Определение № 81 от 17.01.2024, Административен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 81

Смолян, 17.01.2024 г.

Административният съд - Смолян - V състав, в съдебно заседание на двадесет и втори декември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

ПЕТЯ ОДЖАКОВА

При секретар ВЕСЕЛКА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ПЕТЯ ОДЖАКОВА административно дело № 20237230700212 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на В. С. Ю., [ЕГН], [населено място], [улица]срещу Заповед №156/6.12.1996г. на кмета на община - [община], с която е утвърдено частично изменение на ЗРП в кв.46 по ЗРП на [населено място]. Жалбоподателят твърди, че е носител на ОПС за гараж в парцел XII кв.46 по ЗРП на [населено място], одобрен 1980г. Твърди се в жалбата, че изменението със заповед №156/6.12.1996г., с което се разширява парцел XI на Б. К., е направено без да е съобразена предходно издадената заповед № 210/ 30.06.1994г., с която се отрежда парцел за гараж и която заповед е обжалвана от Б.К., но жалбата е била отхвърлена. Жалбоподателят твърди, че е заинтересовано лице по см. на чл. 295 ал.1 ППЗТСУ /отм./, че не е участвал в производството по издаване на обжалваната заповед и тя не му е съобщена. Твърди, че заповед №156/1996г. е нищожна и незаконосъобразна; изработена е върху неактуална регулационна извадка и при несъобразяване с по-рано отредения парцел XII кв.46. Иска се обявяване нищожност на заповедта, респ. нейната отмяна и присъждане на разноски.

В уточняваща молба вх.№ 2594/14.08.2023г. /л.29/ се сочи, че изменението на плана с процесната заповед е на база погрешна и неактуална извадка от действащия регулационен план на града; в тази извадка парцела на жалбоподателя XII кв.46, отреден за гаражи липсва и затова не е бил уведомен за изменението на плана; извършеното с процесната заповед изменение разширява парцел XI без да е съобразено предходното изменение от 1994г. и това е довело до недопустимо припокриване на двата парцела. По съображения, че заповедта е нищожна, алтернативно незаконосъобразна,се иска нейната отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощника си, който поддържа жалбата и възразява за присъждане на разноски в полза на ответните страни, независимо от изхода на делото, тъй като спорът е възникнал именно поради незаконосъобразните действия на [община]. В писмени бележки вх.№43/8.01.24г. се излагат подробни доводи и съображения.

Ответникът, кмет на община Д. редовно призован не изпраща представител в съдебно заседание; не депозира писмен отговор.

Заинтересованото лице Б. К. депозира писмен отговор по жалбата с вх.№ 2643/ 22.08.23г. /л.36/, в който сочи, че жалбата е недопустима, алтернативно неоснователна. Твърди се в отговора, че жалбата изхожда от лице без правен интерес, тъй като жалбоподателят не е собственик или носител на вещни права в имота, предмет на заповедта към момента на издаването и. Твърди се, че жалбата е неоснователна, тъй като със заповед №222/1994г. на жалбоподателя е учредо право на строеж върху държавен недвижим имот, гаражът е построен на два етажа, същият е незаконен, застроен е с по-голяма площ от разрешената и е на границата на УПИ XI кв.46 без да е давано съгласие за строеж при намалени отстояния.

В съдебно заседание заинтересованото лице Б. К. не се явява. Вместо нея се явява пълномощникът и, който сочи, че жалбата е недопустима поради липса на правен интерес и поради това, че заповедта вече е била предмет на съдебен контрол. Твърди се, че жалбата е просрочена, тъй като жалботодателят още 2001г. е имал информация за тази заповед във връзка с жалбите за незаконен строеж. Твърди се, че жалбата е неоснователна, тъй като няма застъпване и конфликт между Заповед №156 и заподвед №210. Претендират се разноски.Депозирани са подробни писмени бележки вх.№ 33/5.01.2024г.

