Определение № 256 от 06.06.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 256 гр. София, 06.06.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно частно наказателно дело № 20241800600352 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава 22-ра, вр. чл. 249 ал. 3, във вр. чл.

248 ал. 1, т. 3 от НПК.

Образувано е по частен протест от прокурор при РП – С., ТО – И., срещу Определение № 255 от 24.04.2024, постановено по н. о. х. д. № 135/2024 г. по описа на РС – И., с което съдебното производство по делото е прекратено поради допуснато съществено и отстранимо нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 249, ал. 4 от НПК и делото е върнато на прокурора за отстраняване на констатираното нарушение.

В протеста се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Представителят на държавното обвинение намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че е допуснато съществено процесуално нарушение довело до ограничаване на процесуалните права на пострадалите Ц. Л . С. и Й. Т. К.. В тази връзка в протеста се посочва, че действително посочените лице се явяват пострадали от престъплението, за което е повдигнато обвинение на С. Б.. Не се оспорва и обстоятелството, че двете посочени лица не са били разпитани в качеството на свидетел в досъдебната фаза на производството, но подробно са изложени обективните причини, поради които разпитите не са проведени. Посочени са и наличните писмени доказателства, установяващи положените от органите на досъдебното производство усилия двете лица да бъдат разпитани. Предвид това прокурорът счита, че Ц. С. и Й. К. са били уведомени за образуването на досъдебното производство и за правата си като пострадали, както и че противно на приетото от първоинстанционния състав, за това обстоятелство са налични писмени доказателства. Отправено е искане за отмяна на атакуваното определение.

1

В законоустановения срок е постъпило писмено възражение от адв. В.

К. от САК – защитник на подсъдимия С. Б., със становище за неоснователност на частния протест.

Настоящият въззивен състав след като се запозна с доводите, изложени в частния протест и подаденото писмено възражение, както и с материалите по делото, и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е било образувано по повод внесен от РП – С., ТО – И. обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия С. Й. Б. за извършени престъпления по чл. 216, ал. 1 от НК и по чл. 309,ал. 1 от НК

С обжалваното определение, постановено в хода на разпоредително заседание от 24.04.2024 г., съставът на РС – И. се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, като е приел, че в хода на досъдебното производство е допуснато съществено и отстранимо нарушение, довело до ограничаване на процесуалните права на пострадалите Ц. Л. С. и Й. Т. К., тъй като същите не били разпитани в досъдебната фаза на процеса, не са били конституирани в процесуалното качество на пострадали и не са били разяснени правата им.

Посоченото е възприето от първоинстанционния състав като основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на констатираното съществено процесуално нарушение.

Въззивният съд, в хода на извършената от него проверка, намира от правна страна следното:

Частният протест е допустим - подаден в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК от страна, активно легитимирана да обжалва постановения съдебен акт. Разгледан по същество същият се явява основателен, поради следните съображения.

Пострадалият е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението, във връзка с което законът му предоставя определени права в досъдебната фаза на наказателния процес, които са насочени единствено към обслужване на бъдещото му участие като страна в съдебната фаза на процеса – частен обвинител или граждански ищец.

На пострадалия органите по разследване са длъжни да разяснят комплекса от права, които има съгласно чл. 75 от НПК, а именно да бъде уведомен за правата си в наказателното производство, да бъде информиран за хода на наказателното производство, да участва в производството, съгласно установеното в НПК и др. Пропускът да бъдат разяснени тези права на досъдебното производство обаче не следва да се третира като нарушение на процесуланите правила, което да не може да бъде отстранено от съда. С оглед разпоредбата на чл. 247в, ал. 2 от НК съдът би могъл да санира подобно нарушение, като призове всички пострадали и им даде възможност да се конституират като страни в процеса и като им разясни правата преди провеждане на разпоредителното заседание. В този смисъл – Определение № 463 от 13.05.2024 г., по в.ч.н.д. № 523/2024 г. на САС; Определение № 421 от 22.04.2024 г. по в.ч.н.д. № 527/2024 г. на САС. Това е така тъй като 2 интересите на пострадалия от престъплението са защитени най-пълно именно в централната фаза на наказателния процес, в която се разглежда и решава делото по същество.

Следва да се отбележи, че в настоящия случай органите на досъдебното производство са положили необходимите усилия за издирването и уведомяването на двете пострадали за образуваното досъдебно производство, което обстоятелство не е отчетено от първоинстанционния съд. Видно от материалите от досъдебното производство – л. 47 – 53 от том VI от ДП, по отношение на пострадалата Й. К. следва да се приеме, че е налице изричен отказ от участие в производството. Съгласно обективираното в Протокол за уведомяване по телефон от 15.12.2020 г. и Докладна записка от 16.12.2020 г.

(лист 50 и 51 от том VI от ДП) лицето е търсено няколкократно от органите на досъдебното производство, като същото е заявило, че няма възможност да се яви за разпит и не желае да участва в досъдебното производство и да бъде запознавано с правата си на пострадал.

По отношение на другата пострадала - Ц. С., са налице писмени доказателства за положените от наблюдаващия прокурор усилия, същата да бъде уведомена за воденото досъдебно производство и за правата й като пострадал (лист 78 до 82 от том VII от ДП). Съгласно Постановление за възлагане на действия по разследване от 26.07.2023 г. – лист 78 от том VII от ДП, пострадалата е лежащо болна и в невъзможност да се яви пред разследващ орган. Наблюдаващият прокурор е указал да бъде проведен разпит на брата на пострадалата – Й. Л. Н., който да бъде запознат от нейно име с правата й на пострадал. Настоящият състав намира, че подобна хипотеза не е законово допустима, доколкото липсват данни Й. Н. да е бил изрично упълномощен от сестра си. Въпреки това, дори да се приеме, че пострадалата С. не е била надлежно уведомена за воденото досъдебно производство и за правата си по чл. 75 от НПК, само на това основание не следва обвинителния акт да бъде върнат на прокурора. Както беше посочено по-горе, подобно нарушение би могло да бъде санирано от първоинстанционния съд, като пострдалото лице бъде призовано за насроченото разпоредително заседание.

Не на последно място, настоящият състав намира, че обективната невъзможност на пострадалите да се явят, за да бъде проведен техен разпит в качеството им на свидетели, не може да обуслови констатираното от първоинстанционния съд процесуално нарушение. Това е така тъй като в процесуалния ни закон липсва норма, която да вменява задължение на органите на досъдебното производство да проведат разпит на пострадалото лице в качеството му на свидетел. Напротив, съгласно чл. 75, ал. 3 от НПК пострадалият упражнява правата си само ако изрично поиска да участва в досъдебното производство.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че в случая не е налице, посоченото от първоинстанционния съд, съществено процесуално нарушение, допуснато в досъдебната фаза, което да налага връщане на делото на прокурора. Не са налице и други съществени и отстраними нарушения, които да са довели до накърняване правото на защита на обвиняемия 3

(подсъдимия) или на другите пострадали, доколкото във внесения в съда обвинителния акт прокурорът е посочил фактите, които според него обуславят съставомерността на деянията и участието на обвиняемия в тях.

Описаните факти в обстоятелствената част на акта позволяват както на подсъдимия, така и на пострадалите пълноценно да организират защитата си.

В заключение се налага изводът, че проверяваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 255 от 24.04.2024, постановено по н. о. х. д.

№ 135/2024 г. по описа на РС – И., с което съдебното производство по делото е прекратено поради допуснато съществено и отстранимо нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 249, ал. 4 от НПК и делото е върнато на прокурора за отстраняване на констатираното нарушение.

ВРЪЩА делото на РС – И. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4