Решение № 456 от 17.11.2021, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. Велико Търново, 16.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Йордан Воденичаров

Владимир Страхилов при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20214100500512 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК

Предмет на подадената от името на ответника „***“ АД-Варна чрез пълномощника му - адвокат А.М. от ВТАК, въззивна жалба е решение №563/14.05.2021 г. по гр.д. № 3125/2020 г. на ВТРС, с което са уважени предявените от Х. Юс. М. от гр.*** против дружеството, установителни искове , че не му дължи плащане на сумата 3233,12 лева, претендирана като вземане за допълнително начислена стойност на потребена електрическа енергия за периода 05.07.2020 г до 02.10.2020 г. за обект/ къща/ , находящ се адрес: с.***, както и сумата 19 лева представляваща такса за възстановяване на електрическото захранване в обекта й , с молба за отмяната му и отхвърляне на исковете в тяхната цялост , с присъждане на направените по производството разноски.

Оплакванията в жалбата са за неправилност и необоснованост на решението и се свеждат до погрешна преценка и пренебрегване на установените от събраните доказателства, обстоятелства, годни за обратни/ на приетите от съда/ изводи: случаят осъществява хипотезите на нормите на чл.50, ал.5, вр. с ал.1 , б.“б“, вр. с чл.49 ПИКЕЕ / промяна в схемата на свързване на средството за търговско измерване с добавяне към трите му измервателни системи на чужд елемент- допълнителна платка / и е породено спорното субективно право на корекция на сметките на клиента за минал период , поради доказаност на всички изискуеми техни предпоставки, а сумата от 19 лева е такса за услугата по възстановяване на електрическото захранване в обекта, предвидена в ценоразпис на услугите на дружеството оператор и се дължи , защото сумата на допълнително начисленото количество електрическа енергия не е заплатена в указания съгласно издадената фактура срок, и то е прекъснато.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК пълномощникът на ищцата - адвокат Ц.Д. от 1

ВТАК е подал писмен отговор, съдържащ становище за пълно съответствие на решението с доказателствата по делото и материалния закон и неоснователност на жалбата.

В с.з. пълномощникът на страната- жалбоподател поддържа жалбата с доводи, изложени в писмени защити.

Съдът след като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните по реда на чл.271 от ГПК и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:

По реда на чл.124 от ГПК е предявен иск ,имащ за предмет отречено парично вземане / облигационно притезание , вменено като задължение за коригирана стойност на потребена електрическа енергия /поради неизмерване от средството за търговско измерване на цялото реално преминало през СТИ количество електрическа енергия / за минал период и претендирано на основание чл. чл.50 ал.1, б.“б“ ПИКЕЕ във връзка с чл.83, ал.2, вр. с чл. 21, ал.1, т.9, чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, както и отречено парично вземане за цена на услуга , претендирано на основание чл. 26, ал.1 от ОУ на ДПЕЕЕМ /2007 г./, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД.

Ищцата твърди, че е потребител на електрическа енергия за присъединен към електроразпределителната мрежа имот в с.***, за който е открита партида с абонатен номер ***. Вменено й е задължение да заплати на „***“ АД- гр.Варна сумата 3233,12 лева, претендирана като вземане за допълнително начислена стойност на потребена електрическа енергия за периода 05.07.2020 г до 02.10.2020 г. за същия обект/ къща/ по фактура от 30.10.2020 г. в срок до 09.11.2020 г., както и сумата 19 лева представляваща такса за възстановяване на електрическото захранване в обекта съгласно фактура от 19.11.2020 г. Отрича дължимостта на тези суми по следните съществени причини/ съображения/ : в имота не е потребено количество електрическа енергия на такава стойност за горния период от време , тъй-като стойността на реалното обичайно потребление не надвишава 20 лева и тогава е бил необитаем; електромерът е монтиран извън него и е възможна намеса от трети лица , довела до неизправност ; не е ясно по какъв методически начин е начислено въпросното допълнително количество; претендираната такса за възстановяване на прекъснато електрозахранване се основава на клаузата на чл.26, ал.1 от ОУ на ДПЕЕЕМ /2007 г./, която е неравноправна по смисъла на чл. 143, т.18 ЗЗП и противоречи на нормите на чл. 122-124 ЗЕ. Предвид горетвърдяното , моли съдът да постанови решение , с което да приеме за установено по отношение на ответното дружество , че не дължи плащане на сумите , както и да й присъди направените по производството разноски.

