Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7 от 06.01.2023, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно административно наказателно дело 734/2022
Вид
Решение № 7
Подписан
06.01.2023
В сила
06.01.2023
Състав
Георги Димов Пепеляшев, Георги Христов Иванов, Красимира Тончева Донева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Бургас, 06.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

Красимира Т. Донева при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Иван Н. Кирков като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно административно наказателно дело № 20222100600734 по описа за 2022 година

С Решение № 354/06.04.2022 г., постановено по НАХД № 3856/2021 г., Районен съд – Бургас е признал обвиняемия Д. В. Ж., ЕГН ********** за виновен в това, че на 08.07.2019 г. в гр. Бургас, кв. Сарафово, в качеството си на длъжностно лице -съгласно трудов договор № 55/08.04.2005 г. и допълнително споразумение № 54/03.09.2018 г. към договора, назначен на длъжност ******** в „Б.“ АД Бургас, база Карнобат, при изпълнение на служебните си задължения, чрез нанасяне на удари в областта на главата и тялото на И. Б. В., му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания зад лява ушна мида, кръвонасядания и драскотини по гърба, които са довели до болка и страдание, без разстройство на здравето – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 вр. чл. 130, ал. 2 от НК като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева.

Решението на първоинстанционния съд е обжалвано от обвиняемия Д.

1

В. Ж., чрез упълномощения си защитник – адв. Живко Нейчев от АК – Бургас.

Във въззивната жалба се релевират оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Защитата счита, че съдът неправилно не е приложил нормата на чл. 12 от НК. Според защитата по делото са налични множество доказателства за предстояща агресия от страна на пострадалия /свидетелски показания и снимки от СТЕ/. Второто възражение на защитата на обвиняемия е относно липсата на качеството му на длъжностно лице, тъй като той не е имал ръководни функции, нито функции на пазене и управление на чуждо имущество.

Обвиняемият Д. Ж. редовно призован не се явява, за него се явява защитникът му адв. Ж. Нейчев.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас намира жалбата за неоснователна. Счита, че в приложения към делото видеофайл, ясно се вижда как обвиняемият преследва пострадалия в продължение на около 20 метра и това не е поведение на лице, което е в положение на неизбежна отбрана. Според прокурора от доказателствата по делото категорично се установява, че обвиняемият е длъжностно лице по смисъла на чл. 95, т. 1, б.“б“ от НК, моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.

Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на решението, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира жалбата за процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество - за неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за събиране на пълния обем от доказателства, позволяващи цялостното и всестранно изясняване на делото. Въз основа на тях е направил и изводите си относно фактите, които се споделят и от настоящия съдебен състав, а именно:

Обвиняемият Д. В. Ж. е роден на ***** г. в гр. Бургас. Същият е с постоянен и настоящ адрес в *********. Той е *****, ****** гражданин, ****, **** образование, **** с ЕГН **********.

Обвиняемият Д. В. Ж. работел като ******** в дружеството „Б.“ АД Бургас, база Карнобат, съгласно трудов договор № 55/08.04.2005 г. и 2 допълнително сорзумение към трудов договор № 54/03.09.2018 г. В длъжностната характеристика на Ж. били посочени задълженията и отговорностите, които възлагали на Ж., а именно: „2.1. Организира, ръководи и контролира цялата производствена и обслужваща дейност…“, „Контролира:

2.1.Спазването на трудовата, технологична и производствена дисциплина… Техническата и оперативна подготовка на производствения процес… Оперативните производствени и икономически резултати…Поддържането и използването на производствените инсталации, енергия, материали и други ресурси“, „Отговорност носи за резултатите от взетите от него решения при изпълнение на длъжностните си задължения…“, „Организационно – управленчески връзки и взаимоотношения – 1.2 Ръководство – пряко са му подчинени механик, технолог, работниците в производството.“ Всички тези негови задължения определят качеството му на длъжностно лице съгласно чл.

93, т. 1, б. „б“ от НК.

На 08.07.2019 г. във връзка със сключен договор между „Б.“ АД-Бургас и Община Бургас за поддръжка на пътната мрежа в кв. „Сарафово“ об. Д. В.

Ж. се намирал на работен обект в кв. „Сарафово“, ул. „Г. Казаков-Даскала“, където изграждали отводнителна система на улицата. На обекта били още и М. Н. – *******, К. К. – ******, К. К. – *****, като по-късно на място пристигнал и С. С. – ********.

