Решение № 149 от 24.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Пловдив, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветан Ил. Цветков

Членове:

Петко Ив. Минев

Веселина Т. Семкова при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева в присъствието на прокурора Галин П. Гавраилов като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245300602491 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК и същото е образувано въз основа на въззивна жалба на адв.Н. П. - защитник на подс.С. М. срещу Присъда №260004/24.06.2024г. по НОХД №4260/2020г. по описа на ПдРС, XVIII н.с., с която последният, както и другият подсъдим Р. Ф. М. са признати за виновни в извършване на престъпление по чл.172б, ал.2, пр.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК и на осн. чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 вр. чл.2, ал.2 вр. ал.1 от НК от тях е ОСЪДЕН на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 4500 лева, като изпълнението на първото на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от четири години и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила. На осн. чл.59, ал.1, т.1 вр. ал.2 от НК от срока на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е приспаднато времето, през което подс.М. е бил задържан по реда на ЗМВР, считано от 29.11.2017г. до 30.11.2017г., като един ден „задържане“ е зачетен за един ден „лишаване от свобода“. Двамата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно на ADIDAS AG, DE HERZOGENAURACH, 91074. AD1-DASSLERSTRASSE 1-2 сумата от 5 000 лева - частичен иск от общия размер 171 936 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.11.2017г. до окончателното й изплащане. Подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно: по сметка на Районен съд-Пловдив сумата от 200 лева – държавна такса върху 1 уважения размер на гражданския иск, както и на гражданския ищец – 580 лева разноски по делото. На осн. чл.189, ал.3 от НПК всеки от тях е осъден да заплати: в полза на ОДМВР - 1830,98 лева и в полза на Районен съд-Пловдив 218,04 лева. На осн. чл.189, ал.2 от НПК разноските за преводач е постановено да останат за сметка на органа, от когото са направени, а именно 222 лева за сметка на ОДМВР - Пловдив и 8378 лева – за сметка на Районен съд-Пловдив.

Налице е произнасяне относно веществените доказателства, като представляващите предмет на престъплението на осн чл.172б, ал.3 от НК СА ОТНЕТИ в полза на Държавата; принадлежащите такива на подс.С. М., респ. на „М“ ЕООД е постановено да бъдат върнати на всеки от тях; представляващите вещи без стойност - да бъдат унищожени като такива, а останалите - да останат по делото. Претендира за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава в насока оневиняване на подсъдимия и оправдаването му по повдигнатото обвинение.

До даване ход на делото пред въззивната инстанция подс.Р. Ф. М. не изрази желание да се присъедини към вече подадената жалба от другия подсъдим.

В съдебно заседание представителят на обвинението пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Гражданският ищец ADIDAS AG, DE HERZOGENAURACH 91074. AD1DASSLER-STRASSE 1-2 не изпраща представител в съдебно заседание, както и от поверениците му не е взето становище по въззивната жалба.

Подсъдимият С. М. пред въззивната инстанция моли да бъде оправдан, а защитникът му адв.Н. П. поддържайки въззивната жалба и представеното допълнително изложение към нея, предлага на съда да я уважи, като отмени първоинстанционната присъда и върне делото за ново разглеждане на долустоящия съд, алтернативно – да признае подзащитния му за невинен и оправдае същия по повдигнатото обвинение, респ. да бъде намален размерът на изпитателния срок, за изпълнението на който е отложено изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.

Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, след като се запозна със събраните по делото доказателства, както и с наведените във въззивната жалба и допълнението й оплаквания, проверявайки правилността на обжалваната присъда в пределите на чл.314 от НПК, прие за установено следното:

Производството пред долустоящата инстанция е протекло по реда на Глава XXVII от НПК, в хипотезата на чл.371, т.1 от НПК, като е било одобрено изразеното съгласие на подсъдимите С. М. и Р. М., техните защитници - адв.Г. П., адв.Н. П. и адв.С. В., както и на повереника на гражданския ищец - адв.А. А. да не се провежда разпит на свидетелите А.С.Т., К.Й.Ц., О.Р.С., Н.С.Д., Д.А.Б., В.Н.Д., Р.Г.Г., Е.П.К., Р.М.Х., Д. Х. Д., Т.С.Г.,

В.А.П., Р.Н.К., М.Б.К., И. Д. Ч., С. Й. Г., В.С.А., Л.Д.Й., А.П.Н., както и на 2 вещите лица В.И.В. и Д.Н.Н., като е обявено, че при постановяване на присъдата съдът непосредствено ще ползва съдържанието на съответните протоколи за разпит на тези свидетели от досъдебното производство, както и експертните заключения по назначените и изготвени експертизи в хода на досъдебното производство.

