Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2112 от 06.08.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1688/2026
Вид
Определение № 2112
Подписан
06.08.2026
В сила
06.08.2026
Състав
Пламен Чакалов, Румяна Андреева, Бранимир Василев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2112 гр. Пловдив, 06.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев като разгледа докладваното от Румяна Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20265300501688 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България", против Определение № 5561/07.05.2026 г., постановено по гр.д. № 21959/2024 г. по описа на Районен съд-Пловдив, II гр.с-в, с което е оставена без уважение молбата му с вх. № 37714/14.04.2026 г. за изменение на постановеното по делото Решение № 1236/18.03.2026 г., в частта му относно разноските. Частният жалбоподател намира определението за неправилно, като поддържа, че присъденият с решението на адв. Е. И. – пълномощник на ищеца адвокатски хонорара е прекомерен и следва да се съобрази и обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа сложност, налице са били множество безспорни обстоятелства, а делото е решено в едно съдебно заседание. Моли присъденото в негова тежест адвокатско възнаграждение да бъде намалено на 150 евро, съобразно действителната правна и фактическа сложност на производството.

Ответникът по частната жалба К. А. Т. чрез адв. Е. И. е взел становище за неоснователност на жалбата.

Пловдивският окръжен съд, Х граждански състав, като прецени доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е постъпила в съда в предвидения от закона срок за обжалване, изхожда от лице, имащо право на обжалване и като такава е процесуално допустима.

По същество:

С Решение № 1236/18.03.2026г. „Кредисимо” ЕАД, е осъден да заплати 1 на ищеца К. А. Т. сумата от 98,35 евро - възнаградителна лихва по договор за предоставяне на потребителски кредит № 2288093/23.09.2020 г., както да върне като платена без правно основание за периода 23.09.2020 г.- 18.12.2024 г. сумата от 166,63 евро - престирани парични плащания по непородилия правно действие договор за предоставяне на поръчителство към договор за потребителски кредит № 2288093/23.09.2020г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба в съда - 18.12.2025г. до окончателното изплащане. С решението „Кредисимо” е осъден да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на Еднолично адвокатско дружество Е. И. сумата от 245,42 евро - адвокатско възнаграждение, дължимо за оказана правна помощ на ищеца.

С молба вх. № 37714/14.04.2026 г . юрк. В. Т. – пълномощник на „Кредисимо“ ЕАД, е направила искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските по съображения за тяхната прекомерност, като е поискала от съда да ги намали до размера от 150 евро.

С обжалваното тук определение първоинстанционният съд е оставил искането без уважение.

Настоящият съдебен състав намира така постановеното определение за правилно.

В производството по делото ищецът е бил представлявана от адв. Е. И., като видно от представения по делото на ПРС договор за правна защита и съдействие, ищецът е уговорил същата да го представлява безплатно, на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗА.

Предвид уважаването на иска и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на присъждане на разноски.

Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка, материално затруднени лица, роднини, близки или на друг юрист. Според чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати.

При определяне на разноските за адвокатско възнаграждение следва да се съобразят критериите, изведени от СЕС в Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, имащо задължителен за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК характер, предвид което размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и 2 преди всичко фактическата и правна сложност на делото. / В този смисъл е Определение № 638 от 18.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 757/2023 г., I т. о., ТК/.

Ето защо и предвид цената на двата иска, действителната фактическа и правна сложност на делото и осъществената по него правна защитата на ищцата, съдът приема, че определеното от първоинстанционния съд възнаграждение не е прекомерно. По същото са проведени три съдебни заседания, по които макар и с писмени молби пълномощникът на ищеца е вземал становища, прието е заключение на вещо лице. Присъденият размер на адвокатското възнаграждение е в минималния размер за един иск служещия за ориентир минимален размер на адвокатското възнаграждение, посочено в Наредба № 1 от 2004 г. за възнаградения за адвокатската работа – чл.7, ал.2, т.1, макар и да са разгледани два иска.

Ето защо разноските на ищеца за заплатено адвокатско възнаграждение не следва да се намаляват.

При тези мотиви съдът приема частната жалба за неоснователна.

Като такава същата следва да бъде оставен без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 против Определение № 5561 /07.05.2026 г., постановено по гр.д. № 21959/2024 г. по описа на Районен съд-Пловдив, II гр.с-в.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3