Определение № 1120 от 21.10.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1120 гр. София, 20.10.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20211000601119 по описа за 2021 година

Настоящото производство е по реда на чл.345 ал.1 вр.чл.341 ал.2 НПК вр.чл.249 ал.3 вр.чл.248 ал.1 т.3 НПК,като е образувано по частен протест на прокурор от Софийска градска прокуратура,против Определение от 03.08.2021 година на Софийски градски съд,постановено в открито разпоредително съдебно заседание по нохд №745/2021 година по описа на съда.

С атакуваното определение съдът се е произнесъл по въпросите разписани в чл.248 НПК и след като е приел,че са налице допуснати отстраними по своя характер,съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство и при изготвянето на обвинителния акт,е прекратил съдебното производство и е върнал делото на Софийска градска прокуратура за отстраняване на констатираните процесуални нарушения.

Определението в частта,касателно произнасянето на първия съд за наличие на допуснати отстраними,съществени нарушения на процесуалните правила при изготвяне на обвинителния акт,се атакува от представителя на СГП с оплакване за незаконосъобразност,като се твърди,че атакуваният съдебен акт е неправилен.Твърди се лаконично,че фактическата обстановка е изяснена в нейната пълнота чрез събран надлежно доказателствен обем и ясно е изложена в обвинителния акт, който според представителя на държавното обвинение отговаря на изискването на чл.246 ал.2 НПК,без да са допуснати визираните от съда „неясноти и неточности“ ,и без да е налице „вътрешно противоречие“,касателно ролята на св.А. К.. Твърди се,че необосновано съдът е приел да са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на подсъдимото лице да разбере в какво е обвинен и да узнае обвинението в неговата 1 цялост.

Изложени са конкретни оплаквания в следните насоки:

Не са налице визираните от съда „неясноти и неточности“ в изготвения обвинителен акт и не е налице „вътрешно противоречие“ в обстоятелствената част,касателно ролята на св.А. К..Сочи се,че св.К. е посочена като посредствен извършител,а твърдението,че е подписала документи без да ги чете следва да се докаже в хода на водено съдебно следствие,а не в хода на разпоредително заседание.

Оспорва се обосноваността на изложените от съда мотиви затова,че по п.1 от обвинението не е ясно как са формирани твърдените от прокуратурата суми,потвърждаването на неистина относно размера на данъчната основа на покупките с право на данъчен кредит,размера на самия кредит и ДДС за възстановяване.Намира,че в ОА,на стр.5-та,абзац 4-6 е даден отговор на тези въпроси,без да се налага прокурора да „препише“ ССчЕ и ДССчЕ.Намира,че дори да се приеме такава непълнота,то тя може да се преодолее в хода на съдебно следствие.

Позовава се на разписаното в ТР№2/2002 година на ОСНК и ТР№6/2018 година ОСНК.

Оспорва изводите на първия съд за неяснота,касателно датата на извършените деяния по п.2 от обвинението /29.03.2012 година/.Сочи се,че този въпрос е ясно посочен в ОА на стр.15-та във връзка с датата на подаване на ГДД по чл.92 ЗКПО.Обобщаващо,без допълнителен акцент,е оспорен извода на първия съд за допуснати нарушения при изготвяне диспозитива на ОА по п.п.1-ви и 2-ри.

На тази основа,като твърди по същество,че не е налице противоречие между обстоятелствена част на обвинителния акт и диспозитивната му част и,че не са налице сочените от съда отстраними процесуални нарушения от категорията на съществените,се иска отмяна на атакуваното определение на съда в атакуваната му част и връщане на делото в Софийски градски съд за продължаване на съдебно-следствени действия.

Настоящият съдебен състав като съобрази изложеното в частния протест и материалите по делото,и като провери атакувания съдебен акт намира,че частния протест е допустим,но преценен по същество е неоснователен.

Съображенията са следни:

СГП е внесла за разглеждане в Софийски градски съд обвинителен акт с обвинение против

Н. Ж. И.,с установена самоличност,ЕГН ********** с обвинение за извършено престъпление по чл.255 ал.3 вр.ал.1,т.2,пр.1,т.5,т.6,т.7 вр.чл.26 ал.1 НК,като е образувано нохд №745/2021 година по описа на съда.

