Решение № 1826 от 13.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1826 гр. Варна, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20253110110057 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявени от А. М. Р. срещу ***искове както следва: на осн. чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД / противоречие със закона/ - за прогласяване за нищожен на Договор за потребителски паричен кредит EMLN-***/27.07.2021 г. сключен между А. М. Р. /заемател/ и „***/ заемодател/, чийто правоприемник е***, поради противоречие с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. иск с пр. осн. чл.55, ал.1 ЗЗД- за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1993,01 евро – представляваща недължимо заплатена сума по Договор за потребителски паричен кредит, *** сключен между А. М. Р. /заемател/ и *** / заемодател/, чийто правприемник е *** като нахвърляща дължимата за връщане отпусната сума т.е. представляваща всички различни от отпусната сума плащания по кредита до общата платена от ищеца сума.

В исковата молба се поддържа, че между ищеца и ***/праводател на ответника/ е сключен договор за паричен кредит *** г., с който е уговорена заемна сума от 7000 лв., застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“-1899,24 лв., такса ангажимент-140лв., брой погасителни вноски-84, месечна вноска-145,80лв., обща стойност на плащанията – 12247,20лв., ГПР-13,27%, лихвен процент-11,85%.

Сочи, че договорът съдържа погасителен план без да е посочено каква част от задълженията за главница, лихва, застрахователна премия се погасява с всяка вноска, с което счита, че е нарушен чл.11, ал.1, т.11 ЗПК. Счита, че не е спазен чл.11, ал.1, т10 ЗПК, тъй като в договора не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.

Намира, че е налице нарушение, тъй като в договора е посочена единствено абсолютната стойност на ГПР без да е посочено по каква методика се формира той и кои точно компоненти са включени в него, за да се формират посочените 13,27%. Счита, че не е ясно кои разходи за длъжника се включват в ГПР.

По осъдителния иск излага, че е платил 10897,98 лв. за цялостното погасяване на дължа. При недействителност на договора за кредит на осн. чл. 22 ЗПК счита, че се дължи да се върне само чистата суми от 7000,00 лв., поради което има право да получи обратно платените без основание 3897,98лв.

1

Иска уважаване на претенциите и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който са изложени доводи за неоснователност на предявените искове. Излага, че кредитът е предсрочно погасен на 01.08.2025 г. от ищеца. Сочи, че договорът е индивидуално договорен с ищеца, като му е предоставена индивидуална оферта и е сключен договор с фиксиран лихвен процент. Излага, че на ищеца е предоставен Стандартен европейски формуляр със законоустановеното съдържание. Изрично посочва, че за сключване на договора не се е изисквало сключването на договор за застраховка. Твърди, че застраховката се сключвала при изразено от клиента желание и е ирелевантно за условията на заема.

Излага, че за покупка на застраховката не е отпускан кредит. Сочи, че застраховката се изплащала с месечната вноска за удобство на страните, като след плащането сумата е превеждана от ответника на застрахователя, поради което и ответникът не е надлежен ответник по иск за връщане на сума, платена за застрахователна премия / ако такава се включва в исковата претенция за връщане на платени суми/.

Намира, че посочването на ГПР като процент отговаря на изискванията на закона, за което излага подробни доводи. Сочи, че е предоставена пълна, ясна и точна информация на потребителя за начина на формиране на ГПР вкл. взетите предвид допускания- чл.3 от договора. Счита, че ясно е посочено, че в ГПР са включени таксата ангажимент и договорната лихва.

Намира, че изискването за съдържание на погасителния план е спазено, при съобразяване, че е уговорен фиксиран лихвен процент.

Излага, че договор за кредит е действителен, съобразно специфичните изисквания на ЗПК.

По отношение на осъдителния иск се поддържа, че ако в претендираната сума се включва платена застрахователна премия не е надлежен ответник, тъй като застрахователния договор е сключен с две застрахователни дружества **** клон България и „***клон България, които са получавали плащанията, а не ответника.

