Протокол № 128 от 27.05.2021, Районен съд - Стара Загора

ПРОТОКОЛ

№ 128 гр. ** , 26.05.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – **, XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

И.Р. при участието на секретаря В.С.П.И.

Сложи за разглеждане докладваното от И.Р. Гражданско дело №

20215530101726 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:37 часа се явиха:

На именното повикване в 10.37 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛИ:

В. Т. Б.: редовно призован, не се явява.

М. П. Д.: редовно призована, лично се явява.

И. В. Д.: редовно призован, не се явява.

Т. В. Д.: редовно призован, лично се явява.

С. В. В.: редовно призована, не се явява.

К. Б. К.: редовно призован, не се явява.

В. И. В.: редовно призована, не се явява.

За всички жалбоподатели се явява адв. М., редовно упълномощена при първоначалното разглеждане на делото.

ЗАИНТЕРЕСОВАНИ СТРАНИ:

С. М. М.: редовно призована, лично се явява и с адв. К., редовно упълномощен от 25.04.2021 г.

Г. К. Д.: редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

А. Р. Д.: редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

1

Н. Р. Д.: редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

К. П. Л.: редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

С. И. С.: редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

И. Д. Д.: редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Д. Д. Д.: редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

М. Д. Д.: редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

ВЪЗЗИВАЕМА СТРАНА - К.: редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

ВЕЩО ЛИЦЕ Т. Г. Н.: редовно призовано, не се явява.

СЪДЪТ докладва молбата на вещото лице от 25.05.2021 г.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намери, че няма процесуални пречки да даде ход на делото в днешното съдебно заседание. За него страните са редовно призовани, при което неявяването на заинтересованите страни Г. К. Д., А. Р. Д. , Н. Р. Д. , К. П. Л., С. И. С., И. Д. Д., Д. Д. Д. и М.

Д. Д., и въззиваемата страна, и неизпращането на упълномощени представители от същите, не е пречка за разглеждането на делото, тъй като и съдът пристъпи към разглеждането му в 10.37 часа, след като разгледа делата по които страните са се явили.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 142, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ намери, че следва в изпълнение на задължителните указания на касационната инстанция да направи нов устен доклад на делото при новото му разглеждане, който да отрази в протокола, поради което и на основание чл. 145, ал. 3 и чл. 146 ГПК, във вр. с чл.

144 АПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО, както следва: обстоятелствата, от които произтича претендираното от жалбоподателите право, са посочени в жалбата им и изразяват в това, че 2 не били доволни от заповед № 10-00-485/24.02.2020 г. на кмета на Община **, с която на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, във вр. с §62, ал. 3 от ПЗР на ПМС 456/1997 г. за ИД на ППЗСПЗЗ, §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 02.05.2018 г. на комисията, назначена със заповеди № 10-00-244/15.02.2017 г., № 10-00-1985/02.10.2017 г., № 10-00-20/09.01.2018 г. и № 10-00-619/02.05.2018 г., на основание §62, ал. 1 от ПЗР към ПМС 456/1997 г. за ИД на ППЗСПЗЗ, било признато на С. М. М. от ** правото да придобие собственост върху имот № 331.13, с площ от 500/624 кв.м ид.ч., целият с площ от 624 кв.м, по неодобрен план на новообразуваните имоти, местност „Найденови пръти", землище на с. **, Област **, съгласно протокол на Комисията по чл. 286, ал. 2 ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 г., при граници и съседи: 331.742.; 331.12; 331.590, 331.42, 331.594 и 331.14. Поради това я обжалвали в законоустановения срок, като неправилна и незаконосъобразна, постановена в противоречие с процесуалния и материалния закон. Жалбата подавали в качеството на наследници на К.Б.С., като с решения №№ 25275/16.04.1999 г. и № 25227/28.06.1999 г. на ПК ** им било възстановено правото на собственост върху земеделски земи в землището на с. **, Община **, попадащи в обхвата на действие на §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Поради това притежавали активна легитимация да атакуват всички заповеди по §62 ал. 3 и ал. 9 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и §4к, ал. 6 и ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в това число и процесната, като непосредствено засегнати от нея, която в случая била благоприятстваща ползвателите. За издадената заповед № 10-00-485/24.02.2020 г. на кмета на Община ** били уведомени по надлежния ред с писмо изх. № 10-11-4542/23.04.2020 г. и били запознати със съдържанието й. Същата била неправилна и незаконосъобразна. С нея било признато на С. М. М. правото да придобие собственост върху гореописания имот № 331.13, по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. С разпоредбите на §4, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ се прекратявало правото на ползване върху земеделските земи, които били предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на НС, на ДС и на МС, и се създавали селищни образувания, когато не по-малко от две трети от имотите, разположени в тях, били застроени. Според правилото на §4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, гражданите, на които било предоставено право на ползване върху земи по §4, при спазване на изискванията на актовете на държавните органи, посочени в него, придобивали право на собственост върху тях, когато са построили сграда върху земята до 1 март 1991 г. и заплатят земята на собственика чрез общината по цени, определени от МС, съгласно чл. 36, ал. 2 в тримесечен срок от влизането в сила на оценката.