Ответното дружество чрез посочения по-горе пълномощник оспорва предявените искове и моли да претърпят санкция на отхвърляне като неоснователни с възражения / доводи/, чието градиво са следните обстоятелства:

1/ извършена на 02.10.2020 г. от негови служители при осъществяване на едно право/ чл.45, чл.46 ПИКЕЕ/ контролна проверка на средството за техническо измерване, чийто резултат е предмет на надлежно съставен по реда на чл. 49, ал.3, ал.5 ПИКЕЕ протокол № 5500686 , при която се установява, че средството за търговско измерване е с нарушени защитни знаци, вследствие на което то е демонтирано, поставено и запечатано в найлонов плик и предадено на БИМ за експертиза ; 2/ факт на неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване: осъществен достъп до вътрешността му/ оригиналните пломби са унищожени, има следи от повторно пломбиране , пломбажната тел се вади/ , като към трите му измервателни системи е свързана допълнителна платка с 2 елементи , при което е налице несъответствието му с одобрения тип и до неизмерване на цялата потребявана в обекта електрическа енергия- предмет на установяване с констативен протокол за метрологична експертиза № 721/27.10.2020 г. на БИМ –ГД „МИУ”, РО Русе;

3/ неизмерването на цялото количество потребявана електрическа енергия по указаната причина е основание , предвидено в нормата на чл. 50, ал.1, б. „б“, ал.5 ПИКЕЕ за възникване на упражненото право на преизчисляване/ корекция/ на сметките на ищцата за периода от 05.07.2020 г. до 02.10.2020 г. чрез завишаване на потреблението с още 15 791.76 квт/ч и получената претендирана сума е паричния му еквивалент/ цена .

Признат и документално установен факт е , че ищцата е потребител на енергийни услуги съгласно пар. 1, т. 41Б от ДР на ЗЕ и краен клиент по смисъла на пар.1, т.27 г от ДР на ЗЕ за присъединен към електроразпределителната мрежа жилищен обект на горепосочения адрес. Безспорни и доказателствено установени съобразно чл.154 ГПК пред/ от първоинстанционния съд са фактите на извършена контролна проверка на средството за търговско измерване , подмяната му с ново/ по указаната причина , предаване на старото в БИМ, съставен за целта констативен протокол, без присъствието и положен подпис на ищцата или на неин представител, но подписан от свидетел- съсед; поставен в измерителната му система чужд елемент/ по т.2 по горе /- вж. заверени преписи на констативните протоколи / л. 31-34 на делото /, справки, извлечение от електронната база данни на „***“ АД за отчетените с мобилни устройства количества потребена електрическа енергия в имота през периода, фискални бонове, както и свидетелските показания на служител на ответника оператор на електроразпределителната мрежа. Имотът е бил необитаван от 2-3 години, обикновеното потребление преди това е възлизало на стойност около 18-22 лева, а електрозахранването – прекъснато след проверката и подмяната на СТИ / показанията на свидетелката *** – живуща на съпружески начала със сина на ищцата/.

Към момента на извършване на разглежданата проверка на средството за търговско измерване / основна съставна част на всяка измервателна система/ и вменяването на задължението за плащане са действали нормите, съдържащи се в текстовете на новите Правила за измерване на количеството електрическа енергия , издадени от председателя на КЕВР (Обн., ДВ, бр. 35/30.04.2019 г.), приети от Комисията с решение по т.1 от протокол № 67/24.04.2019 г. на основание чл.21, ал.1, т.9, във връзка с делегираното на този административен орган с разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ нормотворческо правомощие. С тълкуването на разпоредбата на чл. 98а, ал.2, т.6, в неделима връзка с чл.

