Решение № 15550 от 14.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15550 гр. София, 14.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело № 20241110156044 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл.

422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Ищецът “Т.С.” ЕАД твърди, че на 14.09.2020г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение против А. Г. С. за сумата 504,46 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в ***********************, за периода от месец май 2016г. до месец април 2019г., сумата 81,75 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинната енергия за периода 15.09.2017г.- 08.09.2020г., сумата 7,38 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2017г. до 30.04.2019г., сумата 1,53 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на услугата дялово разпределение за периода 01.10.2017г.08.09.2020г.; Й. Н. А. за сумата 504,46 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в ***********************, за периода от месец май 2016г. до месец април 2019г., сумата 81,75 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цената на топлинната енергия за периода 15.09.2017г.- 08.09.2020г., сумата 7,38 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2017г. до 30.04.2019г., сумата 1,53 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на услугата дялово разпределение за периода 01.10.2017г.08.09.2020г.

Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд било образувано ч.гр. дело № 44213/ 2020г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, в хода на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. След постъпили възражения по реда на чл. 414 ГПК от ответниците са предявени установителни искове за 1 вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът „Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува облигационно отношение, възникнало с ответниците, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, че съгласно тези ОУ през периода м. май 2016г.- м. април 2019г. е доставил на ответниците топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в ***********************, като купувачите не заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действат Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като ответниците не изпълнили задължението си да платят цената на доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира имотът на ответниците, сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение. Според чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че А. Г. С. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 504,46 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в ***********************, за периода от м. май 2016г. до м. април 2019г., сумата 81,75 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цената на топлинната енергия за периода 15.09.2017г.08.09.2020г., сумата 7,38 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2017г. до 30.04.2019г., сумата 1,53 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на услугата дялово разпределение за периода 01.10.2017г.- 08.09.2020г.; Й. Н. А. сумата 504,46 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в ***********************, за периода от м. май 2016г. до м. април 2019г., сумата 81,75 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цената на топлинната енергия за периода 15.09.2017г.- 08.09.2020г., сумата 7,38 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2017г. до 30.04.2019г., сумата 1,53 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на услугата дялово разпределение за периода 01.10.2017г.- 08.09.2020г., за които вземания в полза на „Т.С.“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.12.2020г. по ч.гр. дело № 44213/ 2020г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав.

2

В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответникът А. Г. С. е подал отговор на исковата молба.

Излага доводи, че процесното жилище е собственост на трето лице- Георги Венков, както и че към датата на извършената продажба на имота всички парични задължения към ищцовото дружество, касаещи процесния имот, били погасени.

В депозираното възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК ответникът А. Г. С. е релевирал възражение за изтекла погасителна давност.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответникът Й. Н. А. не е подал отговор на исковата молба.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, че ответниците са носители на правото на собственост на по 1/4 ид.ч. от недвижим имот. Следва да се посочи, че видно от представения н.а. № 189/ 24.11.2020г., т. V, рег. № 7787, дело № 755/ 2020г. (л. 38 от ч.гр. дело № 44213/ 2020г. по описа на Софийски районен съд), ответниците са се разпоредили с притежаваната от тях идеална част от процесния недвижим имот, с адрес: *********************** чрез правна сделка- продажба.

На 15.08.2002г. е сключен договор между етажните собственици в етажна собственост, намираща се на адрес: ггр. София, ж.к. „Свобода“, бл. 3, вх. „А“ и “*************” ЕООД, по силата на който етажните собственици са възложили на посоченото дружество извършването на услугата дялово разпределение в процесния имот. Договорът е сключен въз основа на решение на Общото събрание на етажните собственици от 26.07.2002г.

Между страните не е спорно обстоятелството, че през процесния период в имота е доставено количество топлинна енергия, съответстващо на претендираната цена.

Видно от представената фактура № 0081799797/ 31.07.2017г. за периода 01.05.2016г.30.04.2017г. е начислена топлинна енергия на стойност 438,09 лева. Съгласно фактура № 0096565863/ 31.07.2018г., за отчетен период 01.05.2017г.- 30.04.2018г. за имота е начислена топлинна енергия на стойност 551,62 лева. Видно от фактура № **********/ 31.07.2019г. за отчетен период 01.05.2018г.- 30.04.2019г. за имота е начислена топлинна енергия на стойност 765,87 лева.

Съгласно заключението на съдебно- икономическата експертиза (СИЕ), за периода 01.05.2016г.- 30.04.2019г. за процесния недвижим имот е начислена топлинна енергия на стойност 2017,83 лева. Обезщетението за забава върху главницата за цена на топлинна енергия е в размер на сумата 327,03 лева. Цената на услугата дялово разпределение за периода 01.08.2017г.- 30.04.2019г. е в размер на сумата 29,53 лева. Обезщетението за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение е в размер на сумата 6,11 лева.

След подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е платена сумата 1275,35 лева, както следва: на 15.11.2021г. е платена сумата 619,52 лева, на 04.07.2024г. е платена сумата 60,71 лева, на 31.10.2024г. е платена сумата 595,12 лева. След отчитане на извършените плащания, неплатена е останала главница за цена на топлинна 3 енергия е размер на сумата 1241,81 лева, обезшетение за забава в размер на законната лихва в размер на сумагта 166,57 лева и законна лихва в размер на сумата 478,19 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността на претендираното вземане.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже правоизключващите/ правопогасяващите отговорността му факти. Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на топлинна енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в разпоредбите на чл. 150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от 4

КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В т.см. са и задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК, т.1. В конкретния случай, видно от представения н.а. № 189/ 24.11.2020г., т. V, рег. № 7787, дело № 755/ 2020г. (л. 38 от ч.гр. дело № 44213/ 2020г. по описа на Софийски районен съд), ответниците са се разпоредили с притежаваната от тях идеална част от процесния недвижим имот, с адрес: *********************** чрез правна сделка- продажба. При подписване на нотариален акт, оформящ правна сделка, нотариусът извършва нотариално удостоверяване на правото на собственост, съгласно чл. 586, ал. 1 ГПК. Удостоверителната функция на нотариуса по сделката е да установи, дали прехвърлителят (ответницата в първоинстанционното производство) е собственик на прехвърленото. Изложеното обуславя извод, че ответниците са носители на правото на собственост върху имота за процесния период. По делото няма твърдения, нито са събрани доказателства, същите да са се разпоредили с правото на собственост с имота в по- ранен момент от датата на разпореждането- 24.11.2020г. Следователно, те се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период, доколкото по делото е установено, че всеки от ответниците е бил носител на правото на собственост върху 1/4 ид.ч. от имота.