Решение № 450 от 02.06.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 450 гр. Ш, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жанет Марчева при участието на секретаря А.СТ.Т като разгледа докладваното от Жанет Марчева Гражданско дело № 2025363010**** по описа за 2025 година

Производство по положителен установителен иск с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от В. А. К. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш, ул.“**********“ № 86, чрез пълномощника адв. Г Б от ШАК, със съдебен адрес гр.Ш, пл.“*********“ № 12, ет.3 срещу Община Ш с БУЛСТАТ BG ********** с адрес гр.Ш, бул.“С“ № 17, представлявана от Кмета проф. Х А Х..

Ищецът излага, че бил собственик по наследство и по давност на ½ ид.ч. от правото на собственост върху Поземлен имот с идентификатор ************ по КККР на гр.Ш с площ от 381 кв.м., находящ се в гр.Ш, ул.“**********“ № 86, при съседи: имоти с идентификатор **********, ***********, **********, **********, ********** и **********, заедно със собствеността върху подобренията, приращенията и техническите съоръжения. През септември 2024г. ищецът подал молба – декларация в Община Ш за признаване правото му на собственост по обстоятелствена проверка. На **/**/*****г. в молбата – декларация било отразено, че собствеността върху процесния имот била на Община – Ш на основание Акт за държавна собственост № ***/****г., издаден от Градски народен съвет (ГНС). Имота с идентификатор ************ съответствал, съгласно отразяването на имот с УПИ III-98 в кв. 201 в гр.Ш.

С Решение по Протокол № 29 от **/**/****г. на Изпълком на ГНС – Ш на бащата на ищеца – А Х А бил определен срок и цена за заплащане на заето държавно място, която била изплатена, а в документа било признато право на строеж за жилищна сграда и констатирано „завземане на имота, считано от 1950г.“. Върху описания имот през 19591 1961г. бащата на ищеца извършил строеж и дострояване на двуетажна жилищна сграда по одобрен архитектурен план и при условията на строително разрешение № 14 от **/**/****г. издадено от Коларовградския народен съвет и Обяснителна записка за строеж. А Х А (А Х К.) починал на **/**/****г., като оставил за наследници съпругата си Ю А.а К.а (починала 21.09.1995г.), двама сина - В. А. К. и К А. К. и дъщеря В.а А.а К.а. По силата на Нотариален акт № ***, том V, н.д. № ****/****г. на Районен съд – Ш придобил ½ ид.ч. от първия етаж от жилищната сграда в имота, вън от частта, която придобил по наследство, а с Нотариален акт № 197, том V, н.д. № ****/****г. на Районен съд – Ш придобил ½ ид.ч. от втория етаж от жилищната сграда в имота, вън от частта, която придобил по наследство. Предвид изложеното ищецът счита, че имотът никога не е имал характера на общинска или държавна собственост, като от 1950г. досега общия му наследодател и неговите наследници ползват и полагат грижи за имота, като никой не е оспорвал това. Имота е бил винаги частна собственост и е владян в посочения период от посочените физически лица, а Община Ш никога не е осъществявала фактическа власт над него. Съставения акт за собственост нямал конститутивно действие и не е основание за придобиване на собствеността върху имота, тъй като само констатират собствеността. От друга страна съставения акт за собственост бил съставен без годно правно основание, тъй като в него било посочено 10 – то Постановление на Министерски съвет от 1948г., без посочване на конкретен текст и дата. Така също, след заплащането на определената сума от наследодателя на ищеца, то имота преминал в патримониума му. В условията на евентуалност ищецът се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност с начало 1950г. и текла досега и тъй като имотът не бил придобит на годно основание от Общината, то не действала забраната на чл.86 от ЗС и не се прилагал § 1 от ЗД на ЗС.

