Определение № 478 от 05.05.2025, Районен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 478 гр. Плевен, 05.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валери Цв. Цветанов като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Частно наказателно дело № 20254430200744 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 243 ал. ІV от НПК.

Първоинстанционният съд е сезиран с жалба по реда на чл. 243 ал.ІV от НПК от В. М. К. против Постановление на Районна прокуратура – гр. Плевен от 04.03.2025г, с което е прекратено на основание чл.199 и чл.243, ал.1 т.1 във вр. с чл.24, ал.1 т.1 от НПК наказателното производство по досъдебно производство №4585/2024г. по описа на Районна прокуратура град Плевен, водено за престъпление по чл.309, ал.1 от НК.

Моли съда да постанови определение, с което да отмени Постановление на Районна прокуратура – гр. Плевен от 04.03.2025г., постановено по по досъдебно производство №4585/2024г. по описа на Районна прокуратура град Плевен, водено за престъпление по чл.309, ал.1 от НК и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона за продължаване на разследването. Навежда правни доводи, че изводът на наблюдаващия прокурор по наказателното производство за липса на престъпление по чл. 309, ал.1 от НК е неправилен, както и че не са извършени необходимите съдопроизводствени действия по разследването, с цел установяване на обективната истина относно извършеното деяние от 1 субективна и обективна страна.

Съдът, като съобрази наведените в жалбата правни и фактически доводи и събраните по досъдебното производство доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 243 ал. ІІІ от НПК, но не от надлежна страна, поради което се явява недопустима.

Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че разпоредбата на чл.243,ал.4 от НПК изчерпателно изброява кои са надлежно легитимираните лица да обжалват постановления на прокурора, с които се прекратява наказателното производство, а именно – обвиняемият, пострадалият или неговите наследници или ощетеното юридическо лице. В чл.74,ал.1 от НПК е посочено кое лице има качеството на пострадал – лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. С конкретното посочване законодателят е въвел фигурата на пострадал от престъплението в наказателното производство. Като изискване едно лице да придобие качеството на пострадал, законът е въвел условието за него реално да са настъпили вредни последици от престъплението.

Законодателят използва термина “пострадал” само за да посочи кое лице може да се конституира като граждански ищец и/или частен обвинител по дела от общ характер, респективно като частен тъжител по дела от частен характер и единствено с оглед предоставяне на възможност чрез достъп до съд това лице да обезпечи онези свои интереси, които би реализирало, ако впоследствие встъпи в производството в процесуалните качества на граждански ищец и/или частен обвинител.

Престъплението по чл.309 от НК, както и по чл.316,вр.чл.309 от НК, е в Глава девета „Документни престъпления” от Особената част на НК. Обект на документните престъпления, каквото е посоченото престъпление, са обществените отношения, свързани със съставянето, ползването и съхраняването на документите, като те накърняват реда и правната сигурност на документирането и затрудняват дейността на държавните и обществените органи, както и отношенията между тях и гражданите. Предмет на документните престъпления е този документ, който представлява конкретно писмено изявление и съдържа факти или обстоятелства, или твърдения за съществуването на факти или обстоятелства, които имат правно значение.

2

Обществените отношения, които са обект на съответния вид престъпления по НК, определят кръга от лицата, които имат качеството на пострадал в наказателния процес. С оглед специфичния обект на документните престъпления, следва да се приеме, че пострадал от документно престъпление не може да бъде определено физическо лице или юридическо лице.

Следователно, доколкото съгласно разпоредбите на чл.84 и 76 от НПК като граждански ищец и като частен обвинител в наказателния процес може да се конституира единствено пострадалият, претърпял имуществени или неимуществени вреди от престъплението, то при съобразяване на правната теория и трайно установената съдебна практика, споделяна от този съдебен състав, съгласно които при документните престъпления няма пострадало от деянието лице, жалбоподателят не е лице, което да осъществява признаците, предвидени в чл.74 от НПК за пострадал, т.е. да осъществява това качество, защото производството по чл.309 от НК, и по чл.316,вр.чл.309 от НК, е за престъпление, което не съдържа от обективната страна в състава си съставомерни вредни последици, относими към конкретен субект, които да го легитимират като пострадал от деянието, поради което, престъпният състав не легитимира жалбоподателя като пострадал от посоченото престъпление, включително и не го легитимира да участва като граждански ищец и/или частен обвинител при евентуално развитие на съдебна фаза на наказателно преследване от общ характер за това престъпление. С оглед на посоченото този съдебен състав намира, че жалбоподателят не е оправомощен, по смисъла на НПК, да иска да бъде ревизирано постановлението на РП – Плевен за прекратяване на наказателното производство и респективно не разполага с правната възможност да обжалва постановлението на РП – Плевен пред съда и така да поддържа висящността на производството. Съдът отбелязва, че с оглед формалната липса на пострадал от документно престъпление по НК и съответно – формалната липса на качеството на пострадал на жалбоподателя от престъплението по чл.309 от НК /а и по чл.316,вр.чл.309 от НК/, за което срещу неизвестен извършител е било образувано наказателното производство от РП - Плевен, чисто формално, за жалбоподателя не следва да се приеме, че е налице правен интерес от обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното производство по реда на чл.243,ал.5 от НПК.

Същевременно, когато постановлението

3 не подлежи на съдебен контрол, лицата, чиито права са засегнати и/или които имат съответен правен интерес, имат необходимата процесуално-правна възможност за защита по реда на чл.200,изр.2 от НПК, защото което и да е постановление, в случая – такова постановление, което не подлежи на съдебна проверка по реда на чл.243,ал.5 от НПК, като правен акт следва да може да бъде проверено за законосъобразност, обоснованост и правилност от погорестоящата прокуратура, тъй като на практика не следва да се счита априори, че фактически има хипотези на необжалваемост на такива актове.

Водим от горното и на основание чл. 243 ал. ІV от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В. М. К. против

Постановление на Районна прокуратура – гр. Плевен от 04.03.2025г, с което е прекратено на основание чл.199 и чл.243, ал.1 т.1 във вр. с чл.24, ал.1 т.1 от НПК наказателното производство по досъдебно производство №4585/2024г. по описа на Районна прокуратура град Плевен, водено за престъпление по чл.309, ал.1 от НК, като НЕДОПУСТИМА.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по настоящето ЧНД №744/2025г. по описа на РС – Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се протестира от прокурора и да се обжалва от В. К. пред Плевенски окръжен съд в 7 дневен срок от съобщението му.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на Районна прокуратура – Плевен и В. М. К..

След влизане на определението в сила жалбата да се изпрати на Окръжна прокуратура - Плевен за разглаждане по реда на чл.200,изр.2 от НПК.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4