2

Спрямо предаденото на съд лице е взета мярка за неотклонение «парична гаранция» в размер на 1000 лева.

С разпореждане от 29.03.2021 година съдия-докладчикът е насрочил делото за разглеждане в разпоредително заседание с призоваване на страните за 08.04.2021 година.

В с.з.на посочената дата подсъдимият не се е явил,нередовно призован,като е установено,че е напуснал Р.България.

Не се е явил и защитникът му.

Делото е отсрочено за разглеждане за 04.06.2021 година,на която дата,макар и редовно призован,подсъдимият не се е явил.Явил се е защитникът му.Съдът не се е произнасял по мярката за неотклонение,изпълнявана спрямо подсъдимото лице.

В съдебно заседание на 03.08.2021 година съдът е дал ход на разпоредителното заседание и е изслушал страните по въпросите,разписани в чл.248 НПК.

Именно в хода на това проведено разпоредително заседание съдът е приел,че при изготвяне на обвинителния акт са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила ,довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия и правото му да разбере в какво е обвинен,доколкото обвинителният акт не отговаря на изискванията,които Законът поставя към него в чл.246 ал.2 НПК.Внимателният анализ на описаните факти в обстоятелствената част на обвинителния акт и отразеното в заключителната му част дават основание на настоящия съдебен състав да приеме за основателен сторения правен извод на съда.

При оценка на възраженията на представителя на СГП по същество се констатира,че същите не са основателни.

Решаващият съд,в съдебния си акт от разпоредително заседание,е бил достатъчно обоснован и ясен във фактическите си и правни изводи,очертали четири основни нарушения на процесуалните правила,съществени по своя характер и безспорно отстраними по реда и начина ,разписан в НПК.В мотвите си,стр.6-та,3-ти абзац,първият съд обобщаващо е посочил,че част от дадените указания в определение от от разпоредително заседание на 13.08.2020 година,касателно допуснати процесуални нарушения в хода на досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт,изразяващи се в«…неясно,неточно и непрецизно формулирано обвинение…» не са отстранени,като при изготвянето на новия обвинителен акт са допуснати нови такива.

На първо място следва да се посочи,че проследявайки процесуалното развитие на наказателното производство,първият съд е акцентирал върху допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените,свързано с формулирано обвинение,което«…не позволява еднозначни изводи по отношение на ролята на лицето А. С. К.,сочена в 3 диспозитива като посредствен обвинението»,стр.8-ма,3-ти абзац. извършител на деянието по пункт първи от

За да обоснове фактическите си и правни съображения,свързани с допуснатото процесуално нарушение,първият съд подробно е възпроизвел описаните,на стр.5-та от ОА факти ,акцентирайки,че описаното в ОА,че на 14.12.2011 година подс.И. се е свързал със св.

К.,предоставил и е плик с неподписани документи,с молба да ги представи в ТД-НАП София,офис «Център» /справка-декларация за м.ноември 2011 година и отчетни регистри по чл.124 ЗДДС/,уведомявайки я,че това са документи за регистрация на дружество.В обстоятелствената част се сочи,че св.К. предоставила документите ,съобразно молбата на подс.И. и се подписала на протокол като физически приносител за приемане на данни от същата дата.Едновременно с това се сочи в обстоятелствената част на ОА,че документите постъпили в данъчната администрация,като се сочело да са подписани от управителя на «Деко Билд 2011»,св.Д..Продължавайки описанието на фактите,държавното обвинение сочи от друга страна,че безспорно се установява справка-декларацията за м.ноември 2011 година и отчетни регистри по чл.124 ЗДДС-Дневник за покупки и Дневник за продажби да са подписани от св.К..

Оттук,насетне са верни констатациите на първия съд,че при такова описание на фактите не се установява яснота за това знаела ли е св.К. за естеството на документите или не,искано ли е да ги подпише,и ако да-от кого.Тези съображения на първия съд обосновано са разположени върху твърдението на държавното обвинение,че св.К. е «посредствен извършител» на престъплението,за което към наказателна отговорност е привлечен подс. И..