По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира и разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от представения Договор за потребителски паричен кредит *** г. сключен между се установява, че между ищеца в качеството му на кредитополучател и „*** в качеството му на кредитор е сключен договор за потребителски кредит в размер на 7000 лева, с брой погасителни вноски – 84, всяка в размер на 145,80лв. и ГПР в размер на 13,27%, по който договор на ищецът е преведена сума в размер на 6840 лева и при сключване на договора е удържана сума за такса ангажимент в размер на 140 лева. Към договора е представен и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

Не е спорно между страните и че ответното дружество „*** е правоприемник на *** Няма спор, че при сключване на процесния договор, между страните е сключен и договор за застрахователно посредничество, според който ищецът, като клиент, е възложил на кредитора ***, в качеството му на застрахователен посредник, да посредничи при сключването на застрахователен договор със застрахователите: ***. Съгласно този договор, клиентът упълномощава застрахователния посредник да сключи от негово име и за негова сметка застрахователен договор със застрахователите, като застрахователната премия ще бъде платена от клиента, съгласно условията на договора за кредит. Клиентът декларира, че е кредитополучател по договора за кредит и се интересува от покритие на рискове, свързани с възможно настъпване на непредвидени неблагоприятни събития, свързани с неговия живот, здрав и заетост, в резултат на които може да претърпи загуба на трудоспособност и/или обичайния си доход, които да повлияят неблагоприятно върху възможността му да обслужва надлежно погасителните вноски по кредита и приема сключването със застрахователите на предложения договор за застраховане. Представен е и Сертификат за застраховка "Защита на плащанията“ на кредитополучатели на потребителски паричен кредит в полза на кредитора „Б***

Видно от условията по договора /л.7/ е предвидено размерът на кредита за покупка на застраховка „защита на плащанията“ да бъде платен директно на застрахователя, посочен 2 в застрахователния сертификат. Посочената в поле „застрахователна премия“ сума е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска“. Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, посочена в съответното поле, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на пар.1, т.5 от ЗПК. Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочена в поле „такса ангажимент“ от общия размер на кредита.

В чл.11 от условията по договора е предвидено задължение при предсрочно погасяване на кредита, ищецът да заплати обезщетение от 1% от предсрочно погасената главница, ако от срока на договора остава повече от 1 год. и 0,5%, ако този срок е по-малък от година.

Представено е споразумение за пълно предсрочно погасяване на задължениета по кредита, видно от което такова е извършено на 01.08.2025 г., като е съобразно и обезщетение за пресрочно погасяване на кредита от 37,16 лв.

По делото е допусната съдебно - счетоводна експертиза, с вещо лице Р. С., чието заключение съдът кредитира като обективно, професионално изготвено и неоспорено от страните. Установява се от заключението: че застрахователната премия от 1899,24 лв. не е включена в ГПР, посочен в договора; ако застрахователната премия бъде включена ГПР ще бъда 19,92%; заплатените суми от ищцата за застрахователна премия са превеждани на застрахователите ***. Общият платен размер на суми по договора е 5497,63 евро, от които 3579,06 евро, 1344,70 евро- редовна договорна лихва, 554,88 евро- застрахователна премия, 18.99 евро – такса за предсрочно погасяване на кредита. В о.с.з. вещото лице е разяснило, че застрахователните премии са плащани като част от погасителните вноски, както и че в началото на договора кредитора е отпуснал цялата сума вкл. за застрахователни премии и такса ангажимент и застрахователната премия е платена на застрахователните дружества, което застрахователната премия се приема от кредитора като част от главницата и се заплаща с погасителните вноски.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Заведеният иск е с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за потребителски паричен кредит ***

В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: че е в договорни отношения с ответника като сключил договора за кредит с праводателя му.

По иска за нищожност в тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че сключеният договор е действителен, в това число и че клаузите на договора са договорени индивидуално, както и че договора отговаря на императивните изисквания на ЗПК за съдържание. Указано е на ответника, че следва да докаже, че клаузите от договор за заем са уговаряни индивидуално с ищеца.

Процесният договор за паричен кредит е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит, кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Представеният по делото договор за потребителски паричен кредит е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147 „б“ ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

Ищецът е посочил, че намира за нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора не е посочено какво точно се включва в посочения процент на ГПР 13,27% вкл. не е ясно дали се включва застрахователната премия.

3

Както се установи от заключението на ССчЕ, при сключването на договора е посочен ГПР от 13,27%, а при включването на застрахователната премия в ГПР неговият размер би бил 19,92%, което налага извод за некоректно изпълнение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, тъй като действителните разходи в тежест на кредитополучателя са значително повисоки. Дори включването на премията в ГПР да не води до надвишаване на петкратния размер на законната лихва съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, съдът намира, че доколкото коментираният разход за застрахователната премия не е отчетен при изчисляване на ГПР, то е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посочването в договора единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира, и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната норма е на потребителя да бъде предоставена пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да прецени доколко договорът съответства на неговите потребности и финансово състояние, и въздействието, което може да окаже върху него, и да направи осведомен и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това, в договора трябва изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита.