Решение № 106 от 29.02.2024, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Гражданско дело 2474/2023
- Вид
- Решение № 106
- Подписан
- 29.02.2024
- В сила
- 17.09.2024
- Състав
- Иван Валериев Никифорски
Други актове по делото
- Решение № 712 от 10.11.2025 · Иван Валериев Никифорски
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69 · Закон за наследството
- чл.9, ал.2 · Закон за наследството
- чл.34 · Закон за собствеността
- чл.68, ал.1 · Закон за собствеността
- чл.69 · Закон за собствеността
- чл.79, ал.1 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 106 гр. В., 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: И. В. Никифорски при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от И. В. Никифорски Гражданско дело № 20231420102474 по описа за 2023 година
Предявен е иск за делба на съсобствен недвижим имоти с правно основание чл. 69 ЗН, вр. чл.34 ЗС.
Производството е образувано по постъпила искова молба от В. И. Г., ЕГН:
**********, чрез адвокат И. С. против Й. И. Т., ЕГН: ********** за делба на недвижим имот.
Ищцата твърди, че е съсобственик с ответницата на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, представляващ жилище апартамент в жилищна или вилна сграда или сграда със смесено предназначение, находящ се в гр. В., ж.к. „М.“, ** с площ от 48.21 кв.м. и идентификатор **.23.
Съсобствеността помежду им възникнала при равни дялове, в следствие на придобИ.е на процесния имот по наследство от К.Г.Т., който е негова лична собственост, придобит след развода му с отвентницата Й. Т..
Твърди се също, че на 08.11.1994 г. К.Т. сключва втори брак с ответницата Й. И.
Т.. Последната получава 1/2 ид.ч. на основание чл. 9 ал 1 от ЗН, тъй като наследява заедно с низходящите на брата на К.Т. и наследството е открито преди навършването на десет години от сключването на брака - сключен е на 08.11.1994 година, а наследството е открито на 11. 10. 2004 г.
Ищцата от своя страна също получава в наследство 1/2 ид.ч. от процесния имот, тъй като брат й К.Т. е направил отказа от наследство, като съгласно константата съдебна практика неговият отказ уличава само дяла на В. Г., без да увеличава дяла на преживялата съпруга Й. Т..
Иска се от съда да постанови съдебно решение, с което да допусне съдебна делба между страните по делото по отношение на гореописаните недвижими имоти при квоти, съобразно ЗН.
В срочно подаден отговор ответника, чрез адв. И. И. ангажира становище по повдигнатия спор.Посочва се, че предявеният иск е допустим, но по същество 1 неоснователен.
Навежда твърдения, че след смъртта на 11.10.2004 г. на общия наследодател К.Т., ответницата и нейните деца единствени владеят и ползват процесното жилище.
Владението им е трайно и необезпокоявано до лятото на 2011 г.( месец юли или август ), когато ищцата В. Г. ги посещава на адреса. С ищцата, ответницата не е поддържала връзка и контакт, тъй като ищцата не била близка със своя чичо К.Т., като същите не били в добри отношения. При посещението си ищцата заявила на ответницата, че си е наела адвокат, с който е проучила въпроса за наследството на своя чичо като заявила, че има претенции към процесния апартамент, както и останалите в наследство земеделски земи. При чутото ответницата била възмутена от заявеното и казала, че апартамента след смъртта на съпруга и е лично нейна собственост и няма да даде на ищцата дял от него, нито пари за дела й. Отправила питане към ищцата как не се срамува да търси наследство от чичо си, като въобще няма нищо общо с него, като дори е отказала да дари кръв за него в болницата, а в последствие не е отишла и на погребението му. Заявила, че за този апартамент са се трудили двамата с починалия и съпруг като не са имали подкрепа от никого. Отказала да я пусне вътре и заявила, че за земеделската земя е съгласна да бъде продадена и ще се включи, но апартамента си остава за нея и няма да я пусне вътре, нито да и плати дял за него. След емоционалния разговор на висок тон ищцата е била изгонена от ответницата. Посочената среща и разговорът между двете е проведен на входната врата на процесния апартамент в присъствието на дъщерята на ответницата П. Д. Т..
След посещението през лятото на 2011 г. ищцата не е отправила повече претенции по отношение на собствеността на процесното жилище, нито е отправяла искания за ползването му. До завеждането на настоящата искова претенция е налице пълно бездействие и незаинтересованост към процесния апартамент. Това като период от време надвишава десетгодишния срок предвиден от законодателя, в който ответницата е придобила по давност идеалните части от имота на ищцата.