Обосновано на стр.9-та,посл.абзац,първият съд е подчертал,че тази неяснота произтича от две обстоятелства-от една страна приетото от държавния обвинител по п.1 от обвинението,че К. е посредствен извършител,вж.стр.21 от делото,2-ри абзац вр.п.1-ви от обвинението , т.е. наказателно неотговорно лице,а от друга соченото,че тя /св.К./ е единствено фактически приносител на документите,въпреки установеното,че тя е подписала и справка-декларация за м.ноември 2011 година и отчетни регистри по чл.124 ЗДДС,а не св.Д., управител на дружеството,от чието име подс.И. е действувал по пълномощно.

Обощавато следва да се посочи,че обосновано в мотивите си към атакувания съдебен акт първият съд е приел липса на единство между обстоятелствената част и диспозитива на внесения за разглеждане в съда обвинителен акт по отношение деяелността на св.К..

Анализирайки горното,въззивният съд намира за неоснователно оплакването в частния протест ,че необосновано първият съд е приел да са налице „неясноти и неточности“ в изготвения обвинителен акт,както и липса на „вътрешно противоречие“ в обстоятелствената част и диспозитивната част,касателно ролята на св.А. К..

Неоснователно е и изразеното от прокурора становище,че доколкото св.К. е посочена като посредствен извършител,то твърдението за подписаните от нея документи без да ги чете и свързаните с тях обстоятелства,следва да се докаже в хода на водено съдебно 4 следствие,а не в хода на разпоредително заседание.

Безспорно е,че внесеният в съда обвинителен акт следва да очертава ясно предмета на доказване в наказателното производство,да очертава ясно фактическите рамки на обвинението ,като отговаря на стандартите,заложени в чл.246 НПК,за да се яви годен сезиращ документ за провеждането на редовно съдебно следствие.В конкретния случай,касателно изложените съображения по-горе това не е така,а първият съд обосновано е очертал неяснотите и вътрешните противоречия,допуснати при изготвяне на обвинителния акт в тази му част.Именно затова въззивният съд намира,че обосновано,след като е констатирал тази неяснота и по същество-вътрешно противоречие при формулиране на обвинението по п.1-ви, първия съд е обобщил извода си,че за да се гарантира правото на обвиняемия/подсъдимия да разбере фактическите и правни рамки на повдигнатото му обвинение,същото следва да съдържа посочване на всички обективни и субективни признаци на вменения престъпен състав.Това изискване не е самоцелно ,а съществуването му гарантира в пълна степен правото на защита на предадено на съд лице.В тази насока решаващият съд е изложил аргументирано съображенията си.

Този извод е напълно относим и за второто очертано от първия съд процесуално нарушение-това,свързано с твърдяно деяние,извършено на 29.03.2012 година от подс.И., включено в сочената продължаващата му престъпна деятелност.Първият съд коректно е посочил ,че прокурорът«……е изложил обстойни съображения в насока какво следва да бъде действителното съдържание на баланса на «Деко Билд 2011»ЕООД,на отчета за приходите и на отчета за разходите,приложени към годишната данъчна декларация….».Подчертано е обаче,че не са изложени фактически твърдения за това как са формирани «съответните суми».Възражението на прокурора в частния протест,че обвинителният акт /стр.5-та,абзац 4-6/ дава отговор на тези въпроси и не се налага прокурора да „препише“ ССчЕ и ДССчЕ,не може да се сподели откъм обоснованост.

Не се споделя като обоснован и изложения довод от прокурора,че дори да се приеме такава непълнота,тя може да се преодолее в хода на съдебно следствие.Безспорно следва ясно да се посочи,а това не е сторено в обвинителния акт,защо се приема,че в подадената годишна данъчна декларация са отразени неверни обстоятелства,като се посочи конкретно начина,по който са формирани твърдените за конкретния размер на данъка,който подсъдимият е избегнал да плати.