Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1330 от 06.04.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 12074/2025
Вид
Решение № 1330
Подписан
06.04.2026
В сила
08.05.2026
Състав
Станислав Мирославов Ангелов

Цитирани разпоредби

  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 10 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал.1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 7 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 24 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 1330 гр. Варна, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело № 20253110112074 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от Б. П. Б., ЕГН **********, с адрес в *** чрез процесуален представител адв. Р. Д., срещу Т.Б.А.Б. ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***скове както следва:

1. За прогласяване на Договор за потребителски № *** от 05.06.2018 г. сключен между Б.

П. Б. и "Т.Б.А.Б." ЕАД, за нищожен, поради противоречие със закона, на основание чл.

26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22, във връзка с чл. 11, от ЗПК.

2. Предявен в условията на евентуалност по отношение на първия иск, иск с правно основание чл. 26, ал. 1 предл. първо от ЗЗД, за прогласяване за нищожна клаузата на чл. 7.1 от Договор за потребителски кредит № *** от 05.06.2018 г. сключен между Б.

П. Б. и "Т.Б.А.Б." ЕАД, в частта в която към общия размер на отпуснатия кредит е добавена сумата от 32,34 лв. представляваща застрахователна премия по застраховка BANK КОМБО ЖИВОТ и сумата от 32,39 лв. представляваща застрахователна премия по застраховка BANK КОМБО БЕЗРАБОТИЦА, поради противоречие със закона – тъй като сумите не са включени към общите разходи по кредита.

3. Предявен в условията на евентуалност по отношение на първия иск, иск с правно основание чл. 26, ал. 1 предл. първо от ЗЗД за прогласяване за нищожна клаузата на чл.

7.1 от Договор за потребителски кредит № *** от 05.06.2018 г. сключен между Б. П. Б. и "Т.Б.А.Б." ЕАД, в частта в която е уговорена дължимост на еднократна такса за оценка на риска в размер на 91,84 лв. поради противоречие със закона – тъй като сумите не са включени към общите разходи по кредита в ГПР.

4. Предявен в условията на евентуалност по отношение на първия иск, иск с правно основание чл. 26, ал. 1 предл. първо от ЗЗД за прогласяване за нищожна клаузата на чл.

9.1 от Договор за потребителски кредит № *** от 05.06.2018 г. сключен между Б. П. Б. и "Т.Б.А.Б." ЕАД, в която е уговорен лихвен процент в размер на 21,24%, поради 1 противоречие със закона.

5. Предявен в условията на евентуалност по отношение на първия иск, иск с правно основание чл. 26, ал. 1 предл. първо от ЗЗД за прогласяване за нищожна клаузата на чл.

10 от Договор за потребителски кредит № *** от 05.06.2018 г. сключен между Б. П. Б. и "Т.Б.А.Б." ЕАД, в която е уговорен ГПР в размер на 49,48 %, поради противоречие със закона.

