Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1878 от 28.07.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 822/2026
Вид
Решение № 1878
Подписан
28.07.2026
В сила
20.08.2026
Състав
НЕВЕНА ИВАНОВА КОВАЧЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1878 гр. Бургас, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА при участието на секретаря СТОЙКА Т. КАСЪРОВА като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело № 20262120100822 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, офис - сграда ***, представлявано от З.С.Б., с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът А. А. П., ЕГН **********, адрес: гр. ***, вх. *** дължи на ищеца сумите 467,88 лева платена главница на „*** АД във връзка с договор за потребителски кредит № **** от 26.07.2024 г. и договор за предоставяне на гаранция, ведно със законната лихва за периода от 20.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 39,16 лева договорна лихва за периода от 05.08.2024 г. до 23.12.2024 г., 67,60 лева мораторна лихва за периода от 06.08.2024 г. до 19.10.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № ***/20.10.2025 г. по ч. гр. д. № ****/2025 г. на РС – Никопол.

Ищецът твърди, че между П. и „****“ АД е сключен договор за потребителски кредит, съгласно който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 600 лева, който кредитополучателят при условията и сроковете на договора следва да усвои и върне, като заплати на кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. Между „***“ ЕООД и А. А. П. е сключен договор за предоставяне на гаранция, като поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от страна на кредитополучателя същото е било 1 изпълнено от солидарно отговорния длъжник „***“ ЕООД. Заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител. На 05.05.2025 г. е сключен договор за прехвърляне на вземания между „***“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като вземането срещу длъжника по посочения по-горе договор за кредит е прехвърлено изцяло, за което длъжникът е уведомен. Моли се за уважаване на исковете и присъждане на съдебно-деловодни разноски в исковото и заповедното производство.

Ответната страна е оспорила исковете. Посочено е, че „***“ ЕООД не е имало качеството на солидарен длъжник, тъй като сключеният договор за предоставяне на гаранция е нищожен, съответно то е заплатило сумите без основание, а задължението на П. към „****“ е останало неизпълнено. Посочил е, че договорът за представяне на гаранция е нищожен поради липса на основание, заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави, за което е развил аргументи.

Договорът за кредит също е недействителен, като е изложил подробни доводи в тази насока.

Моли съда да отхвърли исковете и присъди на ответника съдебно-деловодни разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Представен е договор за паричен заем № **** от 26.07.2024 г., сключен между „****“ АД и А. П.. В договора е посочено, че на кредитополучателя се предоставя заем в размер на 600 лева. Уговорен е годишен лихвен процент 50 %, като сумата ще бъде върната ведно с уговорената лихва на 21 седмични вноски, всяка в размер на 31,69 лева, последната с падеж 23.12.2024 г. Годишният процент на разходите е посочен в размер на 61,56 %. Представен е погасителен план към договора за кредит, в който са посочени седмичните погасителни вноски и по пера и стойност.

Общият размер на вноската с включено възнаграждение за предоставяне на гаранция е в размер на 47 лева.

В чл. 4 от договора е предвидено, че з аемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица поръчители, които да отговарят на посочени изисквания, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество гарант, което предоставя гаранционни 2 сделки. В изпълнение на тези изисквания на 26.07.2024 г. е подписан договор за предоставяне на гаранция № **** между „***“ ЕООД и А. П., като дружеството се е задължило да отговаря солидарно с П. по договора за кредит като поръчител за главница, лихви и разноски. Уговорено е възнаграждение за поръчителя в размер на 321,51 лева, платимо разсрочно на вноски, всяка от които в размер на 15,31 лева. „****“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждение. Посочено е, че поръчителят дължи заплащане на всички изискуеми задължения на „****“ АД при поискване, като в случай на плащане поръчителят има право да поиска от потребителя възстановяване на платеното.

Приложен е договор за прехвърляне на вземания, сключен между „****“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на 01.02.2024 г., в който е описано, че първото дружество продава и прехвърля чрез цесия на второто вземанията си към длъжници по договори за кредит. Приложен е договор за прехвърляне на вземания, сключен между „***“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на 01.02.2024 г., в който е описано, че първото дружество продава и прехвърля чрез цесия на второто вземанията си към длъжници по договори за кредит, произтичащи от встъпване на поръчителя в правата на първоначалния кредитор. В приложение 1Б от 05.05.2025 г. към втория договор за цесия фигурира и ответникът А. П.. Представено е уведомление до длъжника за цесията.

Представена е справка от „****“ АД за извършени плащания до договора за кредит, видно от която длъжникът е погасил 5 броя седмични вноски за лихва и главница, след което, считано от 09.09.2024 г., е спрял плащанията до договора.

В изготвената съдебно-счетоводна експертиза е посочено, че по процесния договор неплатените задължения от датата на последното плащане по договора до датата на изплащането на дълга от „***“ ЕООД възлизат на сумата от общо 622,93 лева (318,41 евро), от които главница в размер на 467,88 лева (239,23 евро), договорна лихва - 39,16 лева (19,92 евро), лихва за забава за периода 10.09.2024 г. до 04.05.2025 г. вкл. - 40,89 лева (20,91 евро), такси – 75 лева (38,35 евро).

