Решение № 19080 от 12.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19080 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20261110108851 по описа за 2026 година

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. Д. В. за заплащане на сумите, както следва: сумата от 220 евро, представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент № **, находящ се в гр. София, ул.

„Х.К.“ № **, ЕТ. *АБ. *, за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2025г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението /13.01.2026г./ до плащането, сумата от 35,34 евро - лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2023г. - 05.01.2026г., сумата от 49,04 евро, представляваща главница - за дялово разпределение за периода от 01.11.2022 г. до 30.11.2024 г., ведно със законната лихва за период от 13.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 13,64 евро, представляваща мораторна лихва - върху главница за дялово разпределение за периода от 15.01.2023 г. до 05.01.2026 г. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

След постъпило уточняващо становище от ищеца, предмет на настоящото исково производство са единствено оспорените от длъжника суми.

1

Предявените искове са за установяване на: сумата от 220,00 евро – главница за доставена топлинна енергия (ТЕ) за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2025 г.; сумата от 35,34 евро – мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2023 г. до 05.01.2026 г.; и сумата от 13,64 евро – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 15.01.2023 г. до 05.01.2026 г.

Ответникът оспорва предявените искове изцяло по основание и размер, като на първо място възразява, че не е собственик или носител на вещно право на ползване върху процесния имот и следователно не притежава качеството на потребител и не е страна по облигационно правоотношение с ищцовото дружество.

По отношение на претенцията за главница за сградна инсталация се релевира възражение за неприложимост на методиката за дялово разпределение, като се цитира практика на Съда на Европейския съюз и Върховния административен съд, според която правилата за изчисление са непрозрачни, неточни и отменени като незаконосъобразни.

Допълнително се оспорва дължимостта на мораторната лихва върху главницата за топлинна енергия с аргумента, че липсва отправена покана за плащане на издадените общи фактури, което изключва изпадането в забава.

Претенцията за суми за услугата дялово разпределение се оспорва като процесуално недопустима поради липса на материална легитимация на ищеца, тъй като вземането принадлежи на трето лице, с което ответникът няма сключен или потвърден договор.

Същевременно се възразява и срещу начислената лихва върху тази услуга поради липса на уговорен падеж и отправена покана. На последно място се прави възражение за изтекла погасителна давност за всички претендирани главници и лихви, тъй като задълженията представляват периодични плащания и давностният срок започва да тече от изискуемостта на първоначалните месечни вноски, а не от датата на едностранното издаване на последващите общи фактури.

Съдът констатира и съобразява, че сумата от 49,04 евро, представляваща главница за извършена услуга „дялово разпределение“ за периода 01.11.2022 г.

– 30.11.2024 г., както и сумата от 255,06 евро, представляваща част от общо начислената главница за топлинна енергия, са изрично признати и не се оспорват от ответника (видно от подаденото по ч.гр.д. № 160/2026 г. възражение). Поради това те са извън предмета на доказване по настоящия установителен иск. Общият размер на претендираните суми в заповедното производство е бил 573,08 евро, а в настоящото исково производство (само за оспорената част) е 268,98 евро.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Далсия” ООД не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

2

По исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД,вр.чл.149 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

От приложените писмени доказателства се установява, че ответницата Б.

Д. В. е собственик на топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, ул. „Х.К.“ № **, ЕТ. *АП. ** Имотът е възложен в неин изключителен дял след проведена съдебна делба, приключила с влязло в сила съдебно решение от 13.08.2020 г., постановено по гр.д. № 49537/2017 г. на СРС В качеството на титуляр на правото на собственост към процесния период, ответникът е и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот. Договорът касае обект с абонатен № *****.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл.150, ал.3 ЗЕ.

Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата.

За изясняване на спора по делото е допусната и изслушана съдебнотехническа експертиза, изготвена от инж. Б. В.-Т., която съдът кредитира изцяло като компетентно, обективно и детайлно обосновано.

Вещото лице е извършило проверка на първичната документация и данните на фирмата за дялово разпределение, от което установило, че 3 количеството топлинна енергия за абонатната станция се измерва от средство за търговско измерване – общ топломер с електронен блок тип Multicall 66 С.

Експертът е констатирал, че топломерът е преминавал редовни метрологични проверки, за което свидетелстват Свидетелство за проверка № *****/27.01.2022 г. и № ******/12.08.2024 г., издадени от „АРТТЕСТ-Б“. В заключението си вещото лице подробно е проследило отчисляването на технологичните разходи за АС, които са за сметка на топлопреносното предприятие. Те са изчислявани коректно по формула, като за целия процесен период са надлежно отчислявани от общата енергия преди нейното разпределение между потребителите, което е видно от Таблица № 1 от СТЕ.

Относно реално потребеното количество топлинна енергия, СТЕ установява, че за периода от 13.01.2023 г. до 30.04.2025 г. реално дължимата сума за изразходвана топлинна енергия за процесния имот е 869,61 лева, чиято левова равностойност е 444,62 евро (формирана от 571,67 лв. за отопление и 297,94 лв. за топла вода)

Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 160/2026г. по описа на РС-Враца,– 13.01.2026г.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено в съда на 13.01.2026 г. Съдът преценява, че възражението е основателно за периодите, предхождащи 13.01.2023 г., поради което вземанията за периода от 01.05.2022 г. до 12.01.2023г. са погасени по давност. Следователно, „Топлофикация София“ ЕАД има право да претендира вземания единствено за непредписания период от 13.01.2023 г. до 30.04.2025 г.

Както бе установено от експертизата, общият размер на дължимата главница за реално потребена топлинна енергия за дължимия, непогасен по давност период – 14.02.2023г.-30.04.2025г., възлиза на 444,62 евро. От тази 4 сума ответницата изрично е признала за дължими и не оспорва 255,06 евро.

Разликата, която формира реално дължимия остатък от главницата, подлежащ на установяване в настоящото производство, възлиза на 189,56 евро (444,62 евро - 255,06 евро). Ищецът е предявил иска си за оспорена главница в размер на 220,00 евро. Следователно искът се явява основателен и доказан до размера от 189,56 евро, а за горницата над тази сума до претендираните 220,00 евро (разлика от 30,44 евро) искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и частично погасен по давност.

Относно цената на услугата дялово разпределение следва да се подчертае, че 49,04 евро не са включени в предмета на настоящото производство.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения и забава в погасяването на същите.

По отношение на претенцията за мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2023 г. до 05.01.2026 г., предявена в размер на 35,34 евро, доколкото главницата е уважена частично, до размер от 189,56 евро от претендирани 220 евро, дължимата мораторна лихва за посочения период изчислена по реда на чл. 162 ГПК възлиза в размер на 30,45 евро, като за разликата над този размер до претендираните 35,34 евро искът за мораторна лихва за ТЕ следва да бъде отхвърлен.

По отношение на претенцията за мораторна лихва върху главница за дялово разпределение в размер на 13,64 евро за периода от 15.01.2023 г. до 05.01.2026 г., съдът намира искът за изцяло неоснователен, поради следните съображения: