Решение № 11103 от 13.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11103 гр. София, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20221110122735 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ЕИК, представлявано от АА - Изпълнителен директор срещу З. Й. К. с ЕГН: **********, с адрес:

АДРЕС, с която се иска да бъде прието за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 673.79 лева, от които 553.00лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 29.07.2021г. до изплащане на вземането, 74.19лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 09.07.2021г., както и суми за дялово разпределение 39.18леваглавница за периода от м.06.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 29.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането, и 7.42лева - лихва за периода от 31.07.2018г. до 09.07.2021г.,, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 44848/2021 г. на СРС.

Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС, аб. №........... и ИД номер ..............

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба 1 на топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.

Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение“, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответниците за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като е приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.

Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството- ищец ТЕ през процесния период и към настоящия момент не е погасил задължението си.

Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФДР” ЕООД.

Прилагат се писмени доказателства.

Иска се да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, вещото лице, специалист топлотехник, след като прегледа наличната документация в „ФИРМА“ ЕАД и ФГР за абонатен № ........... и материалите по делото да даде заключение по посочени въпроси.

Иска се да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, и вещото лице счетоводител, след запознаване с документацията в счетоводството на дружеството, да отговори на посочени въпроси.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание, ответницата, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид направеното от процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 ГПК намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу ответницата по следните съображения:

В едномесечния преклузивен срок ответницата не е представила отговор на исковата молба, не се е явил представител в първото съдебно заседание по делото, като не е направено искане за разглеждането на делото в тяхно отсъствие.

От друга страна са налице и предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно: с акта на съда по чл. 131 ГПК и с призовките за съдебно заседание (редовно връчени лично на ответницата) на нея са й указани последствията от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването в съдебно заседание. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените с нея писмени доказателства , неоспорени от насрещната страна, съдът намира, че исковете са вероятно основателни. В този смисъл СРС счита, че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение за уважаване на предявения осъдителен иск, без да мотивира съдебния акт по същество – чл. 239, ал. 2 ГПК.

Основателността на иска налага уважаване молбата на ищеца с правно основание чл.

2

78, ал. 1 ГПК за присъждане на направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски за държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство доказателства дължимите разноски са в размер на 25 лева държавна такса и 50 леваюрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, ч е З. Й. К. с ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС, дължи на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ЕИК, представлявано от АА, с адрес АДРЕС, сумата от 673.79 лева, от които 553.00лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 29.07.2021г. до изплащане на вземането, 74.19лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 09.07.2021г., както и суми за дялово разпределение 39.18лева- главница за периода от м.06.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 29.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането, и 7.42лева - лихва за периода от 31.07.2018г. до 09.07.2021г.,, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 44848/2021 г. на СРС.

ОСЪЖДА З. Й. К. с ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС, да заплати на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ЕИК, представлявано от АА, с адрес АДРЕС съдебно-деловодни разноски за производството по ч.гр.д. № 44848/2021 г. на СРС в размер на 75 лв., както и за настоящото производство, в размер на 125 лв.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване. Защитата срещу него може да се осъществи по реда и в срока по чл. 240 от ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3