Решение № 102 от 29.03.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Варна, 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Георги Йовчев

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Д. Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело № 20233001000006 по описа за 2023 година

Производството е с правно основание чл. 258 ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – София против Решение № 461/20.10.2022 год., постановено по т.д.№ 723/2021 год. по описа на ОС – Варна, в частта, в която с а ОТХВЪРЛЕНИ предявените от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430, ал. 1 от ТЗ , чл.86 от ЗЗД и чл.79, ал.1, пр.2, вр. чл.82 от ЗЗД срещу Т. А. М., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Нарцис“ №6, вх.А и З. А. М., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Нарцис“ №6, вх.А да осъждане на ответниците да заплатят при условията на солидарност сумата за разликата над 13563.06лв. до пълния предявен размер от 76174.05лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит №HL34480/07.03.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от дата на подаване на исковата молба 20.10.2021г. до окончателното й изплащане, сумата за разликата над 373.86лв. до пълния предявен размер от 2019.92лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 05.12.2020г. до 12.10.2021г., сумата от 58.44лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договора, изразяващи се в сторени разходи за връчване на нотариални покани за периода 05.05.2021г. до 12.10.2021г.

Решението в осъдителната част е влязло в законна сила и не е предмет 1 на обжалване.

Въззивникът обжалва решението в отхвърлителната част с доводи за неправилност на извода на първоинстанционния съд за нищожност на клаузи от процесния договор за кредит. Поддържа се още, че първоинстанционният съд не е съобразил индивидуалното договаряне на всички разпоредби, касаещи възнаградителните лихви по договора и тяхната промяна.

Уговорките за капитализация, предвидени в шестте допълнителни споразумения не водят до анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал.3 ЗЗД. С подписването на клаузата на чл.22 от договора кредитополучателите изрично са декларирали, че са запознати и са съгласни с обстоятелството, че е възможна промяна във валутните курсове на швейцарския франк, както и че тази промяна би имала отражение върху размера на месечните погасителни вноски. Поддържа се още, че във всеки един момент от действието на договора, кредитополучателите са можели едностранно да променят валутата на погасяване на кредита, следователно – валутният риск не е бил необратимо прехвърлен на ответниците. Последните са получили значителни отстъпки, което оборва извода за неравнопоставеност на страните по кредитното правоотношение.

Претендира се отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на предявените искове в пълен размер. Претендират се и сторените разноски във въззивното производство.

Основателността на предявената въззивна жалба се оспорва в писмен отговор на насрещните страни – Т. А. М. и З. А. М.. Претендира се потвърждаване на постановеното решение, ведно с присъждане на съдебни и деловодни разноски.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По възражението превалутиране на дълга: за неравноправност на клаузите за

Между „Юробанк и Еф Джи България” АД и Т. А. М. и З. А. М. е сключен договор за потребителски кредит за рефинансиране и текущи нужди № HL34480/07.03.2008 г., по силата, на който банката е предоставила на кредитополучателите в равностойността на швейцарски франкове сумата от 61000 лв. Кредитът е обезпечен с ипотека.

Не се спори между страните, че кредитът е обявен за предсрочно изискуеми на 08.07.2021 год., в какъвто смисъл са и фактическите и правни констатации на ОС –Варна.

Първият спорен момент пред настоящата инстанция е свързан с 2 действителността на клаузата за превалутиране на дълга.

Процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор на основание § 13, т. 1 ДР на ЗЗП , поради което по отношение на същия са приложими правилата на ЗЗП.

Решението е постановено при следните клаузи в сключения договор:

В чл. 1 е уговорено, че банката предоставя на кредитополучателя потребителски кредит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 61 000 лева по курс "купува" на швейцарския франк к ъ м лева на "Юробанк И ЕФ Джи България" АД в деня на усвояване на кредита. Разрешеният кредит се усвоява от кредитополучателя по блокирана сметка в швейцарски франкове /чл. 2, ал. 1 от договора/, като усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по чл. 2, ал. 1 се превалутира служебно от банката в лева по търговски курс "купува" на швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя в лева /чл. 2, ал. 3 от договора/.

Съобразно чл. 6, ал. 2 от договора, погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и / или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по свои сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс "продава" на банката за швейцарския франк към лева/ евро, за което кредитополучателят с подписването на настоящия договор дава своето неотменно и безусловно съгласие и оправомощава банката.

В чл. 20 от договора е предвидено, че кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове, съответно в български лева или евро по обявения курс "купува" на банката за швейцарски франкове на датата на превалутирането, както и да прилага по отношение на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от банката, като за превалутирането се дължи и комисионна.

Според чл. 21 от договора, превалутиране е промяна на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен процент, приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същата.

В чл. 22 кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, както и превалутирането по чл. 20 от договора, може да има за последица, включително в случаите на чл. 6, ал. 2 /от договора/, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева, като напълно 3 приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. Кредитополучателят декларира в ал. 2 на чл. 22 от договора, че изцяло е запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 20-22 от договора, както и че е съгласен с настъпването им.