В исковата си молба ищецът Б. П. Б. заявява, че на 05.06.2018 г. между него - в качеството му на кредитополучател и Т.Б.А.Б. ЕАД, в качестото на кредитор е сключен Договор за потребителски кредит № ***/05.06.2018г. По силата на договора Т.Б.А.Б. ЕАД предоставя потребителски кредит на Б. Б. в размер на 700,00 лв. при годишен процент на разходите -49,48%, годишен лихвен процент - 21,24%. Съгласно т. 7.1. от сключения договор общият размер на кредита възлиза на 857,17 лв., от които 700,00 лв. реално усвоена главница, 32,34 лв. застрахователна премия по застраховка BANK КОМБО ЖИВОТ, 32,99 лв. застрахователна премия по застраховка BANK КОМБО БЕЗРАБОТИЦА, 91,84 лв. еднократна такса за оценка на риска. В договора не е посочен броя на погасителните вноски, но в инкорпорираната в него таблица, озаглавена „Погасителен план“ вноските са 14, като всяка вноска е дължима месечно и размерът й е 69,66 лв. Сочи, че не е посочено ясно какви компоненти съдържа погасителната вноска — какъв е размерът на главницата, договорната лихва, други такси и вземания. Общата сума по кредита, която трябва да бъде върната е посочена в чл. 10 от договора и възлиза на 975,28 лв., при реално усвоени 700,00 лв. Твърди, че договорът за потребителски кредит не е съставен по ясен и разбираем за потребителя начин, като не е ясно как е формирана всяка месечна вноска и какви точно компоненти съдържа. Твърди, че в ГПР следва да са посочени и включени всички разходи, които ще извърши потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Счита, че в ГПР следва да бъдат посочени и включени сумите в размер на 32,34 лв. за застрахователна премия по застраховка BANK КОМБО ЖИВОТ, 32,99 лв. за застрахователна премия по застраховка BANK КОМБО БЕЗРАБОТИЦА, и 91,84 лв. за еднократна такса за оценка на риска в ГПР. Счита, че след като ГПР не е ясно и разбираемо посочен, то липсва и задължителен реквизит от съдържанието на договора, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и същият е недействителен - чл. 22 от ЗПК. По отношение на предявените в условията на евентуалност искове счита, че клаузите за заплащане на сумата от 32,34 лв. за застрахователна премия по застраховка BANK КОМБО ЖИВОТ и 32,99 лв. за застрахователна премия по застраховка BANK КОМБО БЕЗРАБОТИЦА, под формата на застрахователна премия, са нищожни, защото не представляват отделна услуга, а са част от цялостното споразумение и следва да бъде включени в ГПР. Сочи, че не е имал възможност да се запознае, нито с условията на застраховките, предлагани от Т.Б.А.Б. ЕАД преди сключването на договора, нито да избере застрахователно дружество, различно от това, използвано от Т.Б.А.Б. ЕАД. Счита, че клаузата уговаряща дължимост на "еднократна такса за оценка на риска" в размер на 91,84 лв. е нищожна, защото няма никаква яснота какви точно услуги се предлагат срещу тази такса.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, чрез процесуален представител юрк. Красимир Запрянов, с който се изразява становище за недопустимост, поради липса на правен интерес за водене на делото, тъй като ищецът е погасил кредита и не претендира връщане на платени без основание суми, в условията на евентуалност за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че договорът е валидно сключен при спазване на всички изисквания на ЗПК Ответникът поддържа, че таксата за застрахователни премии не следва да се включва в ГПР, тъй като представлява допълнителна услуга и при сключване на договора за потребителски кредит ищецът изрично е заявил желание да бъдат сключени застраховките. Твърди, че таксата за оценка на риска е включена като разход при изчислението на ГПР. Начислената такса за оценка на риска в размер на 91.84 лева не е свързана с „управлението на кредита“. Същата е дължима еднократно и предварително преди сключване на договора, но е разсрочена в погасителните вноски. По същество моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендират се разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското 2 възнаграждение на насрещната страна.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ищецът - Б. П. Б., чрез процесуален представител адв. Р. Д., поддържа предявените искове. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ответникът „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, редовно призован, не се представлява.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От договор за потребителски кредит № ***/05.06.2018г. се установява, че същият е сключен между Б. П. Б. в качеството на кредитополуичател и Т.Б.А.Б. ЕАД, в качестото на кредитор. По силата на договора Т.Б.А.Б. ЕАД предоставя потребителски кредит на Б. Б. в размер на 700,00 лв. при годишен процент на разходите - 49,48%, годишен лихвен процент 21,24%, срок на погасяване до 05.08.2019 г. и общо дължима сума по кредита в размер на 975,28 лева. Съгласно т. 7.1. от сключения договор общият размер на кредита възлиза на 857,17 лв., от които 700,00 лв. реално усвоена главница, 32,34 лв. застрахователна премия по застраховка BANK КОМБО ЖИВОТ, 32,99 лв. застрахователна премия по застраховка BANK КОМБО БЕЗРАБОТИЦА. Посочено е че е дължима и сумата в размер на 91,84 лева, представляваща , дължима в деня на подписване на договора еднократна такса за оценка на риска. Същата се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план.

От заключението на вещото лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно, правдоподобно, неоспорено от страните и дадено от лице, което притежава специални знания, се установява, че на 05.06.2018 г. по банкова сметка с IBAN BG10 TBIB 9310 1019 7403 03 са постъпили 857.17 лева с основание „Усвояване на кредит с код от СмартИнфо: ***“, като на същата дата от банката са събрани 65.33 лева за застрахователна премия и 91.84 лева за комисионна. В ГПР по кредита не са включени разходите за застрахователни премии. Ако в ГПР се включат разходите за застрахователни премии, ГПР би нарастнал от 49,48 % на 74.72%.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.

В ЗПК са уредени изискванията към договора за потребителски кредит, включително когато е сключен чрез посредник, както и към рекламата на този вид договор; изискванията към преддоговорната информация и начина на изчисляване на годишния процент на разходите при договора; правото на потребителите на отказ от сключения договор за потребителски кредит, както и на предсрочно погасяване на задълженията; правото на достъп до извънсъдебни процедури за разрешаване на спорове във връзка с договор за потребителски кредит.

Договорът за потребителски кредит, е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът.

Потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

3

В чл. 19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. При плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита.

Настоящият съдебен състав, намира, че процесният договор за кредит представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо правоотношението приложение намират нормите на специалния закон, а по аргумент от чл.

24 от ЗПК - и уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР от 49,48 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ГПК, доколкото така отразен този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Този размер на ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно разходите за застрахователни премии. При включване на тези разходи в ГПР, същият надвишава максималния ГПР съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК. ГПР не отговаря на реално прилагания между страните по договора и не може да изпълни функцията си - да даде възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му.