Решение № 23625 от 23.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23625 гр. С, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20241110109398 по описа за 2024 година

Ищецът „Т“ ЕАД с ЕИК *********, гр. С, чрез юриск. И е предявил срещу Г. С. С. с ЕГН ********** от гр. С, с адрес: ж.к. Б... и С. К. С., с ЕГН **********, от гр. С, с адрес: ж.к.

Л...., установителни искове по реда на чл. 422, ал.1, във връзка с чл. 415, ал.1, т. 1 и т. 2 от ГПК за следното:

Да се признае за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца, като собственици на топлоснабден имот, представляващ апартамент № 90, находящ се в гр. С, ж.к. Л... и в условията на солидарна отговорност сума в общ размер на 3 460, 43 лв., от които: 2849, 98 лв. - главница, представляваща цена на доставена от дружеството и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва от 23.11.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 571,63 лв. за периода от 15.09.2020г. до 03.11.2022г.; 31, 81 лв. – главница за дялово разпределение на топлинна енергия за времето от 01.10.2019г. до м.03.2021г., ведно със законна лихва от 23.11.2022г. до изплащане на вземането и 7, 01 лв. – лихва за забава върху втората главница за времето от 01.12.2019г. до 03.11.2022г. Иска се присъждане на сторените разноски.

Като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирана ФДР „Т“ ЕООД.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на „Т“ ЕАД, във връзка с топлоснабдяването на имот, представляващ ап. 90, находящ се в гр. С, ж.к. Л..., тъй като през процесния период от време са били собственици на този имот. Твърди, че за този период до имота е доставена топлинна енергия, но не е заплатена цената на същата, затова тя се претендира с предявените искове.

Ответниците са получили преписи от исковата молба, но не са депозирали отговори.

1

С. С. е депозирала становище за съдебно заседание, чрез адв. С. С., което е именувала отговор на исковата молба, но същият е представен по делото извън срока по чл. 131 от ГПК. Със становището се оспорва ответницата да е собственик на процесния имот – в цялост или на част от него, както и да е носител на вещно право на ползване. Оспорва се наличието на облигационно правоотношение между ищец и ответник, поради липса на сключен договор и качеството „потребител на топлинна енергия“. Оспорено е задължението за заплащане на лихва върху главницата за топлинна енергия, за която се счита приложима разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, изискваща покана за плащане, каквато не е отправена.

Исковете за главница и лихви за дялово разпределение се считат за недопустими, поради липса на право ищецът да търси заплащането на тези суми – не е овластен да извършва услугата дялово разпределение и не я е заплатил преди това на фирмата за дялово разпределение. Твърди се липса на доказателства третото лице – помагач да е извършило услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Сочи се, че в общите условия на ищеца няма предвидена уговорка за начисляване на лихви върху суми, дължими за услугата дялово разпределение. Оспорва се дължимостта на вземането на „Т“ ЕАД като погасено по давност.

Ответницата С. не оспорва, че за процесния период не е плащала цената на топлинната енергия за имота, че размерът на осчетоводените като дължими суми отговаря на посочените в исковата молба. Не се оспорва размера на дължимите суми съгласно обективираните по делто счетоводни записвания – за главници и лихви. Не се оспорва, че процесният имот е бил топлоснабден през процесния период от време, както и записванията във връзка с топлоснабдяването – за отопление и за топла вода. Иска се исковете по отношение на С. С. да се отхвърлят като неоснователни. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв. за оказана безплатна правна помощ.

Ответникът Г. С. не е взел становище в исковото производство. Той е взел такова във възражението по чл. 414 от ГПК по ч.гр.д. № 63812/2022г. Там твърди, че не живее в процесния имот от 24.06.2017г. Същият е бил продаден през 2021 година, а задължение да плати всички сметки до момента на продажбата е поела продавачката С. С.. Представя нотариалния акт за продажба и бракоразводно решение от 15.05.2018г. на СРС.

Исковете са с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, предявени по реда на чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1, т.1 и т. 2 от ГПК.

