Решение № 6 от 08.05.2024, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Б.С., 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Административно наказателно дело № 20241410200022 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба от К. Д. К., ЕГН 731210180, с адрес: гр.Б.С., ул.“Васил Левски“ №23, вх.В, ет.4, ап.10, против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система /ЕФ/ серия К № 7834663/06.07.2023г. на ОДМВР В., с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1,т.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, е наложено на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи обосноваващи искането за отмяна на издадения електронен фиш.

Жалбоподателят, редовно призован, в съдебно заседание се явява лично и с адв.М.

Косатадинов от АК-В.. В хода на заседанието инвокират доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш.

Въззиваемата страна – ОДМВР В., редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. С писмото, с което е изпратена процесната жалба, изразява становище за законосъобразност на електронния фиш, реливира доводи, представя писмени доказателства. ПР.и се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

По делото е приложена административно наказателната преписка, събрани са писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От ОДМВР гр. В. е бил издаден електронен фиш серия К № 7834663 затова, че на 06.07.2023г г. в 10:58 часа в гр. Б.С., ул. „Иванчо Съйнов“, до дом №35 посока към гр.Кнежа, с отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, с МПС „Т. Р. 4“, с регистрационен номер ВР9562ВР е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M № 549, като моторното превозно средство се е движило с установена скорост 74 км/ч, при разрешена скорост 50 км/ч и превишил разрешената скорост с 24 км/ч Констатираното нарушение 1 административнонаказващия орган квалифицирал по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и с обжалвания електронен фиш, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева. Фишът бил връчен на нарушителя на 28.12.2023г., видно от събраните в хода на производството доказателства.

Така изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на събраните в хода на производството писмени доказателства: Електронен фиш на ОДМВР гр. В. серия К № 7834663, снимков материал кьм административно наказателната преписка, спР.ка за собственост на МПС; Заповед на Министра на МВР 81213172/29.02.2016 г. и приложение кьм нея образец за електронен фиш; Копие от удостоверение за одобрен тип средство за измерване и писмо peг.№3286p-1246/12.03.2020г.; карта приложение към преписка №9363/06.07.2023г.; разпечатка от мобилно автоматизирано техн. средство TFR1-М 549 за 06.07.2023 г; Протокол №1-13-23г. от 18.04.2023 г. за извършена последваща проверка на мобилна система за видео-контрол на нарушенията на пР.илата за движение тип „TFRI-М" с идент. №549/10, монтирана в патрулен автомобил с рег. № BP9352AX; Ксерокопие на Докладна записка рег. №248р-12017/11.07.2023г.; Ксерокопие на Протокол 248р-12018/11.07.2023 г.; спР.ка за водач/нарушител; заверено ксерокопие на разписка, с която е връчен ЕФ К7834663; известие от Еконт.

В съдебно заседание е изслушан св.Г. Х.-мл.автоконтрольор при РУ-Б.С./без родство със страните по делото/, който заявил, че на 06.07.2023г. бил редовна смяна и упражнявал контрол с техническо средство TFR1-M-549, което измерва скоростта на ул. „Иванчо Съйнов“ с посока към гр.Кнежа. Сочи, че около 10:58 часа преминал лек автомобил „Т., Р.

4“ с рег. № ВР9562ВР, със скорост от 74 км/ч. и това е заснето от техническото средство.

Същото било калибрирано по надлежния ред, за което има поставен стикер на него.

Свидетелят сочи, че на пътя няма поставен знак за ограничение на скоростта, но с оглед факта, че се намира в населено място, разрешената скорост е 50км/ч. Твърди, че негова дейност се състояла в това да позиционира автомобила и да настрои техническото средство.

Въз основа на установената фактическа обстановка, от пР.на страна, съдът достигна до следните пР.ни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл.59-60 ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна. Настоящия състав приема, че жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, при което констатира следното:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат пР.ата и интересите на физическите и юридически лица. Затова съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН, следва да бъде съсредоточен върху законосъобразността на издадените от административните органи електронни фишове. По аргумент от чл. 84 от ЗАНН,вр. чл. 14, ал. 2 от НПК, съдът е длъжен служебно да установи обективната истина и приложимия материален закон, като съобрази императивните разпоредби относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи.

Електронният фиш, според легалното определение, в разпоредбата на Параграф 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно - информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Съгласно чл. 189, ал. 4 изр. 2 от ЗДвП, той следва да съдържа данни за: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния 2 час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство или името на водача, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Горното съдържание е интерпретирано, респ. закрепено в утвърдения от министъра на вътрешните работи със заповед образец на електронен фиш в съответствие с изискването на чл. 189, ал. 4 изр. последно от ЗДвП.

