Решение № 39 от 23.01.2026, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Перник, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500607 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. С., пълномощник на „Пламекс груп“ ЕООД против решение № 434/07.05.2025, постановено по гр.д. № 4745/2023г., с което РС – Перник е осъдил „Пламекс груп“ ЕООД с ЕИК 204529825, със седалище и адрес на управление гр. Перник 2300, ул.

„Черковна“ № 1, да заплати на К. П. Т. с ЕГН **********, с адрес: ***, на осн. чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД вр. чл.265, ал.2 ЗЗД сумата от 11 102,00 лева представляваща обезщетение за вреди от неточно изпълнение на договор за изработка от 12.08.2019г.; на осн. чл. 55 ЗЗД, вр.чл.265, ал.2 ЗЗД сумата от 4 712,79 лева, получена на отпаднало основание, както и на осн. чл. 92 ЗЗД сумата от 8380,80 лева, представляваща неустойка по чл.15 от договора, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда — 01.02.2023г., до окончателното им изплащане.

Осъдил е на осн. чл.78, ал.1 ГПК „Пламекс груп“ ЕООД да заплати на К. П. Т. сумата в размер от 6 499,82 лева – сторени по делото съдебно-деловодни разноски.

В жалбата са изложени аргументи за неправилност на съдебното решение, като се акцентира върху това, че съдът неправилно е приел, че е налице неточно изпълнение на договора за изработка, тъй като е игнорирал документацията, касаеща строителния процес и е постановил решението си единствено във основа на СТЕ изготвена от в.л. Й.Н., а освен това са 1 игнорирани заключенията по другите две СТЕ, приети по делото. Посочва се, че ищецът не е доказал пълно и главно, че е изпълнил предписанията на в.л. Н. за премахване на стоманобетенната плоча на кота + 2,94м, а от разпита на в.л.

Ц. се установява, че е технически невъзможно да бъде демонтирана плочата, без това да е отбелязано в техническата документация. Излагат се аргументи, защо срокът за изпълнение на договора е бил до 18.02.2020г. Сочи се още и че от приетите ССчЕ се установява, че сумата от 17 650 лв., определена като авансово плащане от ищеца към ответника, не е осчетоводена в „Пламекс груп“ ЕООД, следователно не е наредена и не е получена от ответника. Моли се първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявените искове – отхвърлени като недоказани и се иска присъждане на разноски.

Подадена е въззивна жалба и от „Дженерали Застраховане“ АД – трето лице помагач, в която се излагат доводи, че решението на районния съд е неправилно и необосновано. Посочва се, че приложените по делото строителни книжа имат материална доказателствена сила, затова при липса на открито производство по чл. 193 ГПК е било недопустимо да се събират гласни доказателствени средства и да се изслушват експертизи за обстоятелствата, съдържащи се в тях, затова, след като не е оборено съдържанието им по надлежния ред, следва да се приеме за недоказано твърдението на ищеца за лошо изпълнение. По отношение на иска по чл. 55 ЗЗД се твърди, че плащането на сумата 17 650 лв. е оспорено от ответника, а ищецът не е провел пълно и главно доказване, че е платил сумата, затова неправилно съдът е присъдил връщането . По отношение на присъдената неустойка се посочва, че съдът е приел процесния договор за възлагане на СМР за развален, а при разваляне на договор не може да се изисква договорената неустойка, тъй като развалянето има обратно действие и самото договорно основание отпада и страната, която търпи вреди, следва да ги доказва по общия ред. Излагат се доводи, че не е била налице хипотезата на чл. 265, ал. 2 ЗЗД, договорът не следва да се счита за развален, затова ищецът с поведението си е поставил в обективна невъзможност ответника да поправи твърдените недостатъци на строежа и да продължи работата си в изпълнение на договора. Моли за отмяна на първоинстанционното решение. Изразява становище, че въззивната жалба от адв. С., пълномощник на „Пламекс груп“ ЕООД е допустима и основателна.

Насрещната страна моли въззивната жалба, както на „Пламекс груп“ ЕООД, така и на „Дженерали Застраховане“ АД да се остави без уважение като неоснователна и недоказана, първоинстанционното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно, като в полза на К. Т. се присъдят сторените по делото разноски. Излагат се аргументи за неоснователност на доводите в двете жалби.

Окръжен съд - Перник, след като прецени събраните по делото доказателства, възраженията и доводите на страните, приема следното:

Въззивните жалби са допустими – подадени са от надлежни страни, в предвидения в закона срок, против акт, подлежащ на въззивно обжалване и при внесена държавна такса, затова същите следва да бъдат разгледани по същество.

2

По делото е безспорно установено, че страните са сключили писмен договор за изработка на 12.08.2019 г., по силата на който ищецът в качеството си на възложил е възложил, а ответникът в качеството си на изпълнител е приел да изпълни СМР по одобрен проект, подробно описани в чл. 1 от договора за обект „Жилищна сграда”, находяща се в ***, УПИ *** /ПИ с идентификатор ***/ за срок от 120 дни; ответникът е изпълнил СМР по договора до кота +2,94м в срока на договора, след което сградата е довършена и въведена в експлоатация от друг изпълнител, като с нотариална покана от 05.02.2020 г. договорът за изработка от 12.08.2019 г. е развален. Не е спорно и че на 09.03.2020г. възложителят е сключил нов договор за изработка с друг изпълнител – „Ални“ ООД, ЕИК: 202417293, който е довършил строежа.

