Решение № 915 от 15.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 915 гр. София, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20251110145727 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „***********“ ЕАД срещу П. К. И., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, представляващи задължения за магазин, находящ се в гр. ************, с абон. № **********, с чийто размер ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, а именно: 200.47 лв. – стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за стопански нужди за периода от м. 07.2022 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 19.12.2024 г. до окончателното плащане; 43.30 лв. – мораторна лихва за периода от 31.12.2022 г. до 12.12.2024 г.; 7.82 лв. – стойност на извършена и незаплатена услуга за дялово разпределение за периода от м.

05.2022 г. до м. 10.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 19.12.2024 г. до окончателното плащане; 2.28 лв. – мораторна лихва за периода от 01.07.2022 г. до 12.12.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 76106/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че ответникът е собственик на процесния имот и е ползвал доставяната в него през исковия период топлинна енергия за стопански нужди, но не е сключил с ищцовото дружество договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Сочи, че като е ползвал и не е заплащал доставяната му топлинна енергия, той се е обогатил за сметка на дружеството. Излага, че ответникът е бил длъжен да заплаща доставяната топлинна енергия в 20-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, но е изпаднал в забава. Посочва, че дяловото разпределение на 1 топлинна енергия в сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е извършвано от „*********“ ООД /със сегашно наименование „********“ ООД/, като са издавани изравнителни сметки въз основа на действителния разход на уредите за дялово разпределение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с който предявените искове са оспорени като неоснователни. Не оспорва, че е собственик на процесния имот. Твърди, че магазинът се намира в негова къща, находяща се в гр.

************, като за къщата е открита при ищеца партида с абон. № 30924, а за магазина – партида с абон. № **********. Излага, че къщата се захранва с топлинна енергия от абонатна станция, находяща се в жилищен блок на ул. „********* в която е монтиран контролен топломер, измерващ загубите на топлинна енергия между абонатната станция и къщата, а в мазето на съседна къща, захранвана с топлинна енергия от същото място – къща на ул. „******, са монтирани два топломера от апартаментен тип, които отчитат консумацията на топлинна енергия за двете къщи. Заявява, че единствено въз основа на посочените топломери заплаща цялата постъпваща в къщата му топлинна енергия ведно със загубите по преноса. Не оспорва, че не е сключил с ищцовото дружество договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за процесния магазин. Излага, че подадените данни от „***********“ ЕАД към фирмата за дялово разпределение, въз основа на които последната е направила изчисленията, не отговарят на действителната фактическа обстановка. Посочва, че през 2008 г. по желание на тогавашния наемател на магазина – „**********“ ЕООД, който е бил титуляр на партидата за него, отоплителните уреди в магазина са демонтирани и е спряна топлата вода. Заявява, че от този момент нататък към процесния магазин не се подава топлинна енергия, поради което във фактурите, издавани от 2008 г. нататък, няма начислена топлинна енергия. Твърди, че с писмо от 01.09.2020 г. е уведомил ищеца, че в процесния имот няма радиатори и не се ползва топлинна енергия, включително не се ползва топла вода, и е поискал да бъде закрита партидата за магазина, открита на негово име без съгласието му, или поне тя да бъде занулена, но молбата му не била удовлетворена. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Третото лице – помагач на ищеца „********“ ООД не изразява становище по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 76106/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в законоустановения срок, при наличие на предпоставката по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед.

Ищецът обосновава вземането си за стойността на доставяната топлинна енергия при твърдения за неоснователно обогатяване на ответника с тази стойност, доколкото той е имал 2 качеството на потребител на топлинна енергия за стопански нужди, но не е подписал писмен договор, като е ползвал доставената в имота му топлинна енергия, без да я заплаща, поради което е налице обогатяване на същия, обедняване на ищеца и имущественото разместване е осъществено при липса на валидно основание за това. Следователно искът за стойността на доставената топлинна енергия е с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва следните правно релевантни факти: обогатяване на ответника и обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти, което в случая предполага ищецът да установи, че през исковия период ответникът е бил собственик на процесния магазин, че в него реално е доставяна топлинна енергия за стопански нужди на претендираната стойност и че това разместване на блага е настъпило без основание. Доказателствената тежест за установяване на първите две обстоятелства е за ищеца, а при тяхното доказване ответникът следва да установи наличието на валидно основание за имущественото разместване.

Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно § 1, т. 33а ДР ЗЕ /в приложимата през периода редакция/ „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. В случая не се спори по делото, че процесният имот е предназначен за задоволяване на небитови нужди. С Определение № 47598/17.11.2025 г., в което е инкорпопиран изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без оспорвания на страните, е обявено за безспорно, че за исковия период не е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за магазина. Поради това, ако топлопреносното предприятие е доставило топлинна енергия в имота през този период, но липсва възможност да търси стойността й на договорно основание, както е в случая, в качеството си на обеднял то разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с която норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.

В случая с доклада е обявено за безспорно, че през процесния период ответникът е бил собственик на магазина. Следователно той е материалноправно легитимиран да отговаря за стойността на евентуално доставената и потребена в него топлинна енергия за небитови нужди.