С атакуваната заповед № 156/ 06.12.1996г. /л.6/ на осн.чл. 32 ал.1 т. 2 и 3 ЗТСУ вр.чл.86 ал.1 ППЗТСУ и чл.75 ал.1 т. 1 от ППЗТСУ и Решение №11 по протокол №7 от 31.10.1996г. на О. Д. е удвърдено частично изменение на ЗРП с попълване на кадастралната основа по изградената жилищна сграда в парцел XI кв.46 по ЗРП на [населено място], като от западната част на жилищната сграда до регулационната линия да мине на 3 метра разстояние от жилищната сграда; прибавя се и терена, включен от подпорната стена от изток. В заповедта е посочено, че подлежи на обжалване пред Окръжен съд [област] в 7-дн. срок по чл. 138 ал.1 ЗТСУ и чл. 37 ЗАП. Според списъка със съобщения на л. 8 от делото, заповед №156 от 6.12.1996г. е връчена на ВиК [община] - собственик на парцел X, на Б. К. –парцел XI и на отдел Общинска собственост. Заповедта не е съобщавана на жалбоподателя.

Със Заповед №222/ 31.07.1997г. на кмета на О. Д. е отменена Заповед №156/06.12.1996г. С решение №250/ 7.02.2000г. по адм.д. №133/1997г. /л.63/ на ОС- [област] е отменена заповед №222/31.07.1997г. с мотиви, че административният орган не е имал правомощия да отмени предходна своя влязла в сила заповед. С решение №4811/ 17.07.2000г. по адм.д. № 2813/2000г. на ВАС /л.65/ е оставено в сила решението по адм.д. №133/1997г. на ОС - [област]. От горното следва, че предмет на съдебен контрол по посоченото дело е била Заповед №222/31.01.1997г., с която е отменена процесната заповед, а не самата процесна заповед с номер № 156 от 6.12.1996г. В този смисъл, съдът счита, че не е нарушена разпоредбата на чл. 177 ал.3 АПК. Според тази норма, решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. Заповед № 156 не е оспорена и е влязла в законна сила. Тази заповед не се обхваща от хипотезата на чл. 177 ал.3 АПК, както за нея не е налице хипотезата на чл. 159 т.6 АПК, тъй като заповед № 156 не е била предмет на съдебен контрол. По отношение на Заповед 222/31.07.1997г., то същата е оспорена от Б. К., но оспорването е уважено и заповедта е отменена. Ето защо, хипотезата на чл. 177 ал.3 АПК не се отнася и за Заповед №222/31.07.1997г. В този смисъл, възраженията на заинтересованото лице, че жалбата е недопустима на осн.чл. 159 т.6 АПК, поради това, че по оспорването има влязло в сила решение, са неоснователни. Неоснователни са и доводите, че е налице хипотезата на чл. 177 ал.3 АПК. Със Заповед 222 от 18.07.1994г. /л.5/ на В. Ю. е отстъпено право на строеж върху държавен недвижим имот, съставляващ гаражно петно кв. 46 по регулационния план на [населено място] с площ 23 кв.м. В заповедта е посочено, че като предварително условие за учредяване правото на строеж, лицето следва да внесе сума по сметка на Общински съвет, за да се сключи договор с Общински съвет като пълномощник на държавата, което ще даде възможност за проектирането на жилищната сграда.

С договор от 25.11.1997г. /л.58/ между общината и Ю. се отстъпва право на строеж върху общински недвижим имот, съставляващ парцел XII отреден по ЗРП за гараж с обща площ на парцела 23 кв.м. при граници: парцел XI, горски фонд, стъпаловидна улица и улична регулация. Договорът е сключен на основание пар.8 от Закона за общинската собственост и пар.1 от Наредба 2 на община Девин и е за ОПС върху общински недвижим имот. Договорът е сключен, след като с Решение №582 от 24.06.1997г. по адм.д.№25/1997г. на ОС-[област] /л.48/ е отхвърлена жалбата на Б. К. срещу заповед №210/30.06.1994г. С тази заповед, №210/30.06.1994г. /л.56/ , на осн.чл. 32 ал.1 т. 1 и т. 3 от ЗТСУ и Решение 9 от 16.06.1994г. на ЕС при [община], е утвърден частичен квартално застроителен и силуетен план в кв. 46 парцел XII – за определяне на начина на застрояване на гаражи по ЗРП на [населено място], като се обособява стъпаловидна улица с осови точки – о.т. 1659, 1660 и 1661. Видно от съобщението на л.42 от делото, тази заповед е връчена на Б. К. на 04.07.1994г. Заповед №210 е обжалвана от К. през 1994г., образувано е адм.д.№251/1994г. на ОС - [област] /л.54/; постановено е решение №380/30.12.1994г., което е отменено с решение №3163/ 15.01.1997г. по адм.д. 3124/1995г. на ВАС и делото е върнато на ОС [област] за ново разглеждане /л.51/. При новото разглеждане, жалбата на К. е отхъврена от ОС -[област] и решението на ОС -[област] е оставено всила с Решение по адм.д. №1106/1997г. на ВАС /л.46/. В хода на това дело е установено, че предвиденото строителство в парцел XII е за гараж с отстояние от 3м. до парцелната граница, а жилищната сграда на Б. К. е на 9м. до същата граница. Съдът сочи, че тенерът, върху който ще се строи гаража е здрав, скален и устойчив, и не подлежи на срутване. Също, че са спазени изизскванията на чл.62 ал.1 от Наредба №5 за отстояния на сградите. Или, Заповед №210/ 30.06.1994г. е в сила от месец октомври 1998г., когато влиза в сила съдебното решение на ВАС по жалбата срещу тази заповед.