По отношение на първия иск по чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД вр. чл.265, ал.2 ЗЗД съдът е приел, че твърденията на ищеца за некачествено изпълнение на възложените СМР се подкрепят от изготвените от в.л. Н. основна и допълнителни експертизи, приети в производство по чл.207 ГПК в хода на строежа, след като бил развален договорът с първоначалния изпълнител (ответникът), тъй като именно вещото лице Н. е придобила преки и непосредствени впечатления при извършения на 06.03.2020г. оглед. Съдът е посочил, че при съвкупен анализ на приетите по делото писмени и гласни доказателства, както и представените по делото 5 броя платежни нареждания, се установява, че ищецът е направил разходи за отстраняване на констатираните недостатъци, поради което е приел, че ищецът е доказал осъществяването на всички материални предпоставки, включени във фактическия състав на първия от предявените осъдителни искове, което обосновава извод за неговата основателност в пълния му предявен размер от 11 102 лева, представляващи стойността на разходите за отстраняване на некачествено строителство, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Съдът и страните са се концентирали върху въпроса, доказал ли е възложителят неизпълнение на посочения договор за изработка. За да бъде изследван този въпрос, първо следва да се установи по делото, налице ли е приемане на работата от страна на възложителя и преклудирани ли са на основание чл. 264, ал.3 ЗЗД възраженията му за неправилно изпълнение.

При договора за изработка възложителят дължи възнаграждение за приетата работа, като възраженията му за неправилно изпълнение следва да се заявят при приемането – 264, ал.2 ЗЗД. Липсата на възражения при фактическото приемане се приравнява на одобрение - признание, че изработеното съответства на договора – чл.264, ал.3 ЗЗД. Според трайно установената практика на ВКС в същината си приемането на извършената работа обхваща, както едно фактическо действие - разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно действие - признание, че то напълно съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването му. В този смисъл релевантно за приемането по чл.264, ал.1 ЗЗД е или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия 3 трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение. /в този смисъл е решение № 231/13.07.11г. по т.д.№ 1056/09г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 48/31.03.11г. по т.д.№ 822/10г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 250/11.01.11г. по т.д.№ 535/10г. на ВКС, ІІ т.о./ Приемането не е обвързано със законово изискване за форма, като с оглед свободата на договаряне страните могат да уговорят такава, но дори и в тази хипотеза тя има само доказателствена стойност. Затова не е налице процесуална пречка приемането по см. на чл.264, ал.1 ЗЗД да бъде доказано с всички допустими от ГПК доказателствени средства, вкл. чрез осъществени от възложителя правни и фактически действия.

Видно от представения договор за изработка от 12.08.2019г., страните са се споразумели (чл. 13, б. „а“ от договора), че приемането на изработеното от изпълнителя се извършва с двустранно подписан приемателно-предавателен протокол незабавно след приключване на съответния етап от изпълнение на СМР. Според чл. 13, б. „б“ от договора плащането на сумите от страна на възложителя се извършва в тридневен срок от подписване на приемателнопредавателния протокол по б. „а“. Не е спорно между страните, а и не са представяни доказателства по делото, от които да се установява, че са изготвяни приемателно-предавателни протоколи в който и да е момент от строителството. Видно от протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия, образец 2, строителната площадка е открита на 15.08.2019г. Според двете назначени и приети по делото ССчЕ в периода 17.08.2019г. – 13.12.2019г. от „Пламекс Груп“ ЕООД са издадени 10 проформа фактури за продажба на услуги и авансово плащане по процесния договор на обща стойност 60 166, 45 лв. Възложителят е приел издадените от изпълнителя проформа фактури и е превел фактурираните аванси. Фактурите са регистрирани в дневниците по продажби на ответника за съответните данъчни периоди и са включени в справки-декларации по ДДС. От представените данъчни фактури само по три от тях се установяват извършените по вид, количество и стойност СМР, които изпълнителят е изпълнил на процесния строеж, останалите фактури са с посочено основание „аванс по договор“ и не отговарят точно на извършени конкретни СМР.

Твърдените от ищеца недостатъци са явни такива, следователно възложителят следва да възрази против недостатъците веднага при прегледа.

От показанията на св. Б.Ф. се установява, че през месец декември се е състоял разговор между ищеца и св. П.Н. – технически директор на „Пламекс груп“ ЕООД относно проблемите, създадени от некачественото строителство, като на този разговор св. Н. е заявил, че „ще оправят нещата“. След декември месец 2019г. свидетелят Ф. спрял да вижда представители на ответника на обекта. Показанията на този свидетел кореспондират с показанията на св. Г.С., който също твърди, че след като възложителят установил некачествено извършени СМР, инициирал разговор с представител на ответника, като последният дошъл на строежа, констатирал недостатъци и казал, че ще ги замаже, но не ги замазал. Изложеното кореспондира с представените по 4 делото фактури и приетите ССчЕ, от които става ясно, че последното плащане от възложителя към изпълнителя е от 13.12.2019г., въпреки че срокът на договора изтичал близо два месеца по-късно. По делото е представено и предизвестие, изготвено от възложителя от 03.01.2020г., в което се описват откритите недостатъци на строежа и се правят претенции за заплащане на суми. С оглед постигнатите договорености между страните в чл. 13, б. „б“ от договора (плащането на сумите от страна на възложителя се извършва в тридневен срок от подписване на приемателно-предавателния протокол по б.

„а“), може да се даде вяра на показанията на св. Ф., че разговор между представители на двете страни се е осъществил през декември, на който възложителят е възразил против качеството на извършения до онзи момент строеж. Фактът, че след декември месец представителите на изпълнителя са спрели да посещават обекта, а възложителят е престанал да извършва плащания по договора, показват, че същият не е приел извършената от изпълнителя работа. Освен това, видно от представените по делото актове, образец 12, от 13.12.2019г., 21.12.2019г., 27.12.2019г. именно през декември месец са актувани строително-монтажните работи, които са били обект на изследване от в.л. Н..