Следва да бъде подчертано, че претенцията на ищеца се основава на института на неоснователното обогатяване, а не на договорната отговорност. В този смисъл за уважаване на предявения иск за стойността на доставената топлинна енергия от значение е дали ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, като реално е потребил топлинна енергия на претендираната стойност, но си е спестил разхода за нейното заплащане.

3

По делото е прието без възражения на страните заключението на съдебно-техническата експертиза, по което вещото лице е дало разяснения при изслушването му по реда на чл.

200, ал. 2 ГПК. Заключението е изготвено след запознаване на вещото лице с приложените по делото документи и с други такива, предоставени му от ищеца и от третото лице – помагач. Заключението /ведно с разясненията на вещото лице/ е обективно, компетентно, пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което съдът го възприема изцяло. От него се установява, че процесният магазин се намира на партерния етаж на двуетажна къща, находяща се в гр. ************. Сградите на ул.

„********* /жилищен блок/, № 16 /къща/ и № 16А /двуетажна къща с магазин/ са топлозахранени от една абонатна станция, която се намира в жилищния блок на № 14.

Измерването на количеството топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, се извършва с общ топломер, монтиран в абонатната станция на № 14, който през исковия период е бил технически годен. Данните от общия топломер в абонатната станция на № 14 са отчитани електронно към 00:00 часа на първо число на всеки месец и от отчетените стойности са приспадани т. нар. „технологичните разходи”, тъй като същите са за сметка на ищцовото дружество, като размерът им е правилно изчислен. Двете къщи на № 16 и № 16А се топлозахранват от абонатната станция чрез отклонение, снабдено с контролен топломер, като тръбопроводите преминават подземно под проход между сградата на № 14 и къщата на № 16, а в мазето на № 16 са монтирани два апартаментни топломера – по един за № 16 и за № 16А. Чрез контролния топломер, монтиран в абонатната станция на № 14, се измерва цялата топлинна енергия, постъпваща към двете къщи. В случая топлинната енергия от сградната инсталация, която следва да се разпределя пропорционално на отопляемите обеми към апартаментните топломери, се изразява в загубите на топлинна енергия по трасето между контролния топломер и индивидуалните топломери. Изравнителната сметка за процесния магазин за исковия период е изготвена след извършен отчет, за което абонатът е осигурил достъп, и включва само топлинна енергия от сградната инсталация на стойност 187.14 лв., защото в него през периода не е ползвана топлинна енергия за отопление на имот и за битово горещо водоснабдяване. Припадащата се за процесния магазин част от топлинната енергия от сградната инсталация е изчислена пропорционално на пълния отопляем обем на имота – 79 куб. м. През 1994 г. обаче отопляемият обем на къщата на № 16 е бил намален – поради премахване на радиатори е занулен отопляемият обем на две от общо трите партиди, открити за нея. Правилото по действащата нормативна уредба е да не бъдат занулявани партидите при премахване на радиаторите в имотите, а да бъдат върнати към първоначалното положение и да се увеличи общият отопляем обем. В случая обаче не е извършена такава корекция за исковия период, поради което общият отопляем обем, обслужван през него от контролния топломер, е бил 285 куб. м., а ако беше спазена нормативната уредба, той щеше да бъде 531 куб. м. Приложеният начин на разпределяне на топлинната енергия за къщата на № 16 противоречи на действащата нормативна уредба, защото зануляването на определени отопляеми обеми увеличава дела на останалите абонати.

В случая това ощетява абоната в къщата на № 16А, който при това се намира при същите условия като абонатите със занулени партиди – с премахнати радиатори, но неговата 4 партида не е занулена. Ако това нарушение не беше допуснато и корекцията на общия отопляем обем беше направена с включване в него на отопляемите обеми на занулените партиди, дължимата за процесния магазин стойност за топлинна енергия от сградната инсталация щеше да възлиза на 100.44 лв. От друга страна обаче, от техническа гледна точка загубите на топлинна енергия по тръбите на трасето между сградите са пропорционални на циркулиращото през тези тръби количество вода за отопление между абонатната станция и двете къщи – при по-висока скорост на горещата вода коефициентът на топропредаване и на топлопреминаване на топлината през тръбите нараства и топлинните загуби се увеличават поради по-активния топлообмен. Ако в процесния магазин се ползваше топлинна енергия за отопление, то ответникът щеше да стане причина за увеличаване на количеството циркулираща гореща вода, за да се покрият неговите топлинни нужди, и загубите щяха да се повишат. В случая обаче не се ползва топлинна енергия в магазина, поради което по тръбите няма количество вода, предназначено за него, респ. абонатът не е допринесъл за формирането на топлинна енергия от сградната инсталация. Загубите на топлинна енергия и съответстващите им суми би следвало да се разпределят само между останалите абонати, които ползват топлинна енергия. На практика в магазина през исковия период не е постъпвала топлинна енергия от сградната инсталация.