Правото по този параграф възниквало за гражданите, на които било предоставено право на ползване по силата на посочените подробно в жалбата актове. Процедурата по трансформиране на правото на ползване в право на собственост била разписана в §61 и §62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Заявленията за придобиване на право на собственост, които трябвало да били подадени до 31.01.1998 г., се разглеждали от специална комисия в едномесечен срок, начиная от посочената дата. Помощният орган се произнасял със становище относно спазването на изискванията на актовете на държавните органи, посочени в §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и дали били налице другите условия на §4а и 4б от ПРЗ на ЗСПЗЗ, които давали основание на ползвателите да придобият право на собственост върху предоставените им за ползване земи. Решението на комисията се обективирало в протокол, въз основа на 3 който ** издавал заповед, с която отказвал или признавал правото да се придобие собственост от ползвателите. Във втория случай се възлагала оценка на имота. Анализът на тези норми обосновал извод, че за да било налице правото да се придобие собственост върху предоставените за ползване земеделски земи по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, било необходимо да бъдат изпълнени посочените подробно в жалбата кумулативни изисквания. В случая С. М.

М. нямал качеството на лице по смисъла на §4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и §63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, на което било предоставено правото на ползване на земи по §4 от ЗСПЗЗ. За него бил изтекъл предвиденият в закона преклузивен срок - 31.01.1998 г. за депозиране на заявление пред компетентната администрация. Нямало доказателства за реализирано строителство на сезонна постройка в имота. Не бил налице оригинален документ, удостоверяващ предоставеното право на ползване на същия (§61, ал. 2, т. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ). Относно наличието на построена сграда в имота, представляваща третата предпоставка за уважаване на молбата по §61 ПЗР на ППЗСПЗЗ, молят съда да имал предвид, че под сграда по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ следвало да се разбират тези постройки за сезонно ползване и инвентар, които отговаряли на чл. 108, ал. 7 от ППЗТСУ (отм.), вр. чл. 177, ал. 3 от Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ (отм.), посочени подробно в жалбата. Сградите не следвало да бъдат от категорията на тези по § 1в, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в който смисъл била посочената в жалбата съдебна практика.