83, ал.1, т.6 от ЗЕ / изм. ДВ. бр. 54/2012 г. – в сила от 17.07.2012 г. / се вижда, че законодателят е показал / въпреки оскъдните и непрецизни текстове/ положителната си воля все пак да съществуват в обективния правопорядък правила за корекции на сметки за минало време, т.е. по начало допуска спорното особено субективно материално право в полза на електроразпределителното дружество- чл.56, ал.1 ПИКЕЕ. Вероятно най- точното му определение е вид самостоятелен нормативно установен способ за определяне на обема на задължението на купувача- потребител чрез необоримо предположение за количество потребена електрическа енергия като съдържателна негова предпоставка, или иначе казано: средство за компенсиране на неполучената стойност на неизмерената електроенергия, без неговото основание за пораждане и упражняване да се интересува от обстоятелствата/ те са правно безразлични/ дали нежелателната неправомерна промяна произхожда винаги от поведението на потребителя- ползвател/ краен клиент/ т.е.нему не се дири имуществена отговорност за вреди на принципа на вината/, дали допълнителното количество електрическа енергия – предмет на преизчисляването съответства на реалното неизмерено потребление, щом то не може да се установи. Уредбата/съществуването му е в съответствие с принципа за удовлетворяване на една обществена необходимост за въвличане на потребителите/ крайните клиенти и ползвателите в отговорностите по 3 опазване и предотвратяване на неправомерни манипулации върху средствата за търговско измерване и разпределителната мрежа от недобросъвестни лица, водещ логически до постигане в крайна сметка до една справедливост и ликвидиране на последиците на икономическото явление, наречено неоснователно обогатяване.

Констативният протокол за проверката на място на средството за търговско измерване , съставен при действително / а не само формално /спазване на изискванията на чл. 49, ал.2, ал.3 ПИКЕЕ е предвиден като първичен „процедурен“ начален елемент от нормативния фактически състав на субективното материално право на преизчисляване на потребеното количество електрическа енергия за минало време- аргумент от правилото на чл. 50, ал.5 ПИКЕЕ. С други думи на този протокол не е придадена само доказателствена функция, но и добавъчна и неделима с установения факт на неправомерно въздействие , правопораждаща функция. С него се поставя началото на цялата процедура по установяване на данни за изправността/ неизправността на измервателната функционалност на електромера, т.е. дали има или не, несъответствие на фактически съществуващите му метрологични и/или технически характеристики с нормираните заради добавяне на чужд елемент или други нарушения, водещо до неизмерване или до непълно / неточно измерване на количеството потребена в обекта електрическа енергия.

В конкретния случай представеният по делото констативен протокол съответства на изискуемото съдържание и тъй-като няма данни да е опорочено изготвянето му , битността му на документална годност не може да бъде отречена.

Макар и да е установен с експертизата на БИМ факт на неправомерно добавен чужд елемент/ допълнително електронно устройство към измервателната система на електромера, свързано с платката / и да би могло се предполага, че неговото присъствие създава условие за последваща промяна на параметрите й / потенциална възможност за манипулация/ , която да доведе до неизмерване на цялата или на част от потребената в обекта електрическа енергия / като този елемент бъде задействан с друго устройство на дистанционно управление например/, по делото не е доказано , че това присъствие само по себе си причинява и реално е причинявало такова неизмерване/ че е налице извличане на „ползи“ от ищцата преди датата на демонтажа му/ , за да бъде отнесен случая в хипотезата на фактически приложената норма на чл. 50, ал.1, б.“б“ ПИКЕЕ. Недоказването следва от положението , че при метрологичната проверка на средството за търговско измерване се установява, че същото работи в класа си на точност , т.е. измерва без отклонение преминалата през него електрическа енергия и категорично не може да се приеме , че е било преди да бъде демонтирано неизмерващо средство , защото съгласно представената по делото справка от 06.01.2021 г. / на л.40 от делото/ за отчетните данни се вижда, че потреблението в обекта не се отличава с някакви смущаващи количествени разлики за времето отпреди и след демонтажа на средството за търговско измерване . Не подкрепя тезата на ответното дружество за съвместимост на случая с хипотезата на фактически приложената норма за корекция на сметките на ищцата / неизмерване на значителна част от цялото количество преминала електрическа енергия/ и заключението на изслушана и приета по делото съдебно- електротехническа експертиза. За приложното й поле е необходимо да е налице случай при който в резултат на метрологична / а не проверка от служители на електроразпределителното дружество/ да се установи , че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата вследствие на добавения в него чужд елемент , а не само да сочи по предположение , че не е измервало или е измервало в по-малко от време на време или за период от време.