси, които са от значение за изхода на делото, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС, както следва: по шести въпрос – с решение № 50053 от 18.07.2023 г. по т.д. № 614/2022 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 50245 от 12.01.2023 г. по гр.д.