Решение № 15 от 22.01.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Ловеч, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело № 20244300500739 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл. 259 и сл. от ГПК

Постъпила е въззивна жалба №5631/12.09.2024 г. от „Юробанк България“-АД-София ,ЕИК 000694749 чрез юрисконсулт Г. Ч. - А. против съдебно решение № 194/19.08.2024 г. по гр.д. №556/24 година на Районен съд Тетевен, в частта, в която са отхвърлени исковете против А. М. С.. Заявява, че е спазена разпоредбата на чл. 11,ал.1 от ЗПК, която цитира. Аргументира значението на цитираната разпоредба и изтъква,че не следва се спазват различните хипотези , уредени в нея. Позовава се на утвърдена съдебна практика и на Директива 2008/48/ЕО. Моли атакуваното съдебно решение да бъде отменено в отхвърлителната му част и предявения иск да бъде уважен спрямо длъжника С..

Не е представен писмен отговор от въззиваемия С., на когото е връчен препис от жалбата на 14.10.2024 г.

1

Въззивникът редовно призован в съдебно заседание не изпраща представител.

Въззиваемият, редовно призован в съдебно заседание се явява лично и моли да бъде потвърдено съдебното решение.

От представените писмени доказателства по гражданско дело 556/2023 година на Тетевенски Районен съд,от становището на страните преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност въззивната инстанция приема за установено следното:

Атакуваното съдебно решение № 194/19.08.2024 г. по гр.д. №556/24 година на Районен съд -Тетевен, в обжалваната отхвърлителна част е валидно и допустимо, а след преценка на представените писмени доказателства и правилно. Със съдебният акт А. М. С., е осъден да заплати на дружеството ищец на „Юробанк България“ АД, ЕИК: 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, суми, както следва: - на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата от 7 541.89 лева, представляваща главница по Договор за кредит № PLUS17176317, сключен на 29.07.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ като кредитор и А. М. С. като кредитополучател, ведно със законната лихва от 29.03.2023 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за разликата над 7 541.89 лева до пълния предявен размер от 13 380.17 лева. В тази му част съдебния акт не е обжалван от въззивника и не следва да се обсъжда. С цитираното съдебно решение са отхвърлени, предявените от „Юробанк България“ АД, ЕИК: 000694749, искове за осъждане А. М. С., за заплащането на сумите, както следва: -на основание чл. 240, ал. 2 от ЗЗД сумата от 3 921,64 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.01.2021 г. до 20.10.2024 г.; -на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 33, ал. 1 от ЗПК сумата от 2 844,76 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 20.02.2021 г. до 15.03.2023 г.

От фактическа страна се установява ,че е сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS-17176317 от 29.07.2019 г., между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ като кредитор и А. М. С. като кредитополучател сумата 14 000 лв. ,при общ размер на всички задължения – 23 980.80 лв., платими на 60 погасителни вноски, с лихвен процент 17,09 % и ГПР 20,48 %. Срокът на договора е до 20.07.2024 г. и към момента е 2 изтекъл.Страните са подписали и споразумение за отсрочване на погасителни вноски -№ 8,9,10 за срок от три месеца на 15.05.2020 г. Подписан е и договор за застрахователно посредничество със застрахователна премия 3150 лева.

Изслушана е съдебно-счетоводна експертиза №4471/16.0.7.2024 г. ,която настоящата инстанция приема за обоснована и професионално изготвена. От заключението на съдебната експертиза се установява, че се касае до револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-17176317 от 29.07.2019 г. Вещото лице е констатирало, че сумата 9137.74 лева е била удържана за пълно погасяване на задълженията по договор PLUS-16663197, PLUS-15996170, а остатъка от сумата 4372.26 лева е преведена с пл.нареждане от 30.07.2019 г. на въззиваемия. По делото не са представени доказателства относно рефинансирането на договор PLUS16663197, PLUS-15996170.

Първоинстанционният съд не е обсъждал при определяне сума по главница действията на страните по т.2 от договора за кредит за покриване със сумата 9137.74 лева на други два кредита,в т.ч. и предвид възраженията по отговора на въззиваемия относно размерите на дължимите суми.При обхвата на въззивния контрол този въпрос не следва да се разисква.

А. М. С. е погасил 14 вноски, на обща стойност от 5 968.11 лв.

Съдът е сезиран с обективно съединени акцесорни осъдителни искове чл. 240,ал.2 от ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 33, ал.1 от ЗПК на кредитор за присъждане на сумата от 3 921,64 лв.-договорна лихва за периода от 20.01.2021 г. до 20.10.2024 г. и на сумата от 2 844,76 лв.- обезщетение за забава за периода от 20.02.2021 г. до 15.03.2023 г.

