Определение № 21649 от 25.08.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21649 гр. София, 25.08.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20211110125722 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпило е писмено искане от ответника Т. М. КР., чрез адв. С., с което са изложени оплаквания за неправилност на постановеното по делото решение в частта за разноските за уважената част от исковете, които следвало да бъдат възложени в тежест на ищците. Ответникът счита, че с отговора на исковата молба е признала исковете на ищците за размерите, за които същите са били уважени с решението на първоинстанционния съд. Поддържа, че не е дала повод за завеждане на делото за призната част, доколкото е декларирала, че е собственик само на ¼ идеална част от имота. В тази връзка изтъква, че са били налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК и разноските за уважената част от исковете е следвало да се понесат от ищците.

Ответниците по молбата /ищци по делото/ оспорват искането за изменение на решението по реда на чл. 248 ГПК, като излагат доводи, че не е налице признание на иска, още повече с процесуалното си поведение ответницата е оспорила основателността на същия, с оглед което и съдът правилно е разпределил отговорността за разноски по делото.

Софийски районен съд въз основа на изложените в искането по чл. 248 ГПК доводи и съобразно материалите по делото, приема следното:

Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е допустима като подадена в срок и от лице, което е легитимирано да иска изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските. Представен е и списък на разноските по чл. 80 ГПК от страната, инициирала производството.

Разгледана по същество молбата е основателна, като съображенията за това са следните:

1

На първо място, съдът намира за необходимо да посочи, че съдебната практика приема, че макар исковете за собственост да не са сред посочените в закона изключения, при които не се постановява решение при признание на иска - чл. 237, ал.

3 ГПК, чл. 324 ГПК, чл. 334 ГПК и чл. 339 ГПК, по тях не се постановява решение по чл. 237, ал. 1 ГПК, изхождайки от съображения за правна сигурност и от предмета на делото - съдебно установяване /признаване/ на собствеността на ищеца, което изисква доказване на всички елементи от фактическия състав на съответния въведен от ищеца придобивен способ с допустимите за него доказателствени средства /решение № 20/07.04.2014 г. по гр. д. № 5289/2013 г. на ВКС, I-во г. о. / - така Решение № 35 от 18.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2880/2021 г., I г. о.

Последното обаче не означава, че съдът не следва да съобрази процесуалното поведение на страните при разпределение на отговорността за разноските.

В конкретния случай с отговора на исковата молба ответницата по недвусмислен начин е заявила, че не оспорва правата на ищците в съсобствената вещ до размера на 3/8 ид.ч. за всеки от тях. Изложените съображения от правно и фактическо естество не противоречат на заявеното признание. По делото не е установено ответницата да е оспорвала правото на всеки от ищците на собственост до посочения с отговора на исковата молба размер и извънсъдебно. Дори с исковата молба ищците са заявили, че правният им интерес от предявяване на исковете възниква от това, че ответницата е декларирала като собствена ¼ идеална част от процесния имот /по отношение на която част исковете на ищците са отхвърлени/. Правният интерес на ищците да установят със сила на пресъдено нещо размера на правата им в съсобствеността при твърдения, че имотът е бил лична собственост на наследодателя им, в това число, че са собственици на ¼ идеална част от апартамента, която ответницата е декларирала като своя, не следва да рефлектира негативно върху нейната правна сфера, обременявайки я с разноски, доколкото К. не е отричала правата им до размера, за който исковете са уважени, а в хода на производството изрично е признала същите.

Изхождайки от принципното разбиране за отговорността за разноските като санкция за неоснователно предизвикан правен спор, следва да се приеме, че молбата на ответницата за изменение на решението в частта за разноските е основателна. Със същата е заявено искане съдът да преразпредели разноските за уважената част от исковете, като ги възложи в тежест на ищците. Ето защо и съдът приема, че това е искане е както за отмяна на решението за разноските в размер на сумата от 2188 лева, за които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата е осъдена да заплати на ищците, така и искане за присъждане на разноски в нейна полза на основание чл. 78, ал. 2 ГПК за частта, за която е налице признание на правата на ищците, възлизащи на сумата от 1425 лева /по 712,50 лева за всеки ищец/.

В посочения смисъл решението в частта за разноските следва да бъде изменено.

2

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК по искане на Т. М. КР., ЕГН **********, с адрес гр. . решение № 1506/27.02.2022 г., постановено по делото, в частта за разноските, като:

ОТМЕНЯ същото в частта, с която на основание чл.78, ал.1 ГПК, Т. М. КР. е осъдена да заплати на М. Г. Б., ЕГН **********, с адрес . и Д. Г. Б., ЕГН **********, с адрес ., сумата от 2 188 лева, представляваща сторени в производството разноски за тази съдебна инстанция.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, М. Г. Б., ЕГН **********, с адрес . и Д. Г. Б., ЕГН **********, с адрес ., да заплатят на Т. М. КР., ЕГН **********, с адрес гр. ., сумата от по 712,50 лева всеки от тях, представляваща разноски по съразмерност за уважената част от исковете.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3