Решение № 14 от 04.02.2025, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. гр.Мадан, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. Д. при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. Д. Гражданско дело № 20245430100446 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от В. Г. Г., чрез пълномощника АДВ. К. Г. против СРЕДНО УЧИЛИЩЕ „ОТЕЦ ПАИСИЙ" ГР.МАДАН, с която е предявен иск с правно основание чл. 128 т. 2 от КТ вр. чл. 59 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.за осъждането на ответника да заплати на ищеца В. Г. Г. сумата от 602,89 лв. (след допуснато изменение в о.с.з.) главница, представляваща дължима и незаплатена част от трудово възнаграждение, дължимо за периода от 01.01.2023г. до 24.03.2023 г. (до 23.03.2023 г. вкл. – съгласно направеното уточнение от ищеца с молба вх. № 141/14.01.2025 г.) на основание Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от 06.12.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на предявяване на исковата молба 11.11.2024 г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 23,47 лв. (след допуснато изменение в о.с.з.) представляваща лихва за забава от дата на поканата за изплащането на сумите 31.07.2024 г. до датата на подаване на настоящата ИМ.

В исковата молба се твърди, че ищецът е бил в ТПО с ответното училище, което е прекратено, считано от 24.03.2023 г., на основание Заповед № РД - 1078 / 24.03.2023 г. Ищецът е бил член на синдикална организация СБУ към училището-работодател за времето, в което е бил в ТПО. На 10.08.2023 г. е сключен Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от 06.12.2022 г. между Министерство на образованието и науката, от една страна и две синдикални организации от друга - Съюз на ръководителите в системата на народната просвета в България и Синдиката на българските учители към 1

Конфедерацията на независимите синдикати в България. С въпросния Анекс е прието изменение на минималните основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., като за старши учител е предвидено минимално възнаграждение от 1763 лв. за периода, считано от 01.01.2023 г. Ищецът сочи, че изменението на КТД и предвиденото в него изменение на минималните възнаграждения е предвидено и в Закона за държавния бюджета на Република България за 2023 г., който макар приет на 01.08.2023 г., влиза в сила от 01.01.2023 г. На 31.07.2024 г. с вх. №4630 ищецът подал заявление до директора на ответното училище Ш. Х., с което претендирал трудовите възнаграждения, които бил получил за периода от 01.01.2023 г. до 24.03.2023 г. да бъдат актуализирани, съобразно сключения анекс. С писмо с изх.№943/28.08.2024 г. на директора Х., на В. Г. е отказано получаването на въпросното възнаграждение с Анекса, с мотив, че не съществувала правна възможност да му бъде изплатено същото.

Ищецът сочи, че считано от 01.01.2023г. до 24.03.2023 г. са изминали точно 2 (два) месеца и 24 (двадесет и четири) дни, в които му било изплащано възнаграждение по трудовия ми договор в размер на 1556 лв., а съгласно сключения Анекс към КТД, същият е трябвало да получи 1763 лв. Разликата на месечна база била 207 лв. Претендира основно трудово възнаграждение с минимум 15% от 1763лв. за периода 01.01.2023г. до 24.03.2023г- 600лв, както и законна лихва върху сумата.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника СРЕДНО УЧИЛИЩЕ „ОТЕЦ ПАИСИЙ“ - ГР.МАДАН, чрез пълномощника АДВ. В. Р., с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва твърдението, че ищецът е бил в ТПО със Средно училище „Отец Паисий“ гр.

Мадан в периода 01.01.2023г. до 23.03.2023г. В. Г. е заемал длъжността със Заповед № РД- 1078/24.03.2024г., връчена на В. Г. на 24.03.2024г. трудовото му правоотношение е прекратено с налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“, считано от датата на връчване на заповедта. Сочи, че съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ, когато се прекратява трудов договор без предизвестие, момента на прекратяването съвпада с получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. Изявлението в случая е заповедта за уволнение, поради което трудово правната връзка е действала до 23.03.2023г. включително. Сочи, че с анекс № Д01- 192/10.08.2023 год. към Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование Д01-269 от 06.12.2022 год. е изменен текстът на чл. 27 от КТД.

Изменението предвижда, че за системата на предучилищното и училищното образование се определят минимални основни заплати, считано от 01.01.2023 г., като предвиденото увеличение на възнаграждението за учител е 1 709 лв.

Предвидено било също, в чл. 27, ал. 2 че осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал, както и разходите за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. В чл. 27, ал. 3 от Анекса изрично предвиждал, че се гарантират минималните основни работни заплати на педагогическите специалисти по ал. 1, които отговарят за заемане на 2 съответната длъжност. Сочи, че цитираните текстове от Анекса към КТД не дават основание да се приеме, че увеличението на трудовите възнаграждения е приложимо спрямо лица, чиито ТПО са прекратени към датата на приемането му. Сочи, че предвиденият минимален размер на основната работна заплата за системата на предучилищното и училищното образование съгласно чл. 27, ал. 1 от Анекса се определя, считано от 01.01.2023 г., единствено за тази категория лица, които притежават качеството педагогически специалист към датата на увеличението. С оглед на това, че трудовото правоотношение на В. Г. е прекратено, считано от 24.03.2023г., което автоматично прекратява и качеството му страна по КТД. Към датата на подписване на анекса, В. Г. не е заето лице в системата на предучилищното и училищното образование. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори между страните, а и от събраните в хода на съдебното дирене доказателства – Трудов договор № * г., Допълнително споразумение №* г. към трудов договор № * г., Заповед № * г. за налагане на дисцпилинарно наказание „Уволнение“, ведомост за заплати на В. Гергиев Г. за м. януари 2023г., за м. февруари 2023г., за м. март 2023г., фишове за заплати за м. Януари 2023г., м. Февруари 2023г. и м. Март 2023г., се установява, че исковия период от 01.01.2023 г. до 24.03.2023 г. ищецът е заемал дължността „старши учител“ при ответното училище, като на 24.03.2023 г. трудовото му правоотношение е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.