Доколкото се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит съдът намира, че са налице условията на чл. 411,ал.2,т.2 от ГПК и договорът противоречи на закона-чл. 143,т.5 от ЗЗП.Длъжникът има качеството на „ потребител ” и съдът следва да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6, параграф 1 от Директива 93 / 13 ЕИО на Съвета ,Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити за отмяна на Директива 87/102/ ЕИО на Съвета и на Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на 3 част II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за изчисляването на годишния процент на разходите-/определение № 974 от 7.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 797 / 2010 г., ІІ т.о., ТК. / В актуалната практика на СЕС- Решение от 17 януари 2023 година C‑379/21с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 17 юни 2021 г., постъпил в Съда на 17 юни 2021 г. е постановено ,че националната юрисдикция е длъжна служебно да остави без приложение неравноправна клауза от договора за потребителски кредит, сключен между този потребител и съответния продавач или доставчик, на която се основава част от предявеното вземане. В подобна хипотеза тази юрисдикция разполага с възможността да отхвърли частично това заявление, при условие, от една страна, че съответният договор може да продължи да действа без каквито и да било други изменения, допълнения или поправки, което посочената юрисдикция следва да провери, и от друга страна, че претенциите, произтичащи от тази клауза, могат да бъдат разграничени от останалите претенции в заявлението. В такава насока е и решение от 30 юни 2022 година По дело C‑170/21 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 15 март 2021 г.- Член 6, параграф 1 от Директива 93/13.

Съдът приема, че уговорените „такса ангажимент“, ГПР, застрахователна премия са нищожни клаузи на основание чл.143, ал.1 ЗЗП и чл. 26 ал. 1 пр. 2 от ЗЗД. С тях се нарушава добросъвестността, тъй като водят до значително неравновесие между правата и задълженията на страните и с включването им, задължението към кредитора нараства в значително по размер. По отношение включването на „такса ангажимент“, застрахователна премия в погасителния план, като тяхното плащане е задължително за плащане за получаване на кредита, последицата е приложение на чл. 22 от ЗПК.

Съдът не възприема като обосновани доводите на жалбоподателя относно дължимостта на сумата за договорното възнаграждение от 3 921,64 лева. Предвид твърденията на заявителя, че между страните има сключен договор за потребителски кредит от 29.07.2019 г. договорената възнаградителна лихва върху главницата, не може да се изведе като размер и начин на определяне нито от заявлението, нито от договора между страните. В 4 графа“параметри и условия“ на договора за потребителски кредит е уговорено, че договорното възнаграждение /годишния лихвен процент/ се дължи за целия срок на договора и е определена в размер на 17.09 %. В условия на договора т.3 изрично е вписано, че погасителната вноска включва надбавка ,съставляваща печалба на кредитора, но как и по какъв начин е определен няма клаузи. Същевременно изрично е предвидено в т. ІІ ,разходи по кредита“ по стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити , че годишния процент разходи е 20.48 % и се изчислява за всеки конкретен договор според избрания лихвен процент, размер на кредита, гратисен период и матуритет. В ГПР не е включена такса „ангажимент“, нито“застрахователната премия“,въпреки, че са част от погасителната вноска и в рамките на погасителния план. В погасителния план на договора има само една графа „размер главница“, по която не може да се определи как е начислена лихвата и дали касае годишния лихвен процент или годишния процент разходи, тъй като при изчисление върху главницата на ГПР получената сума не съвпада с посочената от кредитора. При това положение по отношение на договорно възнаграждение и ГПР са налице неравноправни клаузи.

Предвид изложените мотиви, изводите на двете инстанции по неоснователност и недоказаност на предявените искове съвпадат и следователно атакуваното съдебно решение № 194/19.08.2024 г. по гр.д.

№556/24 година на Районен съд -Тетевен, в частта, в която са отхвърлени исковете против А. М. С. е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Разноски не са претендирани и доказани от въззиваемия и не следва да бъдат присъждани.

Воден от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно, съдебно решение № 194/19.08.2024 г. по гр.д. №556/24 година на Районен съд -Тетевен, в частта, в която са отхвърлени исковете против А. М. С. за заплащането на сумите, както следва:

5

-на основание чл. 240, ал. 2 от ЗЗД сумата от 3 921,64 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.01.2021 г. до 20.10.2024 г.;

-на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 33, ал. 1 от ЗПК сумата от 2 844,76 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 20.02.2021 г. до 15.03.2023 г.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.

280,ал.2 от ГПК по цена на иска.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6