Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14456 от 20.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 20224/2025
Вид
Решение № 14456
Подписан
20.07.2026
В сила
20.07.2026
Състав
ВАНИНА ЗДРАВКОВА МЛАДЕНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 14456 гр. С., 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110120224 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на И. Н. П. срещу В. Й. С., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 10000 лв. /5112,92 евро/ и сумата от 3400,25 лв.

/1738,52 евро/, представляваща обезщетение за забава за периода от 12.08.2022 г. до дата на подаване на исковата молба - 07.04.2025 г.

В исковата молба се твърди, че на 23.05.2022 г. ищцата е наредила по посочена от ответницата банкова сметка в Централна кооперативна банка сумата от 10000 (десет хиляди) лева за закупуване на харесан от нея автомобил. Твърди, че поканила ответницата да върне посочената сума, но тя не върнала парите. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда н а чл. 235, ал. 2, във вр. чл. 12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателността на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на своето обедняване за сметка, на ответника чрез плащането на процесната сума, а в тежест на ответника е да докаже наличието на основание за имущественото разместване, т.е. наличие на годен юридически факт, от който да произтича валидно възникнало задължение за заплащане на посочената сума.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните 1 факти е да докаже, че е налице валидно основание за получаване на сумата.

По делото е представено платежно нареждане за кредитен превод на сумата от 10000 лв., от което е видно, че от ищцата в полза на ответницата е извършен преводна 23.05.2022 г. на посочената сума.

В извлечение от банкова сметка, с титуляр И. Н. П. за 23.05.2022 г. е видно, че в полза на ответницата е преведена сума в размер на 10000 лв.

Представено е препис от съобщение, съдържащо посочена банкова сметка.

По делото е разпитан свидетелят Т. П. С., който е брат на съпруга на ответницата, установява, че сумата е била преведена 2022 г. за закупуване на лек автомобил за работа – лекотоварен автомобил „М.. Началото на май месец 2022 г. имали разговори, че имат възможност много изгодно да закупят лекотоварен „М.” и не могат да изтеглят кредит бързо, защото колата е много изгодна и помолили за 10 000 лв., за да закупят автомобила. След това закупили автомобила. Ищцата превела сумата, защото свидетелят тогава нямал налични, и я помолил да преведе сумата на ответницата. На 22-23.05. парите били преведени. Имали уговорка в срок до месец - месец и половина, като им отпуснат кредит, да върнат парите. Това не се случило в следващите няколко месеца. На 12.08. ищцата поканила ответницата да върне парите и изпратила на съобщение банковата сметка, на която да се преведат парите, но плащане не последвало. Свидетелят установява, че присъствал на разговора.

С оглед събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за доказано от страна на ищеца плащане по банкова сметка на ответника на сума в претендирания размер.

По делото не са ангажирани доказателства за връщане на сумата.

Следователно, ответницата дължи връщане на получената сума и следва да я върне на ищцата съгласно чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД . Ето защо предявеният иск се явява основателен.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № */**** г. задължението за връщане на даденото при начална липса на основание, в хипотеза на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, е безсрочно – правоотношението е с извъндоговорен характер, то не възниква в резултат на съгласуване на волите на правните субекти и не е мислимо страните да са определили предварително срок за изпълнение; такъв няма определен и в закона. При неизпълнение на парични задължения, законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е необходима покана на кредитора, когато няма уговорен срок за изпълнение.

За забава на длъжника по безсрочното задължение е необходимо той да бъде поканен от кредитора да изпълни съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, както и вина за неизпълнението, съответно за късното изпълнение. При начална липса на основание, от момента на разместване на имущественото благо, вземането е изискуемо, но длъжникът ще изпадне в забава и ще дължи обезщетение от момента, в който е получил поканата на кредитора.

2

Установи се, че ответницата е била поканена да върне процесната сума на ищцата на 12.08.2022 г.

По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода 12.08.2022 г. – 07.04.2025 г., изчислен по реда на чл. 162 ГПК върху дължимата главница възлиза в размер на претенцията от 3400,25 лв. /1738,52 евро/, поради което следва да се уважи в пълен размер.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищеца на основание чл.

78, ал. 1 ГПК. Претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК за държавна такса в размер на 536 лв. /274,05 евро/ и адвокатско възнаграждение от 1600 лв. /818,07 евро/ или общо 1 092,12 евро, които следва да бъдат възложени в тежест на ответницата, с оглед представените доказателства за реалното им извършване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА В. Й. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. „П. Е." № * да заплати на И. Н. П. , ЕГН: **********, с адрес: гр. С., бул. „П.. Цв. Л.“ № ***, ап. **, на основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД за сумата от 10000 лв. /5112,92 евро/, представляваща недължимо платена сума без основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 3400,25 лв.

/1738,52 евро/, представляваща обезщетение за забава за периода от 12.08.2022 г. до дата на подаване на исковата молба - 07.04.2025 г.

ОСЪЖДА В. Й. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. „П. Е." № * да заплати на И. Н. П. , ЕГН: **********, с адрес: гр. С., бул. „П.. Цв. Л.“ № ***, ап. **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 092,12 евро за разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3