От събраните по делото писмени доказателства и неоспорените данни относно топлоснабдяването на имота и начислената цена на доставяната до него топлинна енергия се установи следното във фактическо и правно отношение:

Ищецът „Т” ЕАД е подал на 23.11.2022г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. С. С. и С. К. С. за заплащане на процесните суми, във връзка с доставяната в апартамент № 90, находящ се в гр. С, ж.к. Л... топлинна енергия и осъщественото дялово разпределение на същата. За процесните вземания е издадена заповед № 34677/02.12.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 63812/2022 г. по описа на СРС, 30-ти състав. Длъжникът Г. С. е депозирал възражение по чл.

414 от ГПК, а по отношение на длъжника С. С. заповедта е била връчена по реда на чл. 47, 2 ал. 5 от ГПК. След указания за предявяване на установителни искове за вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, такива са предявени. Исковете са допустими.

Ответниците С.и са били съпрузи от 1996 г. до 15.05.2018г., съгласно решение № 407683/15.05.2018г. по гр. д. № 53192/2017г. по описа на СРС. С решението ползването на семейното жилище, придобито по време на брака през 2004 г., видно от представения договор за продажба на недвижим имот частна общинска собственост, е предоставено на ответницата С. до навършване на 18 годишна възраст на роденото от брака дете. Според утвърденото от съда споразумение по бракоразводното дело, сключено между съпрузите, ответникът Г. С. е освободил процесното жилище на 24.06.2017 г. Видно от данните за детето на ответниците, през процесния период от време то е било малолетно, следователно процесния имот до продажбата му на 19.03.2021 г., видно от представения по делото нотариален акт, се е ползвал от С. С.. Тя е получател и на представените по делото съобщения към процесните фактури. От представените по делото писмени становища от името на ответницата С. се налага извода, че същата не оспорва изложеното в заповедното производство от ответника С., че през процесния период от време тя е ползвала процесния имот.

Въз основа на установеното от правна страна, съдът приема, че като собственик, който е ползвал топлоснабдения имот, ответницата С. С. е била клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 от ЗЕ през процесния период и следва да заплати цената й, представляваща вземане, което не е погасено по давност, а исковете по отношение на ответника Г. С. следвада се отхвърлят като неоснователни.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е физическо лице – вещен ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

Предвид събраните по делото писмени доказателства, съдът приема, че между ищеца и ответницата С. са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения съгласно ЗЕ, при действие на Общите условия на ищцовото дружество от 2016 г., одобрени от ДКЕВР, както и от действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването. Ответницата С. не оспорва разпоредбите на чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ за продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Съгласно чл. 143 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. В случая това е конституираното като трето лице – помагач „Т“ 3

ЕООД.

Съдът счита, че следва да бъде уважен искът за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани писмени доказателства, вкл. от ФДР, от които се установява, че услугата е извършвана в процесния период.

Възражението за изтекла погасителна давност за част от процесното вземане е основателно, а именно: за времето от месец май 2019 г. до 23.11.2019г., за който период то не се дължи като погасено с приложимата за периодичните вземания, каквото е и процесното, тригодишна давност. Затова съгласно представените и неоспорени от С. С. данни от издадените от ищеца фактури, дължимата главница за топлинна енергия за времето от 24.11.2019г. до 30.04.2021 г. е в общ размер на 2015, 24 лв., изчислени на осн. чл. 162 от ГПК от съда. Главницата за дялово разпределение на топлинна енергия за същия период от време възлиза на 31, 32 лв.

По исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения и забава в погасяването им. По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия през процесния период са приложими Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.

Видно от съобщение към фактура № 1005630308/31.07.2020г. и от съобщение към фактура № 1014164371/31.07.2021г. са налице данни за цената на реално употребеното количество топлинна енергия, а справката с издадените фактури на л. 34 от делото дава информация и за начислените лихви. По фактурата от 31.07.2020 г. техният размер е 480, 65 лв., а по фактурата от 31.07.2021 г. размерът им е 51, 46 лв. Тъй като по отношение на първия от 4 процесните отоплителни сезони са налице вземания за главници погасени по давност, размерът на лихвата върху непогасените вземания се явява недоказан и за този период съдът ще отхвърли искът за лихви. За вторият от процесните отоплителни сезони – за времето от м.05.2020г. до м.04.2021 г. дължимата лихва върху главниците за топлинна енергия е в общ размер на 51, 46 лв.