Решение № 2368 от 13.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2368 гр. София, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ... при участието на секретаря ... като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20231110149408 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от П. Г. Н., ЕГН:

**********, с която против ..., със седалище и адрес на управление: ..., представлявано от .., с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, евентуално предл. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № .. към искане № . като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК, ЗПФУР, ЗЕДЕП, евентуално като заобикалящ същите, в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 11 от Договор за паричен заем № .. към искане № ., предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, както и на клаузата на чл. 3, ал. 1, т. 7 от Договор за паричен заем № .. към искане № ., предвиждаща договорна лихва в размер на 44.5 %, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД като противоречащи на закона и заобикалящи закона.

Ищцата твърди, че на 28.07.2023 г. е сключила с ответника Договор за потребителски кредит № .. към искане № ., по силата на който й била предоставена в заем сумата от 2400 лева при уговорени ГПР в размер на 54,34 % и ГЛП в размер на 44,50 %, като се е задължила да върне заема ведно с възнаградителна лихва в срок до 29.07.2024 г. на 12 месечни погасителни вноски. Сочи, че съгласно чл. 5 от договора била задължена да осигури едно от следните обезпечения: 1. банкова гаранция или 2. поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на определени от кредитора условия, като поради непредставянето на обезпечение й била начислена неустойка по чл. 11 от договора в размер на 3014,47 лева. Излага, че нито в процесния договор за кредит, нито в стандартния европейски формуляр не било посочено какво точно се включва в ГПР. Релевира възражение за нищожност на целия договор поради противоречие на закона с разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 9 и 10 ЗПК. Изтъква, че уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение в действителност представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, но това в случая не е сторено, поради което посоченият в договора ГПР е неправилен. В тази връзка сочи, че към потребителя са поставени неизпълними изисквания относно обезпечението, което следва да представи, с което се цели увеличаване на възнаграждението на кредитора, като неустойката е изначално включена в погасителните вноски. Навежда възражение за нищожност на клаузата за неустойка поради нейната неравноправност по 1 смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, защото е необосновано висока – надвишава размера на възнаградителната лихва. Сочи, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, предвиждаща максимален праг на ГПР. Намира я за нищожна и като накърняваща добрите нрави, защото неустойката излиза извън присъщите й функции, неясно е какви точно вреди на кредитора би покрила и цели неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до значително увеличаване на подлежащата на връщане сума.

На следващо място поддържа, че клаузата на чл. 3, ал. 1, т. 7 от процесния договор, предвиждаща възнаградителна лихва е нищожна като противоречаща на добрите нрави, за което излага подробни съображения. С оглед изложеното и на основание чл. 23 ЗПК, счита, че следва да върне само стойността на главницата, съобразно погасителния план по процесния договор. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна. Ответникът не оспорва да е сключен процесният договор, с посоченото в ИМ съдържание, нито оспорва сумата да е получена от ищеца. Оспорва твърденията, че договорът е нищожен на всички, посочени от ищцата основания. Оспорва размера на ГПР да е над установения максимум.

Излага съображения, че договорът за заем не е недействителен по смисъла на ЗПК, като са спазени всички изисквания на чл. 11 ЗПК. Излага подробни съображения, че клаузата за възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, респективно не е нищожна на това основание. Твърди, че процесната неустойка е начислена въз основа на действителна неустоечна клауза, както и че същата не следва да се включва при изчисляването на ГПР, като в случая същата не била дължима, тъй като нейната изискуемост настъпвала при неизпълнение на посочените в договора задължения от страна на потребителя. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 211, ал.1 ГПК ответникът предявява насрещни осъдителни искове с правна квалификация чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД срещу ищцата по първоначалните искове за заплащане на сумата в размер на 178 лева, представляваща незаплатена възнаградителна лихва за периода от 28.08.2022 г. до 28.09.2023 г., както и на сумата от 2400 лева, представляваща непогасен остатък по главница по Договор за потребителски кредит № .. - от вноски № 3 до № 12, обявени за предсрочно изискуеми с исковата молба, ведно със законната лихва върху двете суми от депозирането на насрещната искова молба – 19.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.