Към 09:30 ч пострадалият И. В. излязъл от дома си, който се намирал на улицата, на която се извършвали строителни дейности и попитал намиращите се на улицата работници кой е ръководителя им. Те му посочили обв. Ж., който се намирал на около 2-3 метра от В. и той го попитал какво възнамеряват да правят. Ж. не му отговорил и поискал В. да се махне за да продължат работата си. В. не се махнал и продължил да задава въпроси, което довело до конфликт между двамата. Раздразнен от поведението на В., обв. Ж. му нанесъл няколко удара с ръце в областта на главата. В. започнал да се отдръпва и направил опит да се предпази с ръце, но обв. Ж. го преследвал и продължавал да му нанася удари с крака по тялото и в един момент В. бил съборен и притиснат със сила към земята. Нападението от страна на Ж. било прекратено от св. Г. И., която преминавала в този момент по улицата.

Видно от заключението на СМЕ в резултат на нанесените от обв. Ж. удари, В. е получил кръвонасядане зад лява ушна мида, кръвонасядане и 3 драскотини по гърба, които причинили на В. болка и страдание.

По делото била изготвена техническа експертиза на приложения по делото видеозапис от видеокамера, която се намирала непосредствено на местопроизшествието. В експертизата са описани фактите от обективната действителност, които отразяват механизма на извършване на деянието и изцяло потвърждават показанията на пострадалия В..

В мотивите към обжалваното решение, възприети и от настоящия съдебен състав, Районен съд – Бургас е приел за установени обстоятелствата, изложени в Постановлението по чл. 375 от НПК на Районна прокуратура – Бургас, като се е позовал на събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени на основание чл. 378, ал. 2 от НПК, а именно: показанията на свидетелите, протокол за доброволно предаване, протокол за разпознаване и фотоалбум към него, съдебно-техническа и съдебно медицинска експертизи, справка за съдимост и от останалите приобщени писмени доказателства, съдържащите се в доказателствената съвкупност.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи досежно авторството и вината на подсъдимия.

Относно направените пред въззивната инстанция възражения с искане за приложението на чл. 12 от НК, настоящият съдебен състав намира същите за неоснователни. От доказателствата по делото се установява, че обв. Ж. е нападнал пострадалия В., а не обратното. От заключението на техническата експертиза и от приложения фотоалбум категорично се установява, че Ж. е нападнал пострадалия и не само това, той го е преследвал и съборил на земята и продължил агресията си до намесата на св. И..

Настоящия състав не се съгласява и с твърдението от страна на защитата, че обвиняемият Ж. няма качеството на длъжностно лице. Това твърдение също се опровергава от приложените по делото писмени доказателства, подробно изброени от районния съд.

С оглед на горното правилно първоинстанционният съд е приел, че извършеното от него деяние е по чл. 131, ал. 1, т. 2 вр. чл. 130, ал. 2 от НК, а не е налице чл. 12 от НК.

По тези съображения настоящият съдебен състав, като констатира, че с 4 поведението с и обвиняемият Ж. е осъществил от обективна и субективна страна описаните във фактическата обстановка действия, с които е извършил инкриминираното деяние намери, че същият правилно е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

Налице са и предпоставките по чл. 78а от НК – деянието е извършено от пълнолетно лице, неосъждано и неосвобождавано от наказателна отговорност. За престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 2 вр. чл. 130, ал. 3 от НК е предвидено наказание глоба.

Предвид гореизложеното, настоящият състав прецени, че наказание, определено в минималния от закона размер, а именно 1 000 лева, се явява справедливо и адекватно на извършеното и чрез него в най-пълна степен ще се реализират целите на административното наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН, най-вече да се въздейства предупредително върху дееца и същият да се превъзпита към спазване на установения в страната правов ред. По тези съображения, правилно първоинстанционният съд на основание чл. 78а от НК е освободил обвиняемия от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева.

С оглед осъдителното решение, правилно БРС на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е възложил в тежест на обвиняемия разноските по делото.

По горните съображения, изпълнявайки задълженията си по чл. 314, ал. 1 от НПК, въззивният съд, след като провери изцяло атакуваното решение и не констатира допуснати от първата инстанция нарушения на материалния закон или на процесуалните правила, които да налагат неговото изменение или отмяна, намери, че решението следва да се потвърди и на основание чл. 338 от НПК, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 354/06.04.2022г., постановено по НАХД № 3856/2021. по описа на Районен съд - Бургас.

Решението е окончателно.

На основание чл.340, ал.2 от НПК да се уведомят писмено страните, 5 че решението е изготвено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6