Видно от съдържанието на процесния електронен фиш са налице част от изискуемите от закона реквизити. Посочени са териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, точен час на извършване на нарушението, регистрационният номер на заснетото МПС и собственикът му. Същите данни се съдържат и в приложения като веществено доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, снимков материал, изготвен с процесната радарна система.

Съобразно чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП органите по контрол за спазване пР.илата за движение по пътищата имат пР.о за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи – заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно разпечатката от радара би представлявала годно веществено доказателствено средство, в случай че са спазени и другите изисквания на закона. В приложеното извлечение със снимков материал от паметта на АТСС, посредством което се твърди да е установено нарушението, са налични данни за него. Съобразено се явява изискването за автоматизиран процес при използването на мобилни технически средства /съгласно ТР №1 от 2014 г. на ВАС/, при който единствената намеса на контролния орган се свежда до тяхното обслужване, но не и упражняването на непосредствен контрол върху функционирането на системата към момент на заснемане на нарушения.

Въпреки изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че в издадения санкционен акт отсъства ясна индивидуализация на нарушението, което възпрепятства възможността да се узнае действителната воля на наказващия орган досежно обективните негови параметри и съществено ограничава пР.ото на защита на санкционираното лице.

В текстовата част на електронния фиш е записано, че се касае за нарушение на пР.илата за скорост, изразяващо се в това, че тази, установена за населено място, е превишена с 24 км/ч. Допълнено е, че нарушението е извършено в условията на повторност, в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К5010191 на 09.01.2023г. ПР.ната квалификация на така изнесената фактология е вписана в изпратения и връчен на жалбоподателя електронен фиш, като "чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП". Тя се явява непълна и поради това съществено ограничаваща пР.ото на защита на санкционираното лице. Последното се налага още повече на фона на пропуска да се отразят фактите, с които наказващият орган обосновава квалифициращият признак на състава – "повторност". Не са ангажирани изрично видът на нарушението, за което е издаден цитирания единствено като номер електронен фиш. Без тези пояснения не би могло да се отсъди, че се касае именно за нарушение, извършено в едногодишен срок от предходно санкциониране за същото по вид нарушение. Изпълнителното деяние е съществен признак от фактическия състав на административното нарушение. Липсата на изпълнително деяние сред фактите, вменени на нарушителя, не може да се санира чрез предположение за вероятната воля на наказващия орган. Административнонаказателната отговорност е вид наказателна такава, поради което и изискването елементите от фактическия състав да бъдат въведени в своята цялост следва да бъде спазвано стриктно, така че дейността по административно наказване да разкрива съответствие с изискването за спР.едлив процес по смисъла на Параграф 6, т.1 от ЕКЗПЧОС. Изложеното обосновава допуснати съществени процесуални нарушения поради неизпълнение на пР.илото на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Така в настоящото производство са поставени на разглеждане два съществено 3 различаващи се помежду си, като съдържание, електронни фиша. Към жалбата, инициирала настоящото производство, е приложен електронен фиш, в диспозитива на който пР.ната квалификация на административното нарушение е изписана, както следва: "нарушение на чл.

21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП". Именно този процесуален документ е връчен на жалбоподателя. След постъпване на административната преписка в съда обаче, към нея се открива подреден електронен фиш, чието съдържание се различава от това на връчения на жалбоподателя. В частта на пР.ната квалификация на нарушението вече се чете: "нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗДвП".

Не може да бъде игнорирано разминаването между цитираните разпоредби. Следва да се приеме, че именно с него е предявено административното обвинение на жалбоподателя, това е и смисълът на изискуемото от ЗАНН връчване на санкционния акт, и спрямо него К. е реализирал пР.ото си на защита.

Абсолютно задължително е в наказателното постановление, респ. в електронния фиш административното нарушение, вменено на нарушителя, да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената, като нарушена норма от съответния нормативен акт. Следва да съществува пР.но единство между изведения фактически състав на нарушението и приложената спрямо него като накърнена пР.на квалификация.

Нормата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН въвежда изискването в основния процесуален акт, издаван в хода на административнонаказателното производство, да бъдат отразени всички обстоятелства, които изпълват отделните признаци, квалифициращи конкретна деятелност като административно нарушение и законовите разпоредби, които са накърнени с неговото реализиране. Този регламент съдържа в себе си и задължение за съобразяване на корелация между фактическия състав на "административното обвинение" и неговото цифрово изражение. Последното пряко кореспондира с пР.ото на нарушителя да разбере фактическите и пР.ни параметри на вменената му отговорност и адекватно да изгради защитната си теза, съобразявайки техните рамки.