Присъда № 128 от 09.12.2025, Районен съд - Ямбол

Мотиви към Присъда № 128/09.12.2025 г. по НОХД № 435/2025 г.:

ЯРП е предявила обвинение против Г.Б.Б. от гр. Ямбол за извършено престъпление по чл.194, ал.3 вр. ал.1 от НК.

В разпоредителното заседание по делото защитникът на подсъдимия, на основание чл.371, т.2 от НПК, сьс съгласието на подсъдимия, поиска делото да продължи по реда на Гл.27 от НПК - Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция. Прокурорът изрази становище, че делото може да се разгледа по реда, поискан от защитата.

Пострадалият Т.И.Т. предяви в разпоредителното заседание гр.иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 180 лв. против подс. Г.Г., ведно със законната лихва, считано от 14.02.2025 г. до окончателно изплащане на сумата. Гр.иск бе приет за съвместно разглеждане в процеса като допустим, а пострадалият бе конституиран като гр. ищец.

Сьдьт, след като изслуша страните, прие, че може производство по Гл.27 от НПК да продължи по реда на чл.371, т.2 от НПК, както поиска защитата и подсъдимия, като на основание чл.372, ал.1 и ал.4 от НПК, разясни на подсъдимия, че няма да му бъде провеждан разпит и всички гласни и писмени доказателствени средства, както и заключението на в.л. по Съдебнооценителната експертиза, ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата.

Подсъдимият и защитата заявиха пред съда, че признават изцяло фактите изложени в обвинителния акт и не желаят да бъдат събирани доказателства за тези факти.

Прокурорът изрази становище, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните по делото в ДП доказателства и може по приключи по реда на Гл.27 от НПК. Гр.ищец изцяло поддържа становището на прокурора относно въпросите, които се обсъждат в разпоредително заседание и поиска да му бъде заплатена сумата по гр.иск.

Сьдьт, след като установи, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в досьдебното производство доказателства, с определение по чл.372, ал.4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Участващият по делото прокурор заяви, че поддържа обвинението предявено против подсъдимия и счита, че същото е доказано от обективна и субективна страна, съобразно събраните по делото доказателства. Държавният обвинител пледира подсъдимия да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание ЛС, при условията на чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК, което да бъде изтърпяно ефективно, а гр.иск уважен изцяло.

Подсъдимият участва лично в с.з. със служебно назначен от ДП адвокат.

1

Признава се за виновен по предявеното обвинение без да оспорва фактите, изложени в обвинителния акт. При последната си дума изразява съжаление за извършеното деяние. Чрез защитника си пледира за налагане на наказание пробация, като най-уместно наказание, а алтернативно ЛС в минимален размер при условията на чл.58а, ал.1 от НК. Не се изразява становище досежно гр.иск.

Сьдьт, за да постанови присъдата си, приема за установена следната фактическа обстановка:

В неустановен час, в периода от около 20.00 часа на 14.02.2025г., до около 06.30 часа на 15.02.2025г. подсъдимият Г.Б.Б. ходил до ж.к. „Хале“, в гр.

Ямбол. Подсъдимият Г. минал в близост до бл. *** на жилищна сграда в ж.к.

„Хале“ и видял, че на площадката на първия етаж е оставен велосипед марка „Декатлон“.

Подсъдимият Г. влязъл в жилищния вход и взел велосипеда марка „Декатлон“, след което си тръгнал.

На 15.02.2025г., около 06.30 часа, собственика на взетия от подсъдимия велосипед - свидетелят Т.И.Т., излязъл от жилището си във вход *** на бл.***в ж.к. „Хале“ и отишъл до стълбищната площадка на първия етаж.

Т.Т.установил, че велосипеда му марка „Декатлон“ липсва и подал сигнал до РУ-Ямбол.

