Решение № 110 от 07.07.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Кърджали, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Ралица Димитрова като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20265140200382 по описа за 2026 година Обжалвано е Наказателно постановление № ******/ ******г. издадено от Началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали, с което е наложено наказание глоба в размер на 255,65 евро/ 500,01лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на Е. Ч. от ****** с ЕГН/ЛНЧ ********** за извършено нарушение на 05.05.2026г. в община Кърджали на път първи клас № 5 км.347 на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят Е. Ч., който обжалва наказателното постановление считайки го за незаконосъобразно, неправилно, постановено в противоречие с материалноправните и процесуалните норми. Твърди, че на 05.05.2026г. управлявал посоченото МПС, което не било негова собственост, когато бил спрян за проверка и тогава разбрал, че регистрацията на този автомобил била прекратена. До тогава никой не го уведомил за това, поради което настоява, че няма никаква вина, тъй като не е знаел за прекратената служебна регистрация на автомобила. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява. От повереника му е постъпила молба, с която поддържа подадената жалба и моли съда да отмени наказателното постановление като необосновано и 1 незаконосъобразно, като се присъдят на жалбоподателя направените по делото разноски.

Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не се представлява, но от същия е постъпило писмено становище, с което оспорва жалбата като я счита за неоснователна. Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди наказателното постановление. По делото е постъпила молба от юрисконсулт, с която моли съда да потвърди наказателното постановление като счита подадената жалба за неоснователна.

Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР- Кърджали, а при условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 05.05.2026г. свидетелите С. С. и С. Б. били на работа като автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“- Кърджали и изпълнявали задълженията си на разклона за с.Глухар в посока гр.Момчилград. Около 14,26ч. на път първи клас № 5 км.347 спрели за проверка движещ се от гр.Кърджали към гр.Момчилград лек автомобил марка „******“ с рег.№ ******. При нея установили, че водач на това МПС е жалбоподателят Е. Ч., а е собственост на И.Е.В.. След това чрез РСОД- таблет свидетелите С. и Б. констатирали, че спреният автомобил е с прекратена регистрация въпреки наличието на регистрационни табели на определените за това места, тъй като нямал сключена застраховка „Гражданска отговорност“. По този повод на место същия ден свидетелят С. С. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя Е. Ч. по чл.140 ал.1 от ЗДвП, който бил подписан без възражения. На 07.05.2026г. била издадена мотивирана резолюция, с която административно наказателното производство по този акт било прекратено. След това на 27.05.2026г. прокурор в Районна прокуратураКърджали издал Постановление, с което отказал да се образува наказателно производство като постановил препис от него да се изпрати на сектор „Пътна полиция“- Кърджали за преценка за налагане на административно наказание.

2

По този повод на ******г. наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба” в размер на 255,65 евро/ 500,01лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.

Видно от справка по история за товарен автомобил марка „******“ с рег.№ ****** на датата 21.04.2026г. е отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на автомобила по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП поради уведомление от ГФ без ГО. Безспорно е по делото, че спреният за проверка лек автомобил е собственост на И.Е.В., съгласно Служебна промяна на регистрацията на МПС, който собственик е различен от жалбоподателя Е. Ч..

По делото няма никакви данни административно наказващият орган да е уведомил собственика на това МПС за прекратената регистрация на лекия му автомобил.

Тази безспорна фактическа обстановка съдът намира за установена след анализ на показанията на свидетелите С. С. и С. Б.; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя, справка по история за товарен автомобил марка „******“, Постановление на РП- Кърджали за прекратяване на досъдебно производство, както и другите приети по делото писмени доказателства. Всички тези доказателства са еднопосочни и взаимно си кореспондират, поради което бяха кредитирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН и за това следва да бъде разгледана по същество. На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За нарушение на този текст Е. Ч. е привлечен към административно наказателна отговорност на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, която гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано 3 по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. По делото безспорно се установи, че на 05.05.2026г. на път първи клас № 5 на км.347 в посока от гр.Момчилград към разклона за с.Глухар жалбоподателят Ч. е управлявал лек автомобил марка „******“ с рег.№ ****** след като регистрацията на това МПС била прекратена по служебен път. Това означава, че към момента на управлението и проверката превозното средство не е било регистрирано по съответния ред. Регистрацията на автомобила била прекратена по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП, който регламентира служебно да се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд.

Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП. За да е налице административно нарушение обаче е необходимо да има деяние- действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавно управление, трябва да е извършено виновно и е да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер и е искал или допускал настъпването на неговите общественоопасни последици. Докато непредпазливо е това деяние, при което деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването им, но е мислил да ги предотврати. За да се приеме обаче за осъществено и от субективна страна процесното деяние, то трябва да са налице доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел или поне предполагал за обстоятелството, че управлявания от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха. Напротив, установи се, че жалбоподателят Е. Ч. е управлявал МПС, което е чужда собственост и няма доказателства лицето да е било уведомено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от датата 05.05.2026г. Поради това водачът Ч., който не е собственик на автомобила, не е осъзнавал общественоопасният характер на извършеното действие по управление на автомобила, не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасните последици, нито пък е бил длъжен и е 4 могъл да ги предвиди. Липсата на субективната страна от състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП прави деянието извършено от жалбоподателя несъставомерно още повече и при установеното, че към датата на нарушението автомобилът е имал регистрационни табели на определените за това място. Ето защо, макар да са налице обективните признаци на нарушението, то липсват каквито и да било доказателства жалбоподателят да е осъществил деянието виновно, да е знаел или предполагал, че автомобилът е с прекратена регистрация. Вярно е, че е налице законодателна промяна от 07.09.2025г. в текста на чл.143 ал.10 от ЗДвП, който вече не задължава да се уведомява собственикът на превозното средство за прекратяване на регистрацията му, но това не влияе на извода на съда за липса на знание от страна на водача, че управлява автомобил, който е дерегистриран по законов ред. Освен това е налице и задължителна за съдилищата съдебна практика съгласно чл.130 ал.2 от Закона за съдебната обективирана в Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, с което е прието, че не се наказва с предвиденото в чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143 ал.10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство, какъвто е и настоящия случай.

С оглед на така изяснената фактическа обстановка и при изложените правни изводи, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено.

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН, в производството пред районния и административния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е 5 прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 255 евро, но от представителя на ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като възнаграждението не е прекомерно и същото е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото, както и с размерите указани в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не следва да бъде намаляван. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР- Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице (чл.37 ал.2 от ЗМВР) следва да понесе разноските по делото.