Акт от 26.07.2021, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Велико Търново, 26.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – Трети състав, в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

Административен съдия: Евтим Банев при участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев адм. д. № 642 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр. с чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители.

Образувано е по жалба, подадена от К.Й.К. с ЕГН **********, с адрес ***, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/100#13 от 13.08.2020 г., издаден от зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция - гр. София. С обжалвания АУПДВ на К.Й.К. *** е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 18 027,12 лв., представляващо изплатена субсидия за кампании 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г., по подадени от жалбоподателката заявления за плащане на площ. Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на обжалвания акт, поради допуснато при издаването му съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Конкретните оплаквания, които се навеждат са, че поетият от нея ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 г., е с 5-годишен период на действие през който стриктно е бил спазван. Счита и че няма данни да й е била изплащана сума по мярка „АЕП“ за 2010 г., за който период е имало първоначален отказ на административния орган, отменен по съдебен ред с връщане за ново произнасяне. Изтъква, че с акта за прекратяване на агроекологичен ангажимент изх. № 01-6500/100 от 09.01.2018 г. е прекратен новия агроекологичен ангажимент, поет през кампания 2012 г., по заявление с УИН 04/310512/52329. Поради това счита, че получените по предходния ангажимент суми за периода 2008 г. – 2012 г. суми не представляват недължимо изплатени такива или неправомерно усвоени средства по проекти, финасирани от средства на ЕС, съответно липсва правно основание за възстановяването им. Позовава се и на изтекла погасителна давност по чл .3, § 1 от регламент№ 2988/95 на Съвета относно защитата на финансовите интереси на европейските общности. По отношение втория поет агроекологичен ангажимент развива доводи за неправилно прекратяване на същия за кампания 2016 г. на основание чл. 24 ал. 2 от Наредба № 11/ 06.04.2009 г. на МЗХ. Уведомително писмо изх. № 01-6500/100 от 09.01.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което е прекратен този ангажимент обаче е било потвърдено след обжалване по съдебен ред. На последно място оспорващото лице счита за недопустимо по европейското и българското законодателство възстановяването на вече платени субсидии при наличието на извънредна ситуация.

В тази насока се позовава на разпоредбите на чл. 18, ал. 6 и ал. 7 от Наредба № 11/ 06.04.2009 г. на МЗХ, чл. 28, чл. 29, чл. 33 и чл. 34 от Регламент (ЕС) № 1305/ 2013 г. и чл. 91, § 1 от Регламен (ЕС) № 1306/ 2013 година. Изтъква, че намаляването на площите по поетия агроекологичен ангажимент /с 0,01% повече от допустимото/, се дължи на непреодолима сила - въвеждането от администрацията на нов софтуер, който отчита площта и границите на съответните имоти по кадастрална карта, както и извършена също по административен ред, промяна на трайно ползване на един от парцелите, определен като „горска територия“. С тези доводи от съда се иска обжалваният акт да бъде отменен. В хода на делото жалбата с направените искания се поддържа от оспорващото лице, по съображенията изложени в нея и доразвити в хода на устните състезания, и в представени писмени бележки.

Ответникът - Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, чрез пълномощника си ***А., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. В хода на устните състезания и в представена писмена защита развива подробни доводи за валидност, формална и процесуална законосъобразност на оспорения акт, както и за съответствие на същия с приложимите материалноправни норми. Изтъква, че агроекологичният ангажимент на жалбоподателката е прекратен с предходен административен акт, потвърден след съдебно обжалване и представляващ основание за издаване на процесния АУПДВ. Счита за законосъобразна проведената административна процедура, като бенефициентът е бил надлежно уведомен за започването й и му е предоставена възможност да изложи своите възражения и да представи допълнително доказателства.

Намира за неоснователно оплакването на жалбоподателката, че за някои от годишните периоди /2010 г./ не е получила плащания, като извършването на такива е доказано с представените по делото документи. По същество развива доводи за съответствие на опорения акт с разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11/ 2009 г. на МЗХ, счита за неоснователни и доводите за разлики в заявените площи за подпомагане, дължащи се на нововъведен софтуер. Намира за правилно определен и размера на подлежащите на възстановяване суми, съобразно общата изплатена сума по мярката и нормата на чл. 18, ал. 4, б. „г“ от Наредба № 11/ 2009 г. на МЗХ. С тези аргументи ответникът моли съда жалбат да бъде отхвърлена, претендира присъждане на разноски по делото, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателката разноски за адвокатско възнаграждение.

Съгласно установената практика на ВАС, за целите на настоящото решение съдът използва по отношение на К.Й.К., като получател на средства от европейските фондове, възприетото в общностното право понятие „бенефициер“, наместо използваното в националното законодателство такова „бенефициент“.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Между страните не се спори и от съдържащата се в административната преписка документация се установява, че К.Й.К. е регистриран земеделски производител с УРН 368266, като през кампания 2008 г. е подала заявление и е одобрена за подпомагане за период от пет последователни години по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 г., с направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“ – чл. 2, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Наредба № 11/ 2009 г. на МЗХ. Не се спори и че през 2012 г. същата е увеличила площите с които кандидатства по това направление със 79,22 ха /т.е. с повече от 10 ха или 20 % от първоначалната общо одобрена площ/. Във връзка с подадено от К. заявление за подпомагане за кампания 2016 г. с УИН 04/270616/70355 от 15.04.2016 г., с Уведомително писмо изх. №01-6500/100/ 09.01.2018 г. на заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, на основание чл. 18, ал. 3, т. 3, вр. с чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/ 2009 г. на МЗХ, агроекологичният ангажимент на същата по посоченото направление е бил прекратен. Посоченото уведомително писмо е било обжалвано от бенефициера по съдебен ред, като жалбата е отхвърлена с Решение № 481/ 21.11.2018 г. по адм. д. № 91/ 2018 г. на АСВТ, оставено в сила с Решение № 16607/ 05.12.2019 г. по адм. д. № 710/ 2019 г. на ВАС.