Подсъдимият С. М. (***) е роден на **********г. в Т., живущ в с. Б., обл.Пловдив, Т., турски гражданин, със средно образование, женен, работещ, неосъждан, ****.

Подсъдимият Р. Ф. М. е роден на *** в с.***, живущ в ***, обл.Пловдив, с двойно гражданство – българско и турско, женен, със средно образование, работещ, неосъждан, ЕГН **********.

Двамата подсъдими имали дългогодишни бизнес и приятелски отношения. Подс.С. М. осъществявал търговска дейност в Турция, продавайки стоки чрез интернет сайт – предимно обувки и трикотаж. Подс.Р. М. бил негов представител в България. Подс.С. М. решил да прехвърли бизнеса си в България като превозил стоката в складове на подс.Р. М.. Първоначално подс.С. М. осъществявал дейността си чрез „ВУЛКАИН ИНТ“ ЕООД ЕИК ** със седалище в гр.Харманли, обл.Хасково. Дружеството развивало дейността си в сграда с офис и склад в землището на с.Скутаре. На 06.02.2017г. в Търговския регистър било вписано търговско дружество „МУРАНУ“ ЕООД, ЕИК *** с едноличен собственик и управител подс.Р. Ф. М.. Независимо, че документално негов собственик бил единствено подс.Р. М., всъщност то било собственост и на двамата подсъдими по устна между тях уговорка.

„МУРАНУ“ ЕООД фактически поело дейността на „ВУЛКАИН ИНТ“ ЕООД, като повечето от работниците и служителите на „ВУЛКАИН ИНТ“ ЕООД били преназначени в „МУРАНУ“ ЕООД. Дейността се изразявала в онлайн търговия, като чрез интернет сайтовете ** (сайт за България), *** (сайт за Гърция) и още два сайта за Унгария и Чехия се предлагали за продажба обувки, дрехи и други артикули. Стоките били внасяни основно от Турция, като били на лицензирани турски марки, за които дружеството имало надлежно разрешение от маркопритежателя. Поръчките се получавали онлайн, като служители на „МУРАНУ“ ЕООД, владеещи чужди езици, които работели в телефонен център - така наречения колцентър, потвърждавали поръчката по телефона. Стоките се изпращали чрез куриерските дружества „Спиди“ и „Рапидо“.

През есента на 2017г. „МУРАНУ“ ЕООД наело хале в ***. То било разделено на две части, като в едната били разположени офисите и колцентъра на дружеството, а в другата - складовете с наличната в тях стока. По този начин дейността започнала да се развива от този склад, като били преместени стоките и служителите. И двамата подсъдими имали работни кабинети на посоченото място.

В същото време обаче подсъдимите Р. М. и С. М. използвали в търговската си дейност наред с въпросните турски стоки - обувки и други 3 стоки - обувки, носещи отличителните белези на марки като „TIMBERLЕND”, „HARLEY-DAVIDSON”,

„LACOSTE”,

„NIKE”,

„PHILIPP

PLEIN”,

“ARMANI“, „TOMMY HILFIGER”, „NEW BALANCE”, “GUCCI”, „DOLCE &

GABBANA ”, „GIANNI VERSACE“, „CONVERSE” „ADIDAS”, “REEBOK”,

„POLO”, „PUMA”, „CATERPILLAR“, „LOUIS VUITTON”, без съгласието на притежателите на изключителното право върху марките. За целта бил създаден интернет сайт ***, чрез който се предлагали именно тези обувки.

Поръчките се приемали от малка част от служителите в колцентъра на „МУРАНУ“ ЕООД.