Представена е служебна бележка от Синдиката на българските учители изх. № 1/26.08.2024 г., от който се установява В. Г. Г. е бил член на Синдикалната огранизация на Синдиката на българските учители към СУ Отец Паисий гр. Мадан за времето от 07.10.2013 г. до 24.03.2023 г.

Представено е заявление от В. Г. Г. до Директора на СУ Отец Паисий гр.

Мадан, съгласно което ищецът е оправил искане да му бъдат преизчислени и заплатени трудовите му възнаграждения от 01.01.2023 г. до момента на прекратяване на трудовото му правоотношение съгласно Анекс № ДО1192/10.08.2023 г. към КТД.

Като доказателство по делото е прието заверено копие от колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г. сключен между Министерство на образованието и науката, Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното образование в Република България от една страна и Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдиката „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“, Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България от друга. Съгласно чл. 4 на така посочения КТД постигнатите в него договорености са минимални, имат задължителен характер и се прилагат за работниците и служителите - членове на синдикалните организации и за работодателите - членове на организациите на работодателите - страни по 3 договора.

Представен е Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към горепосочения КТД от 06.12.2022 г., с който е изменен чл. 27 от него и са определени по-високи размери на минималните основни работни заплати за системата на предучилищното и училищно образование, считано от 01.01.2023 г., като за заеманата от ищцата длъжност старши учител е предвидено минимално основно възнаграждение в размер на 1763 лв. С изменената ал. 2 на чл. 27 от КТД е предвидено, че осигурените средства от държавния бюджет на РБ за 2023 г. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Съгласно изменението на ал. 3, т. 2 от КТД, индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по- високи от тях, се увеличават с не помалко от 15 %.

Спорният въпрос между страните се свежда до обстоятелството, дали ищецът попада в кръга от правоимащите лица, които се ползват от договореното увеличение на минималната основна заплата за заеманата длъжност, съгласно Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към горепосочения КТД от 06.12.2022 г. В тази връзка, съдът намира за необходимо да отбележи, че представените от ищеца Становище от синдикат „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“, Становище на КНСБ, Становище на синдиката на българските учители, както и представените от ответника Писмо от МОН до директора на СУ Отец Паисий гр. Мадан, в които се изразява становище по приложението на Анекс № Д01-192/10.08.2023 поначало са относими, но същите съдържат правни доводи по същество на спорния въпрос и не са задължителни за съда, разглеждащ казуса по настоящото дело.

Настоящият съдебен състав намира, че изменението на КТД, извършено с Анекс № Д01- 192/10.08.2023 г., следва да намери приложение и за работниците и служителите, които към датата на сключването на Анекса са с прекратено трудово правоотношение, с оглед на това, че в същия са предвидени нови размери на основните възнаграждения, които се прилагат от 01.01.2023 г., а не от датата на сключване на анекса, т. е. придадено е ретроактивно действие на вече възникнали в преходен момент правоотношения между страните по КТД. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. С разпоредбата на § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (редакция от 01.09.2023 г.) е изменено Приложение № 3 относно минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти като за педагогически специалист на длъжността старши учител е предвидена сумата от 1763 лева (до последващото изменение на наредбата от 01.01.2024 г.). Съгласно § 3 от Заключителните разпоредби към Наредба за изменение и допълнение на 4

Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г.) Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“, с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г. С това законодателят е преуредил вече възникналите в предходен момент правоотношения между правните субекти. Също така приетото изменение на КТД с Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. предвижда нов размер на основното възнаграждение за дължността на ищеца на същата стойност - 1763 лева, приложим считано от 01.01.2023 г., за работните заплати на заетите в системата на образованието. Следователно посочените разпоредби се прилагат по отношение на лицата, които към момента на влизане в сила на нормите /01.01.2023 г. / са отговаряли на изискванията на закона - да са страни полагащи труд по трудово правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на членственото си правоотношение. С придадената обратна сила се предвиждат по-благоприятни последици за адресатите на тези разпоредби, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 14 ЗНА. Затова ищецът, която е полагала труд в процесния период има право да получи предвиденото в Закон за държавния бюджет, Наредбата и КТД увеличение на работната си заплата. Последващо прекратяване на трудовото му правоотношение, не засяга правното му положение към по-ранния момент на приложимост на промяната. Тъй като с приемането на разпоредбите са преуредени съществувалите между страните индивидуални правоотношения, то следва да се приеме, че считано от 01.01.2023 г. е увеличено възнаграждението за длъжността, която е заемал ищецът. Щом увеличението е разчетено от 01.01.2023 г., то е разчетено за всички работещи в системата на образованието към тази дата, т. е. за всеки който е бил в трудово правоотношение към 01.01.2023 г., като без значение е фактът, че ТПО е прекратено по-късно. С оглед на това следва да се има предвид ретроактивно действие, а именно увеличение на заплатите със задна дата от 01.01.2023 г., а не датата на сключването на анекса – 10.08.2023 г.

Разпечатката съдържа 23 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6f949e84-9f6b-4e2c-8e55-f277979beb5b