Решение № 1464 от 13.07.2021, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 1464 гр. Пловдив, 13 юли 2021 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав :

Председател : Стоил Ботев

Членове: Здравка Диева

Недялко Бекиров при секретаря Г.Георгиева и с участието на прокурор К.Димитров, като разгледа докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 1285/2021г., взе предвид следното:

Касационно производство по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Ф.Ф.А.,***, с пълномощник адв.Ст.П., обжалва Решение № 260470 от 15.04.2021г., постановено по АНД № 4288 по описа за 2020г. на Районен съд – Пловдив, с което е потвърден електронен фиш серия К № 2714100 от 12.07.2018г. на ОД МВР - Пловдив за наложена на Ф.А. глоба в размер на 600 лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.5 с.з.

Решението е оспорено като незаконосъобразно, поради съществени нарушения на процесуалните правила. Счита се за неправилен извода на ПРС, основан на декларацията на собственика на МПС – С. А., според която съгл. договор за ползване на собственото му МПС, към дата 12.07.2018г. същото е било във владение на Ф. Ф.А.. Поддържа се, че в декларацията собственикът на автомобила изрично е посочил, че не му е известно кой е управлявал автомобила и съответно – кой е извършил нарушението. Няма данни собственикът на автомобила да е представил свидетелство за управление на МПС /СУМПС/ на водача по време на нарушението. При непредставено копие от СУМПС на Ф.А., не е бил завършен фактическия състав на процедурата по чл.189 ал.5 ЗДв.П, в какъвто смисъл е цитирана от касатора съдебна практика /Решение по к.адм.д. № 3301/2020г. на АС-Пловдив и др./. Поддържа се, че специалната разпоредба на чл.189 ал.5 ЗДв.П изисква в декларацията собственикът да посочи данни за лицето, което е извършило нарушението и да представи копие от СУМПС, които две изисквания са кумулативни. Представеният договор не може да се счете за изпълнение на кумулативните предпоставки на чл.189 ал.5 ЗДв.П и не би могло да освободи собственика от административно-наказателна отговорност. За неправилен се счита и изводът на РС -Пловдив относно спазване на процедурата, разписана в Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. и указанията за експлоатация на техническо средство, тъй като в нарушение на указанията за експлоатацията на TFR1-М 581, раздел VII, не е осигурено чисто пространство в периметъра на измерване на радара и заснемане на видеокамерата, доколкото се виждат други предмети на фотоклипа, приложен към преписката. Посоченото обосновава съмнение върху обективността на осъществения видеоконтрол с АТСС. Поискана е отмяна на решението с отмяна на електронния фиш.

С молба от 14.06.2021г. адв.П. поддържа жалбата с изразено становище по същество. На основание чл.63 ал.3 ЗАНН е претендирано присъждане на съдебни разноски за дете съдебни инстанции.

Ответникът ОД МВР – Пловдив с процесуален представител ст.юрисконсулт Г.Б. оспорва касационната жалба в писмено становище. Поддържа, че са налице достатъчно подробни и ясни мотиви и законово обосновани аргументи в решението на ПРС, относно законосъобразност на електронния фиш. При издаване на електронния фиш са спазени изискванията в чл.189 ал.4 ЗДв.П и не са налице процесуални нарушения. Поискано е касационната жалба да бъде отхвърлена. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, вкл. при евентуалност – намаляване на адвокатското възнаграждение до минималния размер.

Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана от Прокурор Димитров предлага решението на ПРС да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятно съдебно решение и е процесуално допустима.

1. В съдебното производство пред ПРС са уважени доказателствените искания на жалбоподателя – изискан е и приет протокол във вр. с обучението на състава за работа с технически средства за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, тип TFR1-М – от 26.05.2015г. Същият съдържа информация за обучение на служители в ОД МВР-Пловдив, сред които и лицето, отразено в протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. – от 12.07.2018г. /К.Д./. Приет е и протокол, удостоверяващ извършено обучение с изх.номер от 13.03.2019г., съдържащ данни за обучение на К.Д. и на 24.10.2018г.

Останалите заявени в жалбата доказателствени искания не са подържани в съдебно заседание от 17.09.2020г., а за следващото съдебно заседание на 30.10.2020г. е представена молба, в която е заявено, че жалбоподателят няма други доказателствени искания и е изложено становище по същество.

Според съдържанието на електронен фиш серия К № 2714100 : на 12.07.2018г. в 11:06ч., в гр.Пловдив, бул.Санкт Петербург № 1, при ограничение на скоростта за населеното място 50 км/ч, отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, е установено нарушение с АТС TFR1-М

№ 581, извършено с МПС Фолксваген Джета, вид лек автомобил, рег.№ ***, ползвател Ф.А.. При разрешена стойност на скоростта – 50 км/ч, е установена стойност на скорост 96 км/ч, като превишената стойност на скорост е 46 км/ч.