Междувременно подсъдимият Георгиев закарал взетия от него велосипед до дома си в гр. Ямбол, на ***. На неустановена дата през месец февруари 2025г. подсъдимият Г. бил оставил велосипеда марка „Декатлон“ на свидетеля Т. на стълбищната площадка между първи и втори етаж на жилищния вход, в който живеел. На гости в дома на подсъдимия Г. бил отишъл свидетелят Д. Н. К.. На свидетеля К. се наложило да си тръгне. Подсъдимият Г. предоставил на свидетеля К. велосипеда марка „Декатлон“, собственост на свидетеля Т., който бил взел по-рано.

В последствие велосипедът останал в свидетеля К., който го продал на непознато за него лице.

В хода на досъдебното производство е изготвена Съдебно-оценителна експертиза/СОЕ/, видно от която средната пазарна стойност на отнетата вещ, към датата на извършване на деянието е била 180.00 лева.

Подс. Г.Г. е осъждан условно за кражба към момента на извършване на процесното деяние/справка за съдимост - ДП, л.11-л.14/.

Изложената обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимия от с.з. и от обясненията му от ДП, и от показанията на свидетелите Т. Т./собственик на процесната вещ/, Д. К./приятел на подсъдимия, взел процесния велосипед и продал вещта заради паричен дълг на подсъдимия/, дадени в хода на досьдебното производство.

Самопризнанията, обясненията и показанията са логични, последователни и безпротиворечиви, кореспондиращи с кредитираните от съда писмени доказателствени средства, приложени по делото и заключението на в.л. по СОЕ, което е обективно и точно на основание чл.372, ал.4 и чл.373, ал.2 и 3 от 2

НПК.

Фактическата обстановка се установява и от събраните в досьдебното производство писмени доказателства, подробно описани в описа на ДП, кореспондиращи с приетите за достоверни обяснения и показания на подсъдимия и свидетелите. Посочените доказателствени средства бяха ползвани при постановяване на присъдата на основание чл.373, ал.3 от НПК.

От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:

Подс. Г.Б.Б. от гр. Ямбол с деянието си от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК, т.к. в неустановен точен час, в периода от около 20.00 часа на 14.02.2025г., до около 06.30 часа на 15.02.2025г., в гр. Ямбол, ж.к. „Хале“, от етажна площадка на първи етаж на б*** е отнел чужда движима вещ - велосипед марка „Декатлон“, на стойност 180.00 лева, от владението на собственика й Т.И.Т. от гр. Ямбол, без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като случаят е маловажен.

От обективна страна предмет на престъпно посегателство е чужда движима, непотребима вещ, подробно описана по-горе, с определена ст-ст, годна да бъде употребявана по предназначението си. Подсъдимият е взел участие и в двете фази на изпълнителното деяние на престъплението кражба прекъснал фактическата власт на собственика на вещта, вземайки от процесния вход велосипеда и е установил своя фактическа власт върху тази вещ, напускайки местопрестъплението, без да е давано съгласие от собственика на вещта. Налице е деяние, което е сьставомерно по чл.194, ал.3 вр. ал.1 от НК. Извършеното от подсъдимия деяние е „маловажен случай“ по чл.93, т.9 от НК, имайки предвид не само ниската стойност на вещта/съобразно минималната работна заплата за страната/, а й поради причините довели до извършване на деянието – недобро социално и семейно положение на дееца, който не е разполагал с парични средства за лични нужди и неговата зависимост от наркотични вещества. Следва да се отчете и оказаното съдействие от негова страна за разкриване на обективната истина по делото, в хода на предварителното разследване и съдебната фаза на процеса, изразеното искрено разкаяние за стореното и младата възраст на дееца, който за съжаление е осъждан. В този смисъл, може да се приеме, че е налице „незначителност на вредните последици“, както и две смекчаващи отговорността обстоятелства, свързани със семейното и социалното положение дееца, което характеризира деянието с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпление от този вид.

Подсъдимият не е придобил владението на вещта на правно основание, което го прави или е годно да го направи собственик. При извършване на кражбата подсъдимият не е имал съучастници - сьизвьршители, помагачи, подбудители.