За да осъществяват посочената дейност, подс.Р. М. и подс.С. М. трябвало да намерят подходящ склад, в който да съхраняват обувките, както и служители, които да работят в него. За целта подс.Р. М. запознал подс.С. М. със свид.Я.М.. Подс.С. М. предложил на последния да работи за него, като намери помещение и работници, които да опаковат пратки с обувки на известни търговски марки. Свид.М. се съгласил и първоначално намерил един склад, находящ се на ***, който обаче се оказал твърде малък. Впоследствие подс.С. М. намерил подходящ склад на ** в гр.Пловдив, който бил собственост на „ФУУД ДЕЛИВЪРИ ЕКСПРЕС“ ЕООД с упълномощен представител свид.С.Ц.. През месец май 2017г. със свид.Ц. се свързало лице (неустановено в хода на разследването), което се представило за В. И. Й., ЕГН ***, но в действителност лице с посочените данни не съществувало. Лицето Й. проявило интерес към един от отдаваните под наем складове, а именно – 1/3 от помещение обозначено с №10 на скица на сграда №20114/22.07.2011г. След като свид.С.Ц. показал склада на въпросното лице, то го харесало и на 01.06.2017г. въпросното лице представило на свид.Ц. бележка с личните си данни за оформяне на договор помежду им. Свид.Ц. съставил договор, но лицето Й. така и не дошло да го подпише. По този начин складът бил отдаден под наем само въз основа на устна договорка между двамата.

Същевременно през лятото на 2017г. свид.Я.М. разговарял със свид.Р.А.М. и му предложил да работи в склада, а последният се съгласил.

Впоследствие на работа в същия постъпили и други работници, а именно свидетелите И.М., М.А. и Т.С.. Подс.С. М. доставил обувките и техника – принтер, лап-топ и четец, с които да се маркират стоките. Дал указания как ще се процедира – по имейл адрес щели да бъдат изпращани готови товарителници, които работниците трябвало да принтират и в които щял да бъде посочен кодът на обувките, които следва да бъдат опаковани и изпращани на получателя. Свид.Я.М. действал като организатор на работата на склада на ул. *** в гр.Пловдив, взимал пари от подс.С. М., което ставало и в офиса на „МУРАНУ“ ЕООД, с които заплащал заплати на останалите работници в склада, купувал им храна и заплащал наема на склада. Свид.Р.М. основно се занимавал с техническата част – разпечатвал от имейл с адрес **** Останалите работници намирали и опаковали обувките съобразно получените товарителници. Работното им време било от понеделник до петък от 10 до 17 часа, като понякога работили и в събота. Обувките били доставяни с бусове от 4 неустановени лица, един-два пъти месечно в кашони, с около 50 чифта обувки във всеки кашон. Отделно от това в склада били доставяни и картонени кутии, в които работниците поставяли обувките. От инсталирана на лаптопа програма изваждали етикети с баркодове и ги поставяли на кутиите. В програмата била видима снимка на всеки модел обувки и съответен баркод под нея. Обувките се продавали онлайн на сайта ** за около 40-45 евро за един чифт и се изпращали посредством наложен платеж. В офиса на „МУРАНУ“ ЕООД в колцентъра поръчките се потвърждавали от свид.Н.И.М. (в досъдебното производство с имена Н.Х.) - офис асистент в „МУРАНУ“ ЕООД, която оформяла товарителниците и ги изпращала на имейл адрес ***. За „МУРАНУ“ ЕООД работела и свид.И.В., която потвърждавала поръчки за Унгария. Последната работила дистанционно от гр.София. Поръчките, които свид.В. потвърждавала, първоначално били за стоки от склада на „МУРАНУ“ ЕООД в гр.Пловдив ***. Впоследствие обаче сред поръчките се получавали и такива за обувки с марки Найк, Адидас, Лакост, Пума и Ню Баланс.

След всяко изпращане по имейл адреса на попълнените товарителници, свид.Н.М. се обаждала по телефона на свид.Р.М., за да го уведоми и той да ги разпечата и подготви обувките за изпращане заедно с останалите работници.

Работниците принтирали товарителниците, опаковали обувките с предварително доставени им торбички на куриерските дружества. Свид.Н.М. комуникирала с работниците от склада на ** само по телефон, като не била посещавала самия склад. Обувките се продавали на клиенти в Унгария, Словения, Гърция и други европейски държави. Опакованите обувки с товарителници били носени от свид.Р.М. или свид.И.М. до офиса на „Спиди“ АД, намиращ се на площад Шахбазян в гр.Пловдив, а след като започнали да изпращат пратките чрез „Рапидо“ - ги предавали на куриерите на уговорено между тях място.