В заключение моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че е собственик на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ************ по КККР на гр.Ш.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на Община Ш. В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответника, в който се сочи, че исковата претенция е допустима, но неоснователна. Не се оспорва обстоятелството, че е признато право на строеж на А Арабов за жилищна сграда върху поземлен имот с идентификатор ************, като се оспорват останалите твърдения. Сочи се, че се представят доказателства за правото на ищеца на идеални части от сгради построени върху имота, но не и на право на собственост над поземления имот. За имота с идентификатор ************ бил отреден УПИ V – **** в кв. 201 за 1987г. по плана на гр.Ш (бивш УПИ I „Озеленяване“ в кв. 201 до 1994г. и УПИ III-98 в кв. 201 от ****г. по плана на гр.Ш, който имот бил частна общинска собственост, съгласно § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС и за имотът бил съставен Акт за държавна собственост № ***/****г. Видно от регистрите и разписния лист кв. 201 от гр.Ш е държавен, с отстъпено право на строеж, като на наследодателят на ищеца му било признато правото на строеж върху 360 кв.м. от държавното дворно място с построена върху него сграда оценено по 3 лв./кв.м., или 1080 лв. платима на равни вноски до 2

**/**/****г. но с исковата молба не били представени плащания. Сочи се, че правото на ползване на държавен/общински парцел от страна на лицето, в чиято полза е учредена суперфиция е акцесорно право, произтичащо от отстъпеното право на строеж върху него и се разпростира в рамките на целия парцел, като границите на поземления имот, определят териториалните предели на ограниченото вещно право, съгласно чл.15, ал.3 от ЗС (отм.) и чл.105, ал.1 от НДИ (отм.), респективно чл.130, ал.4 от ЗТСУ (отм.). Съгласно съдебната практика, ако е налице правно основание имотът да се владее, както в случая, то презумпцията на чл.69 от ЗС следва да се счита за оборена. При предоставянето ползването върху имотът от ответника, то е налице държане по смисъла на чл.68, ал.2 от ЗС и лицето, което държи вещта следва да демонстрира спрямо собственика промененото си намерение, каквото в случая липсва и в подкрепа на това се цитира съдебна практика. В заключение се моли за отхвърляне на иска.

В съдебно заседание за ищеца се явява адв. Б от ШАК, като се поддържа исковата молба. В представените по делото писмени бележки се сочат аргументи за основателността на иска.

В съдебно заседание за ответника Община – Ш се явява юрисконсулт В Г, която поддържа писмения отговор и моли за отхвърляне на иска, като неоснователен. В хода по същество се доразвиват доводите изложени в отговора.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Община Ш се легитимира като собственик на процесния имот, въз основа на Акт за държавна собственост № *** от ****г., съставен въз основа на Заповед № **** от **/**/****г. на Министерство на стопанството и благоустройството и Постановление № 10 от 1948г. на Министерски съвет на Народна Република България. В АДС имотът бил описан, като празно дворно място от 360 кв.м., съставляващ парцел III-98 от кв. 201 по плана на гр.Коларовград, при съседи: от изток парцел IV, от север – улица, от запад парцел II и от юг парцел XI, бивша собственост на Градски Народен съвет. В АДС имало отбелязване, че парцела е заграбен от А Х А, на когото било отредено право на строеж върху заграбеното място срещу заплащане на сумата от 1080 лв. Оценката на имота била в размер на 1800 лв.

Видно от Протокол № 29/**/**/****г. на Градски народен съвет – Коларовград на наследодателят на ищеца А Х А (А Х К.) било признато право на строеж върху 360 кв.м. държавно дворно място, съставляващо парцел III в кв. 201 по плана на града, заето през 1950 г. и през същата година построена жилищна сграда срещу сумата от 1080 лв., която същият се задължавало да заплати до **/**/****г. на равни годишни вноски. На **/**/****г. било издадено строително разрешение № 14 на А Х А да построи жилище върху 69 кв.м.

След смъртта на А Х А, починал **/**/****г., изградената върху държавното място двуетажна жилищна сграда и постройка останала в съсобственост между преживялата му съпруга и трите му деца – двама сина - ищеца В. К. и К А. К. и една дъщеря В.а А.а К.а.