С писмо изх. №

01-6500/100#6 от 23.12.2019 г. на заместник изпълнителен директор на ДФЗ, с което на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, К.К. е уведомена за започване на производство по издаване на АУПДВ, за възстановяване на част от изплатената финансова помощ по агроекологичния ангажимент. В писмото са посочени правното основание за възстановяването /чл. 18, ал. 4, б. „г“ от Наредба № 11 от 2009 г. на МЗХ/, изплатените суми по ангажимента за периода 2008 г. – 2015 г. /общо 180 271,22 лв./ и размера на дължимата сума за възстановяване – 18 027,12 лв. /10% от общо изплатената помощ/, и на лицето е указана възможността да направи възражение и представи допълнително доказателства, в случай на несъгласие с констатациите на органа. С писмо вх. № 01-6500/100#8 от 17.01.2020 г., К. е отправила възражение срещу провежданата процедура, с доводи, аналогични на част от тези, развити пред съда. Същите не са приети за основателни, за което бенефициерът е уведомен с списмо изх. № 01-6500/100#10 от 21.02.2020 г., като отново му е предоставена възможност да наврави възражения и да представи допълниелни доказателства. Няма данни лицето да се е възползвало от тази повторна възможност и административното производство е приключило с издаването от П.С.- зам. изпълнителен директор на

ДФЗ – РА, на АУПДВ № 01-6500/100#13 от 13.08.2020 година. Със същия, на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б.

„в“, вр. чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11/ 06.04.2009 г. на МЗХ за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, и чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП, на К.Й.К. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 18 027,12 лева. Като фактическо основание за издаването на АУПДВ е посочено, че с влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „АЕП“ от ПСРС 2007 – 2013 с изх. № 01-6500/100 от 09.01.2018 г., потвърден след обжалване по съдебен ред, ДФЗ-РА е прекратил агроекологичния ангажимент на К.К. по който за 8 години са изплатени общо 180 271,22 лева.

В акта е определен срок за доброволно плащане на задължението и е посочено, че след изтичането му се начислява лихва.

Актът за установяване на публично държавно вземане е връчен на адресата му на дата 21.09.2020 г., съгласно съдържащото се в делото известие за доставяне /л. 16/.

Жалбата срещу него пред АСВТ е подадена по пощата, чрез ДФ „Земеделие“ на дата 05.10.2020 г., видно от клеймото на пощенския плик /л. 6 от делото/.

В съдебната фаза на производството от ответника са представени документите от административната преписка, а също Заповед № 03-РД/2893 от 23.07.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ-РА, докладна записка № 01-6500/100#16 от 13.10.2020 г. от директор на Дирекция „Директни плащания“ в ДФЗ до директора на ОД на ДФЗ – гр. Велико Търново и доказателства за извършени плащания към К.К. по процесните подмярка и направление /последните на л. 36-л. 41, л. 95-л. 97 и л. 114-л. 129 от делото/. По искане на ответника като доказателства по настоящото дело са приети документите, съдържащи се в адм. дело № 91/2018 г. на АСВТ и адм. дело № 710/ 2019 г. на ВАС /част от тях вече представени от административния орган/.

От жалбоподателката е представена разпечатка от част от заявление за подпомагане за кампания 2012 г., по нейно искане е назначена техническа експертиза, с поставени задачи.

След запознаване с материалите по делото и извършен оглед на място, ***е посочило, че през процесния период /2008 г. – 2016 г./, К.К. е ползвала под наем съгласно договори с Община Свищов, поземлени имоти – пасища /посочени по физически блокове/, с поетапно прибавяне на нови площи, същите са трайно ползвани от жалбоподателката като пасища. При извършена проверка по подаденото заявление за подпомагане за 2016 г. е установено, че от 5 броя блокове за земеделско стопанство, в два от парцелите, част от заявената площ попада извън полигона с правно основание - Парцел 53672-763-6-10 с площ извън полигона 0,25 ха и Парцел 53672-838-1-4 с площ извън полигона 0,48 ха. Според експертизата, заявените допустими за подпомагане за тази кампания площи са 90,17% или 90,18% от общо заявените площи. Самото заявяване /т.нар. „очертаване“/ се осъществява посредством определени служители от общинските служби по земеделие, чрез програмата ИСАК, който програмен продукт ежегодно търпи усъвършенстване с цел подобряване на точността при посочване на заявените за подпомагане площи, но според вещото лице, в резултат на това на практика ежегодно се получават разминавания /протокол от ОСЗ на 15.06.2021 година/. Така при поемане на ангажимента през 2012 г. не е съществувала техническа възможност за сравняване на границите на заявените БЗС-та при очертаването им, тъй като не и имало „подложка“, от картата на възстановената собственост /КВС/, от 2016 г. софтуера сигнализира за отклонения при „очертаването“, при излизане извън кадастралните граници на даден имот, но не за отклонения при заявени по-малки площи в границите на такъв имот. Осен това през 2016 г. от заявени площи са изключени около 80 декара, които са обрасли с горска растителност и се намират по средата на масива, но преди това са били водени като пасища. От изключването на тези площи се получава и основната разлика в намаление от първоначално заявените площи. Заключението на ***се цени ведно с останалите събрани по делото доказателства, с изключение на частта, даваща отговор на въпроси, вече разрешени с влязлото в сила решение по адм. д. № 91/ 2018 г. на АСВТ.