Твърди се също, че до проведената среща през лятото на 2011 г. ответницата е упражнявала фактическа власт върху съсобствен имот, съсобствеността върху който произтича от наследяване, същата е владеела само своята идеална част от имота, а по отношение на идеалните части на ищцата е била в качеството на държател. От проведената среща между ответницата ищцата през 2011 г. и изявената воля ясно и недвусмислено може да се счете за действие, което обективира спрямо ищцата намерението на ответницата да владее нейните идеални части за себе си с намерение да ги свои, като това изрично е доведено до знанието и. Ответницата е манифестирала явно пред ищцата своето намерение за своене и владеене на нейните идеални части. От този момент последната от съсобственик съвладелец се превръща в съсобственик владелец и по отношение на нея започва да тече десетгодишния срок за придобивна давност. Очевидно е, че към момента на завежда на настоящето дело в съда този срок е изтекъл и ответницата е упражнявала явно, необезпокоявано, непрекъснато повече от десет години владеене върху недвижимия имот.
В случай, че съдът приеме, че е налице съсобственост, то дяловете следва да са 1/2 ид.ч. за ищцата и 2/3 ид.ч. за ответницата.Излага съображения в тази наоска.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти/ стр. 4-5/ се установява, че на 29.08.1991 г.
К.Г.Т. и придобил процесния недвижим имот.
От представеното по делото Решение № ** година, постановено по гр.д. 740/1992 2 г. по описа на Районен съд – гр. М. се установява, че със същото е одобрено споразумение, по силата на което е постановен развод между ответницата Й. И. Т. и К.Г.Т., като семейното жилище находящ се в гр. В., ж.к. „М.“, ** с площ от 48.21 кв.м.
/изключителна собственост на Т. /, след прекратяване на брака остава за ползване от същия – съпруга.
От приложеното удостоверение за наследници се установява, че К.Г. Т. е починал на 11.10.2004 г. След смъртта си той е оставил за наследници – Й. И. Т. - съпруга, както и низходящите на своя брат И. Г. Т., който е починал на 06.06.2002 г., а именно: В. И.
Г. -дъщеря и К. И. Т. – син.
Приложено като доказателство по делото е и удостоверение издадено от Районен съд – гр. В., че в книгата за откази от наследство при районен съд – гр.В. е вписан под № 3 от 19.03.2007 г. отказ от наследство от К. И. Т. по отношение на наследството, оставено от К.Г. Т..
От приложеното по делото копие от акт за граждански брак се установява, че на 08.11.1994 г. Й. И. Т. и К.Г. Т. са сключили граждански брак.
Представени като доказателство по делото са и два броя нотариални акта, от които се установява, че през 2013 г. ищцата и ответницата са продали свои съсобствени и наследствени недвижими имоти, оставени в наследство от К.Т. /л.35 – 38/.
Представени са и удостоверение за данъчна оценка и скица на имота.
За установяване на обстоятелствата по делото са събрани и гласни доказателствени средства.
Разпитан свидетеля В.Д. Г.-М., доведена от ищцата, без дела, родство и зависимости със страните по делото твърди, че познава В., който и е приятелка от близо 20 години. Тя си закупила жилище на площад „Б.“, последно там живее. Преди това живеела на гърба на площад „Б.“, не си спомня адреса. В. работи в И., от преди много години. Познава я от преди 15 и повече години, и тя е все в И., идва си, заминава си. Идва си веднъж-два пъти в годината. Това, което си спомня е, че преди 10 години /не може да каже точно/, било лятото, свидетелката била отпуска, а В. си била в Б. и се видяли в района на болницата, пили кафе, тя казала, че иска да се срещне със съпругата на починалия си чичо, за да си уточнят след смъртта му наследствените неща. Спомня си, че се качили на висок етаж – ъглов апартамент, излязла тази жена, говорили и си тръгнали. Впоследствие разбрала, че жилището го е оставила доброволно, да го разделят след време, защото в И. е имало къде да живее. Не е имало викове на срещата, нямало скандали. Никой не ги е гонил, тръгнали си спокойно, без никакви проблеми.
Не знае да е имало срещи между В. и Й..
Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни и вътрешно непротиворечиви.
Разпитан свидетеля И. Н.Й., доведен от ищцата, без дела, родство и зависимости със страните по делото твърди, че познава В. и К., нея я виждал рядко – познава я визуално. Й. я видял за първи път през 2013 г., закарал К. до Б.С., с цел продажба на земя, там я видял за първи път. След това я виждал няколко пъти – ходили са с К. до апартамента в ж.к „М.“. Обаждал му се е, за да се разхождат пеша, защото не бил в добро здравословно състояние и трябвало да се разхожда. Отивал до жилището му, което се намирало в една от преките на ул. „П.“ /не знае точния адрес/ и оттам са ходили пеша до ж.к. „М.“, за да разговаря с Й., за уреждане на финансови отношения, за дял от апартамента в ж.к „М.“. Апартаментът е във втория блок, на първа линия от към улицата, откъм тръбите на парното-средния блок. На срещите те разговаряли. Той я питал, кога ще оправят финансовите отношения, тя му обяснявала, че чака някакви пари от някъде и че няма да има проблем, и ще се оправят нещата. Й. не ги е гонила, не 3 е заявявала, че апартаментът е само неин, никога не е казвала, че няма да му плати и че не му дължи нищо. Доколкото знае К. го правел заради сестра си, в нейна полза. Не са говорили с него в детайли за тези отношения. Не е имало грубо отношение от страна на Й.. Причината, за да не се раздели апартамента, не знае каква е, не е запознат. След 2013 г. с К. са ходили в апартамента някъде до към 2015 г.- 2016г., ходили са оК. 4-5 пъти. Блокът където се намира апартаментът е средният блок /има първи блок, автомивка, след това е втория блок и третия блок/ и е на буквата „Г“, като „Г-то е в източната страна на блока, входът е на ъгъла. Там са ходили с К.. Качвали са се пеша, въпреки, че имало асансьор. На пети или на шести етаж е апартамента, не е сигурен.