От субективна страна инкриминираното деяние е извършено с пряк умисъл. Деецът е искал, целял настъпването на общественоопасните 3 последици. Той е действал с намерение противозаконно да присвои вещта след кражбата се е разпоредил с вещта фактически, след като я предоставил на св. Д.К.. Подсъдимият е разбирал противоправния и общественоопасен характер на деянието, но въпреки това не е преустановил престъпната си деятелност. Той е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е всички елементи от състава на престъплението кражба. Налице е т.нар. "внезапен умисъл" - решението за извършване на кражбата е взето непосредствено преди осъществяване на престъплението. Стремежът на подсъдимия към противоправно облагодетелстване, поради недоброто му семейно и социално положение, го е подтикнал към осъществяване на деянието.

В тази връзка, съдът споделя доводите на страните, касаещи обективната и субективната страна на процесното инкриминирано деяние.

Предвид гореизложеното, съдът призна подсъдимият в извършване на кражба по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК.

При определяне на вида и размера на наложените наказания, сьдьт взе предвид следното:

Извършеното от подсъдимия престъпно деяние е с относително висока степен на обществена опасност, тъй като с него се засягат пряко обществените отношения свързани с упражняване правото на собственост.

Личността на подсъдимия е също с относително висока степен на обществена опасност, имайки предвид степента на обществена опасност на извършеното деяние и факта, че деецът е осъждан условно вече за кражба към момента на осъществяване на деянието.

При определяне на наказанието сьдьт, след като взе предвид гореизложеното и това, че подсъдимият се разкайва за стореното, оказаното съдействие за изясняване на обективната истина по делото в ДП и в с.з., стойността на невъзстановената вещ, която е невисока, младата му възраст, недобрите характеристични данни за лицето, това, че е осъждан за извършена кражба на ЛС, изградените у него престъпни навици и проявената упорита престъпна воля при осъществяване на деянието, както и недоброто му семейно и социално положение, наложи на подс. Георги Георгиев при условията на чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК наказание от 6/шест/мес. ЛС, което редуцира с 1/3 до размер на 4/четири/ мес. ЛС, което наказание бе постановено на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим. При определяне на режима на изтърпяване бяха отчетени условното осъждане на подсъдимия за кражба, лошите характеристични данни, изградените вече престъпни навици и нежелание за социализиране на дееца в нашето общество.

Съдът не наложи на подсъдимия наказание „пробация“ или „глоба“, защото прие, че тези наказания са изключително леки при така установената инкриминирана дейност на подсъдимия и неговата съдимост, съобразно й 4 разпоредбата на чл.35, ал.3 от НК.

Сьдьт прие, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и най-лекото предвидено в закона наказание не би било несъразмерно тежко, поради което не приложи разпоредбите на чл.55 от НК.

Сьдьт счита, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.

Причина за извършване на престъплението е стремежът на подсъдимия да се облагодетелства по неправомерен начин поради неговото недобро социално положение, както и поради изградените у него престъпни навици.

Относно предявения граждански иск:

След като в хода на съдебното следствие се установи, че подс.Г. Г. е извършил инкриминираното деяние и от това деяние за гражданския ищец Т.

Т. са настъпили визираните в обвинителния акт имуществени вреди, съдът на основание чл.45 от ЗЗД уважи като основателен и доказан, в пълен размер, предявения против подсъдимия граждански иск за причинени на Т.Т. имуществени вреди в размер на 180 лв./92,03 евро/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.02.2025г., до окончателното изплащане на сумата. При постановяване на присъдата не бе установено процесните вреди от деликта, който е й престъпление по НК да са в резултат на някакви опосредяващи фактори, освен от престъпната деятелност на подсъдимия, като е налице пряка причинно-следствена връзка между инкриминираното поведение на подсъдимия и настъпилите за гражданския ищец имуществени вреди. За това предявената от гр. ищец искова претенция бе уважена в пълен размер.