Вещото лице е посочило, че с платежно нареждане от

05.05.2025 г. „***“ ЕООД е превело по банкова сметка на „****“ АД с основание на плащането „credit ID: ****” сума в размер на 623,82 лева.

Предявеният иск е с правно основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД във 3 вр. с чл. 422 ГПК.

При така обсъдените доказателства настоящият състав на Бургаския районен съд намира предявения иск за неоснователен.

По делото е безспорно установено, че на 26.07.2024 г. „****“ АД като заемодател и П. като заемополучател са сключили валиден договор за заем. Не се спори между страните по делото, установява се и от приложения договор за заем съществуване на договорно правоотношение между „****“ АД и ответника, цитирано в исковата молба, и неговия предмет – предоставяне на сума срещу задължение на кредитополучателя да върне предоставения му заем, като връща ежеседмично уговорена в погасителния план към договора погасителна вноска, състояща се от главница и лихва в размер на общо 31,69 лева, както и възнаграждение за предоставяне на гаранция в размер на 15,31 лева. Действието на договора се е прекратило след изтичане на срока, уговорен в него – 23.04.2024 г. Страните не спорят, че сумата по договора е усвоена.

Размерът на задължението към датата на прехвърляне на вземането на ищеца по делото е посочен от вещото лице по пера и стойност, като в настоящото производство се претендира плащане само на главницата и договорната лихва по договора. Праводателят на ищеца е изпълнил договорното си задължение и е предоставил заемната сума, поради което в тежест на ответника бе да докаже, че е изпълнил насрещното си парично задължение по договора да върне предоставения му заем, ведно с начислените договорни лихви, в сроковете, уговорени в договора. Доказателства за заплащане на търсените суми от страна на ответника липсват, въпреки изрично разпределената с доклада по делото доказателствена тежест. Видно от заключението на вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза заемополучателят е заплатил по договора сума в общ размер от 235 лева (120,15 евро), с които заемодателят е погасил задължения за главница в размер на 132,12 лева, за лихва – 26,33 лева, за възнаграждение на поръчител – 76,55 лева. Последното плащане е на 02.09.2024 г., след което плащания по договора не са извършвани.

Тъй като не е платил задължението си на падежа, кредиторът е изискал плащане на задължението от страна на поръчителя „***“ ЕООД, като от експертизата се установява, че плащане на сума в размер на 623,82 лева е извършено на 05.05.2025 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1, изр. 1 ЗЗД

4 поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Следва да се установи по делото сключване на валиден договор за поръчителство, че поръчителят е изпълнил задължението към кредитора и че поръчителят е уведомил главният длъжник за изпълнението. При наличие на тези условия вземането на поръчителя против прекия длъжник за сумата, изплатена на кредитора, възниква в момента на извършеното плащане от поръчителя. За уважаването на предявеният иск посочените предпоставки трябва да са налице кумулативно.

В случая е представен по делото договор за предоставяне на гаранция от 26.07.2024 г., сключен между „***“ ЕООД и А. П., с описаните погоре клаузи. Съгласно чл. 138, ал. 1 ЗЗД договорът за поръчителство се сключва между поръчителя и кредитора и трябва да бъде в писмена форма, като в този смисъл е и константната практика на ВКС. Поръчителят поема задължение не към длъжника, а към кредитора на длъжника да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Законът не изисква съгласие за длъжника за поемане на поръчителство. Поради това, на първо място, между кредитора и поръчителя трябва да се постигне съгласие, при което поръчителят поема отговорността да изпълни задължението на длъжника, а кредиторът го приема за поръчител. На второ място, съгласието между кредитор и поръчител следва да бъде писмено оформено, която форма е за действителност. В случая няма данни по делото да е сключен договор за поръчителство между кредитора „****“ АД и „***“ ЕООД, а е сключен такъв между „***“ ЕООД и А. П.. Ето защо съдът намира, че не е учредено валидно поръчителство, не е било налице основание за плащане на сумата от страна на „***“ ЕООД в полза на „****“ АД и съответно не са възникнали регресни права в полза на „***“ ЕООД, които валидно да прехвърли в полза на ищеца по настоящото дело.

За пълнота следва да се отбележи, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се направи извод, че поръчителят е уведомил длъжника за соченото изпълнение, като липсата на уведомяване води до неблагоприятната за него последица, че длъжникът запазва възраженията си срещу кредитора и може ги да противопостави на платилия поръчител. В случая процесуалният представител на ответника е направил възражение за недействителност на договора за кредит поради неспазване разпоредбите на ЗПК, като съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 1 ЗЗД поръчителството може да съществува само за действително задължение. В случая съдът намира, че договорът за кредит е недействителен. За процесното 5 правоотношение приложим е Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Според разпоредбата на т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. В §1, т. 2 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция за „обща сума, дължима от потребителя“, което е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя. По смисъла на т. 1 „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Посочената разпоредба транспонира правилото на член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. В процесния случай от тълкуването на клаузите на чл.