Качвайки се по стълбите и стъпвайки на площадката, апартаментът се намира отляво.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни и вътрешно непротиворечиви.
Разпитан свидетеля П. Д. Т., доведен от ответницата, дъщеря на последната твърди, че В. я е виждала еднократно. Знае за какво е спорът по делото – за делба на жилище. Процесното жилище е било собственост на съпруга на майка й от оК. 90-те години, иначе го е взел от работното си място по-рано, някъде към 1978 г. Майка й отдавна живеела с К.Т., тя била малка, на оК. 2-3 години. Те по-късно са сключили брак, мисли, че през 1987 г. След закупуването на апартамента от К.Т., в жилището в ж.к. „М. „№ 9 живеели брат й, снаха й и детето им. След това, през 1993 година, започнали да живеят тя, майка й и К.Т.. Последният починал през 2004 г., октомври месец в гр. М., в реанимацията на болницата. След неговата смърт, в апартамента заживели – тя, майка й, както и нейният син. След смъртта на К.Т., през 2011 години В. дошла на адреса и предявила претенции за дял от наследството. Било лятото, звъннало се на вратата, свидетелката отворила, жената се представила, че се казва В., търсела майка й. Свидетелката я повикала и майка й дошла. В. се представила и на нея, и й казала, че си иска наследствените земи и имоти от К.Т.. Нейната майка избухнала, главно заради жилището, казала й, че работа тя там няма, а и също, че жилището си е лично нейно след смъртта на К., и й каза да си върви. В. казала, че иска дял от нещата.
Не си спомня В. да е казвала, че ще предяви претенции за имота, била сама. Срещата протекла оК. 5-10 минути. В. не влязла в апартамента, майка й не я допуснала. В присъствие на свидетелката племенника на К. – К. не е посещавал майка й. Не познава И.. Майка й не й е споменавала за такива посещения и претенции. Доколкото й е известно, К. се е отказал от наследството. Апартаментът се намира в ж.к „М.“ **, формата на блока е Г - образна. Намира се на късата част на блока. Апартаментът се намира на шестия етаж, отдясно на стълбите. До миналата година нямало обаждания от В. и от който и да е било по повод делби на имущество. Миналата година – лятото се свързал със свидетелката племенника на В. – И., той обяснил кой е, представил се и казал, че се обажда от името на леля си, тъй като той не е пряк наследник, той й казал, че има право на 50% от процесното жилище. Поискали пари, сумата била 35000,00 лева. Тази сума им била в повече. Нейната майка казала, че тя е собственик на жилището. Получили покана за плащане на наем, тъй като и това отказали, се завело настоящото дело. Доколкото знае, майка й и К.Т. имат два брака. Причината за разтрогването на първия брак е покупка на жилище, което майка й е ползвала под наем към БДЖ. Фактическа раздяла не е имало. Развели са се през 1991-1992 година, не е сигурна. Жилището, което майка й придобила от БДЖ се продало през 1999г. С парите от апартамента погасили текущи сметки и задължения, направили лек освежителен ремонт на жилището в ж.к „М.“. Когато В. дошла през 2011г., тя била сама и се представила на майка й. Нямам информация преди това да са се познавали или да са се виждали поне. Продавали са заедно земя, наследство от К.Т., но е съм сигурна. След срещата, на следващия или на по следващия ден ангажирали адвокат. Нейната майка направила пълномощно на адвоката, с което да я представлява, но майка й си оттеглила 4 пълномощното няколко дни след това, защото адвокатът не се заел сериозно със случая. След като се разбрала, че няма да се уредят нещата доброволно, месец след това получили искова молба. Първо с И. имали комуникация главно чрез „вайбър“, която комуникация продължила доста дълго време. Последният им разговор бил затова, че майка й категорично отказва. Това мисли, че било през юли месец. Мисли, че през август месец пак имали някаква комуникация, септември получили исковата молба.
Разпечатката съдържа 40 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6f99582d-83b2-43b7-be8c-b825f9e2380d