Към момента на издаване на процесната заповед, на 06.12.1996г., е била налице Заповед №222/18.07.1994г., с която се отспъпва право на строеж в полза на Ю., което ОПС окончателно ще се учреди след одобряване на арх.проект. Договорът от 25.11.1997г. между Ю. и кмета на общината е сключен след издаване на процесната заповед. Според в.л. по СТЕ имаодобресни проекти от главен архитект на О. Д. от 26.11.1997г. /л.98/, които са след издаване на процесната заповед. Има също така издадено разреение за строеж №67/27.11.1997г. /л.98/; няма протокол за строителна линия и ниво, което според вещото лице, е вероятно във връзка с установеното несъответствие в плана. Според в.л. има Акт за узаконяване №2/ 08.12.2011г. /л.99/ за обект „Гаражна клетка и измени помещения“ съгласно одорени проекти на 08.12.2011г. в парцел XII.

Съдът констатира, че към датата на издаване на процесната заповед, 06.12.1996г. е било налице и висящо дело по обжалване на Заповед №210/ 30.06.1994г. Това дело започва през 1994г., когато е образувано адм.д. №251/1994 г. на ОС-[област] и приключва октомври 1998г., когато влиза в сила решението по адм.д. 1106/1997г. по описа на ВАС. Със Заповед №210/30.06.1994г. е утвърден частичен квартално-застроителен и силуетен план за кв. 46, парцел XII– за определяне на начина на застрояване на гаражи по ЗРП на [населено място], като се обособява стъпаловидна улица с осови точки – о.т. 1659, 1660 и 1661. С тази заповед се предвижда петно за строеж в парцел XII, като окончателно през октомври 1998г. съдът се произнася, че това предвиждане не засяга парцела на Кехайова – XI. Договорът от 25.10.1997г. е сключен след издаване на процесната заповед №156.

Или, към момента на издаване на Заповед № 156/ 6.12.1996г., Ю. е разполагал със Заповед №222 от 18.07.1994г и със Заповед № 210 от 30.06.1994г, която се обжалва през 1994г. и влиза в сила през 1998г. Към 06.12.1996г., когато се издава заповед№ 156, Ю. е нямал качеството на заинтересовано лице и процесната заповед правилно не му е била ръчена. Заинтересованите лица са посочени в чл.295 ал.2 ППЗТСУ отм. и жалбоподателят към този момент не попада в посочените в закона хипотези за заинтересовари лица. Същият не е и собственик, за да се счита, че е заинтересован по см. на ал.3 на посочената разпоредба, в който смисъл са доводите му в писмените бележки. Според чл. 195 ЗТСУ отм, проектите, плановете, оценките, заповедите и други актове по този закон и разпоредбите по неговото приложение се съобщават в предвидените случаи и на лицата, които имат ограничени вещни права върху имотите. Към момента на издаване на процесната заповед г-н Ю. не е носител на ОПС, тъй като договорът за ОПС е сключен след това, през 1997г. Жалбоподателят към 1996г. не е собственик на имота, засегнат от заповедта, не е носител на ОПС на съсъден на заповедта имот и е нямал качеството на заинтересовано лице. Съдът счита, че същият няма правен интерес от оспорване на тази заповед.