Ответницата по насрещния иск е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и моли за тяхното отхвърляне. Изцяло поддържа първоначалната искова молба и изложените в същата аргументи.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и от приетия като доказателство по делото Договор за потребителски кредит № .. към искане № . (л. 25-31 от делото) се установява, че на 28.07.2023 г. между ищцата П. Г. Н., в качеството й на кредитополучател, и ответникът ..., в качеството му на кредитор, е сключен договор за кредит, по силата на който ответникът предоставил на ищцата сумата от 2400 лева, която същата се задължила да върне на 12 месечни погасителни вноски – в размер на 5 х 89 лева и 7 х 395,56 лева, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 44,50 % и годишен процент на разходите от 54,34 % , с дата на последно плащане на 29.07.2024 г., като общата сума, дължима от кредитополучателя сума е 3213,92 лева, включваща главница в размер на 2400 лева и възнаградителна лихва в размер на 813,92 лева. В чл. 4 от договора е предвидено, че договорът служи като разписка, удостоверяваща получаването на заемната сума от страна на кредитополучателя. В чл. 5 от договора е уговорено, че договорът за потребителски кредит ще бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: 1/ безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти 2 общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или 2/. поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: при един поръчител – осигурителният доход следва да е в размер на не по – малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по – малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната; да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора; да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“ както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. В чл. 5, ал. 2 страните са уговорили, че кредитополучателят ще предостави посоченото обезпечение в срок до 3 дни от сключване на договора за кредит. В чл. 11, ал. 1 от договора страните са приели, че в случай, че кредитополучателят не предостави договореното в чл. 5 от договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 3014,08 лева. Начислената неустойка се заплаща разсрочено съгласно посочения в Приложение № 1 към договора за кредит начин.

Видно от Приложение № 1 – погасителен план към договор за кредит № .. (л. 32-33 от делото) общият размер на вноската, с включена неустойка е в размер на 519 лева, а общият размер на дължимата сума е 6228 лева, от които 2400 лева за главница, 813,92 лева за договорна лихва и 3014,08 лева за неустойка, като последната е разсрочена за изплащане заедно с погасителните вноски по кредита с падеж на първата вноска на 28.08.2023 г. и падеж на последната вноска на 29.07.2024 г., общо 12 месечни вноски.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

В тежест на ищеца по предявените в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № .. към искане № . на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, като противоречащ на закона, евентуално като заобикалящ закона, евентуално за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 11 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, както и на клаузата на чл. 3, ал. 1, т. 7 от договора, предвиждаща договорна лихва, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД като противоречащи на закона и заобикалящи закона, е да докаже следните обстоятелства: сключването между страните на Договор за потребителски кредит № .. към искане № . и неговото съдържание; че договорът противоречи на закона и/или го заобикаля, поради което е недействителен на основание чл. 22 ЗПК; както и твърденията си за нищожност на клаузите на чл. 3, ал. 1, т. 7 и чл. 11 от договора на посочените в исковата молба основания.

В тежест на ответника е да докаже, че клаузите от договора са индивидуално уговорени, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора с оспорените клаузи.

По предявените насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК в тежест на ищеца по насрещните искове е да докаже сключването на Договор за потребителски кредит № .. към искане № . от със соченото съдържание и предаване на сумата от 2400 лева на ответницата, като последната се е задължила да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в претендирания размер.

Съдът приема, че когато искът е за прогласяване недействителност на сделка или на отделна договорна клауза, а в обстоятелствената част на исковата молба са заявени повече от едно от законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран 3 с множество обективно съединени искове - при един петитум ищецът е заявил множество основания за прогласяване недействителността на сделката или на отделна клауза от нея. С оглед основанията на всеки един от исковете, същите следва да се разгледат при условията на евентуалност в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание – от най-тежкото към най-лекото (така решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. по описа на ВКС, III г. о.). Доколкото се иска прогласяване нищожността на конкретни договорни клаузи на различни основания и съобразявайки съдебната практика, съдът приема, че се касае за обективно съединени искове за прогласяване нищожност на клаузите, които с оглед наведените основания следва да се разгледат при условията на евентуалност, като подлежат на разглеждане в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание – от най-тежкото към най-лекото, а именно: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК – нищожност поради противоречие на закона, включително поради неравноправност и иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК – нищожност поради заобикаляне на закона.