Преписката съдържа : снимков материал към електронния фиш от 12.07.2018г., 11.06ч., ведно с координати, клип № 7353 - в обхвата на номерата на изображенията, посочени в протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05. 2015г., радар № 581; удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 по отношение мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-М със срок на валидност 24.02.2020г.; протокол от 07.02.2018г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-М със заключение за съответствие – резултати от проверка в лабораторни условия, по отношение всички параметри; протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05. 2015г. от 12.07.2018г., съдържащ всички изискуеми реквизити; декларация от 25.04.2019г. по чл.189 ал.5 ЗДв.П от С. А. във вр. с нарушението, установено с техническо средство на 12.07.2018г. – декларирано е, че на 01.06.2018г. С.А. е сключил договор с Ф.А. за ползване на лек автомобил с рег.№ ***, според който автомобила й е предоставен за срок от 12 месеца – до 31.05.2019г. Заявено е, че през този период автомобила е бил във владение на Ф.А., но деклараторът не може да е сигурен дали същата е извършила нарушението на скорост. Към декларацията е приложен договора от 01.06.2018г. със срок от 12 месеца. МПС е собственост на С.А. и първоначално съставеният фиш е анулиран.

Съображенията на ПРС за отсъствие на нарушения от процедурата, регламентирана в Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. са правилни и обосновани с данните от преписката. В тази насока е и довода за ясно разпознаваем автомобила спрямо останалите изображения в четирите кадъра на снимковия материал. По отношение съдържанието на представената от собственика на МПС декларация, е съобразен приложения към същата договор и независимо от отсъствието на твърдение за управлявано от Ф.А. МПС на процесната дата, ПРС приел, че при предоставен автомобил на жалбоподателя, същият е могъл, спазвайки процедурата в закона – да оспори фиша, посочвайки лицето, което фактически е извършило нарушението. В случая Ф.А. не е направила това, поради което е възприето, че тя лично е управлявала посоченото МПС – чужда собственост. РС – Пловдив не е изложил съображение по твърдението за незавършен фактически състав на процедурата по чл.189 ал.5 ЗДв.П – в частност относно непредставеното копие от СУМПС, поддържано в писменото становище по същество.

2. Касационната жалба е основателна.

Възражението за нарушение на указанията за експлоатацията на TFR1-М

581, изразяващо се в неосигурено чисто пространство в периметъра на измерване на радара и заснемане на видеокамерата, доколкото се виждат други предмети на фотоклипа, приложен към преписката – не е основателно. Както бе посочено, преписката съдържа протокол от 07.02.2018г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-М със заключение за съответствие – резултати от проверка в лабораторни условия, по отношение всички параметри. Не е оспорен конкретен параметър, проверен по предвидения ред. МПС, с което е извършено нарушение за скорост, е ясно видимо на снимковия материал и еднозначно разпознаваемо. Вярно е, че са заснети и стебла на дървета, но същите не ограничават възможността за отграничаване от тях на автомобила с рег.№ ***.

Възражението за неспазен ред, предвиден за установяване авторство на нарушението е основателно. Съгласно чл.189 ал.5 ЗДв.П : „Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал.

1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”. Декларацията от собственика на МПС в частта й, изразяваща несигурност по отношение лицето, извършило нарушението за скорост, няма правни последици. От собственикът се изисква не само писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, а и представяне на копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Фактът на действащ договор за ползване на автомобила, в срока на който е извършено нарушение за скорост с конкретното МПС, предоставено за ползване от собственика му на друго лице, не е спорен. Произтичащият от договора обективен факт относно владението на МПС на дата на извършване на нарушението, не е достатъчен за възникване на благоприятни последици за собственика, предвид кумулативно предвидените условия в нормата на чл.189 ал.5 пр.2-ро ЗДв.П. При конкретните обстоятелства, издаденият електронен фиш на собственика на МПС не е следвало да бъде анулиран, тъй като не са били налице предпоставките за това. Според закона собственикът на МПС е лицето, върху което е доказателствената тежест за опровергаване възприетото с цитираната норма авторство на нарушението. Съгл. чл.188 ал.1 ЗДв.П – „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.”. В случая собственикът на МПС е изпълнил задължението по см. на чл.188 ал.1 пр.2-ро ЗДв.П, но при наличие на регламентиран ред за съставяне на електронния фиш – чл.189 ал.5 ЗДв.П, е било необходимо конкретизиране на лицето, извършило нарушението, ведно с представяне копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. При наличие на договор за предоставяне на МПС за ползване от собственика на друго лице, собственикът достоверно е заявил факта, но за освобождаването му от предвидената отговорност за нарушението, е следвало да представи и копие на свидетелството за управление на моторно превозно средство. При пасивно поведение на носителят на административноказателната отговорност по смисъла на чл. 188 ал. 2 ЗДв.П, същият търпи неблагоприятните последици от това. Собствеността на МПС е установена, при което собственикът следва да понесе административнонаказателната отговорност, ако в предоставения от закона срок не изпълни в цялост задължението си по чл. 189 ал. 5 ЗДв.П. В тази насока е възприетото в цитираната от касатора съдебна практика : Кумулативно изискуемите предпоставки за анулиране на електронния фиш при деклариране са две - попълване на декларация и предоставяне на копие от СУМПС. Отсъствието на която и да е от тях не изпълнява изискването на чл. 189 ал. 5 от ЗДв.П за анулиране на фиша.