Решение № 23643 от 24.12.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 4146/2025
- Вид
- Решение № 23643
- Подписан
- 24.12.2025
- Състав
- ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл.26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 · Закон за защита на потребителите
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, т.9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, т.9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.16 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.21 · Закон за потребителския кредит
- чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 23643 гр. София, 24.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20251110104146 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от З. З. С. с ЕГН **********, чрез адв. Л. Б. при САК, против "К" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С****, представлявано от Н П П, с искане за обявяване на недействителен на договор за потребителски кредит № 925742/09.09.2023г., сключен с ответника, като нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.18 от договора за потребителски кредит, по силата на която е уговорено заплащане на неустойка за непредставено обезпечение, е нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр.с чл.21 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП. С подадената искова молба се предявява при условията на евентуалност на главния иск за прогласяване недействителността на целия договор за потребителски кредит, осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за сумата в размер на 620 лв., платена от ищеца на ответника, по процесния договор, при изначална липса на правно основание. Ищецът твърди, че на 09.09.2023г., сключил с ответника, договор за потребителски кредит за сума в размер на 1400 лева, при лихвен процент от 47,00 % и годишен процент на разходите от 58,36 %. Поддържа, че на основание чл.18 от процесния договор за кредит, ищецът е следвало да предостави обезпечение чрез банкова гаранция или поръчител, като в случай на неизпълнение на това задължение, ищецът следвало да заплати неустойка в размер на 2741,34 лв., която неустойка се начислявала ежемесечно към всяка една от погасителните вноски, съгласно погасителния план. Сочи, че предвидената клауза за заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение, в посочения размер е нищожна поради неспазване на разпоредбите на чл. 19, ал. 4 и на чл.11, т.9 и 10 ЗПК, тъй като било предвидено същата да се начислява към погасителните вноски, което по скрит начин 1 оскъпявало кредита. Ищецът счита, че посочената неустоечна клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като размерът й почти двукратно надвишавал сумата по кредита, като по този начин неустойката загубила присъщите си обезпечителна и обезщетителна функция. Ищецът поддържа, че е заплатил на ответника, а последният е получил сумата в общ размер 2020 лв., като счита, че дължима е единствено главницата по договора в размер на 1400 лв., поради което сумата от 620 лв., която е заплатил по процесния договор е недължимо платена и ответникът неоснователно се обогатил със същата, поради липса на правно основание за получаването й. Отправя се искане за присъждане на сторените по делото разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1 ЗАдв.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба. В отговора на исковата молба са изложени подробни съображения за действителността на сключения договор за потребителски кредит, респ. на процесната клауза за неустойка, като ответникът счита предявените искове за изцяло неоснователни и като такива същите следва да бъдат отхвърлени. Ответникът не оспорва наличието на договорно правоотношение, по сключен с ищеца договор за потребителски кредит от 09.09.2023г., както и предоставянето на твърдяната от ищеца сума на кредитополучателя, но твърди, че е налице валидно правно основание за нейното получаване, поради което не дължи връщането й.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните и е отделено за безспорно по делото, че на 09.09.2023г., ищецът сключил с ответника договор за потребителски кредит № 925742, че същият е получил сумата по кредита, както и че е заплатил на ответника, а последният е получил сумата в общ размер на 2020 лв., по процесния договор.
Съгласно чл.18, вр. чл.6 от договора за потребителски кредит в двудневен срок от сключването му, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитодателя следните обезпечения: банкова гаранция или поръчителство на поне две физически лица. Съгласно чл.6 от договора в случай, че кредитополучателят обезпечи кредита чрез поръчители, то той е длъжен в двудневен срок от сключването му да осигури поне едно или две физически лица, които да отговарят солидарно за задълженията на кредитополучателя. Поръчителите трябва задължително да бъдат физически лица, като при един поръчител същият трябва да има осигурителен доход в размер не по-малък от три пъти размера на минималната работна заплата в страната, а при двама – всеки от тях да има осигурителен доход в размер не помалък от да пъти минималната работна заплата за страната, да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с кредитодателя, да нямат задължения към други кредитни или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. В чл.6, ал.1, т.1 от договора 2 е предвидено, че кредитополучателят може да обезпечи кредита, като предостави банкова гаранция. Банковата гаранция трябва да покрива размера на всички суми, които кредитополучателят е длъжен да изплати на кредитодателя по договора за кредит и да има срок на валидност не по-кратък от 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита. В чл.18 от договора е уговорена неустойка в случай, че кредитополучателят не осигури и не предостави в срок обезпечение по кредита, съгласно горепосочените условия, като размерът на неустойката е в размер на 2741,34 лв., който е посочен и в погасителния план, като неустойката се начислява и заплаща от кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска. Видно от представения погасителен план към договора за потребителски кредит, неустойката в случай на непредоставяне на обезпечение в размер на 2741,34 лв., съгласно чл.18, ал.1 от договора, разсрочени съобразно погасителния план.
Съдът намира, че предвидената в договора клауза за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави по следните съображения: Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради противоречие с добрите нрави е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. В случая е предвидена неустойка, предназначена да санкционира заемополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Съдът намира, че въведените в договора условия към изискваното обезпечение, както и срокът за предоставянето му двудневен срок от сключване на договора, създават значителни затруднения за длъжника за изпълнение на договора. На следващо място посочената уговорка влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции. В случая е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение след сключване на договора, като непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на преки вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на условията по същия. Поради това следва да се приеме, че така уговорената неустойка, разсрочена съобразно погасителния план към договора и включена в размера на погасителната вноска, по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени 3 задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. По изложените мотиви съдът приема, че клаузата от сключения между страните договор, предвиждаща неустойка в случай на неизпълнение на задължение на кредитополучателя да предостави обезпечение, е нищожна. Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди заемателя относно цената и икономическите последици от сключването му.
Същевременно, посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.
По основателността на иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, съдът намира, че с оглед приетото по делото относно недействителността на процесния договор за потребителски кредит в неговата цялост, то на основание чл.23 от ЗПК, се дължи връщане единствено на главницата. С оглед приетото за безспорно между страните, че ищецът е заплатил, а ответникът е получил сумата в размер на 2020 лв., по процесния договор, а дължимата главница възлиза на сумата в размер на 1400 лв., то сумата от 620 лв., заплатена от ищеца се явява недължимо платена такава, при изначална липса на правно основание.
Гореизложеното налага извод за основателност на предявената претенция по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД в пълния предявен размер.
По разноските.
С оглед изхода на правния спор, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца възниква правото на разноски, като следва да му бъде присъдена сумата в размер на 242,24 лв. за заплатена държавна такса. В полза на адв. Л. Б. при САК, следва да бъдат присъдени и разноски за осъществена правна защита и съдействие, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38 от ЗАдв. Съдът намира за неоснователни възраженията на ответната страна за липсата на предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. Б. по настоящото производство, като такова следва да бъде присъдено, но в минимален размер, който според настоящия съдебен състав е 300 лв. Съдът, при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение, съобрази ниската фактическа и правна сложност, броя на проведените съдебни заседания, както и обема на осъществената процесуална дейност по производството.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН сключения между З. З. С. с ЕГН ********** и "К" ЕООД, 4
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С****, представлявано от Н П П, договор за потребителски кредит № 925742/09.09.2023г., на основание чл.26 ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.10 и чл.19 ал.4 от ЗПК.