По делото не е установено наличието на проведено индивидуално договаряне по повод сключването на процесния договор от банката съобразно вменената й доказателствена тежест по чл. 146, ал.4 ЗЗП. Индивидуално уговорена клауза е клауза в потребителски договор, която не е била изготвена предварително от търговеца или доставчика, или дори и да е била изготвена предварително, потребителят е могъл да изрази становище по нейното съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор, би я е приел /решение № 98 по т. д. № 535/2016 г. на I т. о. на ВКС/. Подписването на договор за банков кредит от потребителя не освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него.

Ако посоченото обстоятелство - подписване на договора от потребителя, би освобождавало търговеца от задължението да докаже, че клаузите са били индивидуално уговорени, това поначало би имало за последица изключване на защитата при всички потребителски договори. Индивидуаното договаряне следва да се извлече от събрани доказателства за водените преговори и за обстоятелствата по сключването на договора за кредит, каквито по делото липсват. Доказването следва да установи, че при сключването на съответните клаузи, като предложени от доставчика на стоката или услугата, потребителят не е бил принуден да ги приеме, без възможност за въвеждане на резерви или изменения, в съответствие с икономическия си интерес или да се установи, че с това си съдържание клаузите са били предложени от самия потребител.

Сключването на съпътстваща сделка по учредяване на ипотека в полза на кредитора, вкл. и преповтарянето на клаузите за носенето на валутен риск, не прави уговорките, поети в първоначалния договор индивидуално уговорени.

В настоящия случай цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в националната валута, а не в чуждестранната валута /швейцарски франкове/, уговорена в кредитния договор. Кредитът е остойностен в чуждестранна валута /предоставя се равностойността в швейцарски франкове на 61 000 лева по курс "купува" на 4 швейцарския франк към лева на "Юробанк И ЕФ Джи България" АД в деня на усвояване на кредита/ и до изменението в Допълнително споразумение от 05.06.2017 год. е поето задължение за погасяване в същата чуждестранна валута. С оглед предвидената в чл. 9 от ЗЗД свобода на договаряне страните по договор за кредит могат да уговорят сумата на кредита да бъде отпусната във валута, различна от националната /лев/ или резервната за страната /евро/.

Уговорката за предоставяне на кредит в швейцарски франкове в размер на равностойността на швейцарски франкове на 61 000 лева по курс "купува" за швейцарски франк към лева на банката в деня на усвояване на кредита определя основната, характеризираща договора за кредит престация и не противоречи на специални разпоредби от ЗКИ, нито на разпоредбата на чл.

430, ал. 1 от ТЗ. Обстоятелството, че реален паричен поток от кредитодателя към кредитополучателя в швейцарски франкове не е налице, както и фактическото предоставяне на усвоения кредит на разположение на кредитополучателя в националната валута, а не в чуждестранната валута /швейцарски франкове/, уговорена в кредитния договор, не обуславя извод, че договорът е сключен в български левове и че кредитът е предоставен в националната валута. В този смисъл е и практиката на ВКС / Решение № 60079 от 19.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 105/2020 г., I т. о., ТК ; Решение № 83 от 12.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2859/2021 г., III г. о., ГК ; Решение № 136 от 20.01.2021 г. по т. д. № 1467/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 168 от 29.01.2021 г. по т. д. № 2184/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. , Решение по т. д. № 1901/2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. /. Механизмът за изчисление на общата заета сума, както и приложимият обменен курс са изложени ясно, така че средният потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може да прецени въз основа на точни и ясни критерии икономическите последици за него, произтичащи от договора за кредит, по отношение на размера на общата заета сума и обменния курс. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че доколкото клаузите относно валутата, в която се договаря кредитът, касаят основния предмет на договора и са ясни и разбираеми, съгласно чл. 145, ал. 2 от ЗЗП въпросът относно тяхната неравноправност не следва да бъде разглеждан.

Неравноправна обаче е клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора за кредит по отношение на частта от същата, която предвижда, че служебното превалутиране на средствата на кредитополучателя в лева и евро по негови сметки в банката се осъществява по курс "продава" на банката за швейцарския франк към лева, като при липса на посочена друга дата за приложим следва да се приеме курсът "продава" на банката за швейцарския франк към лева към деня на превалутирането. Тази клауза следва да се обсъди във връзка с клаузата на чл. 22 от процесния договор за кредит, с която кредитополучателят е декларирал, че е "запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, както и превалутирането по чл. 20 от договора, може да има за последица, 5 включително в случаите на чл. 6, ал. 2 от договора, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит". С посочената договорна клауза кредитополучателите са поели за своя сметка риска и всички вреди от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, които могат да имат за последица повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро. В чл. 22, ал. 2 от договора ищецът е декларирал, че е запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.