След прехвърлителни сделки извършени в негова полза от майка му Ю А К.а с 3

Нотариален акт за дарение на низходящ № ***, том V, дело № ****/**г. на Нотариус при ШРС и Нотариален акт за дарение на низходящ № 197, том V, дело № ****/**г. на Нотариус при ШРС и по наследство, ищецът станал собственик на 2/3 ид. части от първия жилищен етаж, 2/3 ид.ч. от втория жилищен етаж на двуетажна жилищна със самостоятелен вход, заедно със северната и южна изба и ½ ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно дворно място от 375 кв.м., представляващо дв.пл.№ **** от кв.201 по плана на гр.Ш, с идентификатор ************ по КККР, както и 1/3 ид.ч. от гараж с идентификатор ************.4 със застроена площ от 32 кв.м.. Правото му на собственост върху 2/3 ид.ч. от втори етаж и 1/3 ид.ч. от гаража било установено по отношение на оспорилия го брат К А. К. с Решение № *** от **/**/****г. по гр.д. № ****/****г. на ШРС.

В последствие ищецът прехвърлил на своите синове 2/3 ид.ч. втория жилищен етаж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ************.1.2, както и 2/3 ид.ч. от сграда с идентификатор ************.1.3 и 1/3 ид.ч. от гараж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ************.1.3, видно от Нотариален акт № 90, том I, рег. № 949, дело № 74 от 2025г. на Нотариус Ася Асенова.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. Н Н А, свид. Н Н А и свид. И А А. В показанията си и тримата сочат, че в имота има отдавна построена двуетажна къща и гараж, като е ползвана от родителите на ищеца, а в последствие и от него.

Свидетелите разказват, че А (бащата на ищеца) им разказал, че закупил мястото от Съвета.

За изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена съдебно-техническа експертиза, заключението по която не е оспорено от страните и се кредитира от съда като компетентно и пълно дадено. В заключението си вещото лице сочи, че процесния недвижим имот за първи път е образуван като парцел III-98 в кв. 201 по плана на гр.Ш, одобрен със заповед № ****/**/**/****г. и е образуван върху правно общинско място. През 1973г. е одобрен следващ план, като имотът е с пл.№ **** в кв.201, който бил предвиден за озеленяване, като в плана били нанесени изградените постройки. Със Заповед № РД-251026/30.07.2004г. на Кмета на Община Ш бил изменен плана на кв.201, като отпаднало отреждането за „Озеленяване“ и имотите били урегулирани, като за процесния имот бил образуван УПИ V – **** в кв. 201 по плана на гр.Ш. През 2005г. била одобрена КККР на гр.Ш, като имотът бил с идентификатор ************ с площ 381 кв.м., частна общинска собственост. Имотът е идентичен в описания в исковата молба, като през годините не е променял границите и бил без промяна след първоначалното си нанасяне през 1956г. По отношение на сумата от 1080 лв., не били открити данни за заплащане, но доколко в АДС било признато право на строеж на Арабов, то следвало да се счита, че сумата е платена.

При така установената въз основа на писмените и гласни доказателства фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По отношение допустимостта на предявения иск по чл.124 от ГПК: Установителния иск по чл.124 от ГПК цели да разреши със сила на присъдено нещо възникнал между две или повече лица спор за собственост. Целта на производството е да се установи действителното правно отношение между страните. Съдът намира, че в конкретния случай е налице 4 извънсъдебно оспорване на правата на ищеца, предвид, че за процесния имот има АДС № ***/****г., легитимиращ собственически права на Община Ш над него, поради което и предявения положителен установителен иск е допустим.

По отношение основателността на предявения иск по чл.124 от ГПК:

Установено е по делото, че процесния имот е с идентификатор ************ по КККР на гр.Ш и е идентичен с описания в Акт за държавна собственост № ***/****г. имот.