Действително в обжалваната заповед било цитирано строително разрешение № 47/14.06.1982 г. Не били обаче налице данни дали в имота била построена сграда, а ако била построена, дали била построена до 31.03.1991 г. и дали била постройка за сезонно ползване и инвентар, която отговаряла на чл. 108, ал. 7 от ППЗТСУ(отм.), вр. чл. 177, ал. 3 от Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ (отм.). Обжалваната заповед била немотивирана. В същата липсвали фактически и правни основания. Дори липсвало позоваване на конкретен протокол, съставен от Комисията по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Така констатираното нарушение водело до неспазване на установената форма за издаването й. В същата формално било признато правото, без да имало каквито и да било доводи защо се признавало. Мотивите имали подробно посоченото в жалбата значение, а липсата им винаги съставлявала съществено процесуално нарушение, което опорочавало в съществена степен издадения административен акт, тъй като лишавало контролиращата го инстанция от възможност да проверяла неговата правилност. Този факт сам по себе си бил достатъчен да се отмени процесната заповед, като незаконосъобразна. ** на общината бил длъжен да назначи комисия, която да разгледа постъпилите заявления по §61 от ПЗР на ППЗСПЗЗ в едномесечен срок, считано от 31 януари 1998 г. В случая това не било сторено в срок, а едва през 2017 г. и 2018 г., като съответно били издадени заповеди № 10-00-244/15.02.2017 г., № 10-00-1985/02.10.2017 г., № 10-00-20/09.01.2018 г. и № 10-00-619/02.05.2018 г. за създаване на комисия, която да разгледала заявленията по §61 ПЗРППЗСПЗЗ, а самата атакувана заповед била издадена на 24.02.2020 г. Това представлявало съществено нарушение, водещо до незаконосъобразността й.

Искането е да се да отмени обжалваната заповед № 10-00-485/24.02.2020 г., като 4 неправилна и незаконосъобразна, и се присъдят на жалбоподателите сторените по делото разноски.

Правна квалификация на жалбата е нормата на §62, ал. 3 ПЗР на ПМС 456/1997 г. за ИД на ППЗСПЗЗ.

В срока по чл. 163 АПК, не е постъпил отговор от въззиваемата страна и от заинтересованата страна С. М. М., като в съдебно заседание при първоначалното разглеждане на делото същата заинтересована страна и пълномощникът на въззиваемата страна заемат становище за неоснователност на жалбата, която молят съда да отхвърли, като неоснователна, с възражения и доводи, изложени подробно в същото заседание.

В срока по чл. 163 АПК, не е постъпил отговор и от останалите заинтересовани страни Г. К. Д., А. Р. Д., Н. Р. Д., К. П. Л., С. И. С., И. Д. Д., Д. Д. Д. и М. Д. Д., които в днешното съдебно заседание не се явяват и не изпращат представител, като не вземат становище по жалбата.

Разпределя между страните по делото доказателствената тежест, както следва: въззиваемата страна и заинтересованата страна С. М. М. трябва да установят съгласно чл.

170, ал. 1 АПК спазването на всички фактически основания за издаването на обжалваната заповед и на всички законови изисквания за издаването й.

На основание чл. 163, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на въззиваемата страна и заинтересованата страна С. М. М., че не сочат доказателства (писмени, свидетелски показания и/или експертиза) за доказване на подлежащите на доказване от тях спорни факти, а именно, че е влязъл в сила планът за новообразуваните имоти в частта му, за процесния новообразуван имот, че в същия е имало построена до 1 март 1991 г. сграда по смисъла на §4а ПЗР на ЗСПЗЗ, различна от посочените в §1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, или, че същият имот е представлявал лозе или овощна градина към датата на подаване на 12.06.1992 г. на първото заявление за трансформиране на правото на ползване в собственост, че не е имало произнасяне още по същата първо заявление с вх. № 1001116/12.06.1992 г., че по същото не е издаван оценителен протокол и не е изтекъл срока за плащане на оценката на земята по него.

На основание чл. 146, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, съдът предостави възможност на страните да изложат становището си във връзка с новия доклад на делото при новото му разглеждане и дадените с него указания, както и да предприемат съответни процесуални действия.

АДВ. М.: Нямам възражения по доклада на съда и дадените с него указания. Освен изложените от нас в жалбата аргументи, оспорваме категорично удостоверение № 430/20.05.1982 г. за предоставяне право на ползване на земя, като оспорваме същото, както от външна формална страна, така и като съдържание, и заявяваме, че не е налице решение № 5