Според приетата по делото СТЕ /л.96 и сл./ за изменението със заповед №156 е ползвана основата към Заповед №178/14.06.1988г. на председателя на ОНС [община]. Извършеното с процесната заповед №156 изменение, е съобразено с отредения преди това парцел XII кв.46. Към момента на утвърждаването на заповедта не е налице застъпване на двата парцела. Застъпването се появява след изработването на цифровия модел на плана, където парцел XII кв.46 е изместен на север. Според в.л., при цифровия модел парцел XI по Заповед №156/1996г. почти изцяло покрива парцел XII. Според в.л. разстоянието от гаража до северната регулационна линия е 2,84 м в западния и 3м. в източния край. Размерите на съществуващия гараж са 9,20/4,20 м. и на навеса 9,20/2,90м. Навесът в северозападния си ъгъл излиза от парцел XII с 14 см. Налични са строителни книжа за строежа в УПИ XII, в момента имот кратък № 1553, като вероятно поради констатираното изместване по плана, в крайна сметка сградата на два етажа – гараж и изби е узаконена с Акт за узаконяване №2/8.12.2011г. за обект „Гаражна клетка и избени помещения“ съгласно одобрените проекти на 8.12.2011г. в парцел XII кв.46 по ПУП на [населено място]. Вещото лице заключва, че според плана на [населено място] – платното и преписките, парцел XII не се засяга с процесната заповед №156/6.12.1996г. Но по цифровия модев на града, се засяга от процесната заповед. Вещото лице уточнява, че има едно изместване, за което няма обяснение. Нанесен върху плана на [населено място] от 1980г. парцел XII попада на юг и има леко завъртане, в КК на [населено място] постоеният гараж попада в имот с идентификатор *** с площ 53 кв.м. и стар парцел XII кв.46. Изършеното с процесната заповед изменение засяга имот ***, където е построен гаража, като почти изцяло го препокрива с южната си част.В цифровото копие на плана на [населено място] парцел XII е нанесен така, че е идентичен с имот ***. Има данни, според в.л., че изместването е установено още при строителството на гаража, имало е изместване и при сторителството на жилищната сграда, която е приета с протокол обр.16 от 13.12.1996г. от приемателна комисия, назначена от кмета. На комбинирана скица №1 /л.101/ в.л. е нанесло върху съвместено копие от плана и цифровия модел, два варианта: преди изменението на плана, извършено със заповед №156/6.12.1996г. и след изменението на плана, извършена с тази заповед. Експертът в с.з. сочи, че при цифровия модел има застъпване и когато са нанасяли парцел XII по преписката, той отива на север и се застъпва с парцел XI. Сочи, че парцел XII е създаден със Заповед №210/ 30.06.1994г., а изменението на парцел XI е със Заповед №156/6.12.1996г. и докато са били на етап преписки проблемът не е бил видим, в последствие при цифровизацията, която започва 1999 при нанасяне на двете заповеди е видно застъпването; тоест при цифровия модел парцел XII е застъпил парцел XI по заповед №156. Вещото лице сочи, че докато се избароти цифровия модел гаража вече е построен, има ново заснемане и в цифровия мовед парцел XI е в друга форма, тъй като на място има друга ситуация, тоес в парцел XII влиза гаража. Според вещото лице новата обстановка е нанесена в КК, която не е обжалвана. Според в.л. когато през 2000г. цифровия модел е бил готов и е било видно, че има застъпване е следвало да се издаде заповед за промяна на плана на регулацията между двата парцела, но такава няма. Според в.л. заповед №210 е нанесена на плана с молив, това е гаража; теренът е много стръмен и вероятно от там е дошло и несъответствието. В с.з. вещото лице заключва, че изцяло парцел XII заедно с гаража попада в парцел XI по обжалваваната заповед. Вещото лице уточнява, че парцел XII по Заповед №210/1994г. е извън границите на парцел XI, който се изменя след това, със процесната заповед 1996г., но по цифровия модел гаража изцяло попада